Решение по дело №5767/2013 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

№                                                          20.03.2014 г.                        гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                   ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на четвърти март                                           две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: В.П.

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 5767 по описа  на съда за 2013 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с правно основание чл.245, ал.2 КТ, с правно основание чл. 224, ал.1 КТ, с правно основание чл. 221, ал.1 КТ и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Г.Н.П. твърди в исковата си молба, че работила в ответното дружество от 19.04.2010 г. до 06.12.2010 г. на длъжността технически секретар. Със заповед № 14/06.12.2010 г. на управителя на „Интеримпекс" ЕООД Стара Загора трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 06.12.2010 г. по чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

Към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение ответникът не й бил заплатил трудови възнаграждения по месеци и чиста сума за получаване, както следва: за м. юли 2010 г. – 296.66 лева; за м. август 2010 г. – 296.66 лева; за м. септември 2010 г. – 296.66 лева; за м. октомври 2010 г. – 296.66 лева за м. ноември 2010 г. – 134.85 лева или общо 1321.49 лева.

При прекратяване на трудовия договор имала право на следните обезщетения:

1) по чл.224 ал.1 от КТ и във връзка с чл.177 от КТ за 13 дни неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето (7 месеца и 17 дни в случая), признато за трудов стаж в размер на 175.29 лв.

2) по чл. 221 ал.1 от КТ за прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ едно брутно трудово възнаграждение при безсрочно трудово правоотношение, в случая в размер на 375.00 лв.

Дължимите суми по трудови възнаграждения и обезщетения не й били изплатени до 05.12.2013 г.

Върху дължимите, но неизплатени суми, ответникът й дължал мораторна лихва за периода на изискуемост на всяка сума за трудово възнаграждение до завеждане на делото, т.е. от 29-то число на месеца, за който се отнасяло трудовото възнаграждение до датата на завеждане ИМ в PC - Стара Загора, а за обезщетенията - от месеца, следващ месеца на прекратяване на правоотношението до дата на завеждане на делото, т.е. от 07.01.2011 г. до датата на завеждане ИМ в PC - Стара Загора. Мораторна лихва била, както следва:

1. за м. юли 2010 г. – 99.72 лева за периода от 29.08.2010 г. до 04.12.2013 г. вкл.;

2. за м. август 2010 г. – 97.13 лева за периода от 29.09.2010 г. до 04.12.2013 г. вкл.;

3. за м. септември 2010 г. – 94.61 лева за периода от 29.10.2010 г. до 04.12.2013 г. вкл.;

4. за м. октомври 2010 г. – 92.02 лева за периода от 29.11.2010 г. до 04.12.2013 г. вкл.;

5. за м. ноември 2010 г. – 40.68 лева за периода от 29.12.2010 г. до 04.12.2013 г. вкл.;

6. обезщетение чл.224 КТ – 52.43 лева за периода от 07.01.2011 г. до 04.12.2013 г. вкл.;

7. обезщетение чл.221 КТ – 112.16 лева за периода от 07.01.2011 г. до 04.12.2013 г. вкл.

Тъй като ответникът неоснователно не й изплащал горепосочените суми, за нея бил налице интерес да предявя правата си по съдебен ред.

Искането на ищцата до съда е да осъди ответника да й заплати:

1. неизплатените трудови възнаграждения (съгласно чл.128 от КТ и във връзка с чл.242 и чл.245 ал.1 и ал.2 от КТ) за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2010 г. в общ размер на 1321.49 лв., както следва: за м. юли 2010 г. – 296.66 лева; за м. август 2010 г. – 296.66 лева; за м. септември 2010 г. – 296.66 лева; за м. октомври 2010 г. – 296.66 лева за м. ноември 2010 г. – 134.85 лева, ведно със законната лихва от дата на завеждане на делото (05.12.2013 г.) до окончателно изплащане на сумите;

