Решение по дело №284/2025 на Административен съд - Плевен

С Решение № 22 от 10.01.2025г., постановено по АНД № 2243/2024 г. Районен съд – гр. Плевен потвърдил Наказателно постановление № Р–006316/08.11.2024 г. на директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на "СИТИ КЕШ" ООД - София, ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 8 ЗПК.

Със същото решение жалбоподателят е осъден на основание чл. 63д ал. 5 вр. ал. 4 ЗАНН вр. чл. 27е НЗПП и чл. 143, ал. 3 АПК да заплати на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите паричната сума в размер на 150 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от "СИТИ КЕШ" ООД - София, в която се излагат подробни доводи за неправилност на въззивния съдебен акт, незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и допуснати съществени нарушения в хода на административното производство по издаването му, които не са съобразени от първостепенния съд - касационни основания по смисъла на чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Направено е искане да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови отмяна на оспореното наказателно постановление, претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касация е подал писмен отговор чрез процесуалния представител юрк. Р. М., с който оспорва подадената касационна жалба. Излага становище, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лв.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е представено становище, чрез юрк. Б., с което заявява че поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея основания и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС- Плевен е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

С касационната жалба се повтарят в голяма степен оплакванията от въззивната жалба, по които е налице произнасяне с решението на РС – Плевен.

Настоящият съдебен състав счита, че РС – Плевен е събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съдът намира, че в хода на въззивното съдебно производство безспорно са установени фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН, във връзка с които е издадено и оспореното НП, а именно че в офис за бързи кредити, в гр.Плевен, бул. „Д.Попов“ № 4, стопанисван от търговеца се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 200 до 5000 лв, но на видно място в помещението за обслужване на клиенти няма поставена достъпна информация в писмена форма, относно общите условия, тарифите и реда, при които кредиторът предоставя потребителски кредити. Горните обстоятелства са установени при проверка на 28.05.2024 г., с КП №2739090.

Настоящият съдебен състав напълно споделя анализа на доказателствата, извършен от въззивния съд. Изложени са обосновани аргументи защо се кредитират показанията на свидетелите С. Н. Н. и Р. К.. Същите кореспондират с фактите от АУАН и Констативен протокол № К-2739090/28.05.2024 г., които следва да бъдат ценени като валидни писмени доказателства, тъй като представляват официални документи