№ 17484
гр. С., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110106763 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Н. С. Г.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответната страна, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без
да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес
гр. С., бул. „С. Ш.“ № 83, бл. 1, вх. В, ап. 66 аб. № 176005. Поддържа, че съгласно тези
ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което д а осъди
ответника да му заплати следните суми: сумата от 2 103,27 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м. 04.2022
г., ведно със законната лихва за забава от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сума в размер на 297,24 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020
г. до 24.01.2023 г. , сума в размер на 31,86 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода м. 08.2020 г. – м. 04.2022 г. , ведно със законната лихва за
забава от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,75 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 24.01.2023 г. Претендира
разноски.
1
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор на исковата молба, а
с молба от 30.05.2023 г. (л.69) поддържа, че няма неплатени задължения към ищеца и
прилага разписки за извършени плащания.
Конституираното трето лице – помагач – „МХ Е.“ ООД на страната на ищеца
– „Т. С.“ ЕАД представя копия на документи, касаещи отчитането и разпределението
на топлинна енергия за имота за процесния период.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
2
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от приложения Договор за продажба на държавен недвижим имот (л.76) на
19.04.1991 г. ответницата Н. С. Г. е придобила правото на собственост върху
апартамент № 66 с адрес: гр. С., ул. „Волколамско шосе“ № 83, вх. В, ет. 2.
От представеното удостоверение, издадено от Столична община, Район
Студентски (л.8) с решение № 35 по протокол 6/11.06.1991 г. бул. „Волколамско шосе“
е преименуван на „С. Ш.“.
При съвкупната преценка на тези доказателства и доколкото по делото няма
доказателства в противен смисъл, се установява, че ответницата е собственик на
процесния недвижим имот.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответницата недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
3
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „МХ Е.“ ООД. По делото е приложен и договор между ищцовото
дружество и третото лице помагач „МХ Е.“ ООД, като наличието на договорно
правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира
процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото
лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза (л. 82-89), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено
от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. За процесния период 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. фирмата за дялово
разпределение е отчитала уредите в имота, попълнени са документи за главен отчет,
които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните
сметки. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо дялово
разпределение – „Мх Е.“ ЕООД, че през процесния период в имота на ответниците е
имало монтирани четири отоплителни тела и съответно са монтирани
топлоразпределители, като на 10.10.2021 г. радиаторите са демонтирани. В имота се
ползва топла вода и поради липса на узаконен водомер за топла вода, потребеното
количество топлинна енергия за подгряване на вода се изчислява на база двама
потребители при норма 140 литра на едно денонощие. Вещото лице посочва, че
процесния имот има отопляем обем от 153 м3 и на базата на този отопляем обем се
разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация съгласно изискванията на
Наредбата за топлоснабдяването. В заключение вещото лице посочва, че сумите за
топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба.
Съдът кредитира заключението, като по отношение изчисляването на топлинна
енергия, отдадена за подгряване на топла вода, на база двама потребители, съдът
намира, че същото се основава на данните в протокол от общо събрание /л.21/, в който
е отразено, че в процесния имот пребивават трима потребители.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2020 г. (л.24-25) за
задължения за имота за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. в
размер на 1 078,06 лв.; обща фактура № **********/31.07.2021 г. (л.26-27) за
задължения на ответницата за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
в размер на 1063,20 лв., като е посочено, че е платена сума за главница в размер на
4
419,35 лв., поради което задължението на ответницата за периода е в размер на 643,85
лв.; обща фактура № **********/31.07.2022 г.(л.28-29) за задължения на ответницата
за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. в размер на 952,92 лв.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза (л.92-97),
което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист,
притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да
се пораждат съмнения за неговата правилност. Вещото лице посочва, че по данни от
счетоводството на ищеца задължението за имота за главница за топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. са в размер на 2 103,27 лв., за услугата „дялово
разпределение“ за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г. са в размер на 31,86 лв., за
мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 24.01.2023 г., изчислена върху главницата
за топлинна енергия задълженията за имота са в размер на 286,08 лв., а мораторната
лихва за периода 15.09.2020 г. – 24.01.2023 г. върху главницата за услугата „дялово
разпределение“ е в размер на 4,57 лв.
Според заключението (л. 97, страница втора) ответницата е представила
документи за извършени плащания в общ размер на 1 275,86 лв., които са отразени в
счетоводството на ищеца преди подаване на исковата молба. Видно от таблица № 5 от
заключението (л.96 – 97) всички плащания, без това, извършено на 23.07.2018 г., са
направени от ответницата в период, в който е имало издадена обща фактура за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и са се начислявани лихви за забава върху задълженията за
плащането й. Съгласно данните в таблицата с платените от ответницата суми са
погасявани задължения за услугата „дялово разпределение“, за топлинна енергия, и
задължения по общата фактура.
Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите условия на „Т. С.“ ЕАД когато клиентът има две
и повече дължими суми, включително съдебни и присъдени вземания, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всички, клиентът може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение.
При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за
забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като
срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от
2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в
забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Видно от приложените от ответницата разписки, ответницата е заплащала сумите,
като не е посочвала кое свое задължение погасява с тях.
Предвид изложеното, съдът намира, че с плащанията, които са извършени след
като е имало издадена обща фактура, върху която е начислявана мораторна лихва за
забава, съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 6 от общите условия, следва да се погасят
първо задълженията по нея, тъй като те са най-обременителни за ответницата.
Съобразно данните в таблица № 5 (л.96, страница втора и л.97), с извършеното
плащане от 26.02.2021 г. в размер на 100 лв. са погасени задължения на ответницата за
дялово разпределение, както и за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. и м.07.2020
г. Съдът намира, че сумата от 100 лв. следва да бъде отнесена за погасяване на
задължението на ответницата по обща фактура № **********/31.07.2020 г.
5
С извършеното плащане на 23.03.2021 г. в размер на 100 лв. са отнесени за
погасяване на задълженията на ответницата за топлинна енергия за м.07.2020 г. в
размер на 10,94 лв. и на задължението по обща фактура № **********/31.07.2020 г. в
размер на 89,06 лв. Съдът намира, че сумата от 10,94 лв. следва да бъде отнесена за
погасяване на задължението на ответницата по обща фактура № **********/31.07.2020
г.
С извършеното плащане на 22.04.2021 г. на сума от 65,23 лв. са отнесени за
погасяване на задължението на ответницата за дялово разпределение, топлинна
енергия по ежемесечни фактури и 9,03 лв. за задължения по обща фактура №
**********/31.07.2020 г. Съдът намира, че сумата от 56,20 лв. следва да бъде отнесена
за погасяване на задължението по обща фактура № **********/31.07.2020 г.
Постъпилата сума от 121,02 лв. с извършеното плащане на 16.06.2021 г. са
отнесени за погасяване на задълженията на ответницата за дялово разпределение и 8,74
лв. за погасяване на задълженията по обща фактура № **********/31.07.2020 г. Съдът
намира, че сумата от 112,28 лв. следва да бъде отнесена за погасяване на задължението
по обща фактура № **********/31.07.2020 г.
Постъпилата сума от 119,06 лв. с извършено плащане на 09.07.2021 г. е отнесена
за погасяване на задължението на ответницата за топлинна енергия по месечна фактура
за м.12.2020 г. Съдът намира, че сумата от 119,06 лв. следва да бъде отнесена за
погасяване на задължението по обща фактура № **********/31.07.2020 г.
Постъпилата сума от 30,55 лв. с извършено плащане на 04.09.2021 г. е отнесена за
погасяване на задължението на ответницата за дялово разпределение за м.02.2021 г. в
размер на 2,27 лв. и м. 03.2021 г. в размер на 2,27 лв., както и за погасяване на
задължения по обща фактура № **********/31.07.2020 г. в размер на 26,01 лв. Съдът
намира, че сумата от 4,54 лв. следва да бъде отнесена за погасяване на задължението
по обща фактура № **********/31.07.2020 г.
Сумите, постъпили от извършените плащания на 21.11.2021 г., 22.12.2021
г.,18.03.2022 г.,14.04.2022 г.,13.07.2022 г. и 14.01.2023 г. в общ размер на 550 лв.
правилно са отнесени за погасяване на задълженията на ответницата по обща фактура
№ **********/31.07.2020 г.
Постъпилата сума от 50 лв. с извършено плащане на 10.03.2023 г. е отнесена за
погасяване на задълженията на ответницата за дялово разпределение и за топлинна
енергия по ежемесечни фактури за м.05.2022 г. и м.06.2022 г. Съдът намира, че сумата
от 50,00 лв. следва да бъде отнесена за погасяване на задължението по обща фактура №
**********/31.07.2020 г.
Така, задълженията на ответницата по обща фактура № **********/31.07.2020 г. в
размер на 1 078,06 лв. са погасени със сумата от 550 лв., които са правилно отнесени за
погасявания на тези задължения от ищеца, като съдът намира, че сума в общ размер на
453,02 лв., първоначално отнесена от ищеца за погасяване на други задължения на
ответницата, следва да бъде отнесена за погасяване на задълженията на ответницата по
обща фактура № **********/31.07.2020 г., като задължението по тази фактура остава
непогасено за сумата от 75,04 лв.
