Р Е
Ш Е Н
И Е
№
451,
31.07.2019 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание на осми юли, две
хиляди и деветнадесета година , в
състав:
СЪДИЯ: Боряна Петрова
СЕКРЕТАР:
Михаил Пенчев
След
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1898 по описа за 2018 г., по описа
на Районен съд Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК
във вр. с чл. 87, ал.1 от ЗЗД; чл.9 и сл. от ЗПК.
Ищецът “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД
гр.София, твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № PLUS-11118529.
Твърди още, че кредитът е револвиращ, потребителски
под формата на кредитна карта. На 18.03.2016 година, ответникът е активирал
предоставената му кредитна карта, максимален кредитен лимит 1 000 лв.,
който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции, чрез
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начисляват годишна лихва
и такси за обслужване. Кредитополучателят се задължава да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума. Ищецът твърди, че длъжникът е преустановил редовното обслужване
на кредитната карта на 01.10.2016 година. Поради горното ищецът е депозирал
заявление по чл. 410 от ГПК, като в негова полза е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите 112.86 лв. главница, 87.70лв. възнаградителна лихва за периода 01.10.2016г. –
10.11.2017г., 5.73лв. мораторна лихва за периода от
10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.05.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедта на длъжника е
връчена при условията на чл.45, ал.5 от ГПК, поради горното и след дадени
указания, ищецът е предявил настоящите искове и моли съда да постанови решение,
с което да признае съществуване ето им, ведно със законните последици.
При условията на евентуалност е предявил осъдителни
искове, за претендираните суми.
В
срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначения си особен
представител упражни правото си на отговор. С отговора исковете се оспорват
изцяло, като неоснователни и недоказани. Навежда твърдения, на първо място
договорът за кредит е неравноправен, поради което се явява нищожен, договорът е
нищожен и поради това, че не е бил индивидуално уговорен между страните, както
и поради липсата на съгласие на ответника за сключването му, а договорът от
страна на кредитора не е бил подписан от правоимащи
лица, да представляват кредитора, на следващо място твърди, че длъжникът по
този договор не е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят за това, че
ответникът е сключил с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София,
твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № PLUS-11118529. Съгласно договора, размера на
кредита е 1 000 лв., с месечна погасителна вноска от 105.24 лв., като кредитът
е следвало да бъде погасен на девет месечни вноски. От процесния,
представен по делото договор се установява, че лихвеният процент е фиксиран от 32.69%, общия
размер на всички плащания в размер на 1 262.88 лв. и ГПР 40.09%. Сроковете
за плащане са посочени в приложения към договора погасителен план. Страните са
уговорили, че при забава от страна на длъжника, последният дължи обезщетение за
това, в размер на законната лихва, за периода на забавата, както и направените
разноски по събирането на кредита. Съгласно договора, кредиторът е издал на
ответника, кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1 000 лв. Длъжникът
-ответникът е преустановил плащането на вноски по договора на 01.10.2016 година.
Видно от изготвената по делото икономическа експертиза размерът
на задълженията на ответника по договора възлизат на 162.89 лв., от които
112.86 лв. главница, 43.70 лв. договорна лихва за периода 02.10.2016 г. до
10.11.2017 г., 6.33 лв., лихва за забава за периода 11.11.2017
г. до 31.05.2018 година. Ответникът е преустановил редовното обслужване на
картата на 01.10.2016 година.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Поради
факта, че се касае за сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и
съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на ВКС на
РБ, исковият съд дължи извършването на служебна проверка по валидността и
действителността на договора за потребителски кредит, неговото съдържание,
както и дали са налице неравноправни клаузи, които да водят евентуално до
недействителност респективно до нищожност на договора за предоставяне на
потребителски кредит. Извършването на служебна проверка относно наличие на
противоречие на договора на императивни материално-правни
разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се
позовава на наличието на такива пороци в документа.
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответницата по договора
за заплащане на дължимите месечни вноски, като ищецът твърди, че към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, срокът на договора е изтекъл, при
което следва да се приеме, че се претендират задължения по процесния
договор, изискуеми на краен падеж- 19.02.2016 г.
Предявените
установителни искове за съществуване на
вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора договор за кредит за
покупка на стоки или услуги. Видно от съдържанието на договора, същият е
сключен лично между кредитен инспектор и ответника, поради което отношенията
между страните се уреждат от Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата
действителност, като съдът има служебно задължение да следи за спазването на
императивния материален закон. В тази връзка възраженията на ответника, че
липсва съгласие за сключване на договора, както и, че клаузите по него не са
индивидуално уговорени, са неоснователни. Съгласно легалното определение в чл.
9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит
е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на
цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята
правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит
както и останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за
сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с
разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за потребителския
кредит не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК,
договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен
носител, което изискване в случай е налице. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се
приеме, че визираните в същата реквизити са съществени и липсата им е
предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен. Процесният
договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно
изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл.
11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т.
8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и останалите изискуеми от
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК реквизити. В случая е налице
погасителен план. Той е посочен в договора, с точни дати за погасяване и с
фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за който няма променяща
се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на
това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. Чл. 11, т. 11
посочва, че договорът трябва да съдържа „ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски….“. Това е
изискването на закона, а второто предложение касае случаи при вноски, дължими при
различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият случай. Доколкото договорът
е действителен и удостоверява вземане на ищеца към ответницата относно
непогасена главница и договорни лихви, както и лихви за забава, то предявените установителни искове за съществуването на вземания по процесния договор за сумата от
112.86 лв.
главница, 87.70 лв. възнаградителна лихва за периода
01.10.2016г. – 10.11.2017г., 5.73 лв. мораторна лихва
за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 649/03.07.2018
г. по ч.гр.д.№ 1147/18 г. по описа на РСТ, са основателни, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 87, ал.1 от ЗЗД; чл.9 и
сл. от ЗПК, са основателни и доказани.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските сторени в
заповедното производство, в размер на 75 лв., както и тези в настоящото
производство, в размер на 525 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, Париж” , рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК “М. -4”, Б. П. София, сг.14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, действащ чрез пълномощника Ц.Х.С.-
юрисконсулт от М.Т.Г. ЕГН ********** ***6, представляван от назначения му
особен представител адв. Д.Ж. АК Търговище в размер на 112.86 лв. главница,
87.70 лв. възнаградителна лихва за периода
01.10.2016г. – 10.11.2017г., 5.73 лв. мораторна лихва
за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
649/03.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 1147/18 г. по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА
М.Т.Г. ЕГН ********** ***6, представляван от назначения му особен
представител адв. Д.Ж. АК Търговище да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, Париж” , рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК “М. -4”, Б. П. София, сг.14, представлявано от Д. Д. – зам. управител, действащ чрез пълномощника Ц.Х.С.-
юрисконсулт, направените по ч.гр.д.№ 1147/18 по описа на РСТ разноски, в размер
на 75 лв., и разноски в настоящото производство, в размер на 525 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Търговище.
Съдия: