РЕШЕНИЕ
№
***, 29.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети декември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6181 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявени от
***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***,
чрез ю.к. В.В. срещу Д.В.М.
ЕГН ********** с
постоянен адрес *** съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 924,96 лева за консумирана топлинна енергия, от които
811,50 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г., както и 113,46 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г. до 14.06.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по *** е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника, който в предвидения от закона срок е депозирал възражение по
реда на чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с ***, находящ се в *** е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 на чл.153 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. *** от
13-14.12.2007 г. и във вестник *** бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 4546/2016
г. извлечение от сметка за *** ответникът е използвал доставяната от ищеца
топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага се и, че сградата –
етажна собственост на адрес, ***,
в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до
имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма ***. Навеждат се доводи, че
сумите за топлинна енергия за периода за процесния имот са начислявани от ***
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирма ***
на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от ***. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание моли съда да постанови съдебен акт, с който да
приеме за установено, че ответницата дължи претендираните с исковата молба суми.
Претендира и присъждането на разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е упражнил процесуалното
си право на отговор.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание моли съда, ако счете, че предявеният иск е
основателен да разсрочи плащането на задължението.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ***, от което е видно, че е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за
следните суми: сума в размер на 4483, 34 лева, представляваща стойност на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2002 г. до
30.04.2016 г; сума в размер на 3382,82 лева, представляваща лихва върху
главницата за периода от 03.02.2003 г. до 14.06.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, ведно със
сторените в заповедното производство разноски в размер на 337,32 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 2903/23.06.2016 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде възражение
срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова
молба за установяване на същствуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ***, от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в ***.
От приложената по
делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна
енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия
период 30.11.2013 г. до 30.04.2016 г.
От приобщената по делото молба – декларация,
подписана от Д.В.М. се установява, че същата е отправила искане до *** да й
бъдеоткрита партида за плащане на отопление и топла вода от 14.03.2005 г.
От изготвената и приетата по
делото ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадена се установява, че:
размерът на главницата, представляваща стойността на консумираната и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г. е в
размер на 811,50 лева; размерът на лихвата върху главницата от 811,50 лева, от
изискуемостта на отделните плащания за периода от 04.01.2014 г. до 14.06.2016
г. е в размер на 113,46 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на ***, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Не се спори и, че ответникът Д.В.М. е собственик на недвижим имот, находящ се в ***,, с *** и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на ***, поради което и съдът приема, че
същият е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от *** на потребители за
битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно:
да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. От представената по
делото препис – извлечение от сметка за задълженията за заплащане на
консумирана топлинна енергия, както и от изготвената по делото ССЕ, неоспорени
от длъжника се установява и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца
размери.
Въз
основа на представените доказателства настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството си на потребител на топлинна енергия по
реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми
за ползването на топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения
в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът
да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи процесните суми – главница и лихва.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство
разноски.С депозиране на възражение в
заповедното производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на
дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на
делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на
ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника.
Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат
присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 39.66 лв. За исковото производство, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 555,00 лв, от
които 75,00лв заплатени държавни такси, 360лв юрисконсултско възнаграждение и 120
лева за изготвената ССЕ.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание, ответникът е
направил искане за разсрочено плащане на задължението. Представил е писмени
доказателства за доходите си, които са формирани от получаваната от
нея пенсия в размер на 278,16 лева. Представена е и декларация, с която
ответницата декларира, че е вдовица, живее в наследствено от съпруга й жилище,
за което плаща всички сметки. Сочи и, че не ползва топлоенергия и топла вода. При тези обстоятелства, съдът намира, че
са налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно.
Следователно, изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния иск – 924.96 лв. и разноските, които
за двете производства възлизат на 594.66 лв., или обща сума за плащане – 1519.62 лв., трябва да бъде
разсрочено на 30 последователни месечни вноски, първата от които в размер на 50,77
лева, а всяка следваща в размер на 50, 65 лв. Първата вноска е платима на 15-то число на месеца, следващ този, в който настоящото
решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 15-то число на месеците, до окончателното изплащане на
вземането.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.В.М. ЕГН ********** с
постоянен адрес *** дължи на ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, сума в общ размер размер на обща
сума в размер на 924,96 лева
/деветстотин двадесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ за
консумирана топлинна енергия, от които 811,50 лева – главница, /осемстотин и
единадесет лева и петдесет стотинки/ представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г., както и 113,46
лева, /сто и тринадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ представляващи
лихва за забава за периода от 04.01.2014 г. до 14.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението, на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.В.М.
ЕГН ********** с
постоянен адрес *** да заплати на ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата
от 39.66лв /тридесет и девет
лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 4546 по описа
за 2016г. на ***, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.В.М. ЕГН ********** с
постоянен адрес *** да заплати на ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 555,00 лв. /петстотин петдесет и пет лева/, представляваща сторени
в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК
изпълнението на решението, с което се установява вземането на *** с *** към Д.В.М. ЕГН ********** с
постоянен адрес ***, в
общ размер на главница, лихва и разноски - 1519.62 лв., като постановява ответника да заплати
горепосочената сума на 30 последователни месечни
вноски, всяка от които в размер на по първата от които в размер на 50,72 лева, а всяка следваща
в размер на 50, 65 лв.
Първата вноска е платима на 15-то число на месеца,
следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко
следващо 15-то число на месеците, до окончателното
изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: