Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 08.07.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11427/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от
Д.З.З., ЕГН **********, адрес: ***, срещу
Л.Д.П., ЕГН**********, с адрес ***, Н.Д.И., ЕГН ********** и Д.Т.И., ЕГН**********
***; И.Т.И. ЕГН**********,***; И.И.В., ЕГН**********, с адрес ***; Д.Д.С., ЕГН**********,
с адрес ***; Д.К.А., ЕГН**********, с адрес ***; М.К.Д., ЕГН **********, с
адрес ***; М.Д.Щ., ЕГН**********, с адрес ***; Д.Н.Д., ЕГН**********, с адрес ***;
Щ.Н.Д., ЕГН**********, с адрес ***6; Т.Г.Х., ЕГН**********, с адрес ***; А.Г.К.,
ЕГН**********, с адрес ***; С. А.С., ЕГН**********, с адрес ***; Н.Н.И., ЕГН**********,
с адрес ***; Й.Н.Б., ЕГН**********, с адрес ***; В.Щ.И., ЕГН**********, с адрес
***; К.Г.И., ЕГН**********, с адрес ***; Г.В.П., ЕГН**********, с адрес ***; А.Г.А.,
ЕГН**********, с адрес ***; Л.Д.Н., ЕГН**********, с адрес ***; Ц.П.Д., ЕГН**********, с адрес ***; Ц.Д.Ц., ЕГН**********, с адрес ***,
Т.В.Д., ЕГН**********, с адрес *** иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор №
10135.2522.764, находящ се в гр. В., местност „А.“, с площ от 835кв.м., с начин
на трайно ползване – за ниско застрояване при граници: имоти с идентификатори ***
и ***, както и искане с правно основание чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на
издадения КНА №61, том II, нот. дело №215/2019г. на нотариус Д. С..
Исковата претенция се основава на
следните фактически твърдения:
Имотът бил предоставен за ползване на предходен праводател на ищеца при условие
да не се извършва строителство в него, а само за ползване и производство на
земеделска продукция. С приемането на §4 от ПЗР ЗСПЗЗ правото му на ползване
било прекратено, а през 1995г. дядо му починал. След това баща му - З. Й.З. и
той установили фактическа власт върху имота. Владението на баща му продължило
до 15.10.2013г., когато той починал и ищецът, като единствен негов наследник
продължил да владее имота, което продължило и до настоящия момент. Твърди, че е
собственик на имота в резултат на изтекла в негова полза придобивана давност.
Твърди, че поради липса на плащане от страна на ползвателя или негови
наследници, процесният имот бил отреден за възстановяване в полза на
наследниците на Н. К. В. – ответници по делото. Съобразно влезлия в сила ПНИ,
одобрен със заповед на Областния управител на Варненска област е издадена
Заповед 950/15.12.2008г. на кмета на р-он Приморски при Община В., с която в
полза на наследниците е възстановено правото им на собственост върху спорния
имот. Заповедта влязла в сила на 22.01.2009г. Въпреки това ищецът твърди, че е
продължил да владее имота. След възстановяване на собствеността ответниците поискали
да бъде извършена оценка на подобренията в имота, като при неизвестни
обстоятелства за ищеца било прието, че ползвател на имота бил Д. И.. Ищецът
твърди, че всъщност подобренията били извършени от дядо му – Й. Р.. В
издадената заповед № 964/12.10.2009г. на кмета на р-он Приморски било посочено,
че дължимата сума за подобренията следва да бъде изплатена на Д. И.. Оспорва
издаденият адм. акт, предвид, че същият няма надлежен адресат. Във връзка с
влизането й в законна сила бил издаден друг порочен адм. акт, а именно протокол
за въвод във владение от 09.04.2010г., без самия той да е отстранен от имота.
За да се снабди с титул за собственост ищецът предприел действия и процедура по
обстоятелствена проверка, но поради възражения на ответниците същата не била
довършена. В същото време ответниците се снабдили с констативен НА, което
обосновало правния му интерес от завеждане на настоящия иск. Искането е за
уважаване на исковата претенция, за отмяна на КНА и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК някои от
ответниците са ангажирали отговор, а именно:
1.
И.И.В., Д.Д.С., Г.В.П. чрез пр. си представител Н. И. – ВАК, оспорват изцяло
изложеното в исковата молба. Твърдят, че наследодателят им Н.К.е закупил
спорния имот с НА №44 на 16.02.1927г., като впоследствие ПИ е внесен в
ТКЗС. С решение №780/06.03.2001г. на ПК
– В. е признато правото на собственост на наследниците на Н. К.и им е указано,
че възстановяването на пр. на собственост върху имота ще се извърши при
условията на чл.28 ППЗСПЗЗ. Със Заповед№950/15.12.2008г. на кмета на р-он
Приморски било възстановено правото им на собственост. Извършена била оценка на
имота и определена сума за заплащане за извършените подобрения от ползвателите
му, която наследниците заплатили на 09.02.2010г. Експертът извършил оглед на
имота констатирал, че същият представлява изоставена овощна градина и лозе. На
08.04.2010г. наследниците били въведени във владение на имота. Впоследствие
закупили мрежа, с която оградили имота, като първоначално решили да не го продават,
тъй като цените на имоти към него момент били доста ниски. Впоследствие през
2018г. променили решението си и се свързали с брокер, който им намерил купувач.
Подготвяйки документите за продажба установили, че ищецът се е снабдил с
документи за собствения им имот и с намерение да го придобие по обстоятелствена
проверка. Подали жалби до съответните институции. Ответниците твърдят, че
посещават имота още от времето в което им е възстановен през 2001г. с решение
на ПК- В., а фактическо владение упражнявали необезпокоявано и явно от
08.04.2010г., като не никога не били виждали ищеца или негови праводатели,
които да са имали претенции към имота им. Молят за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски;
2.
М.К.Д., чрез адв. Ж. Оник, изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Моли за отхвърлянето й;
3.
Д.К.А. чрез адв. Д. К. излага аргументи в насока неоснователност на исковата
претенция, като моли същата да бъде отхвърлена;
4.Л.Д.П.,
К.Г.И.Л.Д.Н., Н.Н.И., В.Щ.И., А.Г.А., Ц.П.Д. и Т.В.И. чрез пр. си представител
адв. И. – ВАК излагат становище за неоснователност на исковата претенция и
сочат аргументи в тази насока, като изложението е идентично с това на
ответниците - И.И.В., Д.Д.С., Г.В.П..
5.
М.Д.Щ., Т.Г.Х., А.Г.К. и С. А.С. чрез пр. си представител адв. К. - ВАК са
ангажирали отговор, с който оспорват иска, като неоснователен. Твърдят, че са
наследници на Н. К. , който закупил процесния имот с НА№ 44, представляващ лозе
5,4дка, находящо се в м-ст. А., внесен впоследствие в ТКЗС. Впоследствие имотът
им бил възстановен с решение №780/06.03.2001г. на ПК –В., на наследниците на Н.К.Вълчев.
Твърдят, че ПНИ по §4 ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ влязъл в законна сила със Заповед
№РД-06-77-06(319)/29.11.2006г.на Обл. Управител- гр. В. и не е обжалван от
ползвателя на имота. Всички наследници се снабдили със Заповед №950/15.12.2008г.
на Кмета на р-он Приморски, с която било възстановено правото им на
собственост. След извършена оценка на подобренията в имота те заплатили
определената сума и на 08.04.2010г. били въведени в имота от представител на
Общината. Всички наследници оградили имота с мрежа, с решение да продадат
същия. Започвайки процедура за продажбата му с изненада установили, че ищецът е
стартирал своя процедура по обстоятелствена проверка. При едно от посещенията
на имота на 25.03.2019г. наследницата Л.П. и сина й – Д. Петров установили, че
телената мрежа, ограждаща имота е премахната, изкоренени били дръвчета и
унищожени подпорни стени. След като се появил ищецът, той им заявил, че е
собственик на имота. В тази връзка били сезирани съответните органи.
Ответниците твърдят, че посещават имота още от времето в което им е възстановен
през 2001г. с решение на ПК- В., а фактическо владение упражнявали
необезпокоявано и явно от 08.04.2010г., като не никога не били виждали ищеца
или негови праводатели, които да са имали претенции към имота им. Молят за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски;
6.
Ц.Д.Ц., чрез пр. си представител адв. И.- ВАК изразява становище за
неоснователност на иска и излага аргументи в тази насока, които преповтарят
изложеното в отговора на ответниците М.Д.Щ., Т.Г.Х., А.Г.К. и С. А.С.; Моли за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски;
7.
Й.Н.Б., чрез пр. си представител – адв. И. – ВАК, оспорва исковата претенция и
моли същата да бъде отхвърлена на изложените основания;
8.
Д.Н.Д. чрез пр. си представител – адв. И. – ВАК, оспорва исковата претенция и
моли същата да бъде отхвърлена на изложените основания;
В
о.с.з. исковата молба и отговорите се поддържат.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В казуса ищеца твърди да е придобил имота
въз основа на осъществявано давностно владение, осъществено както следва:
първоначално на дядо му било предоставено правото на ползване върху имота през
1967г.; след неговата смърт - през 1995г. баща му започнал да владее имота и
след като и той починал ищецът владял имота в периода от 15.10.2013г. до датата на подаване
на исковата молба - 24.06.2019г.
Ответниците
оспорват неговите права, черпейки легитимацията си от реституционно решение на ПК - В. №
780/06.03.2001г., за което са се снабдили и с КНА за собственост за имота.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличието
на твърдяното право върху имота, т.е че е осъществявал необезпокоявано и явно
фактическа власт върху имота, присъединявайки към това и владението на своя
баща и дядо, с намерение за неговото своене. Ответниците от своя страна следва да изчерпят основанията,
въз основа на които сочат да са придобили собствеността и в частност, че се явяват наследници на Н.К.Вълчев,
в полза на който с решение на ПК - В. № 780/06.03.2001г. е било признато право
на собственост в съществуващи възстановими стари реални граници върху лозе с
площ от 5,4дка.
Съобразно ангажираните по делото
писмени доказателства се установява, че: С НА №44 на 16.02.1927г. обективиращ
договор за покупко- продажба Н. К. В. е придобил съсобствеността върху
процесния имот. Видно от удостоверение за наследници Н. К. В. е починал на
25.05.1967г. С решение на ПК - В. № 780/06.03.2001г. е било признато право на
собственост на наследниците на Н. К. В. в съществуващи възстановими стари
реални граници върху лозе с площ от 5,4дка, пета категория, находящ се в терен
по §4 на гр. В., в м-ст Акчилар, св.Н.имот №11422 от КП изработен 1956г., при
граници (съседи): по плана на стари имотни граници на м.Акчилар пл.№№49 и 50,
заявен с пореден №1 от заявлението и установен с НА№44/1927г. Въз основа на
влязъл в сила ПНИ със заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ с № 950/15.12.2008г.,
влязла в законна сила на 22.01.2009г. е било възстановено правото на
собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Н.
К. В. върху поземлен имот, представляващ ид.№764 по ПНИ на с.о. А. с площ от
835кв.м при граници: имоти № 9551 – път и № 368. Със заповед на кмета № 964/12.10.2009г.
е била одобрена оценка на подобренията в имот 764 извършени от Д. И. в частта
от имот 367 по КП попадаща в процесния НИ. С протокол №5-А/08.04.2010г.,
издаден от Община - В. са въведени във владение наследниците на Н.К.Вълчев: Т.И.Н.,
И.И.В., Д.Д.С., М.И.К., Д.К.А., М.К.Д., Н.Д.Г., М.Д.Щ., Д.Н.Д., Щ.Н.Д., Г.К.Н.,
Т.Г.Х., А.Г.К., С.А.С., Н.Н.И., Й.Н.Б., Анастасия Щ.Т., В.Щ.И., М.В.С., Л.Д.Н.,
Л.Д.П., Ц.П.Д., Т.В.Д..
С КНА № 61/07.06.2019г. Т.В.Д., М.Д.Щ.,
Л.Д.П., Д.Д.С., Щ.Н.Д., К.Г.И., Н.Н.И., Д.Н.Д., М.К.Д., И.И.В., Й.Н.Б., Д.К.А., А.Г.К., Т.Г.Х., С.А.С.,
Т.И.Н., Г.В.П., А.Г.А., В.Щ.И., Ц.П.Д., Ц.Д.Ц., Л.Д.Н. са признати за
собственици на ПИ с идентификатор 10135.2522.764 с площ от 835кв.м. в землището
на гр. В., кв. Виница, м-ст А.. Представена е и скица на процесния имот.
Видно от представените от ищеца
удостоверения за наследници, той е син на З. Й.З., починал на 15.10.2013г., а
последният - син на Й.З. Р., починал на
25.04.1995г.
По
делото е изслушано и прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице С.К..
Съдът кредитира заключението на в.л., вкл. с обясненията дадени при
изслушването му, като обективно, компетентно изготвено като базирано на
документално проучване на действалите за местността планове и проверката с тези
съхранявани от Общината, поради което и като неоспорено от страните бива
възприето в цялост. Съобразно заключението на в.л. към 1927г. не е имало план
за територията, в която е процесният поземлен имот и не са известни
кадастралните му граници. Поземленият имот е бил земеделски и за него не е
изработван регулационен план. Имот с идентификатор 10135.2522.764 е част от ПИ
11422 по КП от 1956г.
ПИ по КП от
1956г. е идентичен с ПИ 49 с площ 4029кв.м. и ПИ 50 с площ 2298кв.м. Общата площ
на ПИ 49 и ПИ 50 е 6327кв.м. Получената площ на ПИ 233 по КП от 1977г. е 840кв.м.
На ПИ 233 по КП от 1977г. съответства ПИ 10135.2522.764 по ПНИ, одобрен със
Заповед № РД-06-7706(319)/29.11.2006г. на Областен управи тел В. с площ 835кв.м. ПИ 10135.2522.764 е интегриран
без изменение в КК на р-н „Приморски", одобрена със Заповед
№РД-18-82/14.11.2008г. на ИД на АК. За собственик в разписния лист е записан Н.К.В..
В разписния лист на ПИ 233 към КП от 1977г. за собственик на имота е записан Д.
И.. За собственик в кадастралния регистър по ПНИ и в регистъра на ПИ
10135.2522.764 по КК на р-н „Приморски" са записани - н-ците на Н.К.В. въз
основа на документ за собственост Заповед №950/15.12.2008г. на Район „Приморски"
и въвод във владение №5-А/08.04.2010г. от Община В.. За територията на имота са
изработени следните кадастрални и регулационни планове: топографо - геодезически
план на Крайбрежието на гр. Сталин от 1956г., КП от 1977г., ПНИ на с.о., „А.",
одобрен със Заповед №РД-06-7706(319)/29.11.2006г. на Областен управител В. и КК на р-н „Приморски", одобрена със
Заповед №РД-18-82 /14.11.2008г. на ИД на АК. Процесният поземлен имот от ПНИ е
интегриран без промени в КК. Според експертът преди колективизацията процесния
поземлен имот е бил земеделски, като по отношение на него е проведена
реституционна процедура по §4к. Заявен е за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и
има издадена заповед по §4к от ПЗС на ЗСПЗЗ за възстановяване в полза на
наследниците на Н.К.Вълчев. Имотът е ограден от изток, юг и запад с паянтови огради
изградени с бетонови и метални колове и оградна мрежа, а северната ограда е
масивна и представлява бетонна подпорна стена. В имотът има изградени две
подпорни стени, едната е северната подпорна стена служеща за ограда, а другата
е по средата на поземления имот за намаляване наклона на терена. При преглед на
документацията в.л. не е установило данни за съобщаване на заповедта на кмета,
касаеща одобряване на оценка за извършени подобрения.
По
делото са ангажирани гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите
М. Д., Р. М. , М. Г. / във фактическо съжителство с ищеца/ Й.Б., водени от
ищцовата страна и С. С. , В. Г. и А. К. , водени от ответната страна. Призована
по искане на ищеца е и св. Ю.П..
Св.
Д. разказва, че като наследник притежава имот в м-ст „А.“. От 15г. постоянно живее там целогодишно. Северно
от неговия имот и над пътя е този на ищеца. Познавал дядото на ищеца – Д. от
1968г. Сочи, че именно той е изградил в имота две панелени стени, служещи за
подпорни. След 1993г. в имота започнал да идва синът на дядо Д. – З. Р., който
е баща на ищеца. В имота нямало тока и вода. След като се разболял З. Р. не
можел повече да се грижи за лозето и поради тази причина му казал, заедно с
комшията Б. да го обират. След две години – през 2013г. разбрал, че З. е
починал. Така в имота започнал да идва ищеца, през лятото повече и през зимата
по – малко. През последната година именно той култивирал имота. Твърди, че
никой друг не е ползвал имота. Преди 5-6 години се появили брокери, които
казали, че ще продават мястото. Впоследствие се появил и мъж, който изтръгнал
стоманените колове на лозето. Сочи, че ищецът бил написал с надпис, че имотът
не се продава, а една жена /която разпознава, че е в съдебната зала/ и синът й
написали с червена боя, че имотът е за продан. Никога преди това не бил виждал
тези хора, а като ги попитал защо го правят, те му отговорили, че било тяхна
работа. По повод на махането на коловете от имота свидетелят бил разпитван и
давал показания в Полицията два пъти.
Св.
Стефанов заявява, че познава ищеца от дете, както и баща му и дядо му. Твърди,
че ходил до лозето, за да помага. Сочи, че в имота има бетонна или панелна
стена, с паянтова ограда. Знае, че дядото на ищеца се е грижил за имота, ходил
е с него и после със З. там. Общо 3-4пъти в периода 2008-2010г.
Св.
Г., показанията на които съдът цени при условията на чл.172 ГПК, съобщава, че
живее заедно с ищеца от 2014г. От него знае, че дядо му е имал имот, даден по
постановление, а впоследствие стопанисван и от баща му. Заявява, че от 2014г.
двамата ходят там, като познават всички съседи. Твърди, че в имота имало стари
лози, които в момента били изсъхнали. Когато било студено не ходили в имота, но
постоянно посещавали мястото. Във връзка с възникнал проблем със съседен имот
ищецът наел геодезическа фирма, която поставила колчета и определила границите
на имота. На другия ден установили, че
част от колчетата били премахнати и на границата на имота било написано, че се
продава. Затова била подадена жалба в Прокуратурата. Впоследствие ищецът
възстановил колчетата и укрепил оградата на имота. През 2016-2017г. имотът бил
почистен, вкл. старите лози от имота. През 2019г. ищецът предприел действия по
снабдяване с КНА, но установил, че ответниците имали документ за собственост.
Заявява, че не е имало случай да са ходили на мястото и там да има някой. Вкл.
никой от съседите не бил споменавал, че имотът има други собственици.
Св.
С. С. показанията на които съдът цени при условията на чл.172 ГПК,
съобщава, че майка му С. А.е наследник на имота. Твърди, че с един от
наследниците – Т., починал през 2020г., е ходил в имота и са поставяли колчета
през 2009г. Имотът бил хавра, пълна с дървета. Възстановили оградата, а в имота
се влизало през телена такава от 3-4 реда. Твърди, че през годините имотът е
почистван, като най- голямото почистване се състояло било през 2015г., когато
се събрали 10-15 човека от наследниците. Това се наложило, тъй като за имота
имало купувач. Сочи, че имотът бил запуснат и никога не е виждал други хора в
него, откакто наследниците са влезли във владение. От 2009г. бил ходил 5 пъти в
различни периоди, за да почиства. Сочи, че след 2017г. в имота е влизал багер,
който е чистил мястото, но той не бил осигурен от наследниците. Самият той поради
здравословни причини не е ходил в имота след 2017г.
Св.
Г. заявява, че Д. Н. притежава наследствен имот, който му бил възстановен.
Помолен бил да му помогне с неговото ограждане, като за целта първоначално
сменили колчетата с циментови. Част от дървените колчета били заменени с
бодлива мрежа. Ходил е в имота много пъти до 2019г., когато разбрал, че друго
лице имало претенции за имота. Знае, че наследниците са се събирали, за да
почистят имота. Твърди, че когато е ходил в имота никой не го е спирал да влиза
там. За пръв път е посетил имота в края на 2010-2011г., след което ходил там
почти всяка година. Последно е бил в имота през пролетта на 2018г., като след
този момент бил предупреден да не ходи там.
От
показанията на св. К. се установява, че същият е брокер и познава най-вече наследника
Л.П.. За продажба на парцела разговаряли още през 2009-2010г. Твърди, че когато
е ходил в началото, парцелът е бил обрасъл. Трябвало да се изчисти, за да
придобие търговски вид. Бил заграден с бодлива тел и метални и бетонни колони.
В имота нямало постройка. Твърди, че е ходил често там, около 50-60 пъти,
поради сериозен интерес към имота на пазара. В имота е виждал само съседа,
живущ отдолу на имота, който винаги излизал, като се отиде там. Твърди, че е
поставял в имота табели с тел. си номер
през 2013г., 2014г. и 2015г., но впоследствие те изчезвали. Първият договор за
посредничество сключен с наследника Л.П.
бил от 2017г., като преди това не били подписвали такъв, защото били приятели и
си имали доверие.
Св.
Б. заявява, че притежава имот в м-стта „А.“, закупен през 2006г. Познава
съседите си, притежаващи имоти на запад, север и юг. Твърди, че в момента
работи в чужбина, но през няколко месеца се завръща в имота си, тъй като това
било постоянното й жилище. Твърди, че в периода 2006-2016г. е била постоянно в
своя имот. Твърди, че от възрастните сем. Д.и
знаела, че имотът на север от тях е на сем. Р.и. Сочи, че когато купила
имота си, процесният се обработвал от бащата на ищеца. Освен сем. Р.и, други
лица в имота не била виждала. Сочи, че ищецът бил оградил мястото.
Св.
П. сочи, че към 2010г. е работила в Община – В., Дирекция „Общинска
собственост“, Отдел“Земеделие“. Работата й включвала дейност по въвод във
владение на собственици, чието право на собственост боло възстановено. Твърди,
че е извършвала въвод в новообразувани имоти в м-ст А.. При тази процедура
задължително се посещавал имота на място, и няма случай в който да не е ходила на място. Заявява
категорично, че е била на въвода на процесния имот и тогава е имало и
представител на собествениците. Останалите, които не са присъствали лично се
били подписали в Общината.
По
делото са приобщени и материалите по ДП№ 335/2019г. по описа на V РУ-ОД на МВР – В., видно от които същото е инициирано по
жалба на ищеца, като впоследствие делото е изпратено на ВРП с мнение на
разследващия за спиране на производството.
От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че ответниците се легитимират като собственици на ПИ с
идентификатор 10135.2522.764 с площ от 835кв.м. в землището на гр. В., кв.
Виница, м-ст А. по силата на КНА № 61/07.06.2019г. и противопоставят права в
качеството им на наследници на Н.К.В. , в полза на който с решение на ПК - В. №
780/06.03.2001г. е било признато право на възстановяване в стари възстановими
реални граници право на собственост върху имот в терен по пар.4 - лозе с площ
от 5,4дка в местност А.. Пасивната материална легитимация на всички ответници е
безспорно установена, доколкото всички имат права в наследството на
починалия реститут. В реституционното
решение, от което черпят правата си липсва описание на граници и номер на имота
по стар план. Изрично е посочено, че възстановяването на правото на собственост
ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ и имотните граници ще бъдат
определени въз основа на влезлия в сила ПНИ.
Спорният момент между страните е кога е
приключила реституцията, отговорът на който обуславя възможността на ищеца да
осъществява давностно владение върху имота, годно да го направи негов
собственик. Подлежащият на възстановяване имот попада в терен по пар. 4 ЗПР на
ЗСПЗЗ. От обнародването на ЗСПЗЗ с ДВ. бр.17/91г.,
същият е претърпял многобройни изменения касаещи изискванията за необходимите
реквизити на решенията на органа на поземлена реформа ПК/ОСЗГ с оглед индивидуализацията
на възстановената собственост. Така, че въпросът дали една реституционната
процедура за възстановяване на земеделски земи е приключила или не, следва да
бъде разрешен с оглед на действащия правен режим към датата на издаване на
решението. При всички положения реституцията на земеделските земи в стари
реални граници, попадащи в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да бъде
извършена без наличието на изготвен помощен план или на ПНИ. Предвид датата на
постановяване на реституционното решение, следва че действаща е разпоредбата на
чл. 14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ в редакцията й на ДВ, бр. 68/1999г., регламентираща
реституционното производство като двуфазно: постановяване на решение за признаване
на правото на собственост при условията на пар. 4 - 4л, и издаване на заповед на кмета на
съответната община по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се
възстановява на бившите собственици или собствеността се придобива от
ползвателя, поради изкупуване на земята при наличие на предпоставки по пар. 4а
или пар. 4б на ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно, настоящото решение няма
конститутивно действие и само по себе си не завършва реституционната процедура.
Съответно, към датата на издаването му липсва годен обект на право на
собственост, подлежащ на защита. Предвид двуфазността на реституционното
производство обаче, приложимият закон изисква за индивидуализацията на имота и
заповед на кмета по пар. 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Така, че без правно значение е
обстоятелството, че имотът се индивидуализира като точно местонахождение, площ
и граници в момент предхождащ издаването на заповедта по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ,
доколкото конститутивният ефект на решението на ПК настъпва едва с издаването
на заповедта. Такава в случая е издадена на 15.12.2008г. и с влизането й в сила
на 22.01.2009г. дефакто е приключила реституцията. И едва след тази дата би
могло да се приеме, че владението по см. на чл. 79, ал.1 ЗС е упражнено спрямо
собственика на чуждия имот/ така решения по гр.д.№ 99/2011г. на ІІ ГО на ВКС;
гр.д.№ 981/2009г. на ІІ ГО на ВКС, гр.д.№ 905/2008г. на І ГО на ВКС; гр.д.№
2949/2008г. на І ГО на ВКС, гр.д. № 944/2011г. на І ГО ВКС, гр.д. № 1889/2009г. на ІІ ГО ВКС, гр.д. №
1326/2010г. на ІІ ГО на ВКС и други/. Идеята на това законодателно разрешение
е, че давност срещу лице, което не може да защити правата си не би могла да
тече.
Съгласно
легалната дефиниция на „владението“ дадена в чл.68, ал.1 от ЗС, то е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. За да е налице фактическият състав на владението
кумулативно следва да са налице и двата признака – обективния (corpus) и
субективния (анимус). Владението, като елемент от фактическия състав на
придобивната давност трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно /да не е
установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по
скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене/.
От показанията на всички разпитани по
делото свидетели не се установи безспорно, ищецът да е осъществявал
непрекъснато владение на имота от 22.01.2009г., вкл. продължаващо към датата на
подаване на исковата молба- 24.06.2019г., както и то да е било явно, спокойно и
необезпокоявано. Напротив, ответниците са предприели всички необходими
действия, с които са заявили правата си върху имота. След издадената заповед на
кмета № 964/12.10.2009г., с която е била одобрена оценката на подобренията в имота,
са заплатили определената сума с преводно нареждане от 09.02.2010г.
Впоследствие и с протокол за въвод от 08.04.2010г., по отношение на който не
беше проведено успешно оспорване от ищеца, наследниците на Н.К.В. са въведени и
във владение на имота. В тази връзка съдът кредитира и показанията на разпитаната
св.П., която бе категорична, че лично е присъствала в изпълнение на процедурата
по въвод в процесния имот. Ответниците са предприели и действия за почистване
на имота, с цел неговата продажба. По тази причина не може да се приеме, че ищецът
е придобил собствеността, доколкото владението му не е било упражнявано
непрекъснато и необезпокоявано. Ответниците в същия този период са предприели активни
действия, с които са манифестирали собственическите си права, в качеството си
на наследници на Н.К.В.. Налага
се извод за неоснователност на исковата претенция.
Съобразно
изхода на спора сторените от ответниците разноски следва да се поемат от ищеца, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
Представени
са договори за правна защита за платено адв. възнаграждение от по 300лева от
ответниците В.Щ.И., К.Г.И., А.Г.А., Д.Н.Д., Д.Д.С., И.И.В., Л.Д.П., Н.Н.И., Щ.Н.Д.,
Ц.Д.Ц., Т.В.Д., Ц.П.Д., Г.В.П., Л.Д.Н., Й.Н.Б..
Представени
са и договори за правна защита за платено адв. възнаграждение от 600лева от ответника А.Г.К. и от общо 1100лева от
ответника Д.А.. Останалите ответници не са представили доказателства
за направата на такива и съдът не им присъжда.
Сторените от
ответниците разноски следва да се присъдят в цялост.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от от Д.З.З.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу Л.Д.П.,
ЕГН**********, с адрес ***, Н.Д.И., ЕГН ********** и Д.Т.И., ЕГН********** ***;
И.Т.И. ЕГН**********, с адрес ***; И.И.В., ЕГН**********, с адрес ***; Д.Д.С.,
ЕГН**********, с адрес ***; Д.К.А., ЕГН**********, с адрес ***; М.К.Д., ЕГН **********,
с адрес ***; М.Д.Щ., ЕГН**********, с адрес ***; Д.Н.Д., ЕГН**********, с адрес
***; Щ.Н.Д., ЕГН**********, с адрес ***6; Т.Г.Х., ЕГН**********, с адрес ***; А.Г.К.,
ЕГН**********, с адрес ***; С. А.С., ЕГН**********, с адрес ***; Н.Н.И., ЕГН**********,
с адрес ***; Й.Н.Б., ЕГН**********, с адрес ***; В.Щ.И., ЕГН**********, с адрес
***; К.Г.И., ЕГН**********, с адрес ***; Г.В.П., ЕГН**********, с адрес ***; А.Г.А.,
ЕГН**********, с адрес ***; Л.Д.Н., ЕГН**********, с адрес ***; Ц.П.Д., ЕГН**********, с адрес ***; Ц.Д.Ц., ЕГН**********, с адрес ***,
Т.В.Д., ЕГН**********, с адрес *** иск за приемане за установено с отношенията между
страните, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор № 10135.2522.764, находящ се в гр. В.,
местност „А.“, с площ от 835кв.м., с начин на трайно ползване – за ниско
застрояване при граници: имоти с идентификатори *** и ***, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на В.Щ.И., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 300лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на К.Г.И., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 300лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на А.Г.А., ЕГН**********, с
адрес *** сумата от 300лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на Д.Н.Д., ЕГН**********, с
адрес *** сумата от 300лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на Д.Д.С., ЕГН**********, с
адрес *** сумата от 300лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на И.И.В., ЕГН**********, с
адрес *** сумата от 300лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес ***
да заплати на Л.Д.П., ЕГН**********,
с адрес ***, сумата от 300лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на Н.Н.И., ЕГН**********, с
адрес ***, сумата от 300лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на Щ.Н.Д., ЕГН**********, с
адрес ***6, сумата от 300лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на Ц.Д.Ц., ЕГН**********, с
адрес ***, сумата от 300лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на Т.В.Д., ЕГН**********, с
адрес ***, сумата от 300лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на Ц.П.Д., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 300лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес ***
да заплати на Г.В.П., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 300лева, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес ***
да заплати на Л.Д.Н., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 300лева, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес *** да заплати на Й.Н.Б., ЕГН**********, с
адрес ***, сумата от 300лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес ***
да заплати на Д.К.А., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 1100лева, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.З., ЕГН **********,с адрес ***
да заплати на А.Г.К., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 600лева, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: