О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-1628 03.09.2019 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на трети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1169 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение № 1203 от 20.05.2019г., постановено по
гражданско дело № 2821/2018г. по описа на
Бургаския районен съд са отхвърлени като неоснователни исковете на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Боянка Рахнева, със
съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, срещу В.Т.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, за установяване на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 521
от 07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 912/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно сумата от общо 1626,78 лв.,
от които: 899,65 лв., представляваща главница по сключен на 22.06.2013 г. между
„Изи Асет Мениджмънт” АД – кредитор и длъжника – кредитополучател, договор за
кредит „Бяла карта“ с № 400320, ведно такса револвинг в размер на 427,01 лв. за
периода от 06.07.2014 г. до 06.02.2015 г., 300,12 лв. – обезщетение за забава
за периода от 06.06.2016 г. до 05.02.2018 г. включително, като вземанията на
„Изи Асет Мениджмънт” АД са прехвърлени на „Аксес Файненс“ ООД, ЕИК *********
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.07.2014 г. и анекс № 2/01.8.2014 г., а впоследствие от „Аксес Файненс“ ООД
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 07.11.2014 г., съгласно приложение № 1 към него от 11.12.2015
г., както и законна лихва върху главницата от 06.02.2018 г. до изплащането
ѝ.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Албена Благоева. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо
правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4
ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е
допустима. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. Излага
становище, че съдът незаконосъобразно е отхвърлил исковите претенции, тъй като
не е обявена предсрочната изискуемост. Счита, че цитираната от съда практика не
е относима към небанковите финансови институции, каквото безспорно е ищцовото дружество. Цитира
практика, според която разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ е специална и не се
прилага в общите облигационни отношения, за които е приложима договорната
свобода при определяне настъпването на предсрочната изискуемост на едно
вземане. По същата причина счита за неприложимо разрешението в т.18 от ТР №
4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, което се отнася изрично за банките, но не и за
небанковите финансови институции, каквато безспорно е „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съгласно чл.15, ал.2 от процесния договор,
в случай, че кредитополучателят не е заплатил минималната погасителна
вноска в период от пет последователни месеца, цялото задължение става
автоматично предсрочно изискуемо, без кредитодателят да е длъжен да уведомява
длъжника за това обстоятелство. Жалбоподателят посочва, че дори и да се приеме,
че кредиторът е следвало да уведоми кредитополучателят за настъпилата
предсрочна изискуемост, то претендираните суми са с настъпил падеж към датата
на входиране на заявлението по чл.410 ГПК, което се подкрепя и от приетото по
делото заключение на вещото лице. Заявява, че последната усвоена от кредитополучателят
сума е на 22.12.2014г. и според правилата на чл.12, ал.1 от договора, падежът
на минималната погасителна вноска е бил на 05.01.2015г., т.е. претендираната с
исковата молба главница е с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. Вещото лице е констатирало още, че тъй като
минималните месечни вноски не са заплащани в срок, е начислена и такса
револвинг в размер на 1294,97 лв. за периода 06.07.2013г.-06.02.2015г., като
вземанията за такса револвинг и за договорни лихви също са били с настъпил
падеж към датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като датата на
предсрочната изискуемост е на 06.07.2015г., то от тази дата се дължи и законна
лихва за забава върху общия размер на задължението. С разпоредбата на чл.15,
ал.5 от договора е предвидено и задължението на кредитополучателят да заплати
еднократно такса в размер на 100 лв. в случай на настъпила предсрочна
изискуемост.Според въззивното дружество дори да се приеме,че длъжникът не е
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането ,то е следвало да се отхвърли
претенцията само за обезщетението
за забава ,тъй като началния момент на
тази претенция се обуславя от настъпването на предсрочната изискуемост .Иска от
съда атакуваното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендират
се разноски пред въззивната инстанция.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жабата
от ответната страна – В.Т.В., съдебен адрес:***, чрез адв. Ц.К. в качеството й
на особен представител.
Излага се становище за неоснователност на въззивната
жалба. Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Отправено е
и искане въззивникът да бъде задължен да
внесе депозит за възнаграждение на особения представител за настоящото
производство. Възнаграждението на назначения особен представител е в тежест на
ищеца – въззивник, поради което искането
следва да бъде уважено.В съответствие с чл.36, ал.2 ЗА и Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав определя депозит в размер от 172 лв. за
възнаграждение за особен представител, платим от въззивното дружество.
В
обстоятелствената част на исковата молба не са посочени коя или кои
минимални погасителни вноски , за
кой период и в какъв размер не са платени, което според ищеца е наложило
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Посочени са голям брой дати ,на
които ответникът е усвоявал различни по размер суми , но не е конкретизирано кои и колко минимални
погасителни вноски не са платени от него в уговорения в договора срок и за кой
период , така, че да настъпи автоматична
предсрочната изискуемост на кредита на 06.07.2015г. Отделно е посочено ,че ответникът е внесъл сумата 3293лв, но не е
уточнено на коя дата е станало това.Следва също да се уточни от дружеството – ищец сумите за такса револвинг, договорна лихва по
чл.10 и договорна лихва по чл.9 от договора за кои периоди за погасени от
извършеното плащане.Това налага да се даде указания на въззивника-ищец да
уточни горепосочените обстоятелства в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпила въззивна
жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: : гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Албена Благоева и отговор на
ответната страна –В.Т.В., съдебен адрес:***, чрез адв. Ц.К. в качеството й на
особен представител.
УКАЗВА на въззивника в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да внесе по депозитната сметка на БОС сумата от 172лв.,
представляваща депозит за възнаграждение на особен представител на въззиваемия В.В..
УКАЗВА на въззивника в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да уточни обстоятелствената част на исковата молба
,съобразно мотивите на настоящото определение .
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: