О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……….10.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на …………………. октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело
№ 1594 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Московска 19, представлявано от Изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н., чрез пълномощник юрк П.С.П. срещу Решение № 3221 от 12.07.2019г.,
постановено по гр.д.№ 15141/2018г. В ЧАСТТА, в която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от
„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* иск по реда на чл.422 от ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.3 от ГПК за солидарното осъждане на Д.Т.Д.
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, в
качеството му на кредитополучател, и Й.В.Р.ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на поръчител, да заплатят на банката следните
суми :
сумата над 380.67
лева, представляваща сбор от неизплатени падежирали
главници по договор за банков кредит за текущо потребление от 12.12.2015г. до датата на приключване на устните състезания по
делото / 14.06.2019г./ до първоначално предявения размер от 11 014.07
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.10.2018г. до окончателното изплащане на дълга
сумата от 20.31
лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за
периода от 13.04.2018г. до 04.10.2018г.
сумата от 1015.40
лева, представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 10.02.2018г. до 04.10.2018г. и
сумата от 120
лева, представляваща заемни такси по т.15 от договора за кредит.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно
развитите доводи са за неправилност на изводите на съда относно липсата на
данни за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Позовава се на трайно установената съдебна практика,
че исковата молба по естеството си представлява покана за плащане, като със
същата могат да се упражняват и преобразуващи права /Решение № 178/2010 по
т.д.60/2010 на II т. о. на ВСК, постановено по реда на чл.290 от ГПК; решение №
139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.; решение № 114/07.09.2016г.
по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о./. Предвид изрично направеното с исковата
молба от банката -кредитор изявление в тази посока, че считано от получаване на
препис от настоящата искова молба, БАНКА ДСК ЕАД счита кредита за предсрочно
изискуем, се настоява, че с връчването й е настъпила предсрочната изискуемост
на вземането на банката и постановеното от първоинстанционният
съд с решението в обратния смисъл е неоснователно. Позовава се на постановката,
приета с Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т.д.№193/2018г., I т.о., ТК,
в съответствие с което в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по която е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Настоява се,
че длъжникът е редовно уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост. По отношение на претендираната
сума в размер на 120 лева се твърди, че същата е регламентирана в Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, който БАНКА ДСК ЕАД прилага по извършвани
услуги на клиентите. Съгласно Договора за кредит, кредитополучателят заплаща
такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които БАНКА ДСК
ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента. Дължимостта
им е регламентирана в Общите условия към договора за кредит. Използвано от
банката наименование на вземането /такса или разход/ не е определящо за правната
му природа, както и включването му в случая в тарифата на банката за лихвите,
таксите и комисионните. Предвидената в Тарифата на банката сума в размер на 120
лева не представлява такса за управление на кредита, тъй като не е свързано с
предоставяне от страна на кредита на допълнително услуга, за която потребителят
да дължи възнаграждение. Управлението на кредита включва редица действия по
администриране и мониторинг, които се осъществяват с оглед погасяването на
кредитните задължения. Услугите по управление на кредита се предоставят в
рамките на закономерното развитие на облигационното правоотношение, т.е. докато
задължението се обслужва съгласно договореното. Спирането на плащанията
представлява усложнение, което преустановява нормалния ход на правоотношението
и поражда преобразуващото право на банката по чл.60 от ЗКИ. За надлежното
упражняване на това право съдебната практика е поставила изискване за връчване
на уведомление на длъжника, което е свързано с допълнителни разноски за
кредитора, имащи характера на имуществени вреди. Пристъпването към предсрочна
изискуемост не е услуга, предоставена от банката, а съвкупност от действия,
насочени към отнемане на преимуществото на срока, поради допуснато от длъжника
договорно неизпълнение. Налага се изводът, че в Тарифата на банката е извършена
предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за осигуряване на необходимото съдействие по
получаване на изходяща от кредитора кореспонденция. С клаузата предварително се
определя размера на имуществените вреди, поради което не попада в
ограничителния режим, предвиден в чл.10а от ЗПК за такси по усвояване и
управление на кредита /Определение по въззивно частно
т.д. №553/2019 г. по описа на ВОС/.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение в отхвърлителната час и уважаване на исковата
претенция изцяло с присъждане на реализираните разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна Д.Т.Д., чрез особен представител адв.М.Ж.
депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Не се оспорва, че между страните
съществува валидна облигационна връзка, възникнала със сключването на процесният писмен Договор за кредит за текущо потребление
от 12.12.2015 г., който съдържа всички реквизити
нужни за индивидуализирането на възникналите отношенията. Не се спори, че Д. Д.
е просрочил плащания по кредита с повече от 90 дни, което е предпоставка
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това следва от клаузата на чл.
19.2 от общите условия към договорите за текущо потребление, представляващи
неразделна част от същите. Изразява се съгласие с извода на на
първоинстанционния съд, че в конкретния случай не
може да бъде прието, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия процесен кредит. Следователно и правилно е присъдена само
частта, съставляваща главница, съгласно погасителния план, за периода
10.01.2016 г. до 10.06.2019 г., след приспадане на платените главници за този
период, ведно със законната лихва за неплатените главници от датата на сезиране
на съда с искова молба до окончателното й изплащане.
Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен
акт и присъждане на сторените във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните
не са направили искания по доказателствата.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Московска 19, представлявано от
Изпълнителните директори В.М.С. и Д.Н.Н., чрез
пълномощник юрк П.С.П. срещу Решение № 3221 от 12.07.2019г.,
постановено по гр.д.№ 15141/2018г. В ЧАСТТА, в която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от
„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* иск по реда на чл.422 от ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.3 от ГПК за солидарното осъждане на Д.Т.Д.
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, в
качеството му на кредитополучател, и Й.В.Р.ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на поръчител, да заплатят на банката следните
суми :
сумата над 380.67
лева, представляваща сбор от неизплатени падежирали
главници по договор за банков кредит за текущо потребление от 12.12.2015г. до датата на приключване на устните състезания по
делото / 14.06.2019г./ до първоначално предявения размер от 11 014.07
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.10.2018г. до окончателното изплащане на дълга
сумата от 20.31
лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за
периода от 13.04.2018г. до 04.10.2018г.
сумата от 1015.40
лева, представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 10.02.2018г. до 04.10.2018г. и
сумата от 120
лева, представляваща заемни такси по т.15 от договора за кредит.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1594/2019 год. на ВОС за 11.12.2019г. от 14.00 часа,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.