2. мораторна лихва върху главницата 1321.49 лв., образувана от сбора на неизплатените заплати в общ размер на 424.16 лв., както следва: за м. юли 2010 г. – 99.72 лева за периода от 29.08.2010 г. до 04.12.2013 г. вкл.; за м. август 2010 г. – 97.13 лева за периода от 29.09.2010 г. до 04.12.2013 г. вкл.; за м. септември 2010 г. – 94.61 лева за периода от 29.10.2010 г. до 04.12.2013 г. вкл.; за м. октомври 2010 г. – 92.02 лева за периода от 29.11.2010 г. до 04.12.2013 г. вкл.; за м. ноември 2010 г. – 40.68 лева за периода от 29.12.2010 г. до 04.12.2013 г. вкл.;

 3. дължимото обезщетение при прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл.327 т.2 от КТ във вр. с чл.221 от КТ в размер на 375.00 лв., ведно със законната лихва от 05.12.2013 г. (дата на завеждане на делото в РС) до окончателно изплащане на сумата;

4. дължимото обезщетение при прекратяване на трудовия договор на основание чл.224 ал.1 от КТ за 13 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 175.29 лв., ведно със законната лихва от 05.12.2013 г. (дата на завеждане на делото в РС) до окончателно изплащане на сумата;

5. мораторна лихва върху обезщетение по чл.224 КТ – 52.43 лева за периода от 07.01.2011 г. до 04.12.2013 г. вкл. и мораторна лихва върху обезщетението по чл.221 КТ – 112.16 лева за периода от 07.01.2011 г. до 04.12.2013 г. вкл.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Интеримпекс” ЕООД не е подал отговор.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представения по делото трудов договор № 6/16.04.2010 г. , ищцата е работила при ответника, считано от 16.04.2010 г., на длъжност – технически секретар, със срок на договора: за неопределено време, с договорено основно месечно трудово възнаграждение 375 лева, с периодичност на изплащане – до 28 – мо число, на месеца, следващ този, за който е дължимо.

На 06.12.2010 г. ищцата е връчила на ответника заявление за прекратяване на трудовото й правоотношение (представено по делото), на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, поради неизплатени работни заплати. Със заповед № 14/06.12.2010 г. на управителя на „Интеримпекс” ЕООД трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 06.12.2010 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза. Съгласно заключението /неоспорено от страните/, което съдът кредитира като пълно и добросъвестно изготвено и кореспондиращо със събраните писмени доказателства, работодателят е подал декларация, Обр.1 до НАП – офис Стара Загора, от която е видно, че трудовите възнаграждения на ищцата, съставляващи чистите суми за получаване, след приспадане на дължимите осигуровки и данъци са, както следва: за м. юли 2010 г. – 296.66 лева; за м. август 2010 г. – 296.66 лева; за м. септември 2010 г. – 296.66 лева; за м. октомври 2010 г. – 296.66 лева и за м. ноември 2010 г. – 134.85 лева. Вещото лице е изчислило, че обезщетенията за забава в плащането на тези трудови възнаграждения са: за трудовото възнаграждение за м. юли 2010 г. лихва в размер на 99.72 лева за периода от 29.08.2010 г. до 04.12.2013 г.; за трудовото възнаграждение за м. август 2010 г. лихва в размер на 97.13 лева за периода от 29.09.2010 г. до 04.12.2013 г.; за трудовото възнаграждение за м. септември 2010 г. лихва в размер на 94.61 лева за периода от 29.10.2010 г. до 04.12.2013 г.; за трудовото възнаграждение за м. октомври 2010 г. лихва в размер на 92.02 лева за периода от 29.11.2010 г. до 04.12.2013 г.; за трудовото възнаграждение за м. ноември 2010 г. лихва в размер на 40.68 лева за периода от 29.12.2010 г. до 04.12.2013 г. Вещото лице е определило, че за отработеното време на ищцата й се полагат 13 дни платен годишен отпуск и че обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ за тези дни възлиза на сумата 199.48 лева (чиста сума за получаване), като мораторната лихва за забава върху него за периода 07.01.2011 г. до 04.12.2013 г. е 59.68 лева. Изчислило е още, че обезщетението по чл. 221, ал.1 КТ е в размер на 337.59 лева (чиста сума за получаване), а мораторната лихва за забава върху нея за периода 07.01.2011 г. до 04.12.2013 г. е 101 лева.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Подвеждайки под горепосочената приложима правна норма установените по делото факти, че работникът е изпълнявал задължението си за полагане на труд за периода от м.07.2010 г. до м. 11.2010 г., като работодателят (чиято е доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК) не е представил доказателства, че е платил на трудовите му възнаграждения, то съдът намира, че ответникът дължи заплащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения, чиито размери се доказват от заключението на ССЕ - за м. юли 2010 г. – 296.66 лева; за м. август 2010 г. – 296.66 лева; за м. септември 2010 г. – 296.66 лева; за м. октомври 2010 г. – 296.66 лева и за м. ноември 2010 г. – 134.85 лева. Следователно предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да бъдат уважени изцяло.

 

При неизпълнение или забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Дължимостта на законната лихва върху трудовите възнаграждения се извежда и от чл. 245, ал. 2 КТ.

В случая страните са уговорили периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение до до 28 – мо число, на месеца, следващ този, за който е дължимо. Следователно работодателят изпада в забава от 29 - то число на следващия месец и от този момент дължи обезщетение за забава. С оглед установените по делото неплатени трудови възнаграждения на ищеца, то съдът намира, че ответникът му дължи обезщетения по чл.245, ал. 2 КТ в размерите и за периодите, посочени от вещото лице в ССЕ - за трудовото възнаграждение за м. юли 2010 г.  лихва в размер на 99.72 лева за периода от 29.08.2010 г. до 04.12.2013 г.; за трудовото възнаграждение за м. август 2010 г. –лихва в размер на 97.13 лева за периода от 29.09.2010 г. до 04.12.2013 г.; за трудовото възнаграждение за м. септември 2010 г. лихва в размер на 94.61 лева за периода от 29.10.2010 г. до 04.12.2013 г.; за трудовото възнаграждение за м. октомври 2010 г. лихва в размер на 92.02 лева за периода от 29.11.2010 г. до 04.12.2013 г.; за трудовото възнаграждение за м. ноември 2010 г. лихва в размер на 40.68 лева за периода от 29.12.2010 г. до 04.12.2013 г. Такива са и исковите претенции на ищеца. Следователно предявените искове с правно основание чл.245, ал.2 КТ следва да бъдат уважени изцяло.

 

Съгласно чл. 221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение.

Подвеждайки под горепосочената приложима правна норма установените по делото факти, че трудово правоотношение между страните е безсрочно и че е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 06.12.2010 г., следва че работодателят дължи заплащане на работника обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което е в размер на 337.59 лева (чиста сума за получаване) според изчисленията на вещото лице по ССЕ. Работодателят (чиято е доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК) не е представил доказателства, че е платил това обезщетение. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ следва да бъде уважен до размера на сумата от 337.59 лева, като над този размер до пълния претендиран от 375 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Видно от заключението на вещото лице по ССЕ за отработеното време на ищцата й се полагат 13 дни платен годишен отпуск, а обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ за тези дни възлиза на сумата 199.48 лева (чиста сума за получаване). Работодателят (чиято е доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК) не е представил доказателства, че е платил това обезщетение. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ в размер на 175.29 лева следва да бъде уважен изцяло.

 

Не така стои въпросът относно предявените искове по чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за забава в изплащането на обезщетенията по чл. 224, ал.1 КТ и по чл. 221, ал.1 КТ по следните съображения: За разлика от трудовите възнаграждения, за които има определен срок за плащане, след изтичането на който работодателят изпада в забава, то за тези обезщетения няма такъв в КТ и за да изпадне в забава ответникът следва да бъде поканен (арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). След като по делото няма твърдения и доказателства такава да е отправяна такава покана, лихвата по чл. 86 от ЗЗД се дължи от деня на подаване на исковата молба в съда (ТР № 3-1996 г. на ОСГК на ВС). Следователно предявените искове с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва от 52.43 лева върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 07.01.2011 г. до 04.12.2013 г. вкл. и за заплащане на мораторна лихва в размер на 112.16 лева върху обезщетението по чл.221, ал. 1 КТ за периода от 07.01.2011 г. до 04.12.2013 г. вкл., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата в размер на 202.86 лева, представляваща дължимите държавни такси за разглеждане на исковете, съразмерно с уважената част от исковете /4 % върху интереса, но не по-малко от 50.00 лв. за всеки един от исковете съгласно чл. 1от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК/. На основание същата разпоредба ответникът следва да заплати по сметка на РС – Стара Загора сумата от 128.51 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете. Ответницата не е представила доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не й се присъждат.

 

Доколкото с настоящото решение съдът присъжда трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 221, ал.1 КТ за работа, следва съгласно императивната норма на чл. 242, ал. 1 от ГПК да постанови предварителното изпълнение на решението.

 

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСЪЖДА „ИНТЕРИМПЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Константин Иречек 44, ап.8, да заплати на Г.Н.П., ЕГН: **********,***, следните суми: нетно трудово възнаграждение за м. юли 2010 г. в размер на 296.66 лева; нетно трудово възнаграждение за м. август 2010 г. в размер на 296.66 лева; нетно трудово възнаграждение за м. септември 2010 г. в размер на 296.66лева; нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2010 г. в размер на 296.66 лева и нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2010 г. в размер на 134.85 лева, ВЕДНО със законните лихви върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2013 г. до окончателното им изплащане, както и мораторна лихва в размер на 99.72 лева за забава в плащането на трудовото възнаграждение за м. юли 2010 г. за периода от 29.08.2010 г. до 04.12.2013 г.; мораторна лихва в размер на 97.13 лева за забава в плащането на трудовото възнаграждение за м. август 2010 г. за периода от 29.09.2010 г. до 04.12.2013 г.; мораторна лихва в размер на 94.61 лева за забава в плащането на трудовото възнаграждение за м. септември 2010 г. за периода от 29.10.2010 г. до 04.12.2013 г.; мораторна лихва в размер на 92.02 лева за забава в плащането на трудовото възнаграждение за м. октомври 2010 г. за периода от 29.11.2010 г. до 04.12.2013 г.; мораторна лихва в размер на 40.68 лева за забава в плащането на трудовото възнаграждение за м. ноември 2010 г. за периода от 29.12.2010 г. до 04.12.2013 г.

 

ОСЪЖДА „ИНТЕРИМПЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Константин Иречек 44, ап.8, да заплати на Г.Н.П., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 175.29 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск – 13 дни за 2010 г., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2013 г. до окончателното й изплащане

 

ОСЪЖДА „ИНТЕРИМПЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Константин Иречек 44, ап.8, да заплати на Г.Н.П., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 337.59 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2013 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдения размер от 337.59 лева до пълния претендиран размер от 375 лева, като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.П., ЕГН: **********,***, против „ИНТЕРИМПЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Константин Иречек 44, ап.8, искове с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, както следва: иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 52.43 лева върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 07.01.2011 г. до 04.12.2013 г. вкл. и иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 112.16 лева върху обезщетението по чл.221, ал.1 КТ за периода от 07.01.2011 г. до 04.12.2013 г. вкл., като неоснователни.

 

 

ОСЪЖДА „ИНТЕРИМПЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Константин Иречек 44, ап.8, да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата в размер на 202.86 лева, представляваща дължимите държавни такси, съразмерно с уважената част от исковете

 

ОСЪЖДА „ИНТЕРИМПЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Константин Иречек 44, ап.8, да заплати по сметка на РС – Стара Загора сумата в размер на 128.51 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на настоящото решение в частта относно присъдените суми, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: