№ 3112
гр. София , 15.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110132481 по описа за 2021 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата
213.84 лева, възнаграждение по договор за поръчителство, сумата 36 лева разходи за
извънсъдебно събиране на вземането.
Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от
500лева, чието плащане е разсрочено на вноски. Сочи се, че кредитополучателят е сключил
договор за поръчителство,срещу възнаграждение, чието плащане е разсрочено с плащането
на месечните вноски.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ
брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от
чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото
претенцията противоречи на закона.
Съдът намира, че уговореното в договора за поръчителство , заобикаля закона, поради
което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по
него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на
закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че длъжникът дължи
възнаграждението за поръчителя, независимо от плащанията / дължи ежемесечна сума 17.82
лева, а не го дължи единствено ако предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи
частично възнаграждение/. Следователно, възнаграждението по договора за поръчителство
съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя. Същевременно, тъй като
възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то съставлява „косвен разход“ по
смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е посочено
какво включва 41.17 % ГПР, както и дали това възнаграждение е включено. Легалната
дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва
1
да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност за обезпечение на изпълнението по договора
за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в
размера, посочен в чл19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че длъжникът ще дължи възнаграждението
на поръчителя.
Като аритметично се сборува 41.17 % годишен процент на разходите и сумата от
500лева възнаграждение по договора за поръчителство, е видно, че така полученият общ
годишен процент на разходите надвишава 6 пъти размера на законната лихва за забава.
Същата възлиза на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, + 10 процентни
пункта.
Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, клаузата на договора за поръчителство, в
частта, предвиждаща възнаграждение за гаранта, е нищожна. От своя страна, разпоредбата,
предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2
ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея.
На основание чл.26,ал.4 ЗЗД, нищожността не влияе върху валидността на целия
договор.
Тук е моментът да се посочи, че съдът служебно следи за приложението на
императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение искът се отхвърля на това
основание, за посочената част, както и за лихвата за забава върху възнаграждението, която е
аксцесорна и следва главното задължение, защото се дължи за забава.
Относно претенцията за разходи. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност
на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също
действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът
въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира,
да бъдат ясно и точно определени в договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. В представения договор тази такса не фигурира, поради
което и се налага извод, че таксата не е предвидена в договора.
Поради изложеното, заявлението за нея следва да се отхвърли за сумата 213.84 лева,
възнаграждение по договор за поръчителство, сумата 36 лева разходи за извънсъдебно
събиране на вземането.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта му за заплащане на 213.84 лева, възнаграждение
по договор за поръчителство, сумата 36 лева разходи за извънсъдебно събиране на
вземането.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3