№ 417
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20241001000150 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение 1200 от 13.10.2023 г., постановено по т.д. № 2299/2021 г. по описа на СГС,
съдът е отхвърлил предявения от „АРКОН ПАРТНЪРС“ ООД, ЕИК ********* срещу В. Р.
Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.145 от ТЗ за сумата 4 000 000 щ.д., явяващи
се имуществени вреди с характер на претърпяна загуба, от това, че на 20.08.2021 г. В. Р. Д.,
ЕГН **********, в качеството й на управител на „АРКОН Консулт” ООД, е наредила сумата
от 4 000 000 щатски долара от сметката на дружеството в „Юробанк България” АД по своя
лична банкова сметка в същата банка, с посочено основание за превода „аванс за изпл. на
друж. дял чл. 125, ал. 3 от ТЗ”, поради погасяване чрез прихващане със сумата 6 703 200 лв.,
равностойност на 4 000 000 щатски долара, явяващо се част от вземане на В. Р. Д., ЕГН
********** за стойността на 50 % от капитала на „АРКОН Консулт” ЕООД, ЕИК *********.
С определение № 4294 от 06.12.2023 г., постановено по същото дело, съдът е разпределил
разноски между страните с оглед изхода на спора, като на основание чл. 78, ал.3 ГПК, е
присъдил в полза на В. Р. Д. сумата от 140 000 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение
(138 000 лв.) и деловодни разноски.
Недоволно от съдебното решение е останало ищцовото дружество „АРКОН
ПАРТНЪРС“ ООД, което в законоустановения срок е подало настоящата въззивна жалба. В
същата поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличие на
предпоставките за разглеждане и уважаване на направеното от страна на ответника В. Р. Д.
възражение за прихващане с нейно вземане към дружеството цедент „АРКОН Консулт”
ЕООД и с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ за сумата от 4 000 000 щ.д. В тази връзка
въззивникът поддържа, че разглеждането на възражението в рамките на настоящото
производство е недопустимо, тъй като активното вземане не е ликвидно и е предмет на
установяване в рамките на друго съдебно производство по т.д. № 2045/2021 г. по описа на
СГС. Отделно от това твърди, че възражението следва да се остави без уважение и защото
изявлението за прихващане на В. Р. Д. не е отправено към дружеството „АРКОН Консулт”
1
ЕООД, а само към цесионера. Евентуално твърди, че първоинстанционният съд неправилно
не е кредитирал представения по делото междинен счетоводен баланс към 31.08.2021 г.,
изготвен от „АРКОН Консулт” ЕООД и неоснователно е кредитирал коригиран такъв от
вещите лица. В резултат от това неправилно съдът е приел, че е налице превес на активите
над пасивите, като неправилно е установил и размера на първите, съответно и на размера на
дружествения дял, който следва да се изплати на В. Р. Д. при напускането на „АРКОН
Консулт” ЕООД. Излага подробно становище в подкрепа на възраженията си и иска от
настоящия съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 145 ТЗ като приеме, че направеното
възражение за прихващане с вземане на ответницата по чл. 125, ал.3 ТЗ е неоснователно.
Въззивникът е подал и частна жалба срещу определение № 4294 от 06.12.2023 г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК с твърдения, че при определяне на размера на
дължимото възнаграждение за адвоката на В. Д. съдът е приложил неправилната редакция
на НМРАВ. В тази връзка поддържа, че приложима се явява редакцията й до 22.02.2022 г.,
предвид което възнаграждението следва да се определи на сумата от 78 562 лв., а не 138 000
лв., в която връзка поддържа и възражението си за прекомерност.
В законоустановения срок са постъпили отговори на подадените въззивна жалба и
жалба по чл. 248 ГПК от страна на ответника В. Р. Д., с които се обосновава становище за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и определение № 4294
от 06.12.2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК и се иска тяхното потвърждаване.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на
императивни материалноправни норми.
Настоящият съдебен състав намира, че решение е валидно и допустимо като не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които
въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Безспорно е между страните, а се установява и от представения Дружествен договор,
актуален към 28.08.2021 г., че към този момент дружеството „АРКОН КОНСУЛТ” е
Дружество с ограничена отговорност, с капитал от 20 100 лв., разпределен на 2 010 дяла,
всеки един с номинална стойност 10 лв. като съдружникът В. Р. Д., ЕГН **********
притежава 1 005 дяла, а Р. Н. Р., ЕГН ********** има 1 005 дяла или всеки от тях
притежава по 50% от капитала.
Страните не спорят, а това е видно и от представения по делото договор за
управление от 04.03.2015 г., че считано от тази дата съдружникът В. Р. Д. е и управител на
дружеството, редом с Р. Н. Р. като двамата представляват същото заедно и поотделно.
Няма спор за това, че на 28.05.2021 г. на дружеството е връчено предизвестие за
напускане от страна на В. Р. Д. по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ. Няма спор, а се установява и от
съдържанието на самия документ, че със същия въззиваемата е оправила покана за
предприемане на съответните действия за определяне и изплащане на дружествения й дял
по реда на чл. 125, ал.3 ТЗ. Заявено е също така, че предизвестието, следва да се приеме и
като покана за изплащане на дължимия дружествен дял. Срокът на предизвестието изтича
на 28.08.2021 г.
Няма спор за това, че преди изтичането на срока на предизвестието, на 20.08.2021 г.,
„АРКОН КОНСУЛТ“ ООД чрез управителя В. Р. Д. е направило паричен превод на сумата от
4 000 000 USD към В. Д., с отразено основание - авансово плащане на дружествен дял - чл.
125, ал.3 от ТЗ.
2
Безспорно е също така, че с решение от 30.08.2021 г. Р. Н. Р., в качеството на
едноличен собственик на капитала на „АРКОН КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК ********* ( след
28.08.2021 г.), е взел решение дружеството да продължи дейността си като еднолично
дружество с ограничена отговорност с фирма „АРКОН Консулт'’ ЕООД. Приел е
освободените от съдружника В. Р. Д., общо 1005 дружествени дяла, на обща стойност 10 050
лева да се поемат от него, както и имуществените последици от прекратяването на
членството на другия съдружник да се уредят по реда на чл. 125, ал.3 ТЗ. С решението Р. Н.
Р. е освободил В. Р. Д. като управител на „АРКОН Консулт" ЕООД.
Страните не спорят, че с нотариална покана от 31.08.2021 г., В. Д. е поискала
„АРКОН Консулт" ЕООД, в качеството си на бивш съдружник, считано от 28.08.2021 г., да
предприеме предвидените в чл.125 ал. 3 ТЗ действия и да й изплати стойността на
дружествения й дял, който към 31.08.2021 г. е в размер на 11 539 033,70 лева. В поканата е
посочено, че се претендира сумата от 4 835 833,70 лева, която представлява дължимият
остатък от стойността на дружествения дял след направеното вече авансово плащане на
сумата от 4 000 000 USD на 20.08.2021 г. Поканата е връчена на 17.09.2021 г., като нова
покана с идентично съдържание е връчена на въззивника и на 07.10.2021 г.
Безспорно е, а се установява и от представения по делото Протокол за взети решения
на едноличния собственик на капитала на „АРКОН КОНСУЛТ” ЕООД от 31.08.2021 г., че с
Решение № 1 Р. Н. Р. е разпределил печалбата на дружеството за календарната 2015 г., както
следва - сума в размер 2 054 296.59 лева да покрие загубата за 2020 г. в размер на същата
сума. Прието е, че останалата част от печалбата за 2015 г. в размер на 11 002 866.94 лева,
след удържане и приспадане на данък дивидент в размер на 550 143.35 лева. или сумата от
10 452 723.59 лева да се изплати на едноличния собственик на капитала Р. Н. Р.. С Решение
№ 2 е разпределена печалбата на дружеството за календарната 2016 г., както следва - сума в
размер на 10 703 688.89 лева, след удържане и приспадане на данък дивидент в размер на
535 184.45 лева, или сумата от 10 168 504.44 лева да се изплати на едноличния собственик
на капитала Р. Н. Р.. С Решение № 3 е разпределена печалбата на дружеството за
календарната 2018 г., както следва: сума в размер на 336 238.86 лева, след удържане и
приспадане на данък дивидент в размер на 16 811.94 лева, или сумата от 319 426.92 лева да
се изплати на едноличния собственик на капитала Р. Н. Р.. С Решение № 4 е разпределена
печалбата на дружеството за календарната 2019 г., както следва - сума в размер на 449.48
лева, след удържане и приспадане на данък дивидент в размер на 22.47 лева, или сумата от
427.01 лева да се изплати на едноличния собственик на капитала - Р. Н. Р..
Безспорно е, а е видно и от представения Протокол за прихващане от 31.08.2021 г.,
подписан от "АРКОН КОНСУЛТ' ООД, представлявано от Р. Н. Р., като „Страна 1“ и Р. Н. Р.,
с ЕГН **********, като „Страна 2", че страните са установила че: Страна 1 има вземане от
Страна 2 за сумата в размер на 11 487 357.05 лв., а Страна 2 има вземане от Страна 1 за
сумата в размер на 20 941 081 96 лв. Страните са постигнали споразумение за уреждане
взаимоотношенията чрез насрещно прихващане между тях за сумата от 11 487 357.05 лв.,
като останалата непогасена част за сумата от 9 453 724,91 лв. остава дължима от "АРКОН
КОНСУЛТ' ООД, съгласно условията, при които е възникнала.
Няма спор между страните, че на 09.09.2021 г. „АРКОН Консулт“ ЕООД е взело
решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу В. Д., както и че на същата дата е
цедирало в полза на „АРКОН Партнърс“ ООД вземането си за обезщетение по чл. 145 ТЗ за
сумата от 4 000 000 USD с левова равностойност по курса на БНБ към 20.08.2021 г. от
6 703 200 лв., произтичащо от неправомерното поведение на В. Р. Д., в качеството й на
управител и изразяващо се в неоснователно превеждане по нейна сметка на сумата от
4 000 000 USD, извършено на 20.08.2021 г., и с отразено основание в платежното нареждане
- авансово плащане на дружествен дял - чл. 125, ал.3 от ТЗ. Безспорно е също така, че
извършената цесия е съобщена на длъжника В. Р. Д. на 15.10.2021 г.
Безспорно е и е видно от събраните доказателства, че дружеството „АРКОН
Партнърс“ ООД се управлява и представлява от Р. Н. Р., който е и съдружник в него.
3
Няма спор пред въззивната инстанция и за това, че В. Р. Д. е проявила противоправно
поведение в качеството си на управител на дружеството и изразяващо се в авансово
изплащане на част от сумата, дължима й по правило по реда на чл. 125, ал.3 ТЗ в размер на
4 000 000 щ.д., въпреки липсата на вземане с такъв характер в нейна полза към 20.08.2021 г.
Безспорно е пред въззивната инстанция, а се установява и от събраните писмени
доказателства, че между В. Р. Д. и „АРКОН Консулт“ ЕООД е водено т.д. № 2045/2021 г. по
описа на СГС, в.т.д. № 949/2023 г. по описа на САС и т.д. 1046/2024 г. по описа на ВКС,
което е образувано по искова молба на В. Р. Д. с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с
чл. 127 ТЗ за сумата от 4 340 345,51 лв., представляваща остатък от неизплатената част от
равностойността на дружествения дял на В. Р. Д. от имуществото на „Аркон Консулт“ ЕООД
към 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.10.2021 г.) до
окончателното изплащане. Решението по посоченото дело е влязло в сила на 21.10.2024 г.,
когато с определение № 2723 ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение №
105/20.02.2024 г., постановено по в. т. д. № 949/2023 г. по описа на САС, с което е
потвърдено решение № 627/12.05.2023 г., постановено по т. д. № 2045/2021 г. по описа на
СГС. Със същото съдът е осъдил „АРКОН КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
В. Р. Д., ЕГН **********, на основание чл. 125, ал.3 от ТЗ вр. чл.127 от ТЗ, сумата 4 340
345.51 лв., представляваща остатък от неизплатената част от паричната равностойност на
дружествения дял на В. Р. Д. в „АРКОН КОНСУЛТ” ООД към 31.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 4 340 345.51 лв., считано от дата на подаване на
исковата молба – 18.10.2021 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил иска в
останалата част до пълния претендиран размер от 4 835 800 лв. и иска с правно основание
чл. 86 ЗЗД за сумата от 42 984,89 лв., считано от 17.09.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба.
Спорно пред въззивната инстанция е допустимостта на направеното от В. Р. Д.
възражение за прихващане с твърдяно нейно вземане по чл. 125, ал.3 ТЗ от „АРКОН
Консулт“ ЕООД, който се явява цедент на въззивника „АРКОН Партнърс“ ООД, тъй като
същото не е ликвидно и е предмет на установяване в рамките на друго съдебно
производство (т.д. № 2045/2021 г. по описа на СГС, в.т.д. № 949/2023 г. по описа на САС и
т.д. 1046/2024 г. по описа на ВКС). Спорно е и възникването на активното вземане доколкото
се твърди, че сумата на пасивите превишава сумата на тази част от актива, която се включва
при формирането на капитала към момента на прекратяване на членството на В. Р. Д.,
евентуално се спори и по размера на това вземане.
По така повдигнатия правен спор, въззивната инстанция намира следното:
Неоснователни са доводите на въззивника, че тъй като заявеното за прихващане
вземане от страна на В. Р. Д. не е ликвидно, приетото за разглеждане възражение за
прихващане е недопустимо. Възражението за прихващане въвежда като предмет на спора,
наред с претендираното от ищеца материално право и заявеното от ответника насрещно
вземане, с което същият прави прихващане. Съгласно задължителните разяснения в ТР №2
от 18.03.2022 г. по т.д.№2/2020г., на ВКС, ОСГТК, не е задължително активното вземане да е
ликвидно, то може да е спорно, като неговото съществуване ще бъде установено в съдебното
производство по предявения иск за вземането на насрещната страна /пасивното вземане/.
Неоснователно се явява и възражението, че прихващане не би могло да бъде
направено в рамките на настоящия правен спор с дружеството „АРКОН Партнърс“ ООД
доколкото изявление за прихващане не е направено и до цедента „АРКОН Консулт“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл.103 ЗЗД длъжникът може да прави възражения за прихващане
на цедираното вземане със свои вземания срещу цедента стига да не е дал изрично съгласие
за извършване на цесията. От доказателствата по делото не се установява такова да е дадено
от страна на В. Р. Д., предвид което тя може да прави възражение за прихващане срещу
цесионера със своето вземане от цедента.
С оглед посоченото правилно първоинстанционният съд е приел за разглеждане
направеното от В. Р. Д. възражение за прихващане. В тази връзка неоснователно се явява
4
твърдението на въззиваемата страна, че към момента на обявяване на настоящето дело за
решаване, размерът на вземането й по реда на чл. 125, ал.3 ТЗ (активното) е установено с
влязло в сила решение. Страни по т.д. № 2045/2021 г. по описа на СГС, в.т.д. № 949/2023 г.
по описа на САС и т.д. 1046/2024 г. по описа на ВКС са В. Р. Д., в качеството на ищец по
иска с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ и дружеството „АРКОН Консулт“ ЕООД, в
качеството на ответник. Настоящият ищец „АРКОН Партнърс“ ООД не участва под никаква
форма в този процес, включително не е обвързан с решението по това дело и на основание
чл.298 ал.2 ГПК, тъй като „Аркон Партнърс“ ООД не е правоприемник на „Аркон Консулт“
ЕООД по отношение на вземането, предмет на спора по т.д.№2045/2021г. по описа на СГС.
Съответно В. Д. следва да докаже съществуването и размера на активното вземане по чл.
125, ал.3 ТЗ в рамките на настоящето производство, като не може да се ползва от
установеното в рамките на т.д. № 2045/2021 г. по описа на СГС.
Доколкото страните не спорят за това, че В. Р. Д. е напуснала дружеството „АРКОН
Консулт“ ЕООД, то по делото остава да се установи наличието и на останалите предпоставки
за възникване на вземането й по чл. 125, ал.3 ТЗ, включително неговия размер.
Съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените последици при прекратяване участието
на съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването. В процесния случай напускането на ищцата е настъпило на
28.08.2021 г., поради което имуществените последици от прекратяване на участието на
ищцата следва да бъдат уредени съобразно счетоводния баланс на дружеството към
31.08.2021 г. По приложението на чл.125, ал.3 от ТЗ има съдебна практика на ВКС по чл. 290
ГПК относно начина на уреждане на имуществените последици при прекратяване на
участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност /решение № 64 по т. дело №
504/08 г., решение № 224 по т. дело № 765/2008 г., решение № 81 по т. дело № 809/2010 г.,
решение № 87 по т. дело № 468/2011 г., решение № 120 по т. дело № 781/2011 г., решение №
10 по т. дело № 502/2010 г., решение № 100 по т. дело № 665/2011 г. на ВКС, ТК/. С
решенията си различни състави на ВКС, ТК, са посочили, че законодателят императивно е
определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на
дружеството, служещ за база за определяне на имуществените отношения на съдружника
при прекратяване на членство в дружество с ограничена отговорност, като делът се определя
въз основа на т. нар. чист актив /без собствения капитал, резерви и финансов резултат/, че
направената парична вноска не се включва в компонентите при определя на равностойността
на дружествения дял при прекратяване на участие на съдружника, съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ,
при съставянето на междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата
им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена, която е цена според
приложимите счетоводни стандарти. Съгласно решение № 100 от 7.02.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 665/2011 г., I т. о., ТК дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу която той
придобива дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя
съобразно дела му в капитала - чл. 127 ТЗ. В този смисъл, под "имуществени последици",
съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил
участието си, да получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването.
Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия
дял по чл. 127 ТЗ, независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й
към момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник.
Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато сумата на активите
превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала
към момента на прекратяване на участието. В случай, че сумата на активите е по-ниска от
сумата на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия участието си съдружник да
се изплати делът му. В този смисъл е и постоянна съдебна практика - обективирана в
решение № 64 от 09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 10 от
10.09.2012 г. на ВКС по т.д. № 502/2010 г. ІІ т.о. и др. Това означава, че определянето на
дружествения дял в стойностно изражение следва да се извърши на база т. н. "чиста
стойност" на активите като част от капитала на дружеството, наричана равностойност на
дружествения дял, съответстваща на неговия дял по чл. 127 от ТЗ. В активите по
5
счетоводния баланс следва да намерят отражение дълготрайните материални активи,
другите нематериални и краткотрайни материални активи, а в пасива - задълженията на
дружеството, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат. Изплащане на
равностойност на дружествения дял се извършва, когато сумата на активите превишава
сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента
на прекратяване на участието.
За установяване на чистата стойност на активите като част от капитала на
дружеството, от която се определя размера на дружествения дял, на който има право
напусналия съдружник, и двете страни са представили пред първоинстанционния съд
междинни баланси към 30.08.2021 г., които се различават значително като съобразно този,
изготвен на 31.08.2021 г. и носещ подписа на В. Р. Д. като съставител и ръководител чистата
стойност на дружествените дялове в „Аркон Консулт“ ЕООД възлиза на 22 494 000 лв., а
съобразно този, изготвен на 24.09.2021 г. и носещ подписите на счетоводител А. И. и
управител Р. Р. чистата стойност е -3 464 000 лв. Въпросът за това кой от двата баланса
следва да бъде взет предвид от съда не стой пред въззивната инстанция, но е повдигнат
проблемът за правилността на изводите на първоинстанционния съд, че не следва да се
кредитира изцяло представеният от „Аркон Консулт“ ЕООД междинен баланс, а правните
изводи следва се основат и на изводите на допусната по делото съдебно-икономическа
експертиза с направените от нея корекции.
Във връзка с така повдигнатия, въпрос въззивната инстанция намира, че
представения от „Аркон Консулт“ ЕООД междинен баланс е частен документ и предвид
нарочното оспорване от срещуположната страна в процеса, първоинстанционният съд
правилно е приел, че не е обвързан с посочените в него факти и обстоятелства, съответно
правилно е приел, че същите следва да бъдат доказани с други доказателствени средства, в
частност с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Посоченото се обосновава и
с факта, че определянето на размера на вземането по чл. 125, ал.3 ГПК е в пряка зависимост
с установените активи в дружеството, а отношенията на съдружниците при напускане на
въззиваемата предполагат вероятност от манипулиране на резултата или предприемане на
нарочни действия с цел намаляване на актива на дружеството и съответно изплащане на по-
малък дружествен дял на напусналия съдружник, респективно неизплащането на дял
изобщо. В тази връзка от установеното и от представения от „Аркон Консулт“ ЕООД
междинен балансов отчет, и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза и протокол за взети решения на едноличния собственик на капитала на „АРКОН
КОНСУЛТ” ЕООД от 31.08.2021 г., е видно, че едноличния собственик на капитала Р. Р. е
разпределил печалба за минали години в своя полза въпреки, че същата е реализирана с
участието и на напусналия съдружник. Това поведение съставлява злоупотреба с право по
смисъла на чл.8, ал.2 ЗЗД, съответно е налице противоправно поведение, от което
извършителят не може да черпи права.
Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗСч финансовите отчети трябва да представят вярно и честно
имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на
предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Вярното и честно представяне
изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в
съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и
разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти /чл.24, ал.2/. Ето защо отчети,
които не отговарят на изискването на чл. 24, ал.2 от ЗСч, не могат да служат за определяне
равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено
правоотношение по смисъла на чл. 125 ал.3 ТЗ, независимо от конкретната причина за това.
При установена нередовност на записванията, водеща до обосновани съмнения относно
балансовата стойност на активите, равностойността на дружествения дял по чл.125 ал.3 ТЗ
правилно е определен от страна на първоинстанционния съд въз основа на корекциите,
направени в баланса от вещите лица по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящият съд също намира, че заключението на експертизата е изготвено обективно и
компетентно, предвид което кредитира същото досежно изводите за размера на активите на
6
дружеството към 31.08.2021 г. и конкретно на дружествения дял на В. Д., съответно се
солидаризира с изводите на първата съдебна инстанция по този въпрос и препраща към тях
на основание чл. 272 ГПК.
При съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. От своя страна това съставлява
сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на подадената жалба по реда
на чл. 248 ГПК. В същата се твърди, че при преценката на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК следва като база да се вземе установеният
минимален размер за процесния материален интерес съобразно НМРАВ в редакцията й
преди 22.02.2022 г., тъй като най-късно на 22.02.2022 г. с подаването на отговора на исковата
молба В. Д. е овластила своя процесуалени представител.
При преценка на материалите по делото въззивната инстанция намира възраженията
на жалбоподателя „АРКОН Партнърс“ ООД за неоснователни. Действително отговора на
исковата молба е подаден на 22.02.2022 г. към която дата адвокатът на В. Д. вече е
упълномощен да я представлява по делото. Самото упълномощаване обаче не е основание за
възникване на задължението за заплащане на адвокатското възнаграждение, а дава само
представителна власт за процесуално представителство. Задължението за изплащане на
възнаграждение възниква въз основа на сключения договор за предоставяне на правна
защита и съдействие, като в кориците на делото такъв е представен и той е сключен на
09.11.2022 г., която е релевантната дата за преценката на минималните установени размери и
съответно за това коя редакция на НМРАВ следва се вземе предвид.
С оглед посоченото правилно първоинстанционния съд е взел предвид минималните
размери на адвокатските възнаграждения, установени за процесния материален интерес в
НМРАВ в редакцията й от ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. ( изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4.11.2022 г.), минималният размер на
адвокатското възнаграждение за дела с правен интерес в размер на 6 703 200 лв. (левовата
равностойност на 4 млн. щ. долара) се равнява на 125 198 лв., без включено ДДС. Предвид
фактическата и правна сложност на правния спор и процесуалната ангажираност тази сума
не следва да бъде намалявана под минимума. От друга страна по делото реално се
претендира адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения горе, а именно 115
000 лева, без ДДС или 138 000 лв. с ДДС, което искане съответно се явява основателно, а
направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК правилно е оставено без уважение.
При така изложеното подадената жалба по реда на чл. 248 ГПК е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззивникът и частен жалбоподател няма право на
разноски за въззивното производство. Такива се дължат само на въззиваемата страна, а
именно на В. Д. като същите са в доказан размер от 144 000 лв. с ДДС, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира за неоснователно
направеното с молба с вх. № 31679/04.12.2024 г. възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК
доколкото минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т. 7
НМРАВ(изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4.11.2022 г.) е в размер на 125 198 лв. без ДДС и не е
налице основание да се определи възнаграждение под този размер, включително при
съобразяване на изискванията на практиката на СЕС с оглед фактическата и правна
сложност на спора и процесуалната ангажираност. Видно е, че претенцията на въззиваемата
е под посочения размер предвид което следва да се уважи изцяло като се присъди и
дължимото ДДС.
Мотивиран от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №1200 от 13.10.2023 г., постановено по т. дело
№2299/2021 г. по описа на Софийски градски съд, VI-12 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4294 от 06.12.2023 г., постановено по т.д. №
2299/2021 г. по описа на Софийски градски съд, VI-12 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „АРКОН ПАРТНЪРС“ ООД, ЕИК
********* да заплати на В. Р. Д., ЕГН ********** сумата от 144 000 лв. с ДДС –разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването при условията
на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8