Решение по дело №86/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 246                                                30.05.2019 г.                                гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    четиринадесети май                                                   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар     Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№86 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 от ГПК.

               Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД против Е.А.Е., с която са съединени искове за установяване дължимостта на сумите 885,15лв. главница за потребена топлинна енергия за периода 31.10.16г. до 18.06.18г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 118,32 лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2016г. до 14.10.2018г., сумата 25 лв. разноски по делото. Сочи, че  е доставял на ответника топлинна енергия по реда на ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.07.2007г. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ на ищеца, клиентът на топлинна енергия следва да заплаща потребената енергия по утвърдена от КЕВР цена, като в противен случай дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден на забава, ситано от изтичане на 30-дневнен гратисен период. Ответникът, не е изпълнил задължението си да заплаща в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в сграда етажна собственост на адрес гр.Разград ул. ******* вх.** ап.** на посочената стойност, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №2014/2018г. на РРС за претендираните суми.

Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за неоснователен Сочи, че липсват доказателства кога и в какво качество е открита партидата, към който момент да е бил абонат. Както и на липса на доказателства как е извършено измерването и отчитането на  потребената топлинна енергия.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:  Ответникът е собственик на недвижим имот – в гр.Разград, ул. ******  №** вх.** ап.**, видно от приложената справка за лице.

            От приложена справка за използвана топлинна енергия  и фактури задълженията на ответника за периода 31.10.2016г. – 18.06.2018г. са в размер на 885,15лв., както и 118,32лв. обезщетение за забавено плащане.

             По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2014/2018 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 885,15лв. главница за ползвана топлинна енергия за периода 31.10.16г. до 18.06.18 г. и за сумата 118,32лв. обезщетение за забава за периода 01.12.2016г. до 14.10.2018г.

             Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция са потребители на топлинна енергия. Ответникът е потребител на топлинна енергия  в процесния период, като собственик на топлоснабдения имот видно от приложените справка за лице. Съгласно и ТР №2/2017г. по т.д. №2/17г. на ОСГК ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлинното предприятие. В качеството на клиент е страна в продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие. От приложената справка и фактури е видно, че партидата за имота на ул. ул. ******* №** вх.** ап.**, на който е начислено задължението се води на ответника. Поради което намира, че  между страните по делото е налице валидно облигационно отношение във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. В случая ответникът е собственик на имота, за процесните суми са представени надлежни писмени доказателства, които не са оспорени. Размерът на претендираната от ищеца потребена топлинна енергия за процесния период не се оспорва като изчислен размер. Поради което съдът приема, че действително е ползвана в имота и главният иск е основателен в размер от 885,15лв. Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия от Топлофикация Разград ЕАД на потребители за битови нужди, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. По отношение на претенцията за законната лихва дължима от ответника е в размер на 146,53лв. съобразно чл.162 ГПК/изчислена с ел. калкулатор/ и пертендираната в размер на 118,32лв. е доказана.

               На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска, които са  в размер на 75лв. за внесена държавна такса, 100лв. юрисконсултско възнаграждение - на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, и 150лв. за особен представител на ответника, в общ размер на 325лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №2014/2018г. на РРС.

             Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.Е., ЕГН **********, адрес ***, че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД ЕИК ********* със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, сумата 885,15 лв./осемстотин осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки/ главница за потребена топлинна енергия за периода 31.10.16г. до 18.06.18г., ведно със законната лихва от 16.10.2018г., сумата 118,32 лв./сто и осемнадесет лева и тридесет и две стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.12.2016г. до 14.10.2018г.

ОСЪЖДА Е.А.Е., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* сумата 325 лв. /../ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №2014/2018г. на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: