№ 120
гр. Перник , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
Съдия:МАРИНЕЛА К.
МАРИНОВА-СТОЕВА
СъдебниД. СТЕФАНОВА ЛАЗАРОВА
заседатели:ИВАНКА ИВАНОВА
АТАНАСОВА
РУМЕН ПЕТРОВ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
и прокурора Моника Любомирова Цветкова (ОП-Перник)
Сложи за разглеждане докладваното от БИСЕР Ц. ПЕТРОВ Наказателно
дело от общ характер № 20201700200278 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Д.К. се явява лично и с адв.М.
Частният обвинител А.Т. уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява вместо нея
адв.Г.К..
Адв.К. – доверителката ми не може да се яви поради здравословни проблеми, предоставям
медицински документ в тази връзка.
Явяват се свидетелите под №№5, 6, и №№ от 10 до 15 вкл.
Не се явява свидетеля под № 8. Същата е редовно призована като видно от съставения
протокол същата е заявила, че няма да се яви в насроченото съдебно заседание.
Не се явява свидетелката Е.Д..
Адв.М. – същата е в провинцията при родителите си.
Не се явява свидетелката под № 9
Адв.М. – същата е с прекаран Ковид 19 и с усложнения от същия, като представям
медицински документ в тази връзка.
1
Явява се инспектор Д.
Сне самоличността на свидетелите както следва:
С. Р. К. на 40 години, българка, български гражданин, разведена, неосъждана, без родство и
дела със страните.
П. Н. П. - на 49 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без дела и
родство със страните
С. Д. С. - на 63 години, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, без дела и
родство с страните
Л. П. А. - на 48 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без дела и
родство с със страните
М. Б. Г. - на 64 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без дела и
родство с със страните
А. Г. Р. на 56 години, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, без дела и
родство с със страните
Б. И. А. - на 53 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, брат на
подсъдимият.
На свидетелят се разясниха правата му по чл. 119 и чл. 120 НПК.
Свидетелят – желая да свидетелствам
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорността по реда на чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината.
Съдът отстрани свидетелите от зала.
Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл.274 от НПК на член от състава
на съда, прокурора, съдебния секретар.
Отводи и възражения срещу състава на съда не се направиха.
Прокурорът – да се даде ход на делото
Адв. К. – да се даде ход на делото
Адв. М. – да се даде ход на делото
С оглед становището на страните и редовното призоваване съдът намери, че не съществуват
2
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Дава ход на делото.
Продължава съдебното следствие.
Пристъпи към разпит на свидетеля С.К..
Свидетелят на въпроси - разпитвана съм веднъж от полицията. Подсъдимият е мой бивш
съпруг. С него сме официално разведени. Той работеше в Италия като шофьор на камион.
Идваше си доста често, на няколко месеца, за да взема детето и да прекарва време с нея.
През 2019 г., август месец беше ми се обадил по телефона, че ще дойде в България и ме пита
дали съм съгласна и подготвена да вземе детето. Имаше предвид дали нямам някакви
планове. Не помня кога си пристигна, но беше около 13.00 ч. около обяд като дойде. Не
помня точната дата. Обади ми се, че ще вземе детето. Подготвих детето и слязох пред блока,
водихме нормален разговор. Каза, че ще ходят в с.Д., след това ще ходят на МОЛ в гр. С.я,
на забавление. После тръгнаха. Обикновено говоря с дъщеря ми 10 пъти на ден. Разговорите
ни са кратки, защото е с баща си през това време,за да е пълноценно времето с него. По
телефона нямаше нищо притеснително. Преди да се прибере, ми направи впечатление, че тя
почва да ме търси и да ме пита как съм, а по принцип аз я търся, като правило. Питах я
всичко наред ли е? Тя каза, че е здрава, не я боли гърлото. Тя прекара с Д. може би 5 дни.
През това време само по телефона сме се чували, не съм я виждала. Мисля, че М. я докара.
Не бях добре здравословно. М. я остави. Аз лежах. Не съм предполагала, че ще има нещо
такова, за да запомня детайли. Тя като се прибра вкъщи скочи да ме прегръща и ми каза, че е
видяла кошмара си. Питах я какъв кошмар е сънувала и тя каза, че не е сънувала, а наистина
се е случило. Тя има страх от „черния мъж“, нещо като Торбалан. Тя каза, че все едно
Торбалан е видяла. Тя каза, че в коридора е имало Торбалан. Помислих, че са някакви
глупости. Тя каза,че е видяла Торбалан и очите му светели, бил с кървави очи. Казах й, че
ще отмине този кошмар. Но, вместо тя да си играе лежи до мен. Като тръгна до тоалетната
поиска да ходя с нея. Не ми беше добре този ден и мислех да я заведа на баячка. На другия
ден я заведох до такава баячка. Тя каза, че това дете е видяло нещо страшно. Като се
прибрахме детето каза, че не е по- спокойна. Лежахме двете и се звънна на вратата. Като
отворих имаше дама мъже. Не се представиха. Те питаха дали тук е Р.А.. Казах, че тя не
живее тук. Те си тръгнаха. Не ми казаха кои са. Помислих, че са от с.Д.. Пак си легнахме и
пак се звъни на вратата. Пак същите мъже и тогава единия ме избута и пита тук ли е Р.А. и
влезе вътре в жилището. Мислех да го ударя. Тогава ми казаха, че са полицаи. Влизаха във
всяка стая. Влязоха в банята, а там беше детето ми. Казах им, че са ненормални, да влизат
при дете със свалени гащи. Търсиха по цялата стая. Те казаха, че детето бързо трябва да
дойде с нас. Те казаха да побързам иначе ще я вземат без мен и ме заплашваха. Аз пуснах
жалба срещу тях, защото единия беше много агресивен, лош човек. Детето ми се напишка.
Преоблякох и я заведох в полицията. Един час ни държаха на входа на полицията, много
3
време ни държаха. Питах С. какво е станало с баба й. Тя каза, че не знае. После дойде една
разследваща и каза да отидем с нея. Качихме се горе. Дойде още една жена, която каза, че е
педагог, имаше дете с нея. Настаниха ни в един кабинет. Детето да седне срещу
полицайката, аз бях зад нея, до нея педагога и до нея другото дете. Казаха, че не става
въпрос за Р.А., а за С.. Помислих, че явно Торбалан й е направил нещо, я изнасилил, я друго
нещо, притесних се. Питах я, молих да каже какво е станало. Полицайката каза, че трябва да
млъкна, иначе ще ме изгонят. Вратата беше отворена, непрекъснато влизаха полицаи и ме
гледаха лошо. Разследващата полицайка каза, че трябва да направи разпит на детето, защото
се е случило нещо много лошо. Помислих, че е черния мъж който я е изнасилил. Питах я
какво се е случило. Тя каза, че чудовището е било в коридора. Вдигнах кръвното, разби ми
се сърцето, как тя ще види вкъщи кошмар. Те казаха, че точно са стигнали до проблема.
Детето почна малко по- малко да се отпуска. Детето, което беше с педагожката каза, че С. е
лъжкиня, долна лъжкиня и че крие факти. Това беше абсурдно. С. казва, че не помни,
видяла само очи червени. После почна да обяснява, че бил с някакво си яке. Виждах, че иска
да ги впечатли, да докаже, че не е лъжкиня. Използваха някакви термини. Стана ми лошо,
викнаха линейка. Исках детето да е с мен, но около 20-30 мин бях в отделна стая. Тогава
разбрах, че е имало нещо, до този момент не знаех.
Свидетелката на въпроси на прокурора – бившият ми съпруг я води да види баба си в с.Д..
Подадох жалба срещу полицаите, вкъщи имам копие. Подадох жалба до МВР и до Главния
прокурор. Министъра не ми отговори, прокурора ми изпрати писмо, че са направили
вътрешно разследване и нямало нищо такова. Тези полицаи ги срещам и те се обръщат на
другата страна.
Свидетелката на въпроси на адв.К. – познавам приятелката на бившия ми съпруг Евелина.
Виждахме се с М. и Евелина за периода, за който говорим, те ме закараха до болницата.
Мисля, че беше в деня, в който върнаха С., това беше деня, в който се запознах с Евелина.
След разпита в полицията, същата вечер не се обадих на бившият съпруг, защото ми беше
много лошо, но на другия ден се обадих и му казах, че са тормозили детето в полицията. Той
каза, че знае, и че е изхвърлил този човек, и че си е жив. Аз му казах, че не е, и че ми казаха,
че е починал.
Свидетелката на въпроси на адв.М. – отсъствах от кабинета, където разпитваха детето за
около 20 мин. Тя ми каза, че са продължили в мое отсъствие. Като линейката си тръгна, те
ме викнаха при нея и ми дадоха да подпиша документите, не съм ги чела. Те ми казаха да
подписвам и си тръгваме. Не съм прочела нищо, всичко беше за минута. Детето имам
чувство, че след всичко, което се случи в полицията, а и преди това с Торбалан много се
притесни, спеше върху мен, прегръщаше ме, стряскаше се. На другия ден изпадаше в
някакви емоционални състояния, ставаше апатична, стресирана. В един момент това дете се
превърна в дете, което не е мое дете. Когато искаше да ходи до тоалетната, искаше да ходя с
нея. То повтаряше, че го е страх, и че този човек я преследваше. Един път я видях в кухнята
на земята седеше и се клатеше напред и назад. Обадих се на личния лекар да ни даде
4
направление за терапевт. Даде ни и той ни прави два часа преглед. Те говориха по начин, по
който аз не мога. Аз не знаех как да постъпя. Трябваше да правя терапия от един месец, но
не можах да си го позволя. Казаха ми, че на 5тото посещение ще има видим резултат, ако не,
да мине на лекарства. Дадоха й капки, но аз отказах да й давам успокоителни лекарства. В
Радомир я заведох на психолог около 10 пъти. На първия път трябваше да присъствам и аз,
после говореха сами. Психолога ми каза, че детето е много изплашено, казва, че вижда
мъртвеца пред нея. Два, три месеца сънува кошмари и се стряскаше. До момента още не е
отшумяло. Бяха ми предложили по-сериозна терапия - хипноза. В полицията искаха да
изкарат баща й, че е виновен. През цялото време тя казваше, че той я е спасил, премахнал е
нейния кошмар. Казаха ми да направя терапия – хипноза, но отказах. Как да хипнотизирам
толкова малко дете. Водих я пак при баячки, разговори, разговори…Тя изпитва ужас и от
Вас. Все едно вие нещо ще й направите. Тя изпитва ужас от полицията, тя си мисля, че
полицаите са лоши хора. Моля, да бъдете мили към нея.
Свидетелката на въпроси на адв.К. – не сме говорили на тази тема. Тя ми каза, че е видяла
демон. Баща й и баба й не са й казвали, че това е било сън, но не съм сигурна за това. Това
не ми го каза, защото това е чула по време на разпита. Казала го на полицаите, защото се е
чудила какво да измисли.
Адв. К. – моля да се прочетат показанията на свидетелката на основание чл. 281, ал.5 НПК
при несъгласие или ал. 4 при съгласие, вр. ал.1 ,поради наличие на противоречие в абзаца”
Мисля, че ...“
Прокурор – не възразявам.
Адв.М. – не давам съгласие.
С оглед становището на страните и след като намери, че действително са налице
противоречие в показанията на свидетеля и на основание чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т.1 НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита показанията на свидетеля, формулирани в протокол за разпит на лист 27, т.ІІІ от
ДП.
Свидетелката – След като така е написано, значи съм го казала, но не съм сигурна. Тогава на
разпита, тя каза цял куп неща, много от думите не бяха верни, в случая аз тълкувам нещата.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля С. К. - на ** години. Свидетелката обеща да говори само
истината.
5
Свидетелката – с баща ми бяхме отишли на заведение. Това беше август месец, не помня
датата. Заведението е в с.Д.. Черпихме се там, стана късно и на мен ми се доспа. Викнахме
братовчедката на тате, Д.. Тя ме прибра вкъщи. Вкъщи беше баба и прабаба. Прабаба е на 95
години. Аз си бях почти легнала, тате си дойде след мен. Той си легна. Отворих вратата на
стаята и видях човек, който беше с разкопчан панталон. Изпищях и казах на тате, че има
човек при мен. Той стана и дойде при мен и ме прибра в стаята и затвори вратата и не зная
какво стана. Тате ме взе от Радомир. Разхождахме се, ходихме в Макдоналдс, не си спомням
дали сме ходили в МОЛ. Направи ми подаръци. И мама, и тате ми подаряват. Бяхме с тате и
с Е., тя дойде по-късно. Този човек много ме уплаши, имах чувство, че е полу-човек, полу-
дявол, със светещи очи. Не си спомням нищо. На другия ден май ходихме на С.я. В С.я
имам роднини, но не сме ходили при тях. Баба беше на горния етаж. Къщата е на четири
етажа, ние бяхме на втория, а баба на третия. Отидох на горния етаж, треперех от страх,
отидох и й казах, и тя слезе долу. Прабаба не разбра нищо, защото е глуха. След тази случка
ме беше много страх, защото мислех че човека е жив. Даже виках майка ми да дойде с мен
до тоалетната, защото ме беше страх.
Свидетелката на въпроси на прокурора – на следващия ден не съм коментирала с баща ми и
с баба ми, защото мислех, че съм имала кошмар и не исках да ги притеснявам. Не помня
човека с какви дрехи и обувки беше, спомням си само лицето.
Свидетелката на въпроси на адв.К. – този човек държеше тояга, не мога да преценя колко
дълга. Той нищо не ме пита. Аз го видях и ме хвана страх. Не зная какво се е случило с този
човек след като си влязох в стаята. Разбрах какво се е случило с този човек, но по-късно.
Разбрах два месеца по-късно, но не си спомням от кого. Разбрах че човека е починал.
Свидетелката на въпроси на адв.М. – този човек го видях за първи път. В коридора беше
тъмно, защото ние си легнахме. Нищо не светеше в коридора. Това беше на втория етаж.
Там е стаята, където спим с тате. Баба беше на третия. В полицията ме разпитваха. Те
дойдоха в нас и търсиха Р.А.. Тогава един от полицаите влезе в тоалетната при мен, беше ме
срам. В същия ден отидохме в полицията, но по-късно. В полицията бяхме – една
полицайка, майка ми, аз, едно дете и още една жена. Детето беше по-малко. Детето ми
казваше че лъжа, и че не казвам верни неща. Не зная какво значи думата „кома“, за първи
път я чувам. Не казах нищо на детето, защото майка ми беше там и ме беше страх да не ми
се скара.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля М.в Б..
Свидетелят – разпитван съм веднъж от полицията. Поддържам това, което съм говорил там.
Това беше миналата година, август. Бяхме на събор и вечерта слязхме към 22.00 – 22.15 ч. в
Г.Д.. По едно време видяхме един човек, той идваше покрай черквата и вървеше нагоре. Аз
го попитах, тъй като събора беше приключил на къде е тръгнал, защото нагоре е гора. Той
6
ми каза, че ще ходи на Рилския манастир. На мен ми стана смешно. Така го погледнах –
нисичък. Каза ми, че трябвало да отиде в черквата в с. Д., аз му обясних, че тук е черквата в
с.Г.Д.. Казах му, че е объркал пътя. Той си извади някакъв телефон и започна да се
ориентира по него. Не бях сам, бяхме пет, шест човека. Аз бях отишъл да си точа вода на
чешмата в черквата и затова го видях. На другия ден на кмета, в кръчмата казах, че някакъв
човек е търсил Рилския манастир, чудна работа. Разбрах после, че е станала беля, и че
човека е починал.
Свидетеля на въпроси на прокурора – отгоре имаше нещо като палто, връхна дреха, със
шапка беше и тояжка и беше с тъмни очила.
Свидетеля на въпроси на адв.К. – когато обсъждахме този случай бях в кръчмата, кръчмата е
известна като „П.Г.“. Не си спомням кой ми каза, може би кмета е казал, че човека е
намерен. Не ни даде подробности как. Галя, която държи кръчмата ми каза, че си е той си е
купил от нея някакви продукти. Имало е и други хора, те са били няколко човека, движили
са се по стъпките на Иван Рилски. Те са били напред, според мен този човек не беше добре
със зрението и е вървял по асфалта. Като говореше с мен разговора беше спокоен, човека
беше спокоен.
Свидетеля на въпроси на адв.М. – тояжката, не е пръчка, той се подпираше, не беше тънка,
беше дълга, на нея се подпираше. Той не беше много висок човек.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля Л.А..
Свидетелят – разпитван съм пред полицията. Поддържам казаното от мен тогава. Беше една
вечер, мисля юли месец, около 22.00 ч., 22 ч. и нещо. Там се събират деца, в Г.Д.. Пред
църквата има площадче и магазинче с кръчма и там се събираме. Преди тръгване, един човек
стоеше на площадчето. Там осветлението беше слабо. Той питаше за църквата на с.Д.. Може
би се беше объркал. Ние му обяснихме откъде да мине. Моя приятел му предложи да спи в
тях, но той му отказа, защото имал среща и му каза, че го чакат. Обясних му къде да се
насочи и му казах, че са около 4-5 км. Този човек беше слабичък, носеше нещо като раничка,
пръчка, бастунче, подпираше се, беше с шапка. Не мога да кажа какви са дрехите, защото
осветлението беше слабо. Той се отправи натам, накъдето го упътих.
Свидетеля на въпроси на прокурора – разбрах впоследствие какво се е случило с него. Първо
помислих, че е блъснат от кола, защото има няколко опасни завоя. Не помня мисля, че кмета
ни каза какво се е случило. Той ми каза, че ме чакат в полицията, защото бях последния
човек, който е говорил с него. Отидох в полицията в Радомир.
Свидетеля на въпроси на адв.К. – може би на другия ден не съм разбрал точно, но на по-
другия чух, че е намерен в канавка. Не съм имал път в тази посока, иначе често ходя на
пазар там. Доколкото разбрах е бил разсъблечен.
7
Свидетеля на въпроси на адв.М. – не мога да опиша бастунчето, тояжката. Зная, че държеше,
беше се подпрял, не беше нещо дебело, масивно.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля П.П..
Свидетелят – разпитван съм веднъж пред полицията. Поддържам това, което съм казал.
Походът през 2019 г. Беше организиран като национал поклоннически поход с
наименование „Светия път“ и се предвиждаше пешеходно да бъде изминах пътя от Велико
Търново до Рилският манастир. Този поход беше юбилеен. Организатори бяха няколко ЮЛ.
Аз бях помощник ръководител, ръководител беше Е.К.. Познавах бай К. от 2015 г., когато
подготвях първия поход от Велико Търново, посветен на Йоан Рилски. Ежегодно
провеждаме такива походи свързани с Йоан Рилски, като частично изменявахме
маршрутите. През 2019 г. беше голямата организация. Бай К. ме е подкрепял в тази ми
дейност през цялото време. Ние сме в приятелски отношения. През 2015 г., юли той беше
един от участниците, който измина целият маршрут с нас. Той е туристически маратонец,
той е организирал много походи, посветени на различни исторически личности. Прави си
маршрут и го изминава. Ползвах се от неговия туристически опит. През 2018 г. в един доста
труден участък, бяхме само двамата с него, заблудихме се в гарата и той беше човека, който
ни измъкна от тази ситуация. В други случаи, когато съм се чудил какво да правя, той
казваше, че групата не може да се дели. Той беше с богат туристически опит и аз го слушах.
Подкрепял ме е през цялото време, и когато гласяхме похода през 2019 г. също чувствах
неговата подкрепа. Той от 2015 г. беше с увредено зрение. Зная, че се лекува. По-късно през,
не съм сигурен, може би 2017 г. декември месец, беше след участието на един маратон,
претърпя операция на сърцето в болница „Света Ана“ в С.я. Възстанови се, но проблема със
зрението беше съществен. Когато има слизане не вижда добре терена и трябваше да върви
след някого, за да го води. Не обичаше да се изтъква толкова, че има проблем с очите, и
съвсем дискретно го правеше това. На практика след преминаването през Стара планина се
оказа, че му е много трудно и в с. Игнатица, община Мездра той спря да върви с групата. Не
можеше да върви в пресечения терен, вървеше по асфалтови пътища, там нямаше проблем.
Поддържахме с него постоянна връзка. В разпределението на управленските функции моя
беше грижата за хората и аз бях човека, който поддържаше постоянна връзка с него. Вечер и
сутрин уточнявахме маршрута за ден. Той се обаждаше вечер и ми казваше докъде е
стигнал. В С.я се върви по улиците - от „Св.Г.“ ротондата през едно кръстовище до
Централна гара и после до Националния исторически музей. Там той беше с групата и после
на 26 юли продължи пеша. Вечерта се намерихме в Кладнишкия манастир. Беше там отеца
на манастира, още един отец и трима от поклонниците с реликвите, които носим. Основната
група остана да спи на хижа Селимица. Сутринта се снимахме с бай К. и със С. в манастира
и той тръгна малко преди групата. Това е на 27 юли. В с. Кладница беше преди групата, в
с.Боснек закъсня след групата, защото той обикаляше по асфалта, отдолу. След това
8
маршрута беше Долна и Г.Д. и с.Д.. Позабави се, вървеше след групата. Когато групата беше
в с.Г.Д., само 5 души отидохме до църквата, която се намира в една от махалите на байра,
извън главния път. Тай като времето ни подпираше, но се оказа, че има кола на
разположение и с нея отидохме в църквата. Извикахме клисарката да отвори църквата.
После се събрахме с основната група в Егрека, това е комплекс. Когато тръгна бай К.,
спомням си по снимката, която направихме, когато тръгнахме, беше с червено шушляково
яке, бяла тениска с емблемата на похода – дъбово листо с вграден в него православен кръст
с надпис „Светия кръст“, а отзад с надпис „С нами Бог“, с тъмносин шушляков панталон и
мисля, че с черни обувки. Той си носеше шапка и очила. С тях прикриваше недостатъка с
окото, то на практика беше почти затворено, не помня кое око, но той носеше винаги
очилата, шапката винаги му беше в раницата. Носеше малка зелена раничка, в която носеше
необходимите неща, винаги шише с кока кола, в което слягаше някакви билки. Скромен му
беше багажа. Цялата група се събра на Егрека. Там се разделихме. Една част от групата
отиде в с. Д.. Аз дадох на разследващите полицаи имената на хората и сега нося този лист,
който попълних по тяхна молба. Искам да отбележа, че този е списъка на хората, кой къде е
бил и как се е движил, като се оказа с малка неточност. Погрешно съм разбрал, че А.Р. се е
прибрала в Перник. Явно ми е казала, че се прибира, и понеже зная, че е от Перник и съм
останал с впечатление, че с кола ще се прибере в Перник. В последствие разбрах, че
останала да спи в с.Д. при роднини. Част от хората слязохме в църквата в с. Д.. Към 20.00 ч.
беше богослужението. По-късно, след службата се чухме с бай К. и той ми обясни, че е пред
църквата в с.Д.. Казах му, че не е, защото ние сме там. Той каза, че е там, че има мост и има
заведение. Питах местните и те не направиха асоциация къде е това място. Даже дадох на
един да говори с него. По-късно стана ясно, че той е говорил за църквата в с.Г.Д.. Селото е
разделено на няколко махали и той е мислил, че е отишъл в другото село. Явно заведението
в селото работеше и аз му казах да отиде и да пита там хората как да стигне в с.Д.. След това
се чухме към 22.30 ч. Той вече беше намерил разклона в с. Д. с табели, на които пише гр. С.я
– с.Д., махалата под църквата. Оттам разстоянието до с.Д. е три километра. Той твърдеше, че
повече от километър е изминал. Това на практика ни беше последното чуване. Той реално не
дойде след половин час. Отново го потърсихме към 24.00 ч., телефона даваше свободно и не
отговаряше. След това през 10 мин. до към 02.00 часът го търсихме. Сутринта пак го
търсихме, но телефона не отговаряше. Това беше необичайна ситуация за него. Той винаги
отговаряше, и след като и сутринта не отговаряше изпратих С.Д. да се върне по пътя, по
който очаквахме да го намерим, да е минал, да не би нещо да се е уморил, паднал или да е
заспал до някой храст. Обичайно, когато и да легнеше, в 5.00 ч. ставаше. Ясно за нас беше,
че има сериозен проблем. След като свърши службата около 07.30 ч. С. ми се обади и ми
каза, че е стигнала до църквата в с.Д. и ми каза, че не го е намерила. Ръководителя взе
решение групата да продължи похода, а аз останах, за да съм на разположение. Помолихме
отец Г. да с колата да отидем да го потърсим. На С. казах да се обади на 112 и тя тръгна да
се връща от с.Д.. Тогава ние, докато се организираме, може би е минало 08.00 часа
тръгнахме и реално С. я видяхме накрая на селото и я качихме в колата с нас. Тогава се
обадиха от полицията и казаха, че идва кола да чакаме в центъра на селото. Дойде кмета,
9
той замина по пътя за с.Г.Д., за да огледа допълнително, след това дойдоха полицаите,
разказахме и на тях и те заминаха по посока с. Г.Д. и след малко кмета се обади на отеца и
каза, че е намерено тялото.
Свидетеля на въпроси на прокурора – бай К. ползваше обикновен телефон с бутони, не съм
сигурен за марката.
Свидетеля на въпроси на адв.К. – след като разбрахме, че е починал отидохме на мястото,
там полицаите ни спряха и не ни допуснаха да видим трупа. С. беше там и само нея я
допуснаха да види трупа. Тя е минала през този участък два пъти и на зигзаг и не го е
видяла. Но, действително, аз лично и А. и отец Г. не бяхме допуснати до трупа. После вече
отидохме да даваме показания.
Свидетеля на въпроси на адв.М. – бай К. беше в добра физическа форма. По време на
похода той искаше да участва в друг поход, посветен на Васил Левски, това беше по време
на нашия поход, и за да може да участва и на двата похода, той тръгна напред и за един ден
мина нашия маршрут, който е за три дни. Качи се на влака и замина за Карлово и продължи
да върви, идеята му беше да няма и метър, който да не е провървял. Имало е случаи от 2015
г. той вървеше самостоятелно отделно от групата. Той не се е губил никога. На 27.07.2019 г.
за първи път нямахме информация какво се случва с него. Късно, рано той пристига там,
където трябва. В гората той взе правилното отношение, беше млада гора и той каза:
„Надолу, надолу!“ и излязохме. Той беше добре с ориентацията, ползваше и карта, пътна
карта на България, с лупичка я гледаше, винаги следеше табелите. Той обикновено ползваше
тояжка. Дали ползваше щека, не си спомням. Ако е ползвал тояжка, той си я е подбирал. Не
си спомням тогава с какво е бил.
Свидетелят - моля да ми бъдат присъдени пътни. Представям два бр. касови бележки за
транспортни разходи, които съм направил.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На свидетеля да се изпатят пътните разходи съобразно представените доказателства.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля А.Р..
Свидетелката – разпитвана съм пред органите на полицията. Поддържам това, което съм
говорила там. Взех участие в последния етап на похода в последните дни на юли. За
съжаление похода приключи в РУ на МВР. Възможно е да съм видяла бай К., но не сме
вървели заедно. Нощувах при майка ми в с. Д.. На сутринта, в неделя, имаше литургия и
похода продължаваше след нея. Отивайки на литургията разбрах, че един от участниците в
10
похода липсва. По име го казаха човека и казаха, че има проблеми със сърцето и мислеха, че
нещо му се е случило. Имал е проблем и със зрението.
Прокурорът – нямам въпроси.
Адв.К. – нямам въпроси
Адв. М. – нямам въпроси.
Пристъпи към разпит на свидетелката С.С..
Познавам бай К. от 2001 година. Бяхме в приятелски отношения с него, като туристи. Аз го
познавам, запознахме се на туристически маратон през 2001 г., май месец. К. от 20 години
има проблем с едното око, другото му око имаше глаукома, слагаше капки. На маратоните,
които участвахме, 10 години аз съм му карал багажа с нашата група. Вървеше по асфалт,
продължаваше по асфалта, защото имаше проблем с очите и в пресечена местност не
виждаше дупките. Даже той сподели, че това ще му е последния поход. На 13 юли той се
отдели от похода Васил Левски. Когато, групата вървеше по неравен терен, той вървеше
само по асфалта. От 2000 г., той е направил сам, ходил е сам в 21 маратона. През 2012 г. той
е вървял 17 пъти. Единия път от гроба на Хан Кубрат до гр. Варна. Из България вървеше
сам, само по асфалт. Като се ходи по асфалт се подбиват краката. На „Светия път“
продължи да ходи сам и на 26ти вечерта, вървеше отново сам. Групата спа в хижа, аз вървях
за първи път по този маршрут. П. пита кой с него ще слезе до Кладнишкия манастир и
нямаше кой да слезе с П.. Ние с К. от С.я слязохме, К. беше пристигнал там и вече спеше в
столовата, защото в манастира няма кревати, много тежко е положението в него. На
сутринта се събудих по-рано, на 27ми. Аз правя снимки на всичко, на табели, и излязох
навън. Следващия, който се събуди беше К. и аз го извиках и направих снимки, с тези дрехи
беше облечен тогава.
Свидетелската предоставя на съда снимка.
Свидетелката - всички обичаха К. и всички искаха да върви с нас. Той беше самоук
чакръкчия и всички на похода можеха да разчитат на него, че ще им помогне и с масаж и с
билки. Учениците казаха, като разбраха, че той е починал, казаха, че искат снимката да бъде
публикувана. По този повод аз подготвих тази снимка и този текст. Но, 2020 г. не се състоя
похода и аз носех в рамка тази снимка, и съм разказвала на хората по пътя какъв човек сме
загубил. После се събуди П., извиках го и него и там съм направила снимки и на двамата.
Докато групата слезе от Селимица той каза, че няма да чака и ще тръгва към селата Горна и
Долна Диканя и с. Д.. От групата, част щеше да спи в конната база в с.Д.. К. тръгна и аз
обещах да му пратя раницата, спалния чувал и шалтето. На 27ми вечерта не дойде. Към
04.00 ч., 04 и нещо, имам разпечатки на двата си телефона, К. беше стигнал до едно място,
където беше до разклон. К. се намираше на „У“ образно кръстовище и не знае къде да
тръгне. Той се обади и аз дадох телефона на П. и той обясни как да стигне. След това
11
вечерта той не дойде в с.Д.. Аз излязох от църквата и се обадих на К.. Той пита къде се
намирахме и каза че идва. Чакахме го той не дойде. Към 21.00 ч., 21 ч. и нещо тръгнахме
към чешмата. Минахме покрай една сграда и му се обадих. Тогава той ми вдигна телефона и
питах:“Къде се намираш, К.?. Той каза, че се намира пред църквата, но нямало нищо. Аз се
учудих, тъй като ние бяхме там и църквата беше осветена. К. каза, че не е осветена църквата.
Каза, че има чешма пред църквата и аз казах, че ние сме тръгнали към чешмата. Тогава
разбрах, че не е пред църквата в с.Д.. Тогава отидох до местни хора, които виждах, за да
говоря с тях да му кажат къде да върви. Той също да обясни какво вижда. Те казаха, че е в
съседното село Г.Д., и че трябва да слезе надолу от църквата и има табела за с.Д.. Казах му
да пита и местните хора, за да му обяснят. Той тръгна и на телефона се чуха лай на кучета и
някакви хора. Казах му да се обади като види табелата на пътя. Към девет и половина се
обади и каза, църквата има навес и ние бяхме седнали там, той обясни, че е намерил пътя и
на табела пишело с.Д. и гр. С.я, и е изминал около километър посока с. Д.. Питах местните
хора с.Д. на колко км е от Д. Един каза 4, друг 5, друг 7, жената в кръчмата каза 7 км. Това
беше предпоследният разговор. Предложих му да го вземем, той беше категоричен, че не
иска. Свещеника ни пита кой е този човек. Казах му, че той е много точен и категоричен.
Например на един поход загубили са се някъде на Бузлуджа не могли да стигнат до Шипка,
К. каза, че се отказва от наградата защото не е отишъл тези 12 км до Шипка. Той държеше
да върви пеша. Тогава каза, че ще върви пеша. Свещеника поиска да говори с него.
Предложи му да отиде да го вземе с колата, той отказа и каза, че трябва да го извърви сам.
Аз не заспивах, чаках, чаках. Казах на П., че ще лягам, легнах в църквата, така че като К.
влезе да може да се ориентира. Към 5.00 ч. се събуждам, П. не беше спал, беше звънял, аз
също звънях. В 5 ч. се събуждам, П. каза, че го няма К.. Казах, че трябва да го търсим. П.
каза, че няма да тръгне защото ще дойдат другите и трябва да направи организацията. Тогава
ми каза аз да отида до с.Г.Д. и да го потърся. Той винаги е вървял, никога не сме
предположили, че това ще се случи. На 17 януари му смениха клапа на сърцето, но се
възстанови и спазвайки указанията на докторите, той започна да се раздвижва и през април
месец, той става първи в преход с изкуствената клапа. Май месец става първи, изминава 10
км. вместо пет. Никой от нас не е очаквал, че може да се случи нещо такова мислехме, че се
е случило нещо със сърцето или е легнал да поспи в някой храст. Стигнах до с.Д. и пробягах
цялото разстояние на зигзаг. Имаше хвърлени телевизори, имаше канал, аз се наврях в
канала да не би да му е станало лошо и да е паднал в канала. Разбрахме се с П. да му се
обадя, ако го открия. Молех се на Бог за К. и изведнъж осъзнах, че К. вече го няма. Този
човек беше уникален и имаше планове за още походи, беше събрал пари за следващия
маратон на Петрова нива. Стигнах долу, намерих табелата, видях, че църквата е съвсем
отдалечена. След като се чухме по телефона с К. той ми каза, че не е очаквал селото да е
толкова дълго, а мислел, че е вече в с. Д.. Бягах на зигзаг разстоянието. Отдолу по пътя
идваше микробус и аз излязох на пътя и махайки го спрях. Той ми каза, че не взема
стопаджии. Казах, че не го спирам на стоп, а го питах дали е видял човек, показах снимка на
телефона. Аз съм 1.5 м висока, а той от буса е на по-високо и все пак вижда по-отгоре.
Питах дали е видял човек. Каза, че нищо не е видя. Продължих на зигзаг и казах на П., че го
12
няма. П. каза да се обадя на 112. Имам племенник в 112. Обадих му се и му обясних какво
става. Оказа, че племенника ми е в Шумен. Тогава звъннах на 112. Те ми казаха, ние да го
търсим, трябвало да минат 48 часа, аз ги направих на „бъз и коприва“. Те дойдоха аз тръгнах
с полицията и пак на зигзаг. На 40 метра от къщата на господина ме среща П. и А. с колата
на отеца, те казаха да се върнем, че полицията ще дойде на центъра. Дойде кмета и ние му
казахме за ситуацията. Той каза, че няма смисъл да се губи време и ще мине с колата, защото
познава района и отстрани по черни пътища може да го открие. Полицията после се обади,
че са го намерили. Отидохме с колата на свещеника. И аз питах полицията сигурни ли са, че
това е неговото тяло. Аз два пъти минавах оттам и не може да не съм го видяла. Нито на
отиване, нито на връщане съм го видяла. Те ми казаха, че видът му е нелицеприятен, но аз
поисках да видя тялото, за да си отговаря възможно ли е да съм минала покрай него и да не
съм го видяла.Те ме пуснаха до осевата линия и видях на една пея от асфалта тялото беше
сякаш извлачено и сложно там под ъгъл, горе долу на 30% спрямо асфалта с глава към с. Д..
Тялото беше като влачено, така се виждаше от осевата линия. Точно покрай това място съм
минала два пъти и не е възможно да не съм видяла кратка му. Момчетата казаха, че няма да
ме пуснат защото нямам идея как изглежда обезобразено тяло и по този повод не ме пуснаха
да го видя. Нагоре, тревата рехава, а не се виждаше тялото. Веднага оттам отидохме
директно в полицията. От моя телефон снеха всички снимки. Седяхме с А. там, тримата,
давахме показания, казаха ни подробности, че бил бит с прът. В полицията ми зададоха
въпроса: “Според нас как се е случило убийството?“ Според мен е блъснат от кола на пътя,
и телефона е паднал на пътя. До 02.08. телефона му даваше свободно. От позицията на
трезво мислещ човек мисля, че, ако един човек е убил друг не би оставил действащ телефон
в къщата си, защото той ще бъде локализиран и открит. Ние постоянно звъняхме на К.,
мисля, че е станал нещастен случай и е бил блъснат от кола и някой се е опитал да заличи
следите и не са знаели, че той има телефон. Помолих да го намерят телефона. Те казаха, че
техни служители претърсват цялата нива. Не зная какво е станало, но до 02.08. телефона му
даваше свободно. Ние се върнахме в полицията и там дадохме показания.
Свидетелката на въпроси на прокурора – макар, че имаше глаукома, той слагаше постоянно
капки и виждаше сравнително добре. Четеше вестници и книги, той е инженер – ел.техника.
Той виждаше сравнително добре. Предварително, като правеше разстояние от 248 км за 48
часа, първо го маркираше. По здрач той е намерил неосветената църква в с.Г.Д.. Заради
зрението, за четене не ползваше очила. Не виждаше дупките в тревата.
Адв. К. – нямам въпроси.
Свидетелката на въпроси на адв. М. – на прехода „Ком-Емине“ през 2003 г. той не можеше
да стои и да чака и беше се заблудил, но ни намери, никога не сме го търсили. Ориентира се
перфектно. В същия ден не мога да кажа, защото ние го изпратихме без да има тояга, но
дали през времето на прехода е взел тояга, не зная. На 70 годишния му юбилей, му подариха
много щеки, има ги вкъщи.
13
Свидетелката - моля да ми бъдат присъдени пътни и дневни разноски, представям билет в
тази насока.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
На свидетелката да се изплатят пътни съобразно представения билет за влак като се изплати
и същата сума за връщане.
На същата да се изплатят дневни разходи съобразно наредбата за командировките.
Пристъпи към разпит на свидетеля Б.А..
Свидетелят – разпитван съм пред органите на МВР. Поддържам това, което съм казал. Не си
спомням датата, на която брат ми се прибра от Италия през 2019 г. не сме се виждали със
сигурност, може да сме се чули по телефона, не си спомням датата. Той като се прибере от
Италия отсяда на адреса на майка ми в с. Д.. Не си спомням датите, братовчед ми се обади
и каза, че има някакво струпване на хора пред адреса на майка ми и аз и моя син почти
веднага като разбрахме и потеглихме към с.Д.. Преди това не е идвал при мен на Казичене.
Свидетелят - не си спомням в подробности и в момента съм уморен, защото съм пътувал с
влак цяла нощ..
Прокурорът – моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля, с оглед изявлението на
същият, че не ни спомня.
Адв.К. - не се противопоставям.
Адв.М. – не се противопоставям.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1 НПК, поради което и на
същото основание
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита показанията на свидетеля Б.А., оформени в протокол за разпит на свидетел на лист
12-14, т. ІІІ от ДП.
Свидетелят – поддържам това, което съм изложил тогава.
Прокурорът – нямам въпроси.
Адв.К. – нямам въпроси.
14
Свидетелят на въпроси на адв.М. – като се виждаме с него е за кратко време. Детето видимо
не беше спокойно, не мога да кажа какво се е случило. Детето имаше специални отношения
с мен като чичо, тогава това не го видях, но не знаех какво се е случило. С брат ми сме се
виждали инцидентно.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Прокурорът – не възразявам нека бъдат прочетени показанията на свидетелката В.П..
Адв.К. – не се противопоставям
Адв. М.– давам съгласие да бъдат прочетени.
С оглед становището на страните налице е хипотезата на чл.281, ал. 5 вр, ал.1, т.5 НПК,
поради което на същото основание,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита показанията на свидетеля В. С. П., оформени в протокол за разпит на свидетел на
лист 37-39, т. ІІІ от ДП.
Адв. К. – нямам свободни дати през месец май, никакви. Задължавам се да уведомя частният
обвинител Атанаска К. за датата на следващото съдебно заседание.
Адв. М. - задължавам се да уведомя свидетелите Е.Д. и Р.А. за датата на следващото съдебно
заседание.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 01.06.2021 г. от 11.30 часа, за която дата и час явилите се лица
уведомени, призовки няма да получават.
Да се всички останали свидетели от списъка за призоваване без вещите лица.
Заседанието завърши в 13.30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15