Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.София, 19.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатирина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 6907 по описа
за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК.
С решение № 74144 от 21.04.2020 г. по
гр.д. № 24085/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 138 състав съдът е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че „ Ю.“ ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес
на управление:***, дължи на „ БГ - А.С." ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, административна сграда -
Стопански двор в имот № 127002, м.Пасището, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
сумата от 8 500 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение съгласно чл.9 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
06.03.2017 г. с нотариална заверка на подписите № 1397 от 06.03.2017 г. на
нотариус Венцислав Василев, нотариус в район PC - Враца, с рег.№ 338
на НК, ведно със законна лихва върху сумата за периода от 26.10.2017 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.
№ 76513/2017 г. по описа на СРС, 138 с-в.
С Решението ответникът
„ Ю.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** е
осъден да заплати на „БГ - А.С." ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
административна сграда - Стопански двор в имот № 127002, м.Пасището, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1604.80 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство по ч.гр.д. №
76513/2017 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Недоволен
от решението е останал ответникът "Ю.“ ООД, , която в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва при твърдения за необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон при постановяването му. По-конкретно
поддържа, че претенцията на ищеца е недопустима, доколкото последният разполага
с възможността за предявяване на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД поради което за него
липсва правен интерес да предявява иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД; твърди, се
добросъвествотст на продавача "Ю.“ ООД, тъй като
наложената възбрана не е налична към деня на явяване пред нотариус; въззивникът
поддържа и, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил
задължението си за заплащане на продажната цена по договора от 17 000 лв.и сам
е в положение на забава още от датата на сключване на предварителния договор. Искането му към въззивната инстанция е да отмени решението и да
постанови ново, с което да отхвърли предявения иск по чл.422 от ГПК вр.чл.92,
ал.1 от ЗЗД като неоснователен.
Въззиваемата страна - „ БГ - А.С." ЕООД, , оспорва
въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1
от ГПК писмен отговор.
Съгласно
чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК
е основание за касиране на въззивното решение.
В
случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски
районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Във връзка с наведените в жалбата
възражения за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение
на материалния закон, въззивната инстанция намира, следното:
Предявеният
пред първоинстанционния съд иск е
установителен, при правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 422 ГПК вр.чл.92,
ал.1, за дължимост на неустойка в размер на 8 500 лв., уговорена в чл.9 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
06.03.2017 г. с нотариална заверка на подписите № 1397 от 06.03.2017 г. на
нотариус Венцислав Василев, нотариус в район PC - Враца, с рег.№ 338
на НК.
Производството
се развива след постъпване на възражение против Заповед за изпълнение, издадена
в полза на „ БГ - А.С." ЕООД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца
е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява
процесуално допустимо.
Решаващият
въззивен състав приема, че в тежест на ищеца „ БГ - А.С." ЕООД е да установи
при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на
правото му да получи уговорената неустойка, заявена в ИМ по реда на чл. 415,
вр. чл. 422 ГПК по предявения установителен иск.
При съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателства се установява
наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по Предварителен договор от
06.03.2017 г., сключен между " Ю." ООД като продавач, и " БГ - А.С." ЕООД в качеството му купувач, с
нотариална заверка на подписите с
рег.№ 1397 на нотариус Венцислав Василев, нотариус с район на действие PC - Враца, с рег.№
338 на НК, по силата на който продавачът се е задължил да продаде на
купувача собствения му недвижим имот - поземлен имот, земеделска земя,
представляващ 1/6 идеална част от нива от 41.493 дка, имот № 022004, 3-та
категория земя, в местността " Совата", по КВС на с.Михайлово,
общ.Хайредин, обл.Враца, при граници: 000627, 022005, 022009, 022027, 022026,
022025, 022003, срещу задължение на купувача да закупи имота срещу
заплащане на цена в размер на 17 000 лв., платима в деня на сключване на
предварителния договор в брой, с разходен касов ордер.
В чл.4 от договора,
продавачът е декларирал, че към момента на сключването му по отношение на имота
няма наложени възбрани, учредени ипотеки или самостоятелни права на трети лица,
както и че правото на собственост на продавача не е оспорено по съдебен ред.
Съобразно чл.5 от предварителния
договор страните са се задължили да сключат окончателен договор под формата на
нотариален акт на 03.05.2017 г. пред нотариус, който ще бъде избран по взаимно
съгласие.
В чл.8 от договора страните
са предвидили, че купувачът може да се откаже от сключването на
окончателен договор преди настъпването на
уговорения ден за явяване пред нотариус, ако по отношение на имота има наложени
възбрани, учредени ипотеки или самостоятелни права на трети лица, както и ако
правото на собственост на продавача е оспорено по съдебен ред.
Договорено е с клаузата на чл.9, че ако окончателен договор не бъде
сключен по вина на продавача, той дължи на
купувача връщане на продажната цена и неустойка в размер на 8500 лв.,
представляваща 50 % от продажната цена.
Не се спори по делото, а и се установява от представената
справка за имот от Служба по вписванията - Козлодуй по файлова
партида № 40584 от 06.06.2014 г., че на 25.04.2017 г. е
вписана възбрана в полза на кредитор на продавача - " Д.В." ЕООД, върху недвижимия имот,
представляващ поземлен имот пл.№ 022004, с площ по док. 41.493 дка, обл.Враца,
с.Михайлово, м.Совата.
Установява се, че с нотариална покана с рег.№ 2749/28.04.2017
г. на нотариус В.В.от ищеца до ответника е отправено
уведомление за отказ от сключване на окончателен договор за покупко-продажба на горецитирания имот
поради наличието на вписана възбрана върху имота от кредитор на ответното
дружество, като няма данни за връчването й, но същата не е оспорена от
ответника.
Предвид изложеното
съдът намира ОТ ПРАВНА СТРАНА, че от
събраните по делото доказателства се установява че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение, по силата на което за ответника е възникнало
задължение за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот,
представляващ 1/6 идеална част от нива от 41.493 дка, имот № 022004, 3-та
категория земя, в местността " Совата", по КВС на с.Михайлово,
общ.Хайредин, обл.Враца, при граници: 000627, 022005, 022009, 022027, 022026,
022025, 022003, като продавачът е декларирал, че към момента на сключването
му по отношение на имота няма наложени възбрани, учредени ипотеки или
самостоятелни права на трети лица, както и че правото на собственост на
продавача не е оспорено по съдебен ред.
Установявя се
безспорно по делото, а и страните не спорят, че към 28.04.2017 г., преди
настъпването на уговорения между страните ден за явяване пред нотариус, в
Имотния регистър е налице вписана на 25.04.2017 г. г. възбрана върху
горепосочения недвижим имот от кредитор на ответното дружество, поради което
съгласно чл.8 от предварителния договор, с който страните са договорили такава
възможност, в полза на ищеца е възникнало правото на отказ от сключване на
окончателен договор, което последният надлежно е упражнил с отправената
нотариална покана с рег.№ 2749/28.04.2017 г. на нотариус Венцислав Василев.
Настоящата
въззивна инстанция споделя изводът на първостепенния съд, че обстоятелството, че впоследствие действията на ДСИ при
PC - Козлодуй по
изп.д. № 256/2016 г., обективирани в налагане на възбрана на имота, са отменени
с решение № 277/09.10.2017 г., постановено по гр.д. № 348/2017 г. по описа на
Врачанския окръжен съд, е ирелевантно, доколкото, видно
от представената по делото справка от СВ, възбраната
е вписана и към 03.05.2017 г. когато страните са
договорили сключването на окончателен договор под формата на нотариален акт
Неоснователно е и възражението във
въззивната жалба за липса на правен интерес от предявяване на претенцията по
чл.92, ал.1 от ЗЗД с оглед възможността
на ищеца да предяви иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, тъй като ищецът е упражнил
правото си по чл.8 от Предварителния договор от 06.03.2017 г. да се откаже от
него поради вписаната възбрана върху него, поради което щом предварителния
договор не обвързва страните той не може да бъде обявен за окончателен.
Съгласно чл.9 от процесния договор,
страните са договорили неустойка за неизпълнение от страна на продавача, като
са се споразумели, че ако окончателен договор не бъде сключен по негова вина,
той дължи на купувача и неустойка в размер на 8 500
лв., представляваща 50 % от продажната цена. В случая вината на продавача е
безспорна, доколкото същият не е изпълнил поетото по предварителния договор
задължение - да обезпечи към датата на сключване на окончателен договор във
формата на нотариален акт - 03.05.2017 г. - прехвърляне на собствеността без същата
да е обременена с вещни тежести и вписани възбрани. Изложеното обосновава
извода, че следва да бъде ангажирана отговорността на продавача за заплащане на
договорената в чл.9 от процесния договор между страните неустойка в размер на 8
500 лв. Законосъобразен се явява изводът на СРС, че в разглеждания случай
евентуалното неизпълнение на задължението на кредитора да заплати продажната
цена е ирелевантно за правото му да търси и получи уговорената в клаузата на
т.9 от договора неустойка, договорена именно в случай на отказ от сключване на окончателен договор по вина на длъжника.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед
изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски пред
въззивната инстнация в размер на 864.00 лв., платено възнаграждение за един
адвокат съобразно Договор за правна защита и съдействие от 29.06.2020 г.
При тези мотиви Софийски градски съд
ффР Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74144 от 21.04.2020 г. по гр.д. №
24085/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 138 състав, вкл.в частта за разноските
ОСЪЖДА „ Ю.“ ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес
на управление:***, дължи на „ БГ - А.С." ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, административна сграда -
Стопански двор в имот № 127002, м.Пасището на основание чл.78 от ГПК разноски
пред въззивната инстанция в размер на 864.00 лв., платено възнаграждение за
един адвокат съобразно Договор за правна защита и съдействие от 29.06.2020 г.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.