РЕШЕНИЕ
№ 417 04.11.2019 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО.......................................................................... ………….
на втори октомври …………………………две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател: ТОШКА
ИВАНОВА
Членове: АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО Г.
Секретар Д.Х.
като разгледа докладваното от чл. съдията
Йонко Георгиев............................................ …….
В.гр. дело № 467............. по
описа за 2019 год...................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от „Юробанк България“АД София решение
№126 от 04.04.2019г. по г.д.№750/2018г. на РС Димитровград, в частта в която е
отхвърлена искова претенция за установяване на дължимост на договорна лихва над
2157,62лв. до пълно предявения размер от 3103,40лв. за период от
14.06..2017г.до 25.09.2017г.,за мораторна лихва
над 775,53лв. до пълния предявен размер от 1319,15лв. за период от
21.06.2016г. до 21.06.2017г. такси в размер над 189,10лв. до пълния предявен
размер от 201,55лв. за период от 21.06.2017г. до 25.09.2017г. както и за сумата
от 216лв. такси за връчване на нотариални покани.
Във въззивната жалба
на „Юробанк
България“АД София се правят оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Съдът в мотивите си е
превратно е тълкувал изложението в ТР №3
от 27.03.2019г. по д. №3/2017г. на ОСГТ на ВКС относно дължимостта на законна
лихва след обявена предсрочна изискуемост на кредита довело до погрешни
изводи.неправилно съдът е игнорирал и дължимостта на нотариалните такси
свързани с неизпълнението на договора за кредит Според него исковата претенция в
обжалваната част се явява изцяло доказана,поради което се иска отмяна на
решението и уважаване на иска в тази част.
В срок не са постъпили
писмени отговори от въззиваемата страна и третото лице помагач „Бари 73“ЕООД.
Хасковският окръжен съд след преценка на
събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Постановеното
от Районен съд Хасково и обжалвано пред настоящата инстанция решение в
отхвърлителната си част е допустимо и валидно. С това решение съдът е отхвърлил
предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.79 ал.1 вр.
чл.99 и чл.86 от ЗЗД на „Юробанк България“ АД,
против З.Й.Д. *** в частта да се приеме
за установено,че дължи на жалбоподателя договорна лихва над 2157,62лв. до пълно
предявения размер от 3103,40лв. за период от 14.06.2017г.до 25.09.2017г.,за
мораторна лихва над 775,53лв. до пълния
предявен размер от 1319,15лв. за период от 21.06.2016г. до 21.06.2017г. такси в
размер над 189,10лв. до пълния предявен размер от 201,55лв. за период от
21.06.2017г. до 25.09.2017г. както и за сумата от 216лв. такси за връчване на
нотариални покани.
Ищецът „Юробанк България“АД и настоящ жалбоподател обуславя
правния си интерес от иска по чл.422 от ГПК от договор за банков кредит продукт
“Бизнес овърдрафт“ сключен на 19.10.2010г. между въззивника и третото лице „Бари 73“ЕООД, по който въззимаемата
е съдлъжник.Размера на овърдрафтния кредит е 20 000лв.Безспорно установени
са договорното отношение и неплащането от страна на ответника. Спорни са
размера на главницата, лихвите и предсрочната изискуемост и възражението за
изтекла погасителна давност по отношение на главницата и договорната и
мораторна лихва. .На 25.03.2016г.е
последното плащане от страна на длъжника,поради което кредиторът е упражнил
правото си по чл.417 от ГПК, образувано ч.г.д.№3258/2017г.на РС Велико Търново
и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1782/29.09.2017г..
Ответникът е оспорил
иска в първоинстанционното производство чрез назначения особен представител.
Районният съд при решаването на спора е събрал
всички доказателства, които са били посочени от страните и които са имали
значение за неговото правилно решаване и при така изяснена фактическа обстановка е постановил
съдебния си акт. Преценявайки всички доказателства по делото съдът е приел за
доказано, че между страните в настоящия спор е съществувал валидно облигационно
отношение, по силата на които ответникът е
получил овърдрафтен кредит от
ищеца в размер на 20 000лв. Преустановяването на плащането на кредита е
довело до обявяването му за предсрочно изискуем от страна на банката,считано от
21.06.2017г. И това е датата,която предопределя и размера на договорната лихва
и размера на мораторната лихва,за изчисляването на които въззъвникът не споделя
изводите на първоинстанционния съд в светлината на цитираното ТР №3 от
27.03,2019г по т.д.№ 3/2017г на ОСГТК.Въззивната инстанция намира изводите на
районния съд за правилни и законосъобразни относно подхода при разглеждане на
предсрочната изискуемост и свързаните с нея дължимост на договорна и мораторна
лихви,поради което въззивната жалба в тази част се явява неоснователна .В
светлината на разсъжденията и подхода на районния съд са отхвърлени и таксите
дължими след обявяване на предсрочната изискуемост на договора за банков
кредит,което се споделя напълно и от въззивния съд. Относно дължимостта на
216лв. нотариални такси, различие в изводите на двете инстанции не са
налице,поради което и в тази част жалбата се явява неоснователна.
Изложеното налага препращане към мотивите на
районния съд и потвърждаване на постановеното решение в обжалваната му част.
Пред настоящата инстанция
от страна на въззиваемата страна не е направено искане за разноски, а не са
представени и доказателства в тази посока,поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното,съдът.
Р Е Ш И:
Потвърждава решение №126 от 04.04.2019г. по г.д.№750/2018г. на Районен
съд Димитровград в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС
Председател: Членове:1/
2/