№ 807
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110209905 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.В. М. ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К №
3557039 от 28.04.2020 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата е посочено, че не е спазен срокът за неговото съставяне. Намира, че не е
попълнен протокол за използването на АТС. Прави оплаквания, че дългият период от време
не му позволява да посочи лицето, което е управлявало на процесната дата. Изразява
съмнения, че техническото средство е минало задължителна метрологична проверка.
Намира, че електронният фиш има характер на административен акт и съответно следва да е
посочено в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване. Моли съда да отмени
атакуваното НП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В придружително
писмо, с което изпраща преписката на съда, застъпва становище за неоснователност на
жалбата по подробни аргументи.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
следните съображения:
1
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На дата 24.04.2020 г. в 14:26 часа, в гр. София, по Околовръстен път, на
бензиностанция „Шел-Бояна“ с посока на движение от бул. Братя Бъкстон към бул. Черни
връх жалбоподателят М. управлявал ползваното от него МПС – лек автомобил Мерцедес Е
300 Блутек Хибрид с държавен контролен номер СА****ТН със скорост на движение от 107
км/ч при ограничение от 80 км/ч въведено с пътен знак В26, което представлявало
превишение от 27 км/ч.
Видно от база данни КАТ, ползвател на процесния лек автомобил е именно
жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол,
приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение
се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на улицата, където е
извършено нарушението, номерът на съответната улица, до кой блок е установено
нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на
движение, а именно 110 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената
съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е
отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има
предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване
на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост. В тази връзка
и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като
действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че
отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при
измерване на скоростта над 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като
ползвател на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не
се оспорва. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5
ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП, което потвърждава и АНО, при който не е подавана
декларация, видно от придружителното писмо към жалбата.
Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по
административната преписка е съставен на 28.04.2020г. и е връчен на 08.06.2021г.
Съобразно тези данни фишът е издаден 4 дни след извършване на нарушението. Спазени са
всички срокове за неговото съставяне, съответно неоснователни се явяват аргументите,
посочени в жалбата, че не са спазени сроковете за издаване на ЕФ. Датата на връчване е
различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са
спазени с оглед подаването на жалбата по пощата.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.). В случая, видно от протокола за проверка, се касае за стационарна
видео – радарна система. Неоснователно е възражението в жалбата, че не е попълнен
протокол по чл. 10 от Наредбата, доколкото такъв не се изисква. Съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредбата за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението. В случая не е използвана мобилна радарна система, а стационарна такава,
съответно липсата на протокол не е нарушение на цитирания подзаконов нормативен акт.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от
получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята
за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова
презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че
собственикът не е управлявал МПС. Невъзможността му да посочи кое лице е управлявало
автомобила на процесната дата и в процесния участък е основание именно на него, като
ползвател на автомобила, да се наложи предвиденото административно наказание.
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното
превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът
отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в
определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, а не на
административен акт, както е посочил жалбоподателят. Поради това не може да се счита за
съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението.
Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на
наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на
нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е
санкциониран и къде е извършено нарушението.
Въпреки че в съдържанието на ЕФ липсва информация дали подлежи на обжалване,
пред кой орган и в какъв срок, то на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във връзка с 189, ал. 8
от ЗДвП е законосъобразно образувано съдебно производство, а правото на защита на
административнонаказаното лице не е ограничено. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения – разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП е специална норма, дерогираща приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
поради което издаването на ЕФ въз основа на приложения по преписката снимков и писмен
материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ е законосъобразно и съответстващо на действително
осъществилата се фактическа обстановка при спазване на изискването за съответствие
3
между словесното описание на твърдяното за извършено нарушение и неговата правна
квалификация /с цифри и словесно/, ведно с релевантната санкционна разпоредба. Липсата
на съществено процесуално нарушение при непосочване на срока на обжалване и пред кой
орган се подкрепя и от практиката на АССГ - Решение № 6041 от 14.10.2015 г. на АдмС -
София по адм. д. № 7673/2015 г., Решение № 2465 от 8.04.2015 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 11571/2014 г. и други.
В случая е налице нарушение, установено със стационарна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 80 км/ч, по силата на пътен знак В26, което се
потвърждава от схемата за организация на движението, предоставено от наказващия орган и
от Столична община. Разпоредбата на чл.21, ал.1 то ЗДвП предвижда максимална скорост за
движение на територията на населено място за тази категория МПС – 50 км/ч, а според чл.
21, ал.2, приложим в случая, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая
водачът е следвало да съобразява поведението си предписанието на пътния знак, който е
ограничавал максимално допустимата скорост на движение до 80 км/ч. Същата е била
превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В случая при
наличието на стационарна камера изискването е спазено.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на
техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в
ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
Нарушението е заснето на 24.04.2020г. и към тази дата посоченото в жалбата задължение на
контролните органи не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от стационарна система за видеоконтрол
SITRAFFIC ERS 400 с № 10444D9А01080070, надлежно калибрована, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина
в ЕФ липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобрения тип, се считат от одобрен тип, какъвто е и настоящият случай.
4
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в
км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея. В случая обаче е приложима разпоредбата на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, според която когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Доколкото по
делото беше установено, че в участъка на действие на стационарната радарна система за
контрол на скоростта е действал пътен знак В26 – 80 км/ч, движейки се със 107 км/ч,
водачът е нарушил това правило за поведение, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т.
3 ЗДвП. По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на същата е
правилно определен от административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен
размер съдът не би могъл да я измени. Правилно е посочена в ЕФ нарушената законова
разпоредба.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде потвърден.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива и съответно
съдът не следва да ѝ присъжда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3557039 от 28.04.2020 г., издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на С.В. М. ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5