МОТИВИ към
ПРИСЪДА
от 18.09.2020г.на КжРС
по
НОХД № 201/ 2020г.
Повдигнато е обвинение срещу Ц.И.К.
по чл.286 ал.1 от НК за извършено престъпление на 27.06.2017г. в гр.Кърджали.
Представителят на прокуратурата намира, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият Ц. К. е извършил
престъпление по чл.286, за което е предаден на съд. Счита, че той следва да
бъде признат за виновен в извършване на посоченото престъпление като предлага
да му се наложи наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като към момента на
извършване на деянието е имал чисто съдебно минало, ползва се с добри
характеристични данни, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Настоява деецът да
заплати направените по делото разноски в размер на 200лв.
Подсъдимият К. не се признава за виновен. В обясненията си твърди, че за това
строителство научил през 2017г. Строително разрешение № 63 от 2001г. не е за
това, което се строи в момента. Отрича да е полагал подпис в протокол за
откриване на строителна площадка от 18.06.2001г. Подсъдимият Ц.К. заявява, че с
жалбата, която подал до прокуратурата, обвинил А.К. конкретно за подписите под
молбите за издаване на строително разрешение, което е заведено под № 1219 от
05.05.2001г., уведомления и протокол за откриване на строителна линия, а не
площадка. Твърди, че е дал съгласие за реконструкция на таванския етаж в имота,
на който са събоственици с А.К. ***, както и че той лично е изготвил проекта за
това. В своя защита деецът К. настоява, че си защитава къщата, както и че ако е
знаел за това строително разрешение, то 16 години какво е правел, а и не виждал
какъв му е мотива да ходи да набеждава А.К.. В последна дума моли съда да бъде
оправдан. Защитникът му моли съда да оправдае подсъдимия, тъй като той не е
извършил престъплението по повдигнатото обвинение. Събраните доказателства в
хода на досъдебното и съдебното производство не подкрепят обвинителната теза.
Никъде в жалбата си Ц. К. не е говорил за разрешение за строеж или за протокол
за откриване на строителна площадка, а за протокол за откриване на строителна
линия.
По делото е конституиран пострадалия А.К. като частен обвинител, който се
представлява от повереник. Последният в ход по същество моли съда да постанови
присъда, с която да признае Ц.К. за виновен по така повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК, както и да бъде осъден да заплати
и направените по делото разноски. Предлага да му се наложи наказание без
приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като освен чистото му съдебно
минали, други многобройни смекчаващи обстоятелства не били събрани. Настоява за
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието
изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години. Моли
да се присъди на доверителя му и направените на досъдебното и на съдебното
производство разноски. Частният обвинител изразява съгласие с казаното от
неговия повереник.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Ц.И.К., роден на ***г***, български гражданин, женен, с висше
образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ц.К. ***,
а частният тъжител А.К. живее на същия адрес, но на първия етаж. Двамата са
първи братовчеди и са съсобственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда,
построена в УПИ II-751,кв.42 по плана на
гр.Кърджали, в кв.Байкал, ул.Родопи №9. Съсобствеността на двата етажа от
жилищната сграда била разделена с договор за доброволна делба с нотариална
заверка на подписите, поради което първият етаж е собственост на свидетеля А.К.,
а подсъдимият Ц.К. бил собственик на самостоятелен обект на втория етаж в същата
сграда. През 1994г. съсобствениците на тази сграда уредили помежду си и
ползването на таванското помещение, включително реконструирането му, като
взаимно си подписали нотариално заверени декларации, с които наследодателят на
свидетеля А.К. ползвал източната таванска част, а подсъдимият Ц.К.- западната
таванска част.
През 1990 година,
със съгласието на подсъдимия Ц.К., бил изготвен проект за реконструкция на
таванското помещение на къщата им, намираща се в гр.Кърджали на ул.Родопи № 9.
По този повод през 2001г., със съгласието на подсъдимия Ц.И.К., свидетелят А.Д.К.
подал проектно- сметна документация в Община Кърджали за издаване на разрешение
за строеж с обект „Реконструкция таванско помещение на жилищна сграда“ намираща
се в УПИ II-751, кв.42 по плана на гр.Кърджали в кв.Байкал на ул.Родопи № 9. Така в полза на двамата било
издадено Разрешение за строеж № 63/ 03.05.2001г., което било презаверявано два
пъти- на 11.04.2007г. и на 06.03.2013г., тъй като свидетелят А.К. не разполагал
с финансови средства за реализация на строежа. На база на това разрешение за
строеж бил издаден Протокол за откриване на строителна площадка, който бил
подписан от представители на Община Кърджали от техническата служба в пункт № 1
и № 2. В него подсъдимият Ц.К. положил подписа си в пункт №7, а свидетелят А.К.
се подписал в пункт № 3 и № 6. Свидетелят Н.П.Г. положил подписа си в протокола
в пункт № 5 като представител на строителен надзор ЕТ „ГЕОНОРМА- Н.П.“***.
През месец май
2017г. свидетелят А.К. започнал реконструкцията на таванското помещение в
източната му част. Подсъдимият Ц.К. не бил съгласен с извършваните строителни
работи, поради което подал жалба с вх.№ 94-Ж-110/ 11.05.2017г. до Община- Кърджали. С писмо изх.№ 94-Ж-110-(1)/ 05.06.2017г. деецът К. бил уведомен, че при проверка
се установило, че съсобственикът му е започнал реализирането на обект
„Реконструкция таванско помещение на жилищна сграда в УПИ II- 751 кв.42 по
плана на гр.Кърджали“ съгласно издадено Разрешението за строеж № 63/ 03.05.2001г.
По този повод подал молба с вх.№ 94-00-905/ 07.06.2017г. до общината да му се
предоставят заверени копия на всички документи във връзка с издаденото
разрешение за строеж № 63/ 03.05.2001г.
На 27.06.2017г. подсъдимият
Ц.К. подал в Районна прокуратура- Кърджали жалба с вх.№ 1054/ 27.06.2017г. по
описа на РП- Кърджали срещу свидетеля А.Д.К.. В нея той заявява, че никога не е
подписвал документи, които са станали причина да бъде издадено от Община Кърджали
Разрешение за строеж № 63/ 03.05.2001г., както и, че „подписите „положени от
мен“ в заявления, уведомления и протокол за откриване на строителни линия са
фалшифицирани от лицето А.Д.К. с ЕГН ********** ***“. Поради това настоява, ако
прокуратурата намери законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление
от общ характер да образува досъдебно производство срещу А.Д.К..
По повод на тази жалба,
подадена от подсъдимия Ц.К., била извършена проверка по преписка с вх.№ 1054/ 2017г.
по описа на РП- Кърджали. С постановление от 28.08.2017г. по нея е постановен отказ
за образуване на наказателно производство като на основание чл.24 ал.1 от НПК
същата е прекратена поради липса на престъпление.
От приложените по
делото документи касаещи издаването на Разрешение за строеж № 63 от
03.05.2001г. на Община Кърджали, изпратена в копие няколкократно от кмета на
общината, както и предадени с Протокол за доброволно предаване от 03.06.2019г.
от свидетеля А.Д.К., се установява, че това разрешение е издадено по повод
представени в общината документи, а именно: Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 151 от 1996г., 2 броя
нотариално заверени декларации за разпределение на ползването на таванската
част, Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 13.05.1996г. с
нотариална заверка на подписите, Финансова сметка, Таблица за определяне цените
на жил.сграда, Проект на обект „Реконструкция таванско помещение“ с инвеститор А.Д.К.
и Ц. И.К.. По повод издаденото разрешение за строеж и съгласно действащата към
момента Наредба № 7 от 22.05.2001г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството, служител от Община Кърджали е съставил на 18.06.2001г.
Протокол за откриване на строителна площадка на обект „Реконструкция таванско
помещение“ с местонахождение ул.Родопи № 9 парцел II- 751 кв.42 по плана на кв.Байкал
гр.Кърджали. В него има подписи положени от представителите на общината под
номера 1 и 2, от свидетеля А.К. под номер 3 и 6, от свидетеля Н.Г.П. под № 5 в
качеството му на независим строителен надзор и собственик на ЕТ“ГЕОНОРМА- Н.П.“***,
както и от подсъдимия Ц.К. под № 7. От заключението на вещото лице Д.М.П.
изготвило Съдебно- почеркова експертиза № 5 се установява, че подписът положен
в позиция № 7 в Протокол за откриване на строителна площадка от 18.06.2001г. е
положен от Ц.И.К. с ЕГН **********.
Тази фактическа
обстановка настоящата инстанция възприе на база събраните по делото
доказателства, а именно: от свидетелските показания на А.К. и Н.Г., и частично
от обясненията на подсъдимия Ц.К.; от писмените- молба от Ц.И.К. с вх.№
94-00-905/ 07.06.2017г. до община Кърджали, жалба с вх.№ 1054/ 27.06.2017г. до
РП- Кърджали от Ц.И.К., Разрешение за строеж № 63/ 3.05.2001г. издадено от
Община Кърджали с два броя заверки на гърба от 11.04.2007г. и от 06.03.2013г., Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от
1996г., два броя нотариално заверени декларации от 1992г., Договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 1996г., Договор за доброволна
подялка от 1966г., финансова сметка и таблица за определяне на цените на
жил.сгради и двете подписани от Ц.К., документи по проект ведно скица, чертежи
и др. на обект „Реконструкция таванско помещение“ с инвеститор А.Д.К. и Ц.И.К.,
Протокол за откриване на строителна площадка от 18.06.2001г. образец 2 към чл.7
т.2, Доклад на независим строителен контрол от 20.04.2001г.; както и от съдебно
почерковата експертиза изготвена от вещото лице Д.П., обективирана в Протокол №
5 от 20.06.2019г. Всички тези събрани доказателства изграждат една
последователна и логична житейска картина, в която се установи, че подсъдимият Ц.К.
е подал жалба до Районна прокуратура- Кърджали на 27.07.2017г., в която заявил,
че не е подписвал документи, които са станали причина да бъде издадено от
Община Кърджали Разрешение за строеж № 63/ 03.05.2001г., както и, че „подписите
„положени от мен“ в заявления, уведомления и протокол за откриване на
строителни линия са фалшифицирани от лицето А.Д.К. с ЕГН ********** ***“. Деецът
К. не само е имал знание за реконструкция на таванския етаж в съсобственият му
със свидетеля А.К. имот, но той е дал и съгласие за това, което се потвърждава
от свидетелските показания на последния, както и от обясненията на подсъдимия,
така и в подписаната от него нотариално заверена декларация през 1992г. Така
също със съдействието на дееца Ц.К. е изготвена и проектно- сметната
документация за тази реконструкция. На базата на внесени от свидетеля А.К.
документи, но със съгласието на Ц.К., е издадено Разрешение за строеж № 63/
03.05.2001г. и Протокол за откриване на строителна площадка от 18.06.2001г., в
който протокол под № 7 се е подписал подсъдимият К..
Спорно е по делото
дали деецът в инкриминираната жалба до прокуратурата е посочил, че неговият
подпис е фалшифициран от свидетеля А.К. в Протокол за откриване на строителна
площадка или в Протокол за откриване на строителна линия. Настоящата съдебна
инстанция приема, че подсъдимият Ц.К. е посочил, че именно в Протокол за откриване
на строителна площадка от 18.06.2001г. не се е подписвал, а вместо него се е
подписал А.К., поради следните съображения: по преписката касаеща издаване на Разрешение
за строеж № 63/ 03.05.2001г. не е издаван протокол да строителна линия, а е
наличен само такъв за откриване на строителна площадка. За това свидетелстват А.К.
и Н.Г.. Освен това през 2001г., когато е издаден този протокол, е била в сила
Наредба № 7 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, на
чиято основа по образец 2 е съставен и този протокол от 18.06.2001г. Съгласно
чл.7 ал.3 т.2 от цитираната наредба протоколът за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво, се издава в един документ,
който представлява Образец 2 Приложение № 2 към чл.7 ал.3 т.2; изброяването му
в инкриминираната жалба от 27.06.2017г. не е изчерпателно, а в нея се говори,
че подписите положени от него в документите, които са станали причина да бъде
издадено Разрешение № 63/ 03.05.2001г. и след това презаверявано, с което се
надстроява незаконен етаж, той не е полагал подписи, а те са фалшифицирани от А.Д.К.;
с молба с вх.№ 94-00-905/ 07.06.2017г. подсъдимият Ц.К. *** всички документи
във връзка с издаденото Разрешение за строеж № 63/ 03.05.2001г., измежду които
той е видял цялата налична издадена документация по повод на реконструкцията на
таванското помещение в съсобствения му имот в гр.Кърджали с А.К., включително и
Протокол за откриване на строителна площадка от 18.06.2001г. В обясненията на
дееца К. дадени на съдебното следствие той продължава да твърди, че подписът под
№ 7 в този документ, който му е и предявен в съдебно заседание, не е положен от
него, което означава, че и той, а не само действащата към онзи момент Наредба №
7, не прави разграничение между Протокол за строителна площадка и протокол за
строителна линия.
Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия Ц.К. досежно твърдението му, че не е знаел за издаденото
Разрешение за строеж за реконструкция на таванския етаж, тъй като те са
противоречиви, изолирани и нелогични, поради което бяха приети като негова
защитна версия. Те противоречат на първо място на показанията на свидетеля А.К.,
които се кредитират по мотиви описани по- горе. Прочее неговите обяснения не се
подкрепят от нито едно друго доказателства по делото, а и са вътрешно
противоречиви, тъй като той твърди, че не е знаел за това разрешение за строеж,
но пък обяснява, че е дал съгласие да се извърши тази реконструкция на
таванския етаж, както и той лично е изготвил проекта за това.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Непосредствен обект на
престъплението набедяване са обществените отношения във връзка с дейността на
гражданите по сигнализиране на съответния държавен правосъден орган, когато им
е известно, че е извършено престъпление. Обществената опасност на деянието
възниква от създаването на такова отношение между гражданина и съответния
орган, без да са налице необходимите правни и социални предпоставки, като не
допринася за правилното функциониране на правосъдието, а внася определени
смущения. Дейността на правосъдните органи може да бъде насочена неправилно,
неоснователно да бъде възбудено наказателно преследване, с което се ангажира
човешки и финансов ресурс за извършването на разследване по невярна информация,
неоснователно извършване на редица процесуално- следствени действия,
включително и достигане до съдебен инстанционен контрол. В немалко случаи
подобна дейност може да засегне авторитета и доброто име на набедения в
обществото, след като извършените спрямо него действия по разследване станат
достояние на неговия семеен и приятелски кръг, по месторабота или на широката
общественост. При набедяването се засягат множество обществени отношения, както
и лични права и интереси, а именно доброто име на пострадалия в обществото. Субект
на престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Престъплението
набедяване е довършено с предоставяне на невярна информация, уличаваща
набедения в престъпление. За осъществяване на престъплението от обективна
страна се изисква набедяването да се извърши пред надлежен орган на властта, а
именно този, който
има компетентност да започне наказателно преследване, в
случая прокурорски орган. Изпълнителното деяние на престъплението набедяване по
основния състав на чл.286 ал. 1 от НК е очертано с описателна диспозиция и се
осъществява само чрез активно поведение- действие, но не и чрез бездействие.
Престъплението набедяване е умишлено и то може да се извърши само при пряк
умисъл. Деянието по чл.286 ал.1 от НК е на просто извършване чрез активни
действия по изпълнение на деянието без предвиден престъпен резултат. Престъплението
е довършено в момента на депозиране на уличаващите сведения пред надлежния
орган.
В настоящият случай е повдигнато обвинение за изпълнителното деяние при формата
набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, която може да се осъществи
както устно, така и писмено. По делото се доказа, че подсъдимият Ц.К. пред
надлежен орган- прокурор, писмено чрез жалба е съобщил, че не е полагал подписи
в документите, които са станали причина да бъде издадено Разрешение № 63/
03.05.2001г. и след това презаверявано, с което се надстроява незаконен етаж, а
те са фалшифицирани от А.Д.К.. По този начин подсъдимият К. съзнавайки, че
набеденият А.К. е невинен, му е приписал документно престъпление, съдържайки в
себе фактическите обстоятелства на този конкретен престъпен състав, и това е
сторил пред надлежен орган. Според чл.286 от НК надлежен орган е този орган,
който има правомощията да образува, да започне наказателно преследване, а такъв
несъмнено е прокурора.
Налице е и изискуемия от субективна страна пряк умисъл, а именно знанието
на дееца, че набеденото лице е невинно. Тази констатация се извежда от
заявеното от самия деец в съдебно заседание, че той не е положил подпис под № 7
в Протокол за откриване на строителна площадка от 18.06.2001г., както и от
обясненията, че е дал съгласие за реконструкция на таванския етаж и той сам е
изготвил проекта за това, както и от нотариално заверената от него декларация
от 1992г., от разпитания свидетел А.К., и не на последно място от съдебно
почерковата експертиза изготвена от вещото лице Д.М.П.. Всички тези
доказателства убедително обосновават ясната представа у дееца Ц.К. за
фактическите параметри на волева насоченост на действията, обективирани в
жалбата подадена до прокуратурата на 27.06.2017г., че набеденото лице А.К. е
невинен. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Така също е налице
и изискуемия от закона резултат от
извършеното престъпление, а именно надлежния орган, в случая прокурора, е узнал
за неверните твърдения. Като не се изисква да им бъде дадено вяра, за да е
налице престъпния резултат, достатъчно е само знанието за това, което е
реализирано чрез подаването на жалбата в районна прокуратура- Кърджали на
27.06.2017г.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност
на деянието- типична за този вид престъпления; като отчете наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото му съдебно минало, семейна и
трудова ангажираност, както и добри характеристични данни, счете че следва да
му се наложи наказание на основание чл.54 от НК при превес на смекчаващите
обстоятелства. Поради това му определи наказание „лишаване от свобода” към минимума
за срок от 1 година, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за срок от 3
години, както и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“, което
да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по общинско радио Кърджали, като
намери, че по този начин ще се изпълнят целите на чл.36 от НК. Настоящата
инстанция приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, защото наложеното наказание
е до 3 години лишаване от свобода, а и деецът не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и преди всичко за поправянето му не е
необходимо да изтърпи ефективно определеното наказание.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата
инстанция възложи на подсъдимия Ц.И.К. направените по делото разноски както
следва: по сметка на ОДМВР- Кърджали в размер на 200лв., по сметка на Районен
съд- Кърджали в размер на 40лв. На същото основание и предвид, че са
претендирани такива от частния обвинител, то подсъдимият Ц.К. бе осъден да
заплати на А.Д.К. направените от него разноски за адвокатска защита в размер на
1080лв. в съдебното производство и 840лв.- в досъдебното производство.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: