РЕШЕНИЕ
№ 260017 / 9.10.2020г. , град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На
осми септември, през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
296 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба Р.Д.Д.- Д., ЕГН: **********,
В.Г.Д., ЕГН: ********** и К.Г.Д., ЕГН **********, всички с адрес: ***,
представлявани от пълномощника адв. П.С.Д., срещу К.В.В., ЕГН: **********,***.
С исковата молба е предявен иск за прогласяване нищожността на нотариален акт
за собственост № 161, нотариално дело №1049/1993 г. и за приемане за установено
със сила на пресъдено нещо, по отношение на К.В.В. с ЕГН: ********** ***, че
ищците са собственици на придаваемото по регулация дворно място, заедно с
построените в него сгради, както и всички подобрения и приращения в имота. С
молба – уточнение постъпила по делото на 07.07.2020г., се посочва, че ищците
искат прогласяване нищожността на
нотариалното удостоверяване по нотариално дело № 1049/1993 година и със сила на
пресъдено нещо да се признае по отношение на К.В.В. с ЕГН: ********** ***, че
ищците са собственици на придаваемото по регулация дворно място, заедно с
построените в него сгради, както и всички подобрения и приращения в имота.
В исковата си молба ищците излагат, че
заедно с ответницата са съсобственици на недвижим имот, находящ се в град
Карнобат с номер на имота 501.4053, за който е образуван УПИ I в квартал № 125
по ПУП- ПРЗ на град Карнобат, с площ 508 кв. м., в който се намирали две
сгради: масивна еднофамилна сграда с
площ от 98 кв.м, и масивна еднофамилна сграда с площ от 43 кв. м. Първоначално
имотът представлявал дворното място с площ от 265кв.м. и сграда от 98 кв.м. и
бил собственост на съпрузите Д.Н. Д. и В.Ц. Д.. По-късно съпрузите дарили на
сина си Г. Д.Д. /наследодател на ищите/ ½ ид. ч. от дворното място и намиращата се в
него постройка. След дарението по реда действащия ЗТСУ/отм./ имотът бил
отчужден и съсобствениците били обезщетени, с възможността да закупят два апартамента.
Предвиденото мероприятие по тогава действащия ЗРП не било изпълнено и след
влизането в сила на реституционния ЗВСВНОИ имотът бил възстановен на Г. Д.Д. и на В.Ц. Д.. Делът
на Д.Н. Д., починал през 1983г., бил наследен от преживялата съпруга В.Ц. Д. и
неговите низходящи - Р.Д. Н. и Г. Д.Д. /наследодател на ищците/, при квоти: 2/8
ид. ч. за В.Ц. Д., 1/8 ид.ч. за Р.Д. Н. и 5/8 ид. ч. за Г. Д.Д.. При тази съсобственост, площта на дворното
място, било увеличено с придаваеми 185 кв. м. и къщата от 43 кв. м., при което имотът
достига общо 450 кв. м. Преди Община Карнобат да прехвърли придаваемото място,
съсобственика В.Ц. Д. с молба до Кмета на Общината, отказала да участва в
заплащането на придаваемото място в полза на двете си деца Р.Д. Н. и Г. Д.Д.. Наследодателят на ищците
платил сумата в размер на 40 277 лева,
като към този момент той бил в брак с първата ищца Р.Д.Д.. Твърди се
от ищците, че средствата са били семейни между Г. Д. и Р.Д. и това дава
основание на ищците да считат, че придаваемото място и къщата от 43 кв.м. са
станали изключителна
собственост на Г. Д.Д.. Ищците считат нотариалния акт с който В.Ц. Д., Р.Д.Д./Н./
и Г. Д.Д. са признати за собственици на придаваемото място е незаконосъобразен
и като такъв следва да бъде отменен. По повод на същия нот.акт посочват, че молбата
за иницииране на нотариалното производство е подадена единствено от Р.Д. Н., в
акта липсват пълното име на лицата, които са участвали в производството, липсвал
номерът, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност.
Твърдят, че от нот.акт не е ясно въз основа на какви документи е издаден акта.
В нот.акт не отразено дали е била взета
предвид обяснителната записка на кмета на град Карнобат, в която изрично е
посочено, че В.Ц. Д. се отказва от своя дял от придаваемия имот в полза на
двете си деца, като към обяснителната записка е била приложена и квитанция за
плащане на придаваемото място единствено от Г. Д.Д., която не е приложена по
нотариалното дело, както и оценителния протокол, в нотариалния акт не била
упомената жилищната сграда, съществувала в имота и за която има издадено
удостоверение от община Карнобат. Ищците считат нот.акт за нищожен, като
уточняват че се касае за нищожно нотариално удостоверяване, тъй като придаваемият
имот е станал съпружеска имуществена общност между Р.Д.Д. и Г. Д.Д., поради
което съпругата –първата ищца е следвало да бъде страна по сделката. Твърди се
още, че нот.акт с който Р.Д. Н. и Г. Д.Д. даряват на ответника общо 1/2 ид.ч, касае първоначалния
имот и не включва придаваемата част към имота. С оглед на тези твърдения ищците
считат, че нотариален акт № 6, нотариално дело 1912/1995
година на нотариус при РС-Карнобат, не е породил своя транслативен ефект,
относно придаваемото място, тъй като с посочения нот.акт В.Ц. Д., Р.Д. Н. и Г. Д.Д.
даряват на ответника общо 1/2 ид.ч, но от първоначалния имот, не и от
придаваемата част.
В срока за отговор ответникът оспорва
исковите претенции, с твърдения, че искът за нищожност на нотариален акт за
собственост № 161, нотариално дело №1043/1993 г. е недопустим, тъй като се
атакува констативен нотариален акт, който може да бъде отменен, но не и да се
прогласи за нищожен. Оспорват твърдението, че с представената молба от
наследодателката В. Д., се е разпоредила с придадената по регулация част от
дворното място, тъй като представеният
по делото нотариален акт е завършващият етап от процедурата по завземане
придаваеми по регулация части от съседен парцел. Позовават се на чл.110 от
ЗТСУ/отм./ недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица се смятат за
отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план, като между
собственика на парцела и собственика на придаваемия имот, възникват
облигационния отношения във връзка със заплащане на предаваемото място. Твърдят,
че действащите към момента на влизането и в сила законодателни разрешения, по
силата на самата регулация, праводателите на страните, са станали собственици
на парцела като цяло, тъй като дворищнорегулационният план има пряко
отчуждително действие. Собственикът на парцела, към който се придават части от
съседен имот, става собственик и на придаваемите места от деня, когато планът
влезе в сила - чл. 110, ал. ЗТСУ. Поради тази причина ответникът счита че
придаваемите към имота места не стават СИО. Излагат се подробни съображения за
неоснователност на исковите претенции.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител поддържат
исковите претенции.
Ответницата К.В., чрез процесуалният си представител оспорва иска по
съображения изложени в отговора на исковата молба.
Страните претендират разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна:
Страните са съсобственици на
недвижим имот, представляващ дворно място с площ на имота 508 кв.м., в УПИ І
4053, кв.125 по ПУП на гр.Карнобат и на намиращите се в него две жилищни сгради
– двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна със ЗП от 98 кв.м. с пл. №
501.4053.1, построена 1952г. и едноетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна
със ЗП от 43 кв.м., построена 1950г., с пл. № 501.4053.2.
С нотариален акт № 45, нотариално дело № 448/1970
г. съпрузите Д.Н. Д. и В.Ц. Д. даряват на сина си Г. Д.Д./наследодател на
ищците/ ½ ид.част от дворното място, ведно с ½ ид.ч. от намиращата
се в него постройка. Към момента на дарението дворното място представлявало
имот с пл. № 1490 в кв. 75 по плана на гр. Карнобат от 1966 г. с площ 265 кв. м.
Не се спори от страните, че след дарението по тогава действащия ЗТСУ съсобственият
имот е отчужден до размера на притежаваната от съсобствениците ид.част: от съсобствениците Д. и В. Д. до
размера на тяхната ½ ид.ч. и от Г. Д.Д. до размера на неговата ½ ид.ч. Като компенсация за извършеното
отчуждаване собствениците на имота са обезщетени с възможност да закупят два апартамента. Няма
спор по делото и за това, че предвиденото мероприятие по тогава действащ ЗРП не
е изпълнено и след влизането в сила на реституционния ЗВСВНОИ по ЗТСУ, заповедта
за отчуждаване е отменена и с решение на кмета на Община Карнобат
имотът е възстановен на наследодателя Г. Д.Д.
и на В.Ц. Д.. Отчужденият тогавашен имот с пл.
№ 1209 кв. 75 по плана от 1974 година се възстановява в собственост на неговите
собственици- Г. Д. и В. Д.. Тъй като към момента на реституционна процедура
първоначалният съсобственик Д.Н. Д. е починал и неговият дял се наследява от
преживялата съпруга и съсобственик В.Ц. Д. и неговите низходящи деца- Р.Д. Н. и
наследодателя на ищците Г. Д. *** да
прехвърли придаваемото място, съсобственикът В.Ц. Д. с е подала молба до кмета на
община Карнобат, входирана на 21.07.1993 година, с която заявила, че не желае
да участва в плащането на придаваемото място и предоставя това право на
останалите съсобственици – Г. Д.Д. и Р.Д.Д.. Това обстоятелство е отразено и в обяснителната
записка от 1993 година на кмета на град Карнобат. В самата обяснителна записка
е посочен номерът на квитанцията за извършеното плащане от 40277 лева на
придаваемото място, представена от Г. Д.Д..
С нотариален акт 161, нотариално дело 1049/1993
година от 16.09.1993г. В.Ц.
Д., Р.Д.Д. и Г. Д.Д. са признати за собственици на недвижими имот находящ се в
гр.Карнобат-общинско място от 185 кв.м. заедно с всички подобрения и трайни
насаждения в него.
С нот.акт № 6, том
IV нот.дело № 1912/1995г. В.Ц. Д. дарява 2/8 ид.ч., Р.Д. Н. дарява 1/8 ид.част и и Г. Д.Д.
дарява 1/8 ид.част на К.В.В. /внучка на В.Ц. Д., дъщеря на Р.Д. Н. и племенница
на Г. Д.Д./*** представляващ дворно място от 420 кв.м, образуващо парцел
II-1521 кв.125 по плана на гр.Карнобат с описани граници на имота, ведно с
построената в него жилищна сграда от две помещения в избения етаж и четири
стаи, кухня, баня тоалетна, коридор на първия етаж и същата част от
подобренията и насажденията в него. По силата на дарението К.В. е станала
собственик на ½ ид.ч. от имота.
С договор от 17.06.2005г. община Карнобат е продала на Г. Д.Д.
и К.В.В. правото на собственост върху недвижим имот – частна общинска
собственост с площ 62 кв.м. представляващо придаваемо място при действащия ЗТСУ
/отм./ цялото от 498 кв.м.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.472 от ГПК/отм./ за
обявяване нищожността на нотариалното удостоверяване осъществено с нот.акт №
161 от 16.09.1993г., нот.дело № 1049/1993 год. на нотариус при Районен съд
–Карнобат и положителен установителен иск по
чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците
са собственици на придаваемо място от 185 кв.м., ведно с всички подобрения и трайни насаждения в него, придобито от В.Ц.
Д., ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН ********** и Г. Д.Д. ЕГН ********** по одобрен
регулационен план на гр.Карнобат, което е придадено към парцел II- 1521 в
кв.125 на града, за което е издаден нот.акт № 161 от 16.09.1993г. дело №
1409/1993г.
По иска за нищожност на
нотариалното удостоверяване на атакувания нотариален акт:
Нищожността на нотариалното
удостоверяване е правна последица от тежък порок на извършеното удостоверяване.
Доколкото функцията на нотариуса е да удостовери безсъмнено съдържанието на
определени факти, на които той сам е станал свидетел, то нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е
имал право да го извърши Водещите до нищожност пороци по своето естество са свързани или с
най-съществените елементи от процедурата по извършване удостоверяването или с
обстоятелства, касаещи самоличността или дееспособността на лицата, чиито волеизявления нотариусът е
удостоверил – арг. от чл. 472 ГПК/отм./ съответстващ по съдържание на чл.576 от
сега действащия ГПК. Нотариалните удостоверявания са предназначени да укрепят
сигурността на гражданския оборот и съдът намира, че посочването на основанията
за нищожност на нотариалното удостоверявания в чл. 576 от ГПК и в чл. 472 ГПК/отм./
е не само изрично, но и изчерпателно т.е. разпоредбата не може да се тълкува
разширително.
В атакувания
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № 161 том
II дело № 1049/1993 г., съдия при Районен съд Карнобат, осъществяващ нотариална
дейност е отразил, че в канцеларията му в гр.Карнобат на 16.09.1999 година са
се явили лицата В.Ц. Д., ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН ********** и Г. Д.Д. ЕГН **********,
тримата от гр.Карнобат, т.е. в нот. акт са отразени трите имена на лицата,
индивидуализирани с единните си граждански номера и тяхното местожителство.
Отразено е в нот.акт, че лицата са собственици, по силата на одобрения
дворищнорегулационен план на гр.Карнобат, на 185 кв.м. ведно с всички
подобрения и трайни насаждение в него при граници –север и запад –улици, юг-
жилищен комплекс и изток –В.Ц. Д., Р.Д.Д. и Г. Д.Д., което място се предава по
регулация към парцел II-1521 кв. 125 по плана на града, в собственост на молителите В.Ц. Д., Р.Д.Д. и Г.
Д.Д.. Нотариалният акт съдържа всички обстоятелства посочени в чл. 476 от ГПК
/отм/. Съгласно чл.476 б.“в“ от ГПК/отм./, нот. акт следва съдържа трите имена
на лицата, участващи в производството и тяхното местожителство, но не е имало
изискване да се посочва номера, датата, мястото и органа на издаване на
документа за самоличност, както е предвидено в сега действащия ГПК –чл.580. Твърдението,
че нотариалното удостоверяване е нищожно, тъй като молбата за издаване на
нот.акт е подадена само от Р.Д. е неоснователно, тъй като законът не поставя изискване
всички съсобственици да подписват молбата или да подават поотделно молби за
издаване на нот.акт, но е задължително явяването на всички съсобственици пред
нотариуса, което условия е спазено.
Съгласно чл.110
от ЗТСУ/отм./ недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица се смятат
за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план.
Дворищнорегулационният план има пряко отчуждително действие и В.Ц. Д., Р.Д.Д. и
Г. Д.Д. са станали собственици на придаваемото място, по силата на самата регулация.
Съгласно чл. 110, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), длъжник по дворищнорегулационния план е
собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях,
както и всеки последващ приобретател на парцела. Ирелевантно е обстоятелството
кой от съсобствениците е платил на община Карнобат, придаваемото място от 185
кв.м., тъй като това са отношения между съсобствениците, а и платилия обезщетението
за цялото място има право на облигационно вземане от останалите съсобственици,
съобразно притежаваната от тях част от съсобствения имот. Без значение за
изхода на спора, но за прецизност на изложението, следва да се отбележи, че
внасянето на сумата от само Г. Д. *** не води до извод, че сумата е от семейния
бюджет на Г. Д. и Р.Д. –първата ищца, а е напълно възможно съсобствениците
предварително да са уредили помежду си финансовите отношение във връзка с
плащането на придаваемото място и цялата сума да е внесена от един от съсобствениците,
но както беше посочено това е без значение за изхода на спора.
Молбата
на В.Ц. Д. ***, че се отказва от своя дял, в полза на децата си, не може да
породи твърдените от ищците последици. След влизането в сила на
дворищнорегулационния план В. Д. е станала собственик на придаваемото място, а
съпругата на Г. Д.- Р.Д. не може да участва в нотариалното производство по
издаването на нот.акт № 161 от 16.09.1993г. по нот.дело № 1049/1993г. тъй като
не е притежавала собственост върху отчуждения през 1980г. имот находящ се в
гр.Карнобат ул.Сашо Кофарджиев № 11, към който се придават тези 185 кв.м.
Неоснователно
твърдението, че в нот.акт не са били описани всички документи, въз основа на които
се издава нот.акт, тъй като законът изисква кратко описание на представените
документи. Неоснователно е и твърдението за нищожност на нотариалното удостоверяване,
поради факта че не е отразена
съществуващата сградата в придаваемото място. В нот.акт № 161/16.09.1999 г. е
отразено, че В.Ц. Д., Р.Д.Д. и Г. Д.Д. са признати за собственици на
придаваемото място на основание чл.287 от ППЗТСУ, съгласно който предаваемите
места преминават в собственост ведно със сградите съоръженията и подобренията. Неоснователно
е твърдението на ищците, че нот.акт № 6, том IV нот.дело № 1912/1995г. с който В. Д., Р. Н. и Г. Д. даряват общо ½ ид.част на К.В.
не е породил транслативен ефект по отношение на придаваемото място.
По изложените съображения исковите претенции са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърлянето на исковите претенции, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в размер от 1000.00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Д.Д.-
Д., ЕГН: **********, В.Г.Д., ЕГН: ********** и К.Г.Д., ЕГН **********, тримата
с адрес: ***, с правно основание по чл.472 от ГПК/отм/ за обявяване нищожността на нотариалното удостоверяване осъществено с
нот.акт № 161 от 16.09.1993г. нот.дело № 1049/1993 год. на нотариус при Районен
съд –Карнобат, с който В.Ц. Д., ЕГН **********, Р.Д.Д. ЕГН ********** и Г.
Д.Д. ЕГН **********, тримата от гр.Карнобат са признати за собственици на недвижими
имот находящ се в гр.Карнобат-общинско място от 185 кв.м., придадено към парцел II- 1521 в кв.125 на града,
находящо се в гр.Карнобат, ул****.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Д.Д.- Д., ЕГН: **********,
В.Г.Д., ЕГН: ********** и К.Г.Д., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, с
правно основание по чл.124 от ГПК за признаване
за установено по отношение на К.В.В., ЕГН **********,***, че ищците са
собственици на придаваемо място от 185 кв.м. ведно с всички подобрения и приращения в имота, придобито от В.Ц. Д., Р.Д.Д.
и Г. Д.Д. по силата на одобрен регулационен план на гр.Карнобат, придадено към
парцел II- 1521 в кв.125 на града, за което е издаден нот.акт № 161 от
16.09.1993г. дело № 1409/1993г.
ОСЪЖДА Р.Д.Д.- Д., ЕГН: **********, В.Г.Д.,
ЕГН: ********** и К.Г.Д., ЕГН **********, тримата с адрес: *** да заплатят на К.В.В.,
ЕГН **********,*** сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща
направените от ответника разноски по делото.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: