Решение по адм. дело №425/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Ф. С. Е. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], действащ чрез адв. Б. М., в която се твърди, че с Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали му е било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Сочи, че обжалвал постановеното разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. бил представляван от изрично упълномощен за това адвокат: Б. М. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключен договор за правна защита и съдействие № [номер]/[дата], за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

С Решение № 2153-08-100/14.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали била отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. Решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, било обжалвано пред Административен съд Кърджали, който с Решение № 1348/20.06.2025 г., постановено по административно дело № 237/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали, отменил оспорения акт на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали.

Счита, че направените от него разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, съставлявали имуществена вреда. Поради особеностите на предвиденото в специалния закон/КСО/ административно производство, разпореждането на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали не можело да бъде обжалвано директно пред съда. В КСО липсвал специален ред. по който страната, оспорваща административен акт по административен ред можело да търси направените разходи по повод на оспорването. В АПК въпросът с разноските в административното производство бил уреден в чл. 12. ал. 3 от АПК, а именно, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред. В глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсвала норма, уреждаща този въпрос. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК съдът се произнасял по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Съдебната практика приемала, че липсвал процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, поради което претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване на акт по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следвало да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед горното намира, че в конкретния случай били налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като държавата отговаряла за вредите, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действа.то виновно. изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включвали следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка - пряка и непосредствена между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика на ВАС приемала, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следвало да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следвало да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат.

В случая била налице предпоставката - отменен незаконосъобразен административен акт, издаден в изпълнение на административна дейност.

На следващо място, налице било и второто условие за възникване на право на обезщетение, т.е. настъпили вреди за ищеца, които били пряко следствие от издадения незаконосъобразен административен акт - Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Национален осигурителен институт гр.София [улица], да заплати на Ф. С. Е. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. за обжалване по административен ред на Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. Б. М. е постъпила молба, с която поддържа иска по изложените в исковата молба съображения и моли за решение в този смисъл.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът НОИ – София, чрез пълномощника юрисконсулт Д. В. депозира отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. В тази връзка се сочат твърдения, че процесният договор за правна защита и съдействие е уреждал договорни отношения между страните – клиент и адвокат, по силата на който доверителят е заплатил адвокатско възнаграждение на адвокат, а не на ТП на НОИ – Кърджали. Изложени са съображения, че фактът, относно наличието на отменен от Административен съд – Кърджали акт на директора на ТП на НОИ – Кърджали и връщането на преписката за ново произнасяне на ръководител „Пенсионно осигуряване“, по подаденото заявление, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не водело автоматично до извода, че са настъпили вреди и то, които са в пряка и непосредствена връзка с отменения акт. В заключение се сочи, че в случай съдът уважи иска, то ищецът би получил обезщетение за целия правен спор, общо в размер на 1000 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск и присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност релевира искане съдът да не присъжда или да намали адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. От пълномощника юрисконсулт Д. В. е постъпило писмено становище, в което оспорва исковата молба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на доводите си за необоснованост и неоснователност на исковата претенция. Сочи релевантните разпоредби на чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 117 от КСО. Счита че в конкретният случай не са налице основанията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Искането е съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба като неоснователна и присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не бъдат присъждани или бъдат намалени претендираните от ищеца разноски за адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор Д. изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Счита, че видно от материалите от приложеното адм. дело № 237/2025 г. по описа на АдмС – Кърджали, претърпените от ищеца вреди, в резултата на обжалване по административен ред на незаконосъобразния административен акт, са били възстановени в производството пред Административен съд – Кърджали. Безспорно било, че е налице незаконосъобразен административен акт, който бил отменен по надлежния ред от АдмС - Кърджали, както и че ищецът е претърпял щети, но те били репарирани, а целта на производството по ЗОДОВ била да се възстановят претърпените действителни щети от ищеца, но не и да бъде обогатен той резултата на това производство. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.12.2024 г. Ф. С. Е. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], е депозирал в ТП на НОИ – Кърджали Заявление с вх. № 906-01-96, с което е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица/л. 80 от а. д. № 237/2025 г. на Административен съд – Кърджали, прието като доказателство в настоящето производство/.

С Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали на ищеца е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица/л. 29 от а. д. № 237/2025 г./.

Недоволен от размера на отпуснатото обезщетение, Ф. С. Е. е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което е било постановено Решение № 2153-08-100/14.03.2025 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което жалбата против Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г., е била отхвърлена. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г., на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, ищецът е сключил Договор за правна защита и съдействие № [номер]/[дата] с адв. Б. З. М. от АК – [област], с договорено и заплатено, в брой, възнаграждение, в размер на 500 лв./л. 7 от а.д. № [номер]/[дата]/.

С Решение № 1348/20.06.2025 г., постановено по а. д. № 237/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, е било отменено Решение № 2153-08-100/14.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, като съдът е постановил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление с вх. № 081-00-1759 на Ф. С. Е., при спазване на дадените указания по прилагането на закона. Изрично в мотивите на акта съдът е посочил, че решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Решението на административния съд е окончателно и е влязло в сила на 20.06.2025 г.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за допустим.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от отмененият като незаконосъобразен административен акт, издаден от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ. В конкретния случай искът за обезщетение е предявен в 5-годишен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е бил отменен незаконосъобразният административния акт.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното разпореждане на длъжностно лице в ТП на НОИ - Кърджали, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация – Национален осигурителен институт гр.София, който е юридическо лице и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК. В тази връзка, съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, НОИ е юридическо лице със седалище в [населено място], каквито очевидно не са териториалните поделения - чл. 9, ал. 1 от Правилника.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на НОИ – София, за причинените имуществени вреди на Ф. С. Е.. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В случая е безспорно, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт – Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, потвърден с Решение № 2153-08-100/14.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, които актове са отменени с влязло в сила Решение № 1348/20.06.2025 г. по а. д. № 237/2025 г.

Отменените като незаконосъобразни решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали са индивидуални административни актове. С процесното разпореждане не е било уважено заявеното право на обезщетение, за което съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО е предвидено задължително административно обжалване.

Предвид изложеното, то е налице първата от по-горе посочените предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ.

Както в КСО, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия момент е действаща разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск, относно присъждане на разноски сторени в административното производство не може да се запълни с прилагането на чл. 143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредба регулира разпределеното на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски, направени в производството пред директора на ТП на НОИ, развило се по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. Прилагането на посочената процесуална норма/чл. 143/ по аналогия е недопустимо. Единствената възможност за страните в този случай е да реализират правата си по исков ред. В този смисъл е налице и съдебна практика - Решение № 3407 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16005/2010 г., IV о., Решение № 12086 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2011 г., IV о.

С други думи, единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.

Настъпилите за ищеца вреди са в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт като по делото е безспорно, че в производството по оспорване на разпореждането пред административния орган, ищецът е упълномощил адвокат, за което е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което се установява от приложения по делото в оригинал Договор за правна защита и съдействие № [номер]/[дата]

Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г., за което, както вече бе посочено по горе законодателят е предвидил задължително обжалване по административен ред. В конкретния случай е налице намаляване на имуществото на Ф. Е., поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което е предизвикано от издаване на незаконосъобразното разпореждане. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния акт, с който неблагоприятно е засегнат ищецът.

Настоящият състав приема, че адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения неоснователни са доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли преки вреди.

В конкретния случай обаче, заплатеното от Ф. С. Е. адвокатско възнаграждение му е било присъдено в производството по а.д. № 237/2025 г. Видно от мотивите на Решение № 1348/20.06.2025 г. съдът изрично е посочил: „В тази връзка по делото са налични доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което възнаграждение видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие № [номер]/[дата]/л. 7/ е заплатено в брой от жалбоподателя. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съразмерно с фактическата и правна сложност на делото и съответства на осъществените процесуални действия от страна на пълномощника, поради което следва да бъде присъдено в пълен размер“. С решението е осъдено ТП на НОИ – Кърджали да заплати на жалбоподателя/ищец в настоящето производство/ разноски в размер на 510 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. За така присъдените разноски в полза на Ф. С. Е. е издаден и изпълнител лист № [номер]/[дата], надлежно получен от процесуалния му представител.

В материалите по а.д. № 237/2025 г. не се съдържа друг ДПЗС освен обсъденият в мотивите на Решение № 1348/20.06.2025 г. по делото – Договор за правна защита и съдействие № [номер]/[дата] Предвид това и доколкото в исковата молба е посочен именно цитираният ДПЗС № [номер] от [дата], възнаграждението по който се претендира като настъпила имуществена вреда за ищеца, то съдът счита, че искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

С други думи, претендираното от Ф. С. Е. обезщетение за имуществени вреди, настъпили от заплащането на възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. за обжалване по административен ред на Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, са били надлежно репарирани, респ. присъдени в негова полза в производството по а.д. № 237/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, като деловодни разноски по делото, за което на ищецът е издаден изпълнителен лист.

Присъждането на заплатеното от Ф. Е. адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № [номер]/[дата] в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали в съдебното производство по а.д. № 237/2025 г., с решението по което са отменени Решение № 2153-08-100/14.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, води до неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претендирани като настъпили именно от заплащане на адвокатско възнаграждение по горецитирания ДПЗС. Да се приеме противното би означавало съдът да легитимира неоснователно обогатяване в полза на ищеца за сметка на Национален осигурителен институт.

Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от 500 лв., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

С оглед отхвърлянето на иска за обезщетение, то неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на законна лихва.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на НОИ следва да бъдат присъдени разноски за юрисконуслтско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. С. Е. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], против Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление: [населено място] ***, [улица], иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 500 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. за обжалване по административен ред на Разпореждане № 081-00-1759-3/05.02.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА Ф. С. Е. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], да заплати на Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление: [населено място] ***, [улица], разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.