№ 507
гр. Варна, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20253100500333 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба вх. 73092/13.09.2024г. от “Нипо” ЕООД, ЕИК
*********, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Х. Ц. от ВАК, личен номер от
единния адвокатски регистър **********, със съдебен адрес: ******* срещу Решение
№3209 от 09.09.2024 г. постановено по гр.д. № 10891/2023г. по описа на Районен съд – гр.
Варна, гражданско отделение, 49 състав, с което „Нипо“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Варна,
е осъдено да заплати на “АТ КОНСУЛТ” ЕООД с ЕИК ********* адрес: гр. Варна,
ул..”Цимерман” 48, ет.2, ап.6 сумата от 4810/четири хиляди осемстотин и десет/ лева с ДДС,
платена както следва: паричен превод на 3630лв. на 21.07.2020 г. и паричен превод на
1180лв. на 26.08.2020 г. от ищцовото дружество по сметка на ответното дружество, без
наличие на правно основание за превода, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба – 25.08.2023г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон.
В жалбата си въззивника, навежда твърдения, като сочи, че спорът между страните сe
свежда до факта дали „Нипо“ ЕООД е получило с или без основание плащане от "АТ
Консулт" ЕООД за изработка на мебели, възложена от едноличния собственик на "АТ
Консулт"- ЕООД И. Д.. В тази връзка и относно правната квалификация на иска се прави
задълбочен анализ на нормата на чл.55 ал.1 ЗЗД. Твърди се още, че в случая е налице
основание за плащане на чуждо задължениеплащане на цена по договор за изработка.
Цитират се нормите на чл. 60 и сл. ЗЗД и чл. 73, ал.1 ЗЗД относно плащане от трето лице.
Доразвиват се подробни съждения в тази насока. Счита се, че без изричното искане на И. Д.
да плати чрез дружеството, а насреща да получи данъчни фактури, за да ползва данъчен
кредит по ЗДДС, плащането на "АТ Консулт" ЕООД пак има основание, като плащането на
чуждо задължение по правило е правомерно. Само в случай на грешка, по изключение,
платилият може да иска платеното от кредитора. Сочи се още, че платилият е наясно, че
погасява не свой, а на другиго дълг. Твърди се, че спор по качеството на изработката на
кухнята не може да има, поради това, че със СПН е прието, че изработката е точна. Сочи се,
че изпълнителят има право да получи възнаграждение и го е получил. В заключение счита,
1
че спорът следва да бъде решен между платилия и поръчващия. Моли се, да бъде отменено
първоинстанционното решение, като предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, с твърдения за неоснователност на жалба. Сочи се, че между страните
са безспорни обстоятелствата за липса на облигационно правна връзка между страните,
както и това, че сума в размер на 4 810 лв. по издадени две фактури са получени от „Нипо"
ЕООД. Посочва се, че доказателствената тежест между страните, въпреки оплакванията на
насрещната страна е правилно разпределена от първият съд. В тази връзка, твърди, че е
налице неоснователно разместване на имуществени блага, като правната сфера на платеца е
била засегната по неблагоприятен начин в резултата на плащане поради грешка на чужд
дълг. В заключение счита, че е налице липса на правоотношение между платеца и
възползвалото се от плащането лице и съответно липса на основание получилият плащането
да задържи платеното. Сочи се , за допустимо третото лице да изпълни чужд дълг по своя
инициатива, без да е упълномощено от длъжника и да изпълни от свое име, но за да има
погасителен ефект изпълнението от трето лице съгласно чл.73 от ЗЗД, е необходимо
последното да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с желание да
освободи длъжника от задължението, а такива обстоятелства в конкретния случай не са били
налице. Твърди се още, че в платежните нареждания няма посочване на основание за
плащане сочещо към плащане на чуждо задължение. Посочва, че знание за плащане на чужд
дълг не е налице, нито правен интерес е налице, тъй като такъв би имало само в случай, че
ако не извърши плащането, за платеца биха настъпили неблагоприятни последици. В
заключение счита, че дружеството-ищец е нямало правен интерес да изпълни задължението
на физическото лице И. Д., нито между същото дружество и физическото лице - негов
управител е било налице някакво дарствено или заемно правоотношение т.е. не е налице
нито законова, нито договорна суброгация. Моли, да бъде потвърден първоинстанционния
съдебен акт. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, за въззивника редовно призован, не изпраща
представител. Депозират молба, в която заявяват, че поддържат депозираната въззивна
жалба, оспорва отговора на въззивната жалба и отправя искане за присъждане на сторените
разноски в настоящото производство. Въззиваемата страна, редовно призована, явява се
представител. Оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. Сочи се, че основание за
задържане на процесната сумата не е установено, както и липса на намерение за погасяване
на чужд дълг. Отправя искане за присъждане на сторените разноски. Третото лице помагач
не се явява, не се представлява.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на “АТ
КОНСУЛТ” ЕООД с ЕИК ********* адрес: гр. Варна, ул..”Цимерман” 48, ет.2, ап.6
представлявано от управител - И. Д. чрез: адв. К. Ст. С. - АК Варна, с която се иска да бъде
осъдено „Нипо“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Варна, р-н „Одесос", ул. „Македония" № 102,
вх. А, ет. 5, ап. 65 да заплати на ищцовото дружество сумата от 4810 лева с ДДС, платена по
фактури №**********/16.07.2020г. и фактура №**********/25.08.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението, като дадена при начална липса на основание.
В исковата молба ищеца излага твърдения, че на 16.07.2020 г. и 25.08.2020 г., по
фактури № ********** и № **********, „АТ Консулт“ ЕООД е заплатило на ответното
дружество „Нипо“ ЕООД, сума в размер на общо 4810 лв. по посочените две фактури, в
които като основание за плащане е посочено - авансово плащане офис мебели. Твърди се, че
плащането е извършено от страна на дружеството „АТ Консулт“ ЕООД, тъй като управителя
на ищцовото дружество неправилно е счел, че е бил сключен договор между управляваното
от него дружество и ответното дружество. Сочи, че извършеното плащане от ищцовата
страна в размер от 4810 лв., е направено без основание, тъй като не е съществувала
облигационно-правна връзка с ответното дружество, която да обоснове превода на
посочената сума. Твърди се, че договор касаещ офис мебели не е сключван между „АТ
Консулт“ ЕООД и ответника „Нипо“ ЕООД, поради което е налице изначална липса на
основание за плащането по посочените две фактури
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
2
с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди се, че между „Нипо" ЕООД,
като изпълнител и възложител И. Д. е сключен на 16.07.2020г. договор за изработка и
монтаж на кухня. Сочи, че при подписването му, управителят на ищцовото дружество е
поискал фактурите да бъдат издавани на името на търговското дружество „АТ консулт"
ЕООД., поради което процесните фактурите, са издадени както са били поискани и
съответно платени. Твърди се, че основание за плащане е да се плата цена по договор за
изработка, т.е. да се погаси задължение, което е чуждо, позовавайки се на нормите на чл. 60
ЗЗД и чл. 73, ал.1 ЗЗД.В тази насока, сочи, че плащането на „АТ консулт“ ЕООД има
основание, поради получена данъчни фактури и ползва данъчен кредит по ЗДДС.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269
от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в
пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо, тъй като е постановено при
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки,
поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при
съобразяване принципа за ограничен въззив.
Следва да се има предвид, че въззивната инстанция дължи произнасяне само по онези
посочени в жалбата оплаквания, които са основани на своевременно релевирани в първата
инстанция твърдения и възражения.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира
жалбата за частично основателна, като приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото като писмени доказателства са приети и приложени фактура №
**********/16.07.2020 г., фактура №********** от 25.08.2020 г, от които се установява, че
„Нипо“ ЕООД издал фактура №00000001932/16.07.2020г. и фактура
№00000001933/25.08.2020г. на обща стойност 4810 лв. с ДДС с получател „АТ Консулт“
ЕООД и посочено основание „авансово плащане офис мебели“, платени с преводно
нареждане от 21.07.2020 г., преводно нареждане от 26.08.2020 г. по сметка на „Нипо“ ЕООД
от наредител „АТ Консулт“ ЕООД.По делото е представена и приета покана по телепоща от
26.07.2023г., изготвена от управителя на „АТ Консулт“ ЕООД „ видно от която ищцовото
дружество е поканило “Нипо“ ЕООД да върне недължим платената от „АТ Консулт“ ЕООД
„ сума в размер на 4810 лева. Представени и приети от първоинстанционният съд са и
Решение по гр.д. № 484/2021г.,на Районен съд- Варна и Решение по в.гр.д.№ 283/2023г. по
описа на Окръжен съд –Варна постановени по иск с правно основание чл.55,ал.1
пр.3вр.чл.265,ал.2 ЗЗД, предявен от „АТ КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК ********* срещу
„НИПО“ ЕООД ЕИК *********
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля И. М. Й., работеща в ответното дружество на трудов договор, като интериорен
дизайнер. В показанията си св.Й. заявява, че познава господин Д. и при нея е сключван
договор за изпълнение на кухня, като лично с него уточнявали предмета на договора. Твърди
се, че Д. е поискал да плаща по банков път през дружеството „Ат консулт“, като е поискал и
да му се издаде фактура на дружеството. Посочва, че две фактури били издадени за И. Д.-
първата е лично взета от него, а втората е сканирана и е изпратена на неговия личен имейл.
Заявява, че имало сключен договор между „Нипо“ ЕООД и гражданското лице И. Д. за
изработка на кухня, като фактури на лице И. Д. не е издавала. Договора бил писан от нея,
но не помни кога, дали преди бележката или след това, но бил изпратен на имейл лично на
господин Д. за да го прегледа. Свидетелката го подписала от името на „Нипо“ ЕООД, като
екземпляра от договора за фирмата бил при нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящия случай, с петитума на исковата молба е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД- искане за връщане на предоставена парична
престация при начална липса на основание. При първия фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се отнася както до цялата получена
облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена
ценност, или част от нея, като при предявена претенция за реституция на даденото на
3
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тежестта за доказване се разпределя според общите
принципи на гражданския процес - чл. 154 ГПК. В разглежданата хипотеза на чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД това означава, че когато ищцовата страна твърди, че ответникът е получил парична
сума при начална липса на основание, в нейна тежест при условията на пълно и главно
доказване е да установи факта на извършеното плащане, а в тежест на ответника да докаже
наличието на основание за това плащане и за задържане на дадената сума. Под "основание"
в областта на неоснователното обогатяване в доктрината се разбира съществуването на
валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага.
Не се спори между страните, като това се подкрепя и от събраните по делото
писмени доказателства, че „Нипо“ ЕООД издал фактура №00000001932/16.07.2020г. и
фактура №00000001933/25.08.2020г. на обща стойност 4810 лв. с ДДС с получател „АТ
Консулт“ ЕООД и посочено основание „авансово плащане офис мебели“, платени с
преводно нареждане от 21.07.2020 г., преводно нареждане от 26.08.2020 г. по сметка на
„Нипо“ ЕООД от наредител „АТ Консулт“ ЕООД. Спорът между страните се концентрира
само върху това, дали e налице основание за задържане на сумата от 4810 лв. от ответника.
В доказателствена тежест на ищеца по предявен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е да докаже
възраженията си срещу твърдяното от насрещната страна основание за получаване и
задържане на процесната сума.
В настоящия случай ответника твърди наличие на договор за изработка на кухня,
по който договор е била заплатена процесната сума, което от своя страна води до основание
за задържане на сумата. Съгласно приетите и приложените по гр.д. № 484/2021г.на Районен
съд- Варна и Решение по в.гр.д.№ 283/2023г. по описа на Окръжен съд –Варна, които се
ползват със СПН, между същите страни, е установено, че ищцовото дружество не е страна
по сочения от ответниковата страна договор за изработка и монтаж на кухня, поради което
валидна облигационна връзка между страните не съществува, а е установена такава между
управителя на ищцовото дружество, в качеството му на физическо лице и ответника, като в
тази насока са и допуснатите свидетелски показания на св. И. Й.. От съвкупния анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция стигна
до извода, че между страните не са били налице валидни облигационни правоотношения,
оправдаващи имущественото разместване на блага от патримониума на ищеца в
патримониума на ответника, даващи основание за получаването на сумата. Въззивната
инстанция намира, че по делото не може да се обоснове категоричен извод наличието на
облигационно отношение между страните, по договор за офис мебели между ищеца и
ответника. В този случай, ответникът следва да понесе санкция от неизпълнението на
задължението си да проведе доказване на положителните факти на които се позовава, като
съдът приеме, че твърдения от него, останал недоказан факт не е настъпил. Ето защо
ответникът дължи връщане на преведената от ищеца сума, като получена при начална липса
на основание съгл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД суми, поради което предявеният иск подлежи
на уважаване като основателен и доказан.
По възраженията :
Съгласно чл. 73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето
лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено
лично от длъжника. Вярно е, че длъжникът може да възложи на трето лице да извърши от
негово име и за негова сметка дължимите изпълнителни действия, но и всяко трето лице
може да изпълни задължението от свое име и по своя инициатива. За да има изпълнение от
трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо третото лице да е знаело, че изплаща чужд
дълг. Съдът намира, че в случая съзнателно изпълнение на чуждо задължение не се
установи. Съгласно приетите по делото фактури е посочено като основание- авансово
плащане за офис мебели, което плащане обаче не съответства на уговорено между третото
лице, като задължение по друг договор и ответника.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съобразно чл.78,ал.1 ГПК на въззиваемата страна, се
дължат разноски съгласно приложения списък, а именно такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3209/09.09.2024г., и поправено по реда на чл.247 ГПК
с Решение № 3736/24.10.2024г. постановено по гр.д. № 10891/2023г. по описа на Районен
съд- Варна, 49- ти състав.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 ГПК „Нипо” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, р-н
„Одесос", ул.„Македония" № 102, вх. А, ет. 5, ап. 65, да заплати на “АТ КОНСУЛТ” ЕООД
с ЕИК ********* адрес: гр. Варна, ул.”Цимерман” 48, ет.2, ап.6, сумата от 450 лева,
представляваща сторени във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач И. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Цимерман“ № 84, ет. 2, ап. 6.“ на страната на ответника.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5