Същевременно, видно от таблица № 5 (л.96-97), ищецът е отнасял извършваните
от ответницата плащания за погасяване на задълженията й за топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по ежемесечни фактури, както следва: за м.
05.2020 г. в размер на 57,61 лв., м.07.2020 г. в размер на 10,72 лв., за м.07.2020 г. в
6
размер на 10,94 лв., за м.10.2020 г. в размер на 51,41 лв., за м.11.2020 г. в размер на 112
лв., за м.12.2020 г. в размер на 119,06 лв., или общо сума в размер на 361,74 лв. При
положение, че тези суми следва да бъдат отнесени за погасяване на задълженията на
ответницата по обща фактура от 31.07.2020 г., то сумата от 361,74 лв. следва да
прибави към задълженията на ответницата по обща фактура № **********/31.07.2021
г. в размер на 643,85 лв., тъй като задълженията за топлинна енергия за този период
реално не са погасени. Така, задълженията на ответницата по обща фактура от
31.07.2021 г. са в размер на 1 005,59 лв.
Видно от фактура № **********/31.07.2022 г. задълженията на ответницата за
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. са в размер на 952,92 лв.
Предвид изложеното искът за заплащане на главница за топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. е основателен и следва да се уважи за сумата от
2 033,55 лв. /75,04 лв. + 1 005.59 лв. + 952,92 лв./, а за сумата над 2 033,55 лв. до
пълния предявен размер от 2 103,27 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Върху сумата от 2 033,55 лв. се дължи законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.02.2023 г. до окончателното плащане.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 31,86 лв., ведно
със законната лихва от 08.02.2023 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.95 страница
втора и л.95 се установява, че начислената сума за услугата дялово разпределение за
периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 31,86 лв.
Предвид изложеното, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло за пълния предявен размер, като се осъди
ответницата да заплати на ищеца сумата от 31,86 лв. – главница, представляваща
възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 08.02.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
7
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената
главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.01.2023 г. съдът взе
предвид, че в този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи
условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/,
то не е необходима покана, за да бъдe поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложеното, законна лихва се дължи върху задължението по обща
фактура № **********/31.07.2020 г. в размер на 75,04 лв. за периода 15.09.2020 г. –
24.01.2023 г. На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатора за
изчисляване на законна лихва на НАП, съдът определи, че задължението на
ответницата за лихва по тази фактура за посочения период е в размер на 18,04 лв.
Задължението на ответницата по обща фактура № **********/31.07.2021 г. е в
размер на 1 005,59 лв. и законна лихва се дължи за периода 15.09.2021 г. – 24.01.2023 г.
На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатора за изчисляване на
законна лихва на НАП, съдът определи, че задължението на ответницата за лихва по
тази фактура за посочения период е в размер на 139,79 лв.
Задължението на ответницата по обща фактура № **********/31.07.2022 г. е в
размер на 952,92 лв. и законна лихва се дължи за периода 15.09.2022 г. – 24.01.2023 г.
На основание чл. 162 ГПК и при използване на онлайн калкулатора за изчисляване на
законна лихва на НАП, съдът определи, че задължението на ответницата за лихва по
тази фактура за посочения период е в размер на 35,84 лв.
Поради това, искът за заплащане на мораторна лихва върху задълженията за
главница за топлинна енергия е основателен и следва да се уважи за сумата от 193,67
лв. /18,04 лв. + 139.79 лв. + 35,84 лв./, като за сумата над 193,67 лв. до пълния предявен
размер от 297,24 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответницата е изпаднала в забава в погасяването на
процесната сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не
са ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника
(арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
8
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4,75 лв. – мораторна лихва
върху задължението за главница за услугата „дялово разпределение“, изчислена за
периода 15.09.2020 г. – 24.01.23, следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, право на такива има ищецът съобразно уважената част от исковете. Същият
доказва разноски на общ размер на 697,48 лв., от които 97,48 лв. държавна такса, 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 250 лв. депозит
за съдебно-техническа експертиза, 250 лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 646,53 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул.
„Я.“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 2 033,55
лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 08.02.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 31,86 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 08.02.2023 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 193,67 лева лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 24.01.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., бул. „С. Ш.“ № 83,
бл. 1, вх. В, ап. 66
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
Н. С. Г., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за разликата над сумата от 2 033,55 лева до пълния предявен размер от 2 103,27
лева като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
Н. С. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 193,67 лева до пълния предявен размер от 297,24 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
Н. С. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,75
лв.,представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата „дялово
разпределение“ за периода 15.09.2020 г. – 24.01.2023 г. като неоснователен.
9
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. С. Г., ЕГН: ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 646,53 лева, представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „МХ Е.“ ООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10