Присъда по дело №486/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 85
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20222310200486
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 85
гр. Елхово, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
и прокурора Н. Ив. М.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20222310200486 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Ф. А. /F A /, родена на ********** година в гр.Дер Алзор,
Сирийска Арабска Република, живуща в град Дер Алзор, Сирийска Арабска Република,
гражданка на Сирийска Арабска Република, с начално образование, неомъжена, безработна,
неосъждА., без документ за самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 25.09.2022 година, в
района на гранична пирамида №160, в землището на село Странджа, община Болярово,
област Ямбол, влязла през границата на стрА.та от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК,
поради което на основание чл.279, ал.1 във вр.чл.54 от НК я ОСЪЖДА на ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/
лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимия Ф. А. /F A / наказание три месеца лишаване от свобода,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на оргА. който
ги е направил – РДГП - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 85/01.11.2022 година по НОХД № 486/2022 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимата Ф. А. /F A/, родена на ********** година в Дер Алзор, Сирийска
Арабска Република, гражданка на Сирийска Арабска Република, без документи за
самоличност е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК,
за това, че на 25.09.2022г., в района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището
на с. Странджа, общ.Болярово, обл. Ямбол, влязла през границата на стрА.та от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимата,
с участието на назначени й служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимата редовно
призовА. не се е явила и не е посочила уважителни причини за неявяването си. Поради това
и по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, предвиждаща, че присъствието на
подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за тежко престъпление
по см. на чл.93, т.7 от НК, каквото повдигнатото против подсъдимата обвинение не е, съдът,
приемайки, че участието на подсъдимата в производството не е задължително, както и че
разглеждането на делото в нейно отсъствие не би попречило за разкриване на обективната
истина по делото и правото й на защита в производството е обезпечено, чрез участието на
назначения й служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството, е дал ход и
разгледал делото в отсъствието на подсъдимата.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимата Ф. А. /F A/ обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна стрА.. Пледира подсъдимата да бъде призната за
виновна по повдигнатото й обвинение по чл.279, ал.1 от НК и й бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК, в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години и глоба в
минимален размер от 100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимата - адв. Б. Вангелова – Ангелова от АК – Ямбол
не оспорва, че подзащитната й е осъществила състава на престъплението, за което е
привлечена към наказателна отговорност, но счита, че са нА.це основанията на чл.279, ал.5
от НК подзащитната й да не бъде наказвА., тъй като е влязла през границата на стрА.та, за
да търси убежище, поради което моли съдът да не налага наказание на подзащитната й.
Алтернативно, ако съда счете, че следва да наложи наказание на подзащитната й, пледира за
определяне на наказание в размер на минимума предвиден в закона, а именно три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години,
аргументирайки искането си с чистото съдебно минало на подзащитната си и
обстоятелството, че същата е избягала от Република Сирия поради водената там война, не
работи, няма средства и е в тежко материално състояние.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
стрА. следното:
Подсъдимата по делото Ф. А. /F A/ е родена на ********** година в Дер Алзор,
Сирийска Арабска Република. Същата е гражданка на Сирийската Арабска Република, без
документи за самоличност.
Подсъдимата Ф. А. /F A/ по неустановено по делото време напуснал държавата си по
произход Сирия и влязъл на територията на република Турция. Установила се в гр.Истанбул
и започнала работа. По време на престоя си в република Турция подсъдимата решила да
отиде във Франция при свои роднини, с намерение да живее и работи там, като премине през
1
териториите на съответните държави не по установения от закона начин. В изпълнение на
намерението си подсъдимата се свързала в република Турция с неустановено по делото
лице, с което се договорила срещу заплащане да я преведе от Република Турция, през
Република България и Република Сърбия до Кралство Белгия, без съответното изискуемо
разрешението от българските гранични власти. В изпълнение на договореното подсъдимата
заедно с други нейни сънародници, водени от две неустановени по делото лица на
24.09.2022г. достигнала в близост до границата между Република Турция и Република
България, след което вечерта на 25.09.2022 година през отвор във възпрепятстващото
съоръжение на границата на република България, в района на гранична пирамида № 160,
находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, подсъдимата влязла
през границата на република България от република Турция без разрешение от надлежните
органи на властта, заедно с групата нейни сънародници и двамата им водачи. След това
подсъдимата продължила движението си към вътрешността на стрА.та, първоначално пещ,
заедно със сънародниците си и двамата им водачи, а в последствие и с моторно превозно
средство – влекач с ремарке, с румънски регистрационне номер. На 28.09.2022 г. около
21.05 часа подсъдимата пътувал задно със своите сънародници в ремаркето на товарна
композиция с румънски регистрационен номер по път I-7, в посока от с.Окоп, обл.Ямбол
към с. Козарево, обл.Ямбол. Малко след 21.05 часа товарната композиция била спряна на
около 2 км. след с.Окоп, обл.Ямбол от св. А. Е. - полицай в РУ-Ямбол при ОДМВР-Ямбол
и негов колега, които по същото време изпълнявА. служебните си задължения. В хода на
извършената проверка от св. Е. на водача и на самото превозното средство и последвалата я
проверка от полицейски служители на ГПУ - Елхово подсъдимата бил установено в
товарната композиция.
Подсъдимата не е представила документ за самоличност, нито е представила
документи, удостоверяващи правото й да влезе и пребивава на територията на Република
България и е била задържА. в ГПУ – Елхово.
На 29.09.2022 година мястото на нарушение на държавната граница е установено от
св. И. П. - полицай в Мобилна гранично - полицейска група в ГПУ-Елхово при РДГП-
Елхово.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата Ф. А. /F A/ се
установява, че същата не е осъждА..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимата, дадени в хода
на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите А. Е. и И. П., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимата
макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите доказателства, същите съдържат
твърдения относно времето на извършване на деянието, механизма на извършването му и
формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от доказателствата съдът
ги цени с доверие. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични,
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с остА.лите доказателства, поради което
същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към мястото и механизма на
осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимата след
влизането й в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от
външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от
съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимата Ф. А. /F A/, е осъществила с деянието си от обективна и субективна
2
стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 25.09.2022г., в района на
гранична пирамида № 160, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.
Ямбол, влязла през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения
текст от Наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимата Ф. А. /F A/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимата не е
имала документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото й за
влизане в стрА.та ни, както с оглед нейното гражданство, така и с оглед държавата от която
идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите А. Е. и И. П..
Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимата е нарушила установения
в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение
на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимата е успял да премине държавната граница.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си подсъдимата е бил наясно с обстоятелството, че й липсва изискуемото
разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен
граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът
по който същата е влязла на територията на Република България. Подсъдимата е съзнавала,
че ще влезе в стрА.та ни без знанието и разрешението на граничните власти, както и че няма
необходимите за това документи – документ за самоличност и виза, следователно в
съзнанието й е била формирА. представата за противоправния характер на деянието й и за
неговите общественоопасни последици, които е предвиждала, а от волева стрА. пряко е
целяла и искала тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне
територията на трета държава преминавайки през Република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимата е влязла в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата й по
произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница, а именно в Република Турция, е била преследвА. заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е нА.це към момента на
извършване на деянието. Самите действия на подсъдимата при и след влизането й в стрА.та
ни – без документ за самоличност и предвижването й на територията на Република
България, укрита в превозно средство, свидетелстват за намерението й да се укрива от
органите на властта в Република България, което изключва намерението да търси убежище,
респ. защщрила. Доколкото специалната цел на чл.279, ал.5 от НК е липсвала към момента
на извършване на деянието последващото търсене на закрила от подсъдимата е без
значение за прилагане на нормата на чл.279, ал.5 от НК.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимата Ф. А. /F A/ за виновна в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и й наложи наказание.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид
3
като отегчаващо вината й обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока, а
като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самата подсъдима,
обосновА. от чистото й съдебно минало, младата й възраст и направените от нея
самопризнания в хода на досъдебното производство. Посочените смекчаващи обстоятелства
не могат да бъдат квА.фицирани нито като многобройни, нито като изключителни, поради
което липсват основания за определяне на наказание на подсъдимата при условията на чл.55
от НК. При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства съдът наложи на подсъдимата наказание при условията на чл.54 от НК, в
размер на предвидения от закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода,
както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, за
отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода.
Подсъдимата не е осъждА. за престъпление от общ характер, наложеното й наказание е до
три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване
на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК направените по делото разноски за преводач на
досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на оргА., който ги е
направил РДГП-Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от стрА. на
подсъдимата на установения в стрА.та правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни