№ 44
гр. Благоевград, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500851 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба с вх.№10688/01.07.2022 г. от адв. Г.
Ю., като процесуален представител на И. К. Б. и И. Л. Х., срещу
Решение №262 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д.№1761/2021 г. по
описа на РС-Благоевград. В нея се сочи, че същото е неправилно и са
повторени съображенията по съществото на спора, изложени от
пълномощника на ищците пред първоинстанционния съд. В жалбата е
направен и анализ на доказателствения материал, въз основа на който
е застъпено оплакване, че решението е необосновано.
Жалбоподателите искат то да бъде отменено изцяло и да бъде
постановено ново по същество, с което исковете им срещу М. Б.а – М.
да бъдат уважени изцяло, както и да им се присъдят разноски.
Процесуалният представител на последната е представил
отговор на ВЖ, в който излага доводи за заканосъобразност на
атакувания съдебен акт и искане за потвърждаването му, както и за
1
присъждане на сторените разноски.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
След анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
решаващият състав прие за установени следните факти :
Видно е от копие на жалба от 29.03.2021 г., адресирана от М. Т.
Б.а до Президента на РБ, до Главния прокурор на РБ, до РП-
Благоевград и 01 РУ[1]Благоевград срещу Е.А. Б.а, И. Л. Х., в
частност и срещу А. К. Б. и И. К. Б., че с нея е поискала компетентна
намеса относно поведението на Е. Б.а и И. Х. и техните постоянни
действия – устни заплахи, нецензурни думи, клевети и обиди по
отношение на ответника, семейството на нейния брат и родителите й.
В същата жалба са изложени твърдения, че ответникът работи като
социален работник в ДСП – Благоевград от 13.08.1992 г., както и че А.
и И. Б.и са си позволили четирикратно да изпратят писмени сигнали
до работодателя на ответника, в които уронват личния й и
професионален авторитет. Последното изложено обстоятелство се
установява от приложените електронни писма на ищеца до
работодателя на ответницата, а именно писмо от личен характер от
29.12.2020 г. от И. Б., писмо от 14.05.2021 г., отговор от 17.05.2021 г. и
писмо от 21.05.2021 г.
Удостоверено е в писмо изх. № 92-00-321/04.10.2021 г., че
горепосочената жалба не е депозирана до Президента, въпреки че е
посочен като адресат.
Видно е от копие на жалба от 13.05.2021 г. от М. Т. Б.а до
Главния прокурор на РБ, до РП- Благоевград и 01 РУ- Благоевград, че
отново е поискала вземане на незабавни мерки по отношение на Е.А.
Б.а, И. Л. Х., в частност и срещу А. К. Б. и И. К. Б., поради
продължаващото им агресивно поведение, обиди и отправяне на
заплахи. Изложени са и конкретни обстоятелства, а именно, че А. Б.
по повод Великденските празници отново се превърнал в огромна
2
заплаха за възрастния баща на ответницата. Твърди също, че на
12.05.2021 г. кметският наместник на с. Т., общ. Х. й се е обадил
разтревожен по повод смущаващо обаждане по телефона от И. Б.,
който спешно издирвал лични телефони на ответницата и на съпруг й
с мотив „Въпросът е на живот и смърт“. Твърди, че с деянията си Е.
Б.а, синовете й А. и И. и снаха й И. създават постоянно напрежение,
тревога и страх в нея и семейството й.
В същата е посочено, че на всички грозни деяния свидетел е
малолетното дете на И. – М..
Видно е от копие на сигнал с № 94И-00- 2090/29.12.2020 г. до
ДСП, че И. Б. е сигнализирал относно поведението на ответника М.на
Б.а към него, към майката му и към семейството му, в която са
изложени твърдения за отправяни заплахи от ответницата и закани с
убийство. В сигнала е изложено възмущение от поведението на
ответника като държавен служител.
От ищеца И. Б. е депозиран и сигнал на 13.03.2021 г. до
ДСП[1]Благоевград, в който са изложени твърдения за неправилно
получени помощи от БЧК от страна на ответницата и нейния брат.
На 14.05.2021 г. от ищеца е депозиран сигнал вх. № 01-94И-00-
0749/14.05.2021 г., както и коригирана жалба вх. № 01-94И-00-
0749/21.05.2021 г., в която е изложил твърдения относно поведението
на служителя на ДСП М. Б.а – М., във връзка с предоставяне на
помощи от БЧК. Изложени са подробни факти и обстоятелства
относно И. Б. и семейството му. В жалбата се твърди, че М., И.,
роднините им непрекъснато обиждат и заплашват семейството на
жалбоподателя.
С постановление от 07.04.2021 г. на РП[1]Благоевград, по повод
депозирана жалба от ответницата М. Б.а, е разпоредено извършването
на проверка от 01 РУ[1]Благоевград. Извършена е проверка от
полицейски служител, за което е съставена докладна записка. В
3
материалите по тази преписка се съдържа писмено заявление от
31.05.2021г., с което М. Б.а е оттеглила написаното в т. 5, стр. 3 от
жалбата, а именно за средата в която живее детето М. Б.а, тъй като
сочи, че не е пряк свидетел на тези обстоятелства.
Като свидетели са разпитани майката, съответно свекървата на
ищците и братя, съответно девера на същите. Последният установява,
че ответницата е дъщеря на техния чичо – брат на баща им К. Б. и
поради имотни спорове, започнали още между баща им и чичо им,
отношенията между двете семейства от много години са
изключително влошени. Твърдят, че между тях непрекъснато има
пререкания, скандали и дори физическа саморазправа. Свидетелите Е.
Б.а и А. Б. установяват, че тези конфликти причиняват на И. Б. и на И.
Х. притеснения, безпокойство и страх от ескалация на конфликтите и
от срещите с представители на различни институции, които
последната сезира с жалби.
От разпитания по делегация свид. Ж.Л.П., който е кметски
наместник на с. Т. се установява, че с него се е свързал и разговарял
мъж, който не познава и същият е търсил информация за И.н М..
Сочи, че е информирал М. М. за този разговор, както и че не познава
И. Б. и И. Х..
От заключението на съдебно-психологичната експертиза се
установява, че към момента на изготвянето на експертното
заключение в психо - емоционалното състояние на ищците И. К. Б. и
И. Л. Х. преобладават емоции на безпокойство, напрегнатост, тревога
за развитието на конфликтната ситуация с ответничката и нейните
брат и баща. Вещото лице застъпва, че данните от психологическото
обследване, както и резултатите от тестовите методики потвърждават
връзката между стресогенните събития в резултат на действията на М.
Т. Б.-М. и актуалното психо-емоционално състояние на И. К. Б. и И.
Л. Х.. Приложената методика за оценка на посттравматнчните
стресови симптоми не установява наличие на посттравматичен стрес
4
при ищците. Експертът сочи, че към момента на изследването
отсъстват данни за посттравматично стресово разстройство при И. К.
Б. и И. Л. Х., но са налице резултати (подскала ситуативна тревожност
от Самооценъчата скала за тревожност на Чарлс Спилбърг), които
потвърждават преживяна остра стресова реакция в резултат на
действията на Б.а и нейните баща и брат. В с.з. експертът разяснява, че
състоянието на ищците е в следствие на комплексното въздействие от
жалбите на ответника и семейството, като най-тежко психологически
е изнесеното в жалбата по отношение на полаганите грижи за
малолетното дете М..
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд
приема, следните правни изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква
кумулативна даденост на следните елементи на същия – деяние(във
формата на действие или бездействие), противоправност на същото,
вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния
резултат и вина. Последната като субективен елемент на деликта е
уредена с оборимата презумпция на чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
От обсъдените във фактическата обстановка писмени
доказателства се установи, че ответницата е депозирала посочените в
ИМ жалби до Главния прокурор на РБ, до Райнна прокуратура
Благоевград и до 01 РУ на МВР Благоевград, в които е изложила
твърдения за конфликти, заплахи, наблюдение от прозорците на
фамилната къща и заснемане с телефон, и въз основа на тях е
поискала съдействие от тези органи за защита на семейството й и за
преценка на здравословното състояние и необходимостта от лечение
на ищците. Ето защо следва да се приеме за доказана първата
предпоставка, а именно извършените действия изразяващи се в
депозиране на жалба от М. Б.а – М. в различни органи срещу ищците.
Следва да се посочи, че както гореописаните жалби, така и
5
всички взаимоотношения между ищците и ответницата са причинили
на същите психологическо безпокойство, емоционален стрес и
притеснения. За същите съдът прави извод от свидетелските
показания и от заключението на съдебно-психологичната експертиза
на вещото лице д-р Д.И.. Въз основа на тях счита, че са установени
вредите, твърдени в ИМ и причинно – следствената връзка между тях
и деянието на М. Б.а – М..
Въззивният състав обаче прие, че не е установен елементът от
ФС на непозволеното увреждане – противоправност на деянието. В
българското законодателство не съществува правна норма, която да
забранява на правните субекти да сезират административни или други
орган, с цел да защитят свои права и/или интереси. С процесните
жалби М. Б.а – М. е направила именно това, искала е съдействие и
преценка от съответните компетентни, според нея органи, за
разрешаване на конфликтите й с ищците. В такива хипотези съдебната
практика на ВКС приема, че дори изнесените в жалбите факти да не се
докажат, жалбоподателят е винаги добросъвестен, освен ако не се
установи, че ги депозира едниствено с цел да увредят лицата срещу,
които са депозирани.
Като едно от основните права на правните субекти в чл.39, ал.1
от българската Конституция е предвидено, че всеки има право да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Това означава, че
фактът на подаване на жалба не е противоправно поведение. В ал. 2 на
същата конституционна разпоредба обаче е предвидено, че това право
не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго.
В Решение от 11.02.2011г. по гр.д. №1243/2009г., 4г.о. на ВКС е
прието, че очевидно подаването на жалба не е обида, а съдържащите
се в жалба позорни обстоятелства за другиго не се разгласяват, ако
жалбата е подадена до надлежен орган (те се разгласяват, ако копие от
6
жалбата е подадена до друго лице). Мотивирано е също, че
гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да
излагат обстоятелства, които са им известни, като жалбоподателят е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат
установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е
налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
жалбоподатлят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата,
за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В
подкрепа на този извод е обстоятелството, че процесните жалби, чрез
които е реализирано деянието от ответницата, са следствие на
подавани преди това т.нар. писма от личен характер(сигнали) до
работодателя на ответницата. Това показва, че тя е започнала да търси
защита срещу поведението на ищците.
В настоящия казус ответницата няма как да знае и тя не твърди,
че знае със сигурност всички обстоятелства, изложени от нея в
жалбите й - като напр., че имат нужда от специализиран преглед и
лечение, а иска да се проведе компетентната намеса от Прокуратурата
и МВР. Изрично в процесните си жалби тя заявява, че иска фактите да
се проверят от компетентните органи и да ги установят.
Категорично в казуса не може да се приеме, че ответницата е
реализирала състав на обида по отношение на двамата ищци, защото
обида е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а
твърдението на ищците е че е направено пред административни и
съдебни органи.
Според настоящия състав не е реализиран и състав на клевета,
защото такава има когато се разгласи позорно обстоятелство за
другиго или му се припише престъпление. Действително в жалбите
има негативни оценки по отношение на поведението и личността на
ищците, но не й позорни обстоятелства или приписване на
7
престъпление.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ответницата
изрично и писмено е оттеглила твърдението си, че детето М. Б.а е
свидетел на скандалите между роднините и живее в лоша атмосфера,
поради което не следва да бъде обсъждано.
По изложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивната проверка и на осн. чл. 78, ал.3 от
ГПК въззивниците Б.и следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата разноски за настоящата инстанция в размер на 800лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262 от 18.05.2022 г., постановено
по гр.д.№1761/2021 г. по описа на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА И. К. Б. и И. Л. Х. солидарно да заплатят на М.на Б.а –
М. разноски за настоящата инстанция в размер на 800лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8