Р
Е Ш Е
Н И Е
№139
01.04.2022 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар: Ива Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело №664 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с
чл.166, ал. 2 от ДОПК /Данъчно – осигурителен процесуален кодекс/.
Образувано
е по жалба на М. М.Д., ЕГН ********** с адрес ***, против Акт за установяване
на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-260-6500/8774 от 08.10.2021 г., издаден от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София /ДФЗ/, с който
на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 20а,
ал. 6 и ал. 5 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП във връзка с чл. 27, ал. 3, 5
и 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и чл. 27, §1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) №908/2014 на Комисията от 06.08.2014 г., на жалбоподателката е
определено, като подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в
размер на 41 341.83 лв., представляващо недължимо платена сума по схема за
обвързано подпомагане на зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ по заявление
за подпомагане, за кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01136.
В
жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт по изложени съображения за постановяването му при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон. От една страна се твърди, че в случая
издаването на АУПДВ следва да бъде предшествано от влязъл в сила
административен акт – уведомително писмо, установяващ задължението по основание
и размер и съдържащ конкретни мотиви по отношение констатираната недопустимост
на заявлението за подпомагане, довела съответно до сега претендираното от
административния орган парично вземане. В тази връзка се посочва, че и към
момента не е налице произнасяне по заявлението за подпомагане, което по
аргумент от разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, представлява уведомление за извършените оторизации и плащания по
съответното кандидатстване. От друга страна се поддържа, че от изложените в
АУПДВ правни и фактически съображения не се достига до обоснован извод за
наличието на несъответствие на кандидата и на заявените за подпомагане от него
земеделски площи с критериите за допустимост, доколкото в случая изцяло са
покрити изискванията, съдържащи се в чл. 30в от Наредба №3 от 17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, като разбираеми
и относими за противното аргументи липсват. От съда се иска отмяна на оспорения
АУПДВ. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски и заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Ответникът
по жалбата – Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна. В проведеното открито съдебно заседание и в представената
писмена защита се излагат съображения за законосъобразност на обжалвания акт,
като издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона
писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
администратвнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния
закон. Твърди се, че с процесния АУПДВ компетентният административен орган е
определил размера на недължимо изплатените на заявителя суми по подаденото от
него заявление за подпомагане, а не установява недопустимост на земеделските
площи с които се кандидатства, като последното е предмет на различно
производство, завършващо с издаването на уведомително писмо, което към момента
все още не е налице, т. е. кампания 2020 г. все още не е завършила окончателно
и съответно по подаденото от страна на жалбоподателката заявление за
подпомагане не е издаден окончателен акт, констатациите от който да бъдат
предмет на съдебна проверка. Независимо от това обаче, контролният лист от
извършената проверка на място, обективиращ установяванията на проверяващите
органи, притежава формална и материална доказателствена сила за фактите и
обстоятелствата, отразени в него, и в тази връзка именно чрез него се констатира
твърдяната недопустимост на земеделските площи, за наличието на която
недопустимост жалбоподателката своевременно е била уведомена. В подкрепа на
това и по аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП във връзка с чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК се заявява, че целта на административното производство
по издаване на АУПДВ е възстановяването на неправомерно получените суми,
изплатени при явно неспазване на критериите за допустимост. Иска се отхвърляне
на подадената жалба и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави и възражение за
прекомерност на заявените от жалбоподателката разноски.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Оспорващата М. М.Д., регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/
358799 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, е подала
общо заявление за подпомагане за кампания 2020 с вх. №19243303 от 21.04.202 г.,
като на заявлението е определен Уникален идентификационен номер /УИН/
26/280520/01136. Към заявлението са приложени таблица за използваните парцели
през 2019 г. Със заявление за подпомагане от 14.05.2020 г. /л. 57 и сл./ е
заявеното подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; по Схемата
за преразпределително плащане /СПП/; по Схемата за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания /ЗДП/; по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови,
зеле, дини и пъпеши/ - СЗ-МЗДП; по Схемата за преходна национална помощ за
земеделска земя на хектар /ПНДП/; по биологично земеделие /Мярка 11/; плащания
по Натура 2000 и Рамковата директива за водите /Мярка 12/, както и за
компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни
ограничения /подмярка 2/НР2/. Към заявлението са приложени таблици за
използваните през 2020 г. земеделски площи, както и изискуемите приложения за
кандидатстване по отделните мерки. Извършени са автоматични проверки в рамките
на които са установени грешки и несъответствия.
Подадено е и заявление за подпомагане 2020 - редакция на схеми/мерки от 04.06.2020 г.
/л. 155 и сл./, с която се заявява подпомагане по СЕПП; по СПП; по ЗДП; по
СЗ-МЗДП; по схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/; по
ПНДП, по мерки 11 и 12 и подмярка 2/НР2. Към заявлението са приложени таблици
на заявените площи за 2020 г., както и изискуемите приложения за кандидатстване
по отделните мерки. Извършени са автоматични проверки в рамките на които са
установени грешки и несъответствия.
Със
Заповед №418131 от 30.07.2020 г. /л. 18 –гръб/ на началник на Отдел
"Регионален технически инспекторат" при ДФЗ – Областна дирекция – гр.
Хасково е разпоредено извършване на проверка на място на част от земеделските
парцели, в периода от 30.07.2020 г. до 27.08.2020 г., по отношение на кандидата
с УРН 358799, във връзка с подадено заявление УИН 26/280520/01136. Определен е
краен срок за предаване на контролния лист от проверката- 28.08.2020 г., а за
проверяващ е определен З. Д. Д.. Като доказателство по делото е приет Доклад за
проверка на площи /л. 19 и сл./, изготвен и подписан от определения в заповедта
експерт, както и от М. Д.. По делото е наличен и контролен лист /л. 26/, връчен
на жалбоподателката на 06.08.2020 г.
Видно от данните, съдържащи се в доклада, проверката на място е
извършена в периода от 03.08.2020 г. до 06.08.2020 г., като на нея е присъствал
лично бащата на заявителката – М. М.. Предмет на проверката са част от
заявените за подпомагане земеделски парцели. Видно от отбелязаните забележки на
експерта при проверка на земеделски парцели с архивни номера – 48142236,
48285073, 48169789, 48538301, 48484191, 47884689, 48188884, 48486090 и 48164219
е установено, че на същите е засята заявената култура – пъпеши, но насажденията
нямат минимално изискуемата гъстота, степен на развитие и физиологично
състояние за добив, допустим по схемата по която се кандидатства – СЗ-МЗДП,
както и че липсва изградена система за напояване. За изброените парцели е
отбелязано, че не са допустими по заявената схема за обвързано подпомагане за
зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ - СЗ-МЗДП. Видно от изложените
обобщени резултати, декларираната площ на парцели с общ размер от 37.92 ха. не
следва да бъде подпомагана по СЗ-МЗДП, като допустими по конкретната схема са
единствено площи в общ размер от 8.30 ха. Същевременно площите с размер от
37.92 ха. се приемат за допустими по Мярка 13.2/НР 2, СЕПП, БР 14, BG0002021 – Сакар и ЗДП, макар и конкретни
мотиви в тази посока да не са изложени. В рамките на проверката са изготвени
множество фотографски заснемания на проверяваните парцели, които са приети като
записи върху оптичен диск /CD-R/,
приложен по делото.
Като приложение към
Уведомително писмо с изх. №01-262-6500/320 от 10.08.2020 г. /л. 27/ на началник
на Отдел "Регионален технически инспекторат" при ДФЗ – Областна дирекция – гр. Хасково, визираният доклад е изпратен на жалбоподателката, като и
е предоставена възможност в 14-дневен срок от получаване на писмото да направи
забележки и възражения в писмен вид. В уведомителното писмо не се съдържат
конкретни съображения във връзка с установяванията при извършената проверка на
място, а единствено е посочено, че в случая е приложима Наредба №2 от
26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по схеми и мерки за плащане на площ. В тази връзка не са налице мотиви в
подкрепа на установената недопустимост за конкретните земеделски парцели по
схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/.
М.Д. е подала възражение с
вх. №01-262-6500/320 от 08.09.2020 г. /л. 28-30/, с което оспорва констатациите
от извършената проверка на място, като се излага съображения за допустимост на
конкретните парцели по смисъла на чл. 7 от Наредба №2 от 26.03.2018 г.
В отговор на това възражение
до М. Д. е изпратено Уведомително писмо с изх. №01-262-6500/320 от 19.10.2020
г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л. 31/, в което се сочи, че е
извършена допълнителна административна проверка на подаденото заявление за
подпомагане, която потвърждава констатациите на експертите, извършили проверката
на място, като отново единствено се посочва несъответствие с чл. 7-9 от Наредба
№2 от 26.03.2018 г., без излагане на конкретни мотиви в тази връзка.
От страна на
жалбоподателката е изпратено възражение срещу уведомителното писмо на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ с вх. № 01-262-6500/320#3 от 16.11.2020 г. /л. 32-33/,
чрез което се оспорва заключението на административния орган. Към възражението
са приложени доказателства за реализирана продукция от земеделските площи –
регистър на продажбите и дневни финансови отчети. По повод това възражение от
заместник изпълнителния директор на ДФЗ е изпратено поредното уведомително
писмо с изх. №01-262-6500/320#4 от 14.12.2020 г., съдържащо изявление, че въпреки установеното
наличие на заявената култура в проверяваните парцели, същата не отговаря на
условията описани в българското законодателство за добро агро-техническо
състояние.
На 03.12.2020 г. в ДФЗ е постъпила декларация от
жалбоподателката/л. 204/, съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба
№3/17.02.2015 г., във връзка със заявеното участие по схемите за обвързано с
производството подпомагане за плодове и зеленчуци. В Таблица №1 от декларацията са посочени документи,
доказващи минимален добив, а в Таблица №2 са описани заявените и използваните
за производство на плодове и зеленчуци парцели. Приложени са фискални бонове от
13.08.2020 г. и 03.12.2020 г. с предмет: продажба на пъпеши на обща стойност от
153 201.00 лв. /л. 206/.
От страна на ответника по делото е
представено платежно нареждане от 02.03.2021 г. /л. 217/, от което е видно, че
на М. М.Д. е изплатена сумата от 41.341.83 лв. по схемата за обвързано
подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ за кампания 2020 г.
С уведомително писмо изх.
№02-260-6500/8774 от 21.05.2021 г. на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ
/л. 41/ жалбоподателката е уведомена за открито производство за установяване на
публично държавно вземане, поради констатирани несъответствия в хода на
извършена административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП, а именно: след извършените проверки на резултатите от
направените проверки на място е установено, че данни, отнасящи се до площите,
заявени по схемите за обвързана подкрепа не са отразени при определяне на
полагащата се парична субсидия. Поради това е изплатена и недължима сума в
размер на 41 341.83 лв., която съответно следва да бъде възстановена от Д.. На жалбоподателката е указано че ако не
приеме направените констатации, в 7-дневен срок от получаването на писмото може
да направи възражение и да представи относими към констатациите доказателства.
Уведомителното писмо е връчено лично на М. Д. на 14.06.2021 г., видно от
оставената върху него писмена следа.
В указания срок М.Д. е подала възражение до
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, заведено с вх. №02-260-6500/8774#2 от 18.06.2021 г. /л. 42 – 43/, с оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на
материалния закон.
С оспорения в настоящото съдебно
производство Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-6500/8774
от 08.10.2021 г., издаден на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и
чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК, както и чл.27, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/ 2014 на Комисията от 6 август
2014г., по отношение на М. Д. е определено, като подлежащо на възстановяване,
публично държавно вземане в размер на 41 341.83 лв., представляващо
недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане на зеленчуци /моркови,
зеле, дини и пъпеши/, по заявление за подпомагане, за кампания 2020 г. с УИН
26/280520/01136. Посочено е, че държавното вземане подлежи на доброволно
плащане в 50-дневен срок от деня, следващ връчването на акта, както и че АУПДВ
представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за
определяне на процедурите по администриране на нередности по фондове, инструменти
и програми, съфинансирани от ЕС.
В обстоятелствената част на издадения
АУПДВ е посочено, „че след извършената проверка на място, парцелите, описани в
Таблица №1 към АУПДВ са определени за допустими за подпомагане по останалите
схеми, но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка същите се
явявали недопустими за подпомагане по СЗ-МЗДП. При извършване на калкулациите
по СЗ-МЗДП, вследствие на технически пропуск /както се твърди в самия АУПДВ,
без съответно да се представят доказателства за това/, недопустимостта на
парцелите, описани в Табл. 1, определена от извършената проверка на място, не е
взета предвид и на бенефициера е изплатена сума в размер на 41 341.83 лв. по
схемата. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от допълнителния
контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните
парцели по СЗ-МЗДП при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа
причина, е наложило повторното преразглеждане на подаденото от М. Д. заявление.
След приключване на повторните проверки, за които, както се посочи по-горе,
жалбоподателката не е била уведомена, е установено, че парцелите, описани в
Табл. 1, са изначално недопустими за подпомагане по СЗ-МЗДП. За недопустимостта
на парцелите кандидатът е бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ,
чрез писмото, с което му е връчен докладът от извършената проверка на място.
След извършената прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по
СЗ-МЗДП възлизала на 0.00 лв. Разликата между
изплатената и полагаемата се финансова помощ по СЗ-МЗДП в размер на 41 341.83 лв. представлявала
според административния орган недължимо изплатена сума.“ Изложена е част от
проведената с жалбоподателката кореспонденция. Лаконично са обсъдени
направените възражения срещу уведомителното писмо от 21.05.2021 г., с което е
открито производството по издаване на АУПДВ. В тази връзка е посочено
единствено, че „след разглеждане на допълнително представената информация и
извършени допълнителни проверки“, за провеждането на които обаче не се съдържат
доказателства в представената по делото преписка, „ДФЗ-РА не приема направените
възражения за съотносими към откритото производство, поради което не намира
основание да прекрати административното производство по издаване на АУПДВ“.
АУПДВ № 02-260-6500/8774 от 08.10.2021
г. е връчен лично на жалбоподателката на 25.10.2021 г., видно от направеното
върху него отбелязване, а жалбата до съда е подадена чрез административния
орган на 02.11.2021г.
По делото са приети като
доказателства документите, съдържащи се административната преписка по
издаването на АУПДВ №02-260-6500/8774/
08.10.2021 г., както и допълнително представените от жалбоподателката
доказателства, свързани с реалното производство на продукцията, формирането на
доходи от подпомаганата дейност и тяхното отчитане за целите на данъчното
облагане. От страна на ответника е представен снимков материал, съдържащ се на
оптичен носител /CD-R/, отразяващ
заснемането на земеделските парцели по време на извършената от контролните
органи проверка на място.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания
Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/8774 от
08.10.2021., в законово установения срок и против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския
съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват
въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен
аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на
проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В
нормата на §1, т. 13 от ДР на
ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция /РА/ е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11
и чл. 11а от ЗПЗП,
ДФЗ е акредитиран за единствена РА за РБългария за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3
и ал. 5 от ЗПЗП
е регламентирано, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от
органа, определен в съответния закон. Съответният закон в случая е ЗПЗП. В чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ, който е и
Изпълнителен директор на РА издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал. 6 на
същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че в правомощията
на Изпълнителния директор на ДФЗ – РА е издаването на АУПДВ по всички схеми и
мерки на Общата селскостопанска политика, вкл. по мерките по, които правомощия
може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед
№03-РД/2891#2 от
16.06.2021 г. /л. 10-12/, издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която
/т. 3 и т. 4/ на основание чл. 20а, ал. 6 от
ЗПЗП правомощията по чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП за издаване и подписване на писма за откриване на производство
по издаване на актовете за установяване на публични държавни вземания и за
издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания
по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на
заявления за подпомагане е бил уреден в Наредба №5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
/какъвто безспорно е процесния случай/, са делегирани на заместник
изпълнителния директор Петя Д. Славчева. В случая, оспореният пред съда АУПДВ,
е подписан от Петя Д. Славчева, като от фактическа страна по делото не е
спорно, че към датата на издаване на АУПДВ лицето е заемало длъжността
заместник изпълнителен директор на ДФЗ. Следователно обжалваният акт е издаден
от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно
делегираните му със Заповед №03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на Изпълнителния
директор на ДФЗ – РА правомощия за издаване на АУПДВ.
Акт за
установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/8774 от 08.10.2021 г. е
постановен в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на
нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Процесният административен акт формално покрива изискванията
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото все пак са изложени съображения за упражненото
административно правомощие. При внимателен прочит на същите обаче и съответно
извършен анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното
административно производство, се установява, че изложените мотиви са лишени от
достатъчна по степен юридическа и фактическа обосновка, обуславяща
законосъобразността и правилността на формираните правни изводи, а от там и
следващите се правни последици от действието на акта. Напълно неясни са в
случая посочените в АУПДВ съображения, свързани с допусната техническата грешка
при извършване на калкулациите за подлежащата на изплащане финансова субсидия
на жалбоподателката. Липсват фактически констатации, а също така и
доказателства, установяващи по какъв начин и кога са извършени първоначалните
изчисления, и с какъв статут в действителност са отразени декларираните
земеделски парцели. Не става ясно кога и как е установен твърденият пропуск,
както и по какъв процесуален ред и съответно с какъв акт е било „възобновено“
производството по разглеждане на подаденото от Д. заявление за подпомагане.
Вътрешно противоречиви и неразбираеми са и съображенията в частта им, в която
се сочи, че след първоначално извършената проверка на място, декларираните
парцели са определени за допустими по останалите схеми, но след извършена
допълнителна проверка на осъществената проверка на място /доказателства в тази
насока отново липсват по делото/, същите се явяват недопустими за подпомагане
по СЗ-МЗДП. В крайна сметка основният извод на органа се свежда, и то твърде
пестеливо, до това, че поради изначална недопустимост на площите, взета предвид
на един по-късен етап и независимо от първоначално извършената калкулация,
изчислената полагаема се финансова помощ възлиза на 0.00 лв. В тази връзка и
предвид изявлението на пълномощника на ответника, направено в съдебно заседание
и поддържано в представената по делото писмена защита, че всъщност с АУПДВ не се установява
недопустимост, а се установява размер на неоснователно изплатени субсидии, за
съда остава неразбираемо, кое в крайна сметка в случая е ангажираното правно основание
за издаване на процесния АУПДВ, щом наличието на недопустимост не е водещо,
макар именно това обстоятелство да се коментира основно в мотивната част на
обжалвания акт.
Мотивите
на административния акт трябва да съдържат обстоен, пълен и аргументиран анализ
на събраните и проверени в хода на административното производство
доказателства, и установените въз основа на тях факти, като неточността и
вътрешната противоречивост на същите,
както е и в конкретния случай, води до невъзможност да се разбере фактическото
основание за неговото издаване. Надлежното мотивиране на административния акт е от
съществено значение и за осъществяването на съдебен контрол за
законосъобразност, като липсата на мотиви възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт
на основание чл. 146, т. 2 от
АПК.
При издаването на АУПДВ са допуснати и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи
отмяната му и на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Безспорно е, че в случая административното
производство по реализиране на схемите за директни плащания, визирани в чл. 1
от Наредба
№ 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания започва с подаването на заявление за подпомагане от заинтересования
кандидат, формата, редът, в т. ч. и сроковете за подаване и съдържанието на
което, са уредени посредством правилата, съдържащи се в Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания, като РА извършва административни проверки и проверки на
място във връзка с подадените заявления. Съгласно чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни проверки на
подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя
данните от заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се
извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в
административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП
по заявленията за подпомагане. По силата на чл. 43, ал. 2 от
ЗПЗП РА проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни
плащания съгласно чл. 37 от същия закон. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от
Наредба №5 от 27.02.2009 г., ДФЗ-РА, уведомява кандидата чрез
уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по
чл. 1, по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и от
подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане,
като съгласно разпоредбата на чл. 32а от Наредба №3 от 17.02.2015 г., когато
след извършена оторизация на плащания по схемите ДФЗ установи недължимо платени
и надплатени суми, предприема необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП.
От изложеното се налага изводът, че административното
производство, образувано по заявление за подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, в т. ч. и по СЗ-МЗДП,
следва задължително да приключи с издаване на изричен акт - уведомително писмо,
което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума,
съответно размера на наложените намаления и/или санкции. Принципно положение е,
че преди приключване на всички административни проверки по подадените заявления
за подпомагане, за които проверки не е определен срок за извършването им,
изричен акт не може да бъде постановен, защото той е обусловен от приключването
на автоматични проверки, извършвани чрез интегрираната информационна система и
проверките на място.
В процесния случай, а и с оглед твърденията на
ответника, по подаденото от М. Д. заявление за подпомагане с УИН 26/280520/01136 за кампания 2020 г., не е издаден нарочен акт по смисъла
на чл. 10б, ал. 1 от Наредба №5 от 27.02.2009
г. Именно с този акт – уведомително писмо, се одобрява, намалява или
отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършването на
горепосочените административни проверки и проверките на място за изпълнението
на изискванията на подпомаганите дейности. Констатациите, съдържащи се в този
краен административен акт, могат да бъдат предмет на опровергаване от страна на
заявителя на помощта, като в тази връзка същият подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Според настоящият съдебен състав до влизането в сила на
акта по чл.10б, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г., който същевременно да
съдържа и конкретни съображения по отношение наличието на недопустимост,
каквато в случая се твърди едва чрез АУПДВ, компетентният административен орган
не може да упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5 във връзка с чл. 27, ал. 3,
5 и 7 от ЗПЗП. Т.е. издаването на АУПДВ е опосредено от наличието на предходен,
самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на
публичното държавно вземане и съотв. обуславя откриването на производство по
издаване на АУПДВ. Ето защо липса на издадено уведомително писмо по смисъла на чл. 10б,
ал. 1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. по отношение извършените оторизации и
плащания по подаденото заявление за подпомагане от жалбоподателката по СЗ-МЗДП,
съответно издаването на АУПДВ при отсъствието на подобен акт, представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото същото се отразило не само
върху съдържанието и разпоредителната част на обжалвания акт, а и въобще върху решението
за неговото издаване. Неосъществяването на визираната задължителна фаза от
административното производство е довела до съществено ограничаване възможността
на заявителя да изложи своите възражения срещу констатациите на проверяващите
органи, което респективно го е лишило от упражняването на ефективна защита на засегнатите
му права и интереси. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на
ответника, че независимо от липсата на нарочно уведомяване по смисъла на чл.
10б, ал. 1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г., заявителят
е бил запознат с констатациите от проверката на място, чрез връчването на контролния
лист и докладът от същата. Тези действия не могат на законово основание да
дерогират задължението за постановяване на отделен акт, съдържащ данните за
оторизация и извършени плащания, още по-малко да заместят коментираната по-горе
задължителна фаза, предхождаща евентуалното издаване на АУПДВ.
Така допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване
на процесния акт в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно са
приложени разпоредбите, съдържащи материалноправните предпоставки за издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане по смисъла на чл. 32а от
Наредба №3 от 17.02.2015 г. във връзка с чл. 20а, ал.
5 и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.
В допълнение на изложените съображения следва
да се отбележи, че съгласно спецификата на конкретния случай е необходимо да се
вземе предвид и разпоредбата на чл.7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за
определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС)
№1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на
селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно § 1 от посочената норма, в случай на извършване на неправомерно
плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена
съгласно § 2, когато е приложимо. По силата на чл. 7, § 3 от
същия регламент, задължението за възстановяване, посочено в § 1, не
се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или
друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В случая, с оглед
липсата на издадено и връчено уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1
от Наредба №5 от 27.02.2009 г., не може да се приеме,
че жалбоподателката е запозната с основанията за недопустимост на заявените
площи и съотв. да се наложи извод, че за нея е била очевидна грешката в изплатения
й размер на подпомагането. От друга страна в АУПДВ изобщо не е изяснено в
какво се състои „техническата грешка“ по изплащане на посочената сума, като
такива основания не се съдържат и в представените по делото уведомителни писма,
изпращани до земеделския производител. Разминаването в констатациите за допустимост
на заявените площи се дължи изцяло на действията на административния орган, за
които жалбоподателката не може да бъде държана отговорна. Поради това не може
да се приеме, че допуснатото от органа грешно плащане на помощта е било
очевидно или е могло да бъде установено по разумен път от М.Д., тъй като няма
данни тя да е информирана и да е участвала при извършване на допълнителните
проверки, въз основа на които е извършена повторната калкулация на финансовото
подпомагане. М. Д. не е била уведомена надлежно в какво се състои т. нар. „техническа
грешка“, въз основа на която всъщност й е била изплатена сочената за недължима
сума. С оглед последното АУПДВ се явява издаден и в нарушение на чл. 7, § 3 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014.
По изложените мотиви съдът приема, че процесният
АУПДВ, като постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие и при неправилно на материалния закон, и при неспазване
на установената форма, се явява незаконосъобразен, поради което се следва
неговата отмяна.
С оглед този изход на спора и на основание
чл.143 ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
направените по делото разноски за заплатена държавна такса по делото в размер
на 10лв. и 600.00 лв. договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие № 0952926 от 02.12.2021г. /л.252/. По отношение направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатско възнаграждение, следва да се отбележи, че същият с оглед
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, очевидно не се явява необосновано завишен, поради
което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен
размер.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. 2-ро от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на М. М.Д. ***, Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/8774 от 08.10.2021 г., издаден от Заместник - изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, с който на жалбоподателката
е определено, като подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в
размер на 41 341.83 лв., представляващо недължимо платена сума по схема за
обвързано подпомагане на зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ по заявление
за подпомагане, за кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01136.
ОСЪЖДА
Държавен
фонд „Земеделие“ – гр. София, да заплати на М. М.Д., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата в размер на 610.00 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща
направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: