Решение по дело №476/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1357
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20207050700476
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

град Варна,                        2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, двадесет и втори състав в публичното заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

при секретаря Анна Димитрова като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. д. N 476 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба от ЕТ „Г. – Г. А.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. *****, община ******, представлявано от Г. И., чрез адв. К., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 03/311/00953/3/01/04/01 от 15.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" град София. Жалбоподателят поддържа, че акта е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с целите на закона. Прието е, че  търговеца е нарушил нормите на чл. 46 ал.1 вр. чл. 16 ал.2 от Наредба №30/11.08.2008 г. т.4.4 б.“б“, във вр. с т.4.12 и 4.18 от Договор № 03/311/00953 от 2014 г. и в съответствие с т.30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. В АУПДВ не е посочена конкретна правна норма, съдържаща изискване на конкретно поведение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя. Има неяснота относно правната квалификация на твърдяното за извършено нарушение – неспазване на договорните и нормативни ангажименти. Въз основа на извършена проверка са направени констатации и е определен размер на финансова корекция при липса на нормативен акт за това. С решение №8020/29.05.2019 г. постановено от ВАС по адм.д. № 1747/2019 г. е оставено в сила решение на тричленен състав на ВАС, с което е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 год., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Към момента на сключване на договора от 12.11.2014 г. по който се твърди, че е допуснато нарушение, и към момента на извършване на проверката 21-25.06.2019 г. не е имало действащ нормативен акт, по силата на който да се определи размер на финансовата корекция. Критериите по които е определен размера на финансовата корекция съгласно „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките са приети със Заповед № 03-РД/3218 от 8.08.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и не могат да имат обратно действие. В АУПДВ не е съобразен водещия критерии за налагане на финансова корекция – ненанасянето на вреда на бюджета на Съюза. Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени и неотстраними и налагат отмяна на обжалвания акт. Липсва описание на обстоятелствата, при които е било допуснато неспазване на нормативни ангажименти. Жалбоподателя оспорва констатациите на ответника, за неспазване на договорни и нормативни задължения от страна на търговеца по повод сключения на 12.11.2014 г. договор. Твърди, че е спазил поетите договорни задължения, целта на отпуснатата финансова помощ е подкрепа, създаване и развитие на микропредприятия, респективно създаване на туристически обекти, за предоставяне на туристически услуги. В Наредба №30/11.08.2008 г. са посочени целите на мярката по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. Всяка една от тези цели е постигната на проектно ниво на 100%. Установените факти при извършване на място проверки са отразени в приложения към Уведомлението, контролен лист за извършване на проверки, които безпротиворечиво потвърждава изпълнението на одобрената инвестиция в срок, в съответствие с одобрения проект. Извън това са изградени басейн с джакузи, напоителна система за поддържане на озеленяването. В Наредба № 30/11.08.2008 г. и в договора не съществува изискване към ползвателя на помощта да изпълнява предвидените в бизнес-плана приходи. Не е взето предвид, че жалбоподателя е извършил редица подобрения на услугата, организирал е интернет реклама и др. В АУПДВ е посочено, че неизпълнението на бизнес плана е неизпълнение на договора в частта по т.4.12 и чл.8.1 Инвестицията е извършена съгласно проекта и е налице функционираща къща за гости. Няма констатации, че дейностите, за които е отпусната субсидията не са изпълнени. Постигането на определен финансов резултат не е от съдържанието на самата инвестиция, а допълнителен ангажимент, поет от търговеца. В сключения договор са посочени изрично дейностите, за които е предназначено финансирането. Корекцията не е наложена за неизпълнение, за забавено или некачествено изпълнение на инвестицията, поради което е отпуснато и окончателното изплащане на субсидията след приемане на изпълнението. Фондът претендира неизпълнение на договорни задължения, поради неизпълнение на бизнес план. Неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели за размера на приходите за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не означава, че предприятието не е икономически жизнеспособно. Постигнати са определени финансови резултати, макар и не в пълен обем. Действително постигнатите резултати не изпълняват в пълен обем бизнес плана, но това неизпълнение не касае пряката инвестиция. Бизнес планът не е неразделна част от договора  и неизпълнението на заложените в него приходи от дейността не означава, че предприятието не е икономически жизнеспособно. В договора липсва едностранно задължение за осигуряване на опреден брой нощувки, поради което е налице неизпълнение на задължение, което въобще не е вменено на жалбоподателя. Приходът е икономическа прогноза на стойност от функционирането на туристическия обект, зависи от множество фактори. Бизнес плана е изготвен в момент на подготовка на проекта, преди сключване на договора, заложените в него резултати са прогнозни. Промяната в финансови, социални и др. обстоятелства води до промяна при реализацията на бизнес плана. Сочи, че е налице непрекъснато повишаване на финансовите резултати, като не са взети предвид справките сочещи финансов напредък. Анализът на изпълнението на бизнес планът е неправилен подход, не отразява реалното изпълнение, още повече, че мониторинговия период по договора не е приключил към датата на проверката. Обект на инвестиция в проекта е изграждане на къща за гости, а не реализирането на определен брой нощувки. Неизпълнението на бизнес плана не е еквивалент за икономическа нежизнеспособност на търговеца. Наложената финансова корекция е неправилна и по размер, тъй като при изчисляването й органа е отчел приходите от три последователни години, без ДДС. Видно от самия договор и от бизнес плана са заложени „крайни цени“, поради което неправилно органът е взел предвид суми без ДДС, при анализ на тези данни неизпълнението на заложените по бизнес плана приходи е в размер на 20.63%. За 2019 г. общите приходи с включен ДДС е 21 420 лв. т.е. 33,16% изпълнение на одобрения бизнес план. По изложените съображения моли да се отмени АУПДВ. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че ЕТ е извършил изцяло одобрената инвестиция. Създадения актив се използва за целите определени в проекта. Налице са ясни тенденции за ръст на нощувките, т.е. увеличение на заетостта на базата, така увеличените приходи гарантират развитие и устойчивост на предприятието и покриват критериите за икономическа жизнеспособност, съгласно Наредба № 30/2008 г. и съответстват на целите на мярката „Разнообразяване към неземеделски дейности. Моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки жалбоподателят поддържа, че ЕТ в целия процес на реализация на проекта е добросъвестен, липсва умисъл или небрежност в действията му. В самия договор никъде не е упоменато изрично като задължение достигане в определен срок на конкретни финансови резултати- Към момента на изготвяне на бизнес плана и при подписването на договора жалбоподателя не е имал основание да допусне, че изпълнението на конкретните стойности на приходи от подпомаганата дейност, ще бъде проверявано на годишна база, както и че от тези стойности ще зависят евентуални бъдещи негативни финансови последици. Бенефициерът на помощта не е в състояние да се запознае по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действа съобразно с тях. Разпоредбите на чл. 27 ал. 6-9 от ЗПЗП имат действие занапред и касаят дължимостта на подлежаща на възстановяване помощ, предоставена въз основа на административен акт или административен договор. Жалбоподателя не е уведомен, че до извършване на проверката има предишно неспазване на договорни изисквания. Административния орган не е е съобразил с дефиницията „системно неспазване“ дадена в чл. 38 на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията  и административните  санкции. Налице е изпълнение на сключения договор, а създадените активи се използват по предназначение. В тази насока е и приетата по делото ССЕ. Моли да се отмени решението.

Ответната страна Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Сочи, че оспорения акт е мотивиран, издаден при преценка на всички факти и обстоятелства относими към случая. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки поддържа, че акта е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните  правила.  В случая АУДПВ е издаден по реда на ДОПК, с оглед разпоредбата на чл. 20а ал.5 от ЗПЗП, нормата на чл. 27 ал.5 от ЗПЗП определя, че процесните вземания са публични държавни вземания и за тях е неприложим реда на ЗУСЕСИФ. Акта е издаден при правилно приложение на материалния закон , тъй като ползвателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорени задължения. Разпоредбите на Наредбата и договора регламентират ясно последиците от неизпълнение на задълженията на ползвателя на безвъзмездната помощ. Установеното неизпълнение не представлява нередност по смисъла на чл. 70 ал.1 от ЗУСЕСИФ, не е приложима процедурата по ЗУСЕСИФ, съответно издаване на решение за финансова корекция, правилно е установено публично държавно вземане по реда на чл. 166 ал.2 от ДОПК. Актът е издаден на осн. чл. 46 ал.1 и ал.2 вр. чл. 16 ал.2 и чл.2 от наредба №30 от 11.08.2008 г. тай като ползвателя не изпълнява свои нормативни и договорни задължения, налице е основание за издаване на ЕАУПДВ. Налице е установено нарушение на бизнес плана, което представлява неизпълнение на договора. Налице е нарушение на изискването за икономическа жизнеспособност. Жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне на финансова помощ, който следва да бъде проверяван при оценяване изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения проект, при преценка за нейното наличие следва да се съобразяват икономическите показатели. При постановяване на акта правилно са приложени разпоредбите за определяне на подлежащата на връщане сума и е определен размера на вземането. По изложените съображения моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

На 12.11.2014 г. е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Предмет на договора е безвъзмездна финансова помощ, представляваща  до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя  разходи, свързани с осъществяване на проект № 03/311/00953 от 17.05.2013 г.

По проект № 03/311/00953 е извършено плащане на 21.06 - 25.06.2019 г. Възложена е проверка със заповед № 373817 от 17.06.2019 г. , съгласно която е наредено С. И. и С. В. да във връзка с кандидат с УРН ******, относно заявление УИН 03/170513/58926 да бъде извършена на място, с начална дата 17.06.2019 г. до 28.06.2019 г.

В хода на проверката е установено следното: в представения и одобрен договор за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които е проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия по него. При проверката са представени документи за 3 пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и за периода от 1.01 до 25.06.2019 г. 

Съгласно бизнес плана за финансовата 2016 г. е предвиден общ приход от нощувки в размер на 6 486.22 лв.,  без ДДС, установено е 10.04% изпълнение на одобрения план за годината. За 2017 г.. съгласно бизнес плана е предвиден общ приход от нощувки в размер на 11 389.88 лв., без ДДС, установено е 17.63% изпълнение на  плана. За финансовата 2018 г. съгласно бизнес плана е предвиден приход от нощувки в размер на 15 091,70 лв. без ДДС, установено е 23,26% изпълнение на одобрения бизнес план. За периода от 1.01.2019 г. до 25.06.2019 г. е предвиден общ приход в размер на 4 816.50 лв. без ДДС, тъй като не е изтекла финансовата година, този резултат не е взет под внимание при оценка на изпълнение на финансовите показатели на бизнес плана. След анализ на получените приходи, сключения договор № 03/311/00953/12.11.2014 г. и нормите на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. е преценено, че е налице неизпълнение на нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, тъй като реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година, поради което следва да се наложи санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора.

На 30.10.2019 г. е изготвено уведомление на осн. чл. 26 ал.1 вр. чл. 34 ал.3 от АПК, с което търговеца е уведомен за откритото производство по издаване на АУПДВ. Съобщението е получено от жалбоподателя на 7.11.2019 г.

В дадения срок ЕТ е депозирал възражение, в което е посочил, че не е съгласен с констатациите от проверката, счита, е добросъвестно е изпълнил задълженията си, действително постигнатите резултати от приходи не изпълняват в пълен обем  бизнес плана, но това неизпълнение не касае пряката инвестиция, за която са получени средствата. Постигането на определен финансов резултат не е част от съдържанието на самата инвестиция. Бизнес планът не представлява неразделна част от договора и неизпълнението му не означава, че  предприятието е икономически нежизнеспособно. В самия договор няма задължение за постигане на точно определен резултат. Бизнес плана е изготвен при подготовка на проекта, показателите му са прогнозни. Приходите за една или повече години не съставляват самостоятелен критерий за допустимост или оценка. По изложените доводи моли да се извърши втора проверка, на място и да се удължи мониторинговия период.

На 15.01.2020 г. е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 03/311/00953/3/01/04/01 от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на осн. чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. В мотивите си административния орган е приел, че при извършване на проверка на място е установено неспазване на разпоредбите на т.4.4 б."б", 4.12, 4.18 от Договор № 03/311/00953 от 2014 г., и в съответствие с т.30 от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от "Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г." като е определено ЕТ да възстанови публично държавно вземане в размер на 391 160 лв. За да постанови този акт административния орган е приел, че реализираните приходи от подпомаганата дейност са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година, поради което следва да се наложи санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора.  В акта са обсъдени и направените от търговеца възражения,  приел е, че бизнес плана е изготвен от самия кандидат и доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен и субсидиран проекта. Прието е, че бизнес плана е част договора, жизнеспособността на инвестицията е критерии за допустимост за предоставяне на финансова помощ, както и че със самите правила приети от ДФ "Земеделие" е предвиден един голям толеранс между заложените и изпълнените критерии, като по този начин се отчита и пазарните отношения настъпващи във времето.

По делото е назначена и приета  ССЕ съгласно която е налице следното изпълнение на бизнес план по договор № **********: за 2016 г. – 10.04%, за 2017 г.- 17.73%, за 2018 г. – 23.43%, т.е. средно за трите години 17.07%. е изпълнението на бизнес плана спрямо отчетените приходи без ДДС.  След анализ на представените счетоводни справки от ЕТ вещото лице е преценило, че се наблюдава ясна тенденция в периода от 2016 г. до 2020 г. на ръст на нощувките, което води до увеличение на заетостта на базата. В процентно отношение базата е заета 7.30% от капацитета си за 2016 г., 12,16% за 2017  г., 15.93 % за 2018 г. 23.58% за 2019 г., а до м.06.2020 г- 18.92%. След направен анализ в.л. е преценило, че е налице тенденция за целогодишна заетост на базата, а не само пред определен сезон. Реализираните приходи в периода от 1.01.2016 г. до 30.06.2020 г. бележат непрекъснат ръст. В.л. е посочило, че приходите без ДДС за 2016 г. са 6486.22 лв., за 2017 г. – 11454.38 лв., за 2018 г. – 15133.37 лв., за 2019 г. – 19 653.32 лв. без ДДС, а до м.06.2020 г. 7385.30 лв.

При тези фактически установявания съдът прецени следното:

При проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че актът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията на Разплащателната агенция които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно ч. 166, ал. 2 от ДОПК ако в съответен закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Ръководител на администрацията е изпълнителния директор на РА, който по силата на чл. 20 а ал. 1 от ЗПЗП е изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". По изложените доводи оспорения акт е издаден от компетентен орган.

В настоящия случай, с АУПДВ административния орган е констатирал неизпълнение на нормативно определено задължение, в резултат на което постановил възстановяване на 100% от предоставената финансова помощ. Това е разписано в нормата на чл. 46 ал.1  от Наредба №30/11.08.2008 г., съгласно която, в случай че ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължение след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В случаите по ал.1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя, като вземе предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици от дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

Именно неизпълнението на нормативно определено задължение е послужило като основание за административния орган да започне производство по издаване на АУПДВ. Неизпълнението на нормативно предвидено задължение е основание да се приеме, че се касае за публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно този текст публични са държавните и общински вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство, Инструмента Шенген, и Преходния финансов инструмент, вкл. от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени от националното законодателство и в правото на Европейски съюз. Съгласно чл. 27 ал.7 от ЗПЗП - дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ  по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Оспорения акт е издаден в предвидената писмена форма, налице са необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително са посочени фактически и правни основания за издаването му. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая жалбоподателят е уведомен за започване на производството по издаване на акта, същия е депозирал възражения в дадения му срок, които в последствие са обсъдени от ответника.

От съществено значение относно развилата се процедура по издаване на оспорения акт е факта, че жалбоподателят е сключил договор по реда на Наредба № 30/11.08.2008 г.

Съдът приема, че оспорения акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Административния орган е приел, че жалбоподателят не е спазил разпоредбите на чл. 46 ал.2, вр. чл. 16 ал.2 от Наредба № 30/2008 г., както и т.4.4 б."б", 4.12, 4.18 от Договор № 03/311/00953 от 2014 г. В хода на проверката извършена на място, при преглед на представената от търговеца счетоводна документация е установено, че съгласно бизнес плана за  2016 г. е предвиден общ приход от нощувки в размер на 6 486.22 лв., без ДДС, установено е 10.04% изпълнение на одобрения план за годината. За 2017 г. е предвиден общ приход от нощувки в размер на 11 389.88 лв., без ДДС, установено е 17.63% изпълнение на  плана. За  2018 г. е предвиден приход от нощувки в размер на 15 091,70 лв. без ДДС, установено е 23,26% изпълнение на одобрения бизнес план. Тези данни не са оспорени от жалбоподателят, единствено сочи, е неправилно административния орган е взел предвид размера на прихода, без да включи ДДС. Съгласно Счетоводен стандарт № 18 приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Справедлива стойност - сумата, за която един актив може да се размени или един пасив може да се уреди между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им. Приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието. Не се считат за приходи събраните суми от името на трети лица, като например данък върху добавената стойност, застраховки, суми, събрани от името на възложителя, и други, които предприятието получава, но те не водят до увеличаване на собствения капитал.  С оглед посоченото прихода като такъв, не включва събрани суми за данък добавена стойност, т.е. в самия бизнес план посочените суми като приходи за отделните години не включват ДДС, поради което правилно и административния орган е посочил получените приходи през отделните години без ДДС. В тази насока е и даденото определение на разходи недопустими за финансиране от ЕЗФРСР посочени в чл. 71 от Регламент № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г., след които е ДДС невъзстановим ДДС, когато той действително и окончателно е поет от бенефициер, различен от лицата, които не подлежат на облагане с данък съгласно член 4, параграф 5, първа алинея от Шестата Директива на Съвета 77/338/ЕИО от 17 май 1997 г. за хармонизирането на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до данък оборот Обща система за данък добавена стойност: еднообразна основа за определяне на данък.

Съгласно чл. 16 ал.2 от Наредба №30/2008 г. бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2.  Съгласно §1 т.6 от ДР на Наредбата икономическа жизнеспособност е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.

Видно от приложения по делото договор от 12.11.2014 г. в т.4.12 е посочено, че ползвателя е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрите инвестиционни разходи, в т.4.18 е посочено, че ползвателя е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съгласно договора фондът има право да откаже плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановява от ползвателя на цялата или част от изплатената помощ, когато ползвателя не е изпълнил някое от задълженията си по договора или по Наредба №30/2008 г.  В раздела VІІІ "Отговорност" е посочено, че в случай, че ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на договорената помощ, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30/2008г.

Жалбоподателя поддържа, че бизнес плана е изготвен при подготовка на проекта и заложените в него показатели са прогнозни, промяната на икономическите, финансови, политически и други обстоятелства указват съществено значение за реализацията му, като не са обсъдени обстоятелствата които са повлияли на заложените показатели. Приходите за една или повече години от изпълнението на бизнес плана не съставляват самостоятелен критерий за допустимост или оценка.  Съдът не споделя тези доводи. Видно от Наредба №30/2008 г. преценката на всяко едно заявление за подпомагане се извършва не само съгласно целите, дейностите и изискванията посочени в Наредбата, а въз основа на предложената от кандидата дейност, както и въз основа на доказана жизнеспособност на инвестицията. В самия административен договор сключен между фонда и търговеца, в т.9.1 "г" е посочено, че одобрен проект е подадено от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/2008 г. документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. Факта, че е налице изграден и функциониращ обект - къща за гости, за което е отпусната помощта, не е спорен, от друга страна със сключване на договора търговеца се е задължил да използва актива за постигане на целите по мярката, освен заявлението за подпомагане, част от изискуемите документи е и бизнес планът, който доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по мярка 311. Бизнес планът е част от документите, въз основа на които е извършена преценка за подпомагане. За да бъде одобрено финансиране на конкретен проект е необходимо да се установи и обоснове неговата икономическа жизнеспособност и осигуряване на устойчива заетост, а това безспорно е свързано с генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана.  В приложения от търговеца при кандидатстването бизнес план, са заявени очаквани годишни приходи от дейността.

От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството не е изпълнило заложените в бизнес плана показатели, свързани с размера на годишните приход, което налага извод за неизпълнение на заложения ангажимент за изпълнение на предвидената при кандидатстването икономическа жизнеспособност на инвестицията, а от там и на преследваните със осигуряване на финансирането цели.  Съобразно трайно практика на ВАС - решения по адм.д  № 13050/2018 год., адм.д. № 14648/2018 год. на ВАС, адм.д. № 139/2019 год. на ВАС и др., изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Несъмнено в случая е налице нарушение на сключения договор. Представения пред административния орган бизнес план е относим към преценка, свързана с постигане на целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Безспорно е, че търговеца е следвало да използва отпуснатите му средства като извърши инвестициите, описани в договора, но заложените в чл. 2 от Наредба № 30 цели не биха били постигнати единствено с това действие.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в оспорения акт не са посочени нарушените правни норми. Напротив ясно и точно са посочени както задълженията които търговеца е поел и не е изпълнил по силата на сключения административен договор, така и нарушените норми на ЗПЗ и Наредба №30/2008 г.

В ДВ бр. 68/2019 г. са публикувани Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27 ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Съгласно т.30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени следно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи, съгласно одобрен бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. В случая административния орган позовавайки се на тези правила е изчислил че подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100%, предвид установеното, че реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени следно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи, съгласно одобрен бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година.  От приетата и неоспорена по делото ССЕ безспорно се установи, че за трите години изпълнението на бизнес плана е средно 17.07%, т.е. под 20%. Действително с решение на ВАС е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 год., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, но от друга страна размера на подлежащата за възстановяване помощ е определена съгласно приетите правила, публикувани в ДВ бр. 68/2019 г. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при определяне размера на дължимата за възстановяване помощ не са взети предвид променените политически, икономически и др. фактури оказващи влияние. Видно от самите Правила при определяне на размера на подлежащите на възстановяване суми е предвидено пълно възстановявания при отклонения по-големи от 50% спрямо първоначално заложените, като по този начин се отчитат и факторите които се променят с времето от одобряване на подпомагането до приключване на мониторинговия период, докато при наличие на отклонения в по-малки размери подхода е различен.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че липсва действащ нормативен акт, по силата на който е определен размера на финансовата корекция. Както към момента на получаване на финансовата помощ, така и към момента на издаване на оспорения акт, съгласно нормите на чл. 27 от  ЗПЗП ответника има правомощието да определи размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на  допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС, българското законодателство и сключения административен договор. Тази норма не ограничава изпълнителния директор на ДФЗ за приложението на конкретна програма. В случая размера на финансовата корекция е определен въз основа на настъпили юридически факти – нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и не променят техните правни последици – възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил както договорните си, така и нормативните задължения, поради което за административния орган е възникнало материалното право да поиска връщане на изплатените суми. Налице е неизпълнение на договора, но нарушението засяга и целите на мярката,  по която е получена помощта, засяга и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали жизнеспособността на проекта.  Преди приемане на правилата, по които е определен конкретния размер на корекцията, с отделни Наредби по мерките на ПРСР се установяват видовете нарушения и правните последици от тях, представляващи основание за възстановяване на неправомерно изплатена финансова помощ. Съдът приема, че не са нарушени и принципите на предвидимост, тъй като жалбоподателя е имал яснота за дължимото си поведение още при подписване на договора за финансова помощ. Както в действащите наредби, така и в самия договор изчерпателно са уредени задълженията на бенефициерите и е установена ясно отговорността при неизпълнението на тези задължения. В случая правилата определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения и същите нямат обратно действие както твърди жалбоподателят. При издаване на акта органа се е позовал на нормата на чл. 46 ал.1 от Наредба № 30/2008 г., която дава самостоятелно основание за налагане на финансова корекция, от друга страна критериите за налагане на средствата са разписани в ал.2  от същия член. Липсва нарушение на принципа на равнопоставеност, както и на принципите за последователност и предвидимост. 

Несъстоятелен е довода на жалбоподателя, че сключения договор не е административен. Съгласно АПК административен договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, по силата на което възникват, изменят се или се прекратяват права и задължения. Поне едната от страните при този договор е субект на публична власт. Административният договор е формален и се сключва по въпроси от значим обществен интерес. Затова неговото съдържание не се определя свободно от страните, а се подчинява на императивни правила, съдържащи се в закон. Макар че има съвпадане на две насрещни волеизявления, едната страна има възможността чрез използване на властническия метод да управлява сключването и изпълнението на договора, да налага санкции и да го изменя или прекратява едностранно. Ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените обстоятелства. Когато това не е възможно или при отказ на другата страна, може да прекрати договора. В случая приложения по делото договор от 2014 г. съдържа изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства на ЕСИФ, по силата но което и със съгласието на бенефициера се създават за бенефициера права и задължения по изпълнението на одобрения проект.

По изложените съображения съдът приема, че АУПДВ е издаден поради неспазване на изискванията на Наредба № 30/2008 г. и задълженията на ползвателя поети с договора за предоставяне на финансова помощ, като посочените от ответника основания са доказани.

Съдът констатира липса на отменително основание по чл. 146, ал. 5 от АПК – несъответствие с целта на закона.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 78 ал.8 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба депозирана от ЕТ „Г. – Г. А.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. *****, община ******, представлявано от Г. И.,  против срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 03/311/00953/3/01/04/01 от 15.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" град София.

ОСЪЖДА ЕТ „Г. – Г. А.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. ****, община ******, представлявано от Г. И.,  да заплати на ДФ "Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: