№ 80
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „М.-*-**” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми
публичноправни задължения за заплащане на сума в общ размер от 171 107, 25 лв. Посочва,
че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати
тези свои задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност.
Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му и да открие
производство по несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец
следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това,
а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че
търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
1
месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи
и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на
посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото
лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява
трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице
неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това
понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието
– длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи,
с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се,
че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не
дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно
текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в
производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се
преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от
значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които
подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на
неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед на изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е
неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е
доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задължения към държавата,
които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.
По делото е представена справка, издадена от Национална агенция за приходите, в
която е дадена информация за възникналите и неплатени задължение на молителя „М.-*-**”
ЕООД към 23.11.2021 г. От нейното съдържание е видно, че в тежест на това дружество са
възникнали задължения към държавата за заплащане на начислен данък по ЗКПО и на данък
върху доходите на физическите лица от трудови и приравнени на тях правоотношения,
както и за заплащане на вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за
здравно осигуряване, като общият размер на тези задължения е 150 382, 22 лв. В справка е
посочено, че в тежест на молителя са възникнали и задължения за заплащане на лихви върху
неплатените в срок данъци и осигурителни вноски, които към 23.11.2021 г. са в общ размер
от 20 725, 03 лв. Възникването на описаните по вид и размер задължения не се оспорва от
„М.-*-**” ЕООД, който е длъжник по тях, като дори напротив този факт се признава от
дружеството в процеса, тъй като то се позовава на неговото осъществяване в отправеното до
съда искане за откриване на производство по несъстоятелност.
Вземанията на държавата за получаване на данъци, както и за задължителни
осигурителни вноски представляват по своя характер публични държавни вземания,
доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1
2
ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на
държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци и осигурителни вноски.
Тези публичноправни задължения на молителя са пряко свързани с търговската му дейност,
тъй като корпоративният данък, който е начислен е такъв, с който е обложена печалбата на
това юридическо лице в резултат на дейността, която то извършва по занятие, а другите
начислени данъци и осигурителни задължения са възникнали във връзка с работници и
служители, които са наети от него, за да бъде осигурено осъществяването на неговата
търговска дейност.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в
тежест на „М.-*-**” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за
заплащане на данъци, осигурителни вноски и лихви за забава в общ размер на 171 107, 25
лв. към датата на сезиране на съда, както и че тези задължения са свързани с търговската
дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал.
1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване
на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените публичноправни задължения са изискуеми към
датата на сезиране на съда – 24.11.2021 г., тъй като към този момент е настъпил падежът на
всяко едно от тях, който се определя от датата, на която изтича срокът за доброволното
плащане на тези задължения, която е посочена в представената от НАП справка.
След като в производството се доказа, че в тежест на „М.-*-**” ЕООД са възникнали
публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са
изискуеми, то се налага извода, че е налице първата от посочените предпоставки, при която
е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят
притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и
всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като
съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-
икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото
годишни-финасови отчети за периода от 2017 г. до 2021 г.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода
дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е
размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за
погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
При анализ на записванията в съставените от молителя годишни финансови отчети е
видно, че към 31.12.2017 г. балансовата стойност на всички притежавани от дружеството
краткотрайни активи е 57 000 лв., а към 31.12.2018 г. е 5 000 лв. Към тези дати съгласно
записванията в счетоводството на молителя той е имал краткосрочни задължения, които са в
размер на 52 000 лв. към 31.12.2017 г. и в размер на 5 000 лв. към 31.12.2018 г. По делото
няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018
3
г. молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно
осчетоводени. В производството не са събрани и доказателства, от които да може да се
заключи, че в тежест на „М.-*-**” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения,
които да не са осчетоводени. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на
молителя към посочените две дати трябва да се вземе предвид балансовата стойността на
всички краткотрайни активи, които той притежава, както и стойността на възникналите в
негова тежест краткосрочни задължения съгласно записванията във финансовите му отчети,
без да се извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задължения на „М.-*-
**” ЕООД към края на финансовите 2017 г. и 2018 г. със стойностите на краткотрайните му
активи към същите тези моменти е видно, че към 31.12.2017 г. търговското дружество е
притежавало повече краткотрайни активи от възникналите в негова тежест краткосрочни
задължения, а към 31.12.2018 г. стойността на активите и пасивите му са равни. Това
означава, че към всяка една от тези дати молителят е притежавал достатъчно активи, с които
да може да заплати всички свои краткосрочни съответно текущи задължения, което е
намерило отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, който за всеки от
посочените отчетни периоди е над и равен на референтната стойност от 1 /към 31.12.2017 г.
е 1, 0961, а към 31.12.2018 г. е 1/. Следователно към края на 2017 г. и 2018 г. търговецът
„М.-*-**” ЕООД не е бил в състояние на неплатежоспособност.
От съдържанието на годишния финансов отчет на „М.-*-**” ЕООД за 2019 г. се
установява, че към 31.12.2019 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които
това дружество притежава, вече е равна на 0 лв., т.е. то не притежава такъв вид активи
съгласно счетоводните му записвания. В производството не се твърди и не са събрани
доказателства за това, че към тази дата молителят е притежавал някакви бързо ликвидни
активи, които да не са надлежно осчетоводени. От записванията в този счетоводен документ
е видно и това, че към 31.12.2019 г. размерът на възникналите в тежест на търговеца
краткосрочни задължения е нараснал значително спрямо предходния отчетен период – те
възлизат на 50 000 лв. Не се установява към посочения момент в тежест на молителя да са
възникнали и да са станали изискуеми други задължения към негови кредитори, които да
бъдат определени като краткосрочни и да не са надлежно отразени в неговото счетоводство.
Следователно при изследване на способността на „М.-*-**” ЕООД да погасява своите
задължения към 31.12.2019 г. няма основание да се извършва корекция на балансовата
стойността както на краткотрайните активи, така и на краткосрочните задължения, които са
възникнали в негова тежест и то трябва да се направи на база на тези стойности. При
тяхното съпоставяне е видно, че към края на отчетната 2019 г. молителят вече не е
притежавал никакви краткотрайни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни
съответно текущи задължения. Това е видно и от стойността на показателя за обща
ликвидност, която е под минималната референтна такава от 1 – възлиза на 0. Това показва
рязко влошаване на финансовото - икономическо състояние на молителя към 31.12.2019 г.
От представения по делото годишен финансов отчет на „М.-*-**” ЕООД, който е
4
изготвен към 31.12.2020 г., се установява, че към тази дата финансово-икономическото
състояние на дружеството се е влошило още повече спрямо предходния отчетен период.
Стойността на осчетоводените краткотрайни активи, които този търговец притежава
продължава да възлиза на 0 лв., т.е. такива липсват. Същевременно балансовата стойност на
възникналите в неговата тежест краткосрочни задължения се е увеличила и тя възлиза вече
на сумата от 119 000 лв. Следователно към 31.12.2020 г. молителят също не е притежавал
никакви краткотрайни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно
текущи задължения, които са нараснали по размер повече от два пъти спрямо предходния
период. Това е видно и от стойността на показателя за обща ликвидност, която отново е под
минималната референтна такава от 1 – възлиза на 0. С оглед на това трябва да се заключи,
че към 31.12.2020 г. финансово - икономическото състояние на „М.-*-**” ЕООД продължава
да е силно влошено.
От представения по делото годишен финансов отчет на молителя, който е изготвен
към 31.10.2021 г., се установява, че към тази дата стойността на осчетоводените
краткотрайни активи, които този търговец притежава отново е 0 лв.
В този финансов отчет е записано, че към 31.10.2021 г. търговецът има възникнали в
негова тежест задължения в размер на 151 000 лв. Това са осигурителни задължения, които
видно от записите в счетоводния баланс са осчетоводени като дългосрочни задължения. В
баланса на дружеството към 31.10.2021 г. не е посочено в негова тежест да са възникнали
каквито и да е краткосрочни задължения. Съдът след анализ на всички събрани в
производството доказателства обаче намира, че осчетоводяването на осигурителни
задължения в размер на 151 000 лв. като дългосрочни във финансовия отчет на „М.-*-**”
ЕООД към 31.10.2021 г. е неправилно. Както беше посочено по делото се установява, че в
тежест на търговеца са възникнали публичноправни задължения за заплащане на данъци и
вноски, дължими за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване в общ
размер от 150 382, 22 лв., както и че всички те са изискуеми към 31.10.2021 г. /съгласно
представената по делото справка от НАП падежите им са настъпили в периода от 25.07.2017
г. до 25.10.2021 г./. Въпреки че начислените публични задължения не са само за вноски към
държавното и здравното осигуряване, а в тях се включват и задължения за данъци, съдът
намира, че именно тези задължения са осчетоводени като дългосрочни осигурителни
задължения в отчета на молителя към 31.10.2021 г., тъй като техният размер съгласно
данните на НАП съвпада с този на осчетоводените публични задължения. След като от
събраните по делото доказателства е видно, че падежът на тези задължения е настъпил
преди 31.10.2021 г. и те са изискуеми в пълен размер към тази дата, то те имат характер на
краткосрочни такива, а не на дългосрочни като каквито са осчетоводени. Ето защо и тези
задължения следва да се вземат предвид при изследване на способността на молителя към
31.10.2021 г. да ги погасява с притежаваните от него краткотрайни активи. Към тях следва да
се прибавят и възникналите в тежест на търговеца задължения за лихва върху неплатените в
срок публично правни задължения, които също са изискуеми към посочената дата и имат
характер на краткосрочни задължения, но неправилно не са осчетоводени като такива, а и
5
изобщо. Те са в размер на 20 725, 03 лв. Това означава, че по делото се установява, че към
31.10.2021 г. в тежест на молителя са възникнали краткосрочни задължения в размер на 171
107, 25 лв.
След като в производството се доказа, че към 31.10.2021 г. в тежест на „М.-*-**”
ЕООД съществуват краткосрочни задължения в размер на 171 107, 25 лв., като към този
момент той не притежава никакви краткотрайни активи, с които да ги погаси, то трябва да се
заключи, че към тази дата молителят отново е във влошено финансово - икономическо
състояние, което се е задълбочило още повече спрямо предходния период, предвид факта, че
той не е придобил някакви активи, а размерът на краткосрочните му задължения е нарастнал
още спрямо предходните отчетни периоди. Това намира отражение и в стойността на
показателя за обща ликвидност, която към този момент е много под референтната такава от
1 – стойността на този показател отново е 0.
След като „М.-*-**” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че
именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и
изискуемите такива, които има към държавата, тъй като е очевидно, че дори и да е имал
воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства, с които да стори това. Ето защо и
така установената невъзможност на молителят да изпълнява своите изискуеми задължения
за периода от 31.12.2019 г. до 31.10.2021 г. е обективно състояние, което стои извън
неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този
субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на молителя да изпълни всички свои
краткосрочни задължения продължава три последователни години и предвид на това, че в
производството не са представени доказателства, че след 31.10.2021 г. до края на устните
състезания пред настоящата съдебна инстанция дружеството-молител е придобило някакви
бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е
подобрило финансовото си състояние, следва да се приеме, че то е и трайно. Това означава,
че по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, при които се приема, че
един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради
което и по отношение на „М.-*-**” ЕООД трябва да се открие производство по
несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на
молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна
невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се
6
приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение
е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои
изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този
смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на
неплатежоспособността на „М.-*-**” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в
който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице
към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното,
изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните
задължения с. наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка
между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в
резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От представените по делото доказателства се установява, че молителят има
изискуеми публичнопарични задължения към държавата за заплащане на данъци и лихви
още от 25.07.2017 г., когато е настъпил падежът на най-старите неплатени задължения. Към
01.01.2019 г. неплатените и изискуеми публичноправни задължения на търговеца вече са на
значителна стойност, поради което трябва да се приеме, че възможността му да ги погаси е
определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той
може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2019 г. „М.-*-**” ЕООД
вече не е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои
текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност,
който към тази дата е на стойност под референтната такава, като през следващи отчетни
периоди този показател не отбелязва някаква тенденция към завишаване и достигане на
необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности, а напротив –
стойността му продължава да е 0. Ето защо и 31.12.2019 г. следва да се приеме за най-ранния
момент, към който по делото се установява със сигурност, че молителят има както
изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във
влошено финансово състояние. Следователно това е датата, която трябва да бъде определена
като начална на неплатежоспособността на „М.-*-**” ЕООД. От представените по делото
доказателства не може да се посочи по-ранна дата през 2019 г. за начална на
неплатежоспособността, защото липсват данни точно в кой момент в периода 01.01.2019 г.
до 31.12.2019 г. молителят се е разпоредил с всички притежавани от него краткотрайни
активи и вече е нямал такива, с които да погаси краткосрочните си задължения.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че
дружеството „М.-*-**” ЕООД е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са
налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
7
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност съдът съобразява и това, че по делото се установява, че към момента
молителят не разполага с никакви парични средства, с които да бъдат покрити началните
разноските в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице
хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото
дело, в открито съдебно заседание на 19.01.2022 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева,
която е необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност,
и е дал възможност на молителя и на всички кредитори на „М.-*-**” ЕООД в десетдневен
срок от вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка
на Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за
това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по
несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на
доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на
21.01.2022 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече
десетдневният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 31.01.2022 г.,
като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „М.-*-**” ЕООД не са
представени доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива,
удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият
разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице
предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието,
определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи
началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той
следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника,
да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на
основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с
настоящото решение следва да осъди „М.-*-**” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като
съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността
при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.-*-**” ЕООД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „М.-
8
*-**” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
на „М.-*-**” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.-*-**” ЕООД , с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. ****.
СПИРА производството по т.д. № 2373/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „М.-*-**” ЕООД и на длъжника, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде
внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „М.-*-**” ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по
вписванията не поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ,
същото ще бъде прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА „М.-*-**” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250
лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса, дължима по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание
чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9