Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 01.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 15540 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 405,ал.1 от Кодекс за застраховането и чл.86,ал.1 ЗЗД вр.с
чл.409 от Кодекс за застраховането .
Ищецът
Х.Ц.Х.,
ЕГН **********, чрез пълномощника
му адв. Б.Е. поддържа твърдение, че сключил с ответника З.
„Б.И.“ АД, *** Договор за имуществена застраховка „АВТОКАСКО“ на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 8“, с рег. *******обективиран в застрахователна полица №
Е18990020009, сключена на
15.11.2018 г., със срок на валидност 12 месеца, считано от 18.11.2018 г. до 17.11.2019 г.
Поддържа,че
24.12.2018
год. в гр.София на
бул.“Цариградско шосе“ е настъпило застрахователно събитие с процесния
автомобил управляван от Х.Х., при което на
застрахования автомобил са били нанесени множество повреди в следствие на
настъпило ПТП –удар в метален стълб.
Поради
телесни увреждания ищецът,който управлявал автомобила и спътника му са
транспортирани до болнично заведение,но въпреки дадения му талон за кръвно
изследване,такова не е направено,тъй като лекарите не са му взели кръв.
Издаденото
наказателно постановление на ищеца във връзка с горното ПТП е било било отменено от съда като незаконосъобразно.
Ищецът
отправил към ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но
получил отказ, тъй като според застрахователя не е представил задължителен
документ,удостоверяващ,че нее управлявал МПС-то при катастрофата след употреба
на алкохол.
С
настоящия иск претендира за осъждане на последния да заплати застрахователно
обезщетение в размер на сума от 26756 лева, заедно със законната лихва върху
нея, считано от предявяването на иска, до окончателното плащане,както и лихва
за забава считано от 19.01.2019 год. до датата на исковата молба-27.11.2019
год. в размер от 2155 лв. Претендира и за присъждане на направените съдебни
разноски.
Ответното дружество З.
„Б.И.“ АД, *** оспорва предявения
главен иск по основание и по размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена с ищеца имуществена застраховка
„АВТОКАСКО“ за процесния автомобил,
както и че в срокът на действие
на полицата в дружеството има заведена щета под
№********.
Твърди, че в случая е налице
хипотезата на раздел III от ОУ, а съгласно т. 1.2. не са покрити
рискове, загуби или повреди на
ППС при управление на ППС под въздействието
на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества от водача или
когато е отказал, или с действията или бездействията си е осуетил извършването
на алкохолна проба при ПТП, или напуснал самоволно
ПТП. В тази връзка се излага, че
в хода на ликвидацията на образуваната щета е констатирано, че липсва резултат от кръвна проба, доколкото
е бил издаден талон за изследване
на кръвта за наличие на
алкохол, наркотици или други упойващи
вещества. Поддържа се, че ищецът
по делото е бил уведомен писмено
за това обстоятелство
и многократно му е указвано да представи
исканите документи, поради което твърди,
че е налице хипотеза на „изключен
риск“ по см. на ОУ за
застраховка „АВТОКАСКО“.
На
следващо място се оспорва, че
пазарната стойност на автомобила е била 46 000 лв. към датата на
настъпване на застрахователното събитие като се сочи,
че същият е бил надзастрахован, поради което счита,
че застрахователят не дължи обезщетение,
което надхвърля размерът на действително
претърпяната вреда – арг. от чл.
386 КЗ. Във връзка с изложените съображения, ответникът моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен, алтернативно да намали обезщетението до размера на
действително претърпяната вреда.Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като прецени доводите
и възраженията на страните, взети предвид събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото
е приета Застрахователна полица №
Е18990020009, от З. „Б.И.“
АД, *** от чието съдържание се
установява сключването на договор за имуществена
застраховка „АВТОКАСКО“ на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 8“, с рег. *******обективиран в застрахователна полица №
Е18990020009, сключена на
15.11.2018 г., със срок на валидност 12 месеца, считано от 18.11.2018 г. до 17.11.2019 г. По горното няма спор.
От
представения по делото протокол за ПТП № 1720547/24.12.2018
год. подписан от Х.Ц.Х. се установява,че на същата
дата около 08.45 ч. в гр.София в локалното платно на бул.“Цариградско шосе“
малко след бензиностанция „Еко“ е настъпило ПТП, при което при движение на „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № *******в посока към Окръжна болница , поради управление от Х.Ц.Х. с несъобразена скорост е
напуснал пътното платно вдясно по посоката на движението и е самокатастрофирал в ел.метален стълб. В протокола в графата
за алкохол е записано „отказва“,поради което със заповед 8109/24.12.2018 год.
му е било отнето свидетелството за правоуправление.
От
представеното решение от 15.05.2019 год. по нахд №
1763/2019 год. на СРС е видно,че издаденото срещу ищеца наказателно постановление
18-4332-026641/09.01.2019 год. е било
отменено.
Заключението
на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза
установява, че действителната пазарна стойност на разходите за ремонта на е
26 756.29 лв. и е около 55% от действителната му стойност.
От
показанията на св.Ю.Х./живееща на съпружески начала с ищеца/ се установява
факта на процесното ПТП,както и това,че Х. бил зле, трудно дишал. Тъй като
отказал да бъде изпробван с дрегер, полицаите му дали
направление за кръв.
По
делото са представени от ищеца и писмени доказателства във връзка с образуваната
щета при ответното дружество и за констатираните на автомобила.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск, основан на твърдението, че при
наличие на предпоставките по чл. 405, ал.1 от КЗ – ответникът, в качество на застраховател по
имуществена застраховка - дължи на ищеца изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди, произтичащи от увреждане на
застрахованото имущество . Претендира се
и акцесорно вземане за законната лихва, доколкото се
твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на това обезщетение .
За основателността на иска с правно основание
чл. 405, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже възникване на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена
застраховка, настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие(ПТП), за което застрахователят
носи риска, размерът на настъпилите
в причинна връзка с това събитие вреди,
както и изпълнение на задълженията си за уведомяване
на застрахователя и компетентните органи за настъпилото ПТП в предвидения срок.
Установен е и факта на настъпило застрахователно събитие
–повреди на процесното МПС. Размера на
щетата на автомобила се установява от заключението на вещото лице по АТЕ.
Спорно по делото е,дали отказа да се плати обезщетението
само на основание на това, че застрахованият не е представил докумен удостовераващ, че при
катастрофата не е бил употребил алкохол, е основателен.
Според съда ответникът законосъобразно е отказал
изплащането на застрахователно обезщетение. Видно от общите правила,неоспорени
от ищеца,застрахователят не покрива щети на МПС,които са причинени при ПТП,при
което водачът на автомобила с действия или бездействия е осуетил установяването
на това,дали е бил под въздействие на алкохол.Ето защо съвсем правомерно преди
произнасянето си по искането на ищеца за обезщетение е изисквал от него
представяне на документ в тази връзка.
Съгласно императивната разпоредба на чл.4
от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози в случаите, когато контролните органи задължително
посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с
техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на МПС, а при необходимост – и на останалите участници в
произшествието. При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест
или те се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Според ал.2 при невъзможност да се извърши проверка
с техническо средство или тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от
медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за
оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.
Установено е,че ищецът е отказал проверка на място с
техническо средство,а не е извършил и кръвна проба в болницата,въпреки,че му е
дадено направление за такава,както установява и свидетелят по делото. Факт е,че
по делото не е представен въпросния талон за кръвна проба,който е следвало да
се връчи на водача на автомобила от органите на полицията,макар такъв да е
описан в наказателното постановление с № 0013496 и това не се оспорва от ищеца.
В тази връзка св.Х. е категорична в показанията си, че полицайте
са издали на Х.Х. талон за кръвна проба/“Видяха,че не е добре и му дадоха да се
тества в Окръжна болница.Дадоха му направление за кръв,защото го видяха,че не е
в състояние да духа на дрегер“/.
За застрахователя е без значение причината за липса на
документ, удостоверяващ дали водача е бил употребил алкохол,тъй като на първо
място такова изследване и съответно документ са задължителни при участие в
ПТП,а на второ,очевидно ищецът е проявил бездействие за извършване на това
задължително изследване,след като е отказал проверка на място.Обясненията в
исковата молба,че никой не му е казал кога следва да направи
изследването,поради което не го е и направил, не се възприема от съда,тъй като
е ясно,че изследването следва да се направи при приема в лечебното заведение.
В тази връзка следва да се отбележи,че отмяната на
наказателното постановление от СРС по никакъв начин не установява правомерни
действия или бездействия на водача на автомобила и настоящия съд не е длъжен
задължително да се съобрази с това решение.
При гореизложеното съдът намира,че предявения главен иск
за обезщетение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Доколкото уважаването
на иска за лихвите зависи от уважаването на главния иск,то и претенцията с
основание чл.86,ал.1 ЗЗД вр. с чл.409 КЗ следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и
след компенсация на разноски ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
общ размер от 3017 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Ц.Х., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Б.Е., със съдебен адрес:***9
против З. „Б.И.“ АД, *** искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сумата от 26 756 лева - представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за имуществена
застраховка „АВТОКАСКО“ на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 8“, с рег. *******обективиран в застрахователна полица №
Е18990020009, сключена на
15.11.2018 г., със срок на валидност 12 месеца, считано от 18.11.2018 г. до 17.11.2019
г. поради настъпило застрахователно събитие – ПТП на 24.12.2018 г. и настъпила имуществена щета на МПС, представляващо
покрит от издадената от ответника застрахователна полица риск, както и с основание чл.409за заплащане на сумата
от 2155 лева – лихва за забава
считано от 19.01.2019 г. до 27.11.2019 год. като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: