Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Добрич, 20.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на трети юни през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №452 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която срещу А.М.Х. с ЕГН ********** и М.Н.Х. с ЕГН **********, в условията на обективно и субективно пасивно съединяване са предявени следните искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:
-3000лева, представляваща главница по договор за заем от№ 509/01.11.2017г.
-310лв. договорна лихва, начислена за периода от 31.01.2018г. до 01.02.2019г.
-395лв., представляваща наказателна лихва съгласно чл.10 от договора, начислена за периода 31.01.2018г. до 01.02.2019г.
-законната лихва върху главното задължение, начиная от подаване на исковата молба до окончателното му заплащане.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
Между страните бил сключен договор за заем за сумата от 3000лева. В договора е уговорена договорна лихва 14,5% /чл.8/., както и наказателна при просрочие в размер на лихвата по зема завишена с добавка 20%/чл.10 ал.1/.
Вторият ответник се задължил с договор за поръчителство за задължението на А.М..
След получаване на заетатата сума заемополучателя не заплатил нито една погасителна вноска.
Претендират се сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцовата страна, представлявана от надлежно упълномощен адвокат сочи, че договорната лихва, която се претендира е начислена за период от 31.01.2018г. до 01.02.2019г. Същият бил периода и за наказателната лихва. Договорът е с продължителност 12 месеца и е изтекъл на 01.12.2018г., а искова молба била подадена на 07.02.2019г. Поддържа се искането за назначаване на ССчЕ.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
На
01.11.2017год. между „ВЗКАЧС - Добруджанска спестовна каса - Добрич и А.М.Х. е сключен договор за заем
№509/01.11.2017год. Предмет на договора е предоставен от заемодателя „ВЗКАЧС -
Добруджанска спестовна каса – Добрич заем на А.М.Х. в размер на 3000.00лв. –
оборотни средства за ремонт на жилище. На същата дата 01.11.2017год. към договора
е сключен и договор за поръчителство с М.Н.Х..
Заемът е предоставен за срок от 12 месеца,
считано от датата на усвояване на заема, а заемодателя дължи годишна лихва в
размер на 14.5%. Дневният лихвен процент е договорен като съотношение между
годишния лихвен процент по заема и 365 дни.
При
просрочие на погасителните вноски /по главница или лихви/ се начислява
наказателен лихвен процент за забава върху просрочената погасителна вноска в
размер на лихвата по заема за съответния период, завишена с надбавка от 20%
върху просрочената сума.
Заемателят се задължава да извършва
погасителните вноски в срок до 20-то число на всеки съответен месец от
действието на договора за заем в размерите им съгласно погасителния план. В
погасителния план главницата е предвидено да бъде платена на 01.11.2018год.,
т.е. при изтичане срока на договора.
Видно
от писмо-покана до ответниците, връчена на 17.1.2019г./така известие за
доставяне на Български пощи/, заемодателят сочи, че заетата сума е усвоена на
датата на сключване на процесния договор, като заемателя и поръчителя се
приканват да заплатят заетите суми поради изтичане на договора на 01.11.2018г.
По делото е изготвено и прието като
доказателство заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза. Вещото
лице, след извършена проверка на материалите по делото и проверка в счетоводни
документи на „ВЗКАЧС - Добруджанска спестовна каса – Добрич, е установило, че при
сключване на договора е удържана първата вноска от 24.00лв. Още две плащания са
извършени на 05.01.2018год. и на 31.01.2018год. Общо платените суми по кредита
са 136.00лв.
Вещото лице изчислява в два варианта
размера на договорната и наказателна лихва съобразно клаузите на договора,
както следва
-първи
вариант – за периода от 31.01.2018год. – 01.02.2019год., така както е
заявен в исковата молба остатъка от договорната лихва е 303.20лв., наказателната лихва върху лихвите е 139,17лв. и наказателната лихва върху главницата - 260,88лв.
-
втори вариант – с начална дата, посочена в исковата молба - 31.01.2018год.
и крайна дата 01.11.2018год. – датата на прекратяване на процесния договор за
заем, поради изтичане на неговия срок. В този вариант остатъка от договорната
лихва е 303.20лв., а наказателна
лихва върху лихвите - 58,82лв. Общата им стойност е 362.02лв.
Размера на останалата непогасена главница
е 3000.00лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Уговорката за наказателна лихва, която да се заплаща в
случай на пропуснат срок за плащане на паричен дълг с фиксиран падеж изцяло
покрива характеристиките на неустойка за забава (чл. 92 ЗЗД).
Наказателната лихва по договора се формира от два основни компонента –
договорната лихва по чл. 8, ведно с надбавка във фиксиран размер от 20
пункта/чл.10/.
Искането за присъждане на законна лихва се основава на нормата на чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК, с оглед характера на предявеният иск, ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на процесните вземания и техния размер, конкретно да докаже сключването на договор за заем и предаване на заетата сума на ответника, сключването на договор за поръчителство и надлежно упражняване претенцията относно поръчителя.
Безспорно от представения договор се установи, че страните са постигнали съгласие, по силата на което ищецът се задължил да предаде на ответника парична сума в заем с конкретна дата на връщане -01.11.2018г. С оглед липсата на твърдения и доказателства, че на датата на падежа задължението е платено, то за неизправната страна е възникнало задължение за връщане на заетата сума от 3000лева. Това главно задължение, съгласно двустранно подписания погасителен план следва да се заплати на 01.11.2018г. Падежа на главното задължение е настъпил, вземането е изискуемо и претенцията за заплащането му от кредитополучателя- основателна. Върху главното задължение следва да се начислява и законна лихва за забава, начиная от подаване на исковата молба до окончателното му плащане.
Относно размера на договорната лихва следва да се вземе предвид постановката на т.2 от ТР по тълк.д№3/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. С изтичането му договорна лихва не се начислява, а само законна за забава. С оглед на това, периода, за който ищцовата страна настоява да се начисли уговорената договорна лихва следва да се редуцира между претендираната началната дата 31.01.2018г. до окончателното изтичане на договора- 11.01.2018г. Размера на договорната лихва дължима за срока на договора е изчислен с погасителния план и възлиза общо на 439,20лв. След приспадане на платеното от заемополучателя в размерна 136лв., непогасеното задължение за договорна лихва за периода от 31.01.2018г. до окончателното изтичане на договора- 01.11.2018г. възлиза на 303,20лв. До този размер исковата претенция подлежи на уважаване, а за горницата до претендираната сума от 310лв. следва да се отхвърли.
Относно размера на претендираната
неустойка: От договора се установява, че неустойка се начислява върху
просрочените договорни лихви и върху просрочената главница в размер на лихвата
по заема за съответния период, завишена с надбавка от 20% върху просрочената
сума.Вещото лице изчислява размера на неустойката върху дължимите лихви за
периода от 31.01.2018г.-01.02.2019г. на 139,17лв. Освен това е изчислен и
размера на наказателната лихва върху главницата за периода от
01.11.2018г./датата на падежа и/ до 01.02.2019г., а именно в размер на
260,88лв. Общо задължението за неустойка съгласно експертизата възлиза на
400,05лв.Тъй като с исковата молба се претендира по-малък размер, искът за
неустойка следва да се уважи изцяло за него в размер на 395,00лева.
По претенциите срещу втория длъжник в качеството му на
поръчител:
Отговорността на М.Н.Х. се обосновава от ищеца
единствено на договорно основание, а
именно сключен договор за поръчителство. Съгласно нормата на чл. 138 от ЗЗД с
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице
да отговаря за изпълнение на неговото задължение. В случая ищецът и М.Х. са
сключили именно договор за поръчителство, който отговаря на изискванията за
редовност, като сключен в писмена форма. На следващо място е налице действително задължение на третото
лице-кредитополучател, поради събраните данни, че отпуснатия му кредит е
преведен по негова банкова сметка. ***ценка относно преклузивния срок по чл.147
от Закона за задълженията и договорите.
В Решение № 83 от 26.05.2017 г. по търг. д. № 50394/2016 г., IV г. о. на
ВКС, е посочено, че когато в договор е уговорено, че обезпечено
с поръчителство задължение към кредитодателя (главното задължение по смисъла на
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД) ще се погасява на отделни погасителни вноски с различни,
последователни падежи, то несъмнено погасяването на всяка от тези вноски води
до погасяване на съответната част от задължение. Когато дадена вноска не бъде
погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок, дата), от
този момент тя става изискуема и кредитодателят успешно може да проведе иск
срещу кредитополучателя за плащането на същата вноска. От това ясно следва и
изводът, че от същата дата – падежът на вноската – започва да тече и
6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и ако кредитодателят бездейства и не
предяви иск срещу кредитополучателя в рамките на този срок, с изтичането му се
прекратява задължението на поръчителя за плащане на същата вноска. Тоест,
преклудира се отговорността му за съответната част от задължението. При това,
на база погасителния план, следва да се
приеме, че отговорността на поръчителя за всички анюитетни плащания за
договорна лихва до 07.08.2018г. е погасена тъй като е изминал шестмесечен срок
от настъпване на изискуемостта им, а исковата молба е подадена на 07.02.2019г.
За поръчителя може да се ангажира отговорността за договорна лихва за
последните четири вноски, платими на 20.08.2017г, 20.09.2018г., 20.10.2018г.
и 01.11.2018г., в общ размер на
124,80лв., видно от погасителен план /л.13/. За горницата над така установения
размер, до претендирания от 310лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Неустойка върху недължимите от поръчителя вноски за
договорна лихва не следва да се начислява. Такава се дължи само върху дължимите
последни четири вноски. В таблица 3 от счетоводната експертиза вещото лице е
изчислило размера на неустойката за всяка вноска, а общия размер на неустойката
върху последните четири вноски за исковия период възлиза на 70,36лв. Освен
това е изчислен и размера на наказателната лихва върху главницата за периода от
01.11.2018г./датата на падежа и/ до 01.02.2019г., а именно в размер на
260,88лв. Общо задължението за неустойка, за което може да бъде ангажиррана
отговорността на М.Х. възлиза на 331,24лв. За този
размер искът по отношение на поръчителя е основателен, като за горницата над
така установеното задължение до претендираното от 395лв., искът за неустойка
срещу поръчителя, подлежи на отхвърляне.
Вземането за главница в размер на 3000лв. не е погасено по
отношение на поръчителя, тъй като неговия падеж е на 01.11.2018г. и до подаване на исковата молба на 07.02.2019г.
не е изтекъл срокът по чл.147 от ЗЗД.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ищецът
основава иска си срещу поръчителя само на договорно основание, но не и на
основание законова солидарност, основана на брак/евентуален между ответниците/.
Не е допустимо съдът да излиза извън обхвата на твърденията и исканията на
ищеца.
Относно разноските: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответната страна следва да се възложат сторените от ищеца по делото съдебни разноски за държавна такса в размер на 220лв., за адвокатски хонорар в размер на 660лв. и 200лв. хонорар на вещо лице.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.М.Х. с ЕГН ********** да заплати на „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
-3000лева, представляваща главница по договор за заем № 509/01.11.2017г., ведно със законната лихва за забава върху главното задължение, начиная от 07.02.2019г. до окончателното му плащане;
-303,20лв. договорна лихва, начислена за периода от 31.01.2018г. до 01.11.2018г.
-395лв., представляваща наказателна лихва съгласно чл.10 от договора, начислена за периода 31.01.2018г. до 01.02.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск срещу ответника А.М.Х. с ЕГН ********** за горницата от 303,20лв. до претендирания размер от 310лв. договорна лихва, както и за периода от 01.11.2018г. до 01.02.2019г.
ОСЪЖДА М.Н.Х. с ЕГН ********** да заплати на „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр****, в условията на солидарност с кредитополучателя А.М.Х. с ЕГН ********** , следните суми:
-3000лева, представляваща главница по договор за заем № 509/01.11.2017г.
-124,80лв договорна лихва, начислена за периода от 20.08.2018г. до 01.11.2018г.
-331,24лв., представляваща наказателна лихва съгласно чл.10 от договора, начислена за периода 20.08.2018г. до 01.02.2019г. върху договорната лихва и за периода от 01.11.2018г. до 01.02.2019г., върху главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск срещу ответницата М.Н.Х. с ЕГН ********** за горницата над 124,80лв. до претендирания размер от 310лв. договорна лихва, както и за периодите от 31.01.2018г. до 20.08.2018г. и от 01.11.2018г. до 01.02.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск срещу ответницата М.Н.Х. с ЕГН ********** за горницата над 331,24лв. до претендирания размер от 395лв. наказателна лихва, както и за периода от 31.01.2018г. до 20.08.2018г.
ОСЪЖДА А.М.Х. с ЕГН ********** и М.Н.Х. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на „***”, ЕИК **, със седалище и адрес на управление *** сторените съдебни разноски за държавна такса в размер на 220лв., за адвокатски хонорар в размер на 660лв. и 200лв. хонорар на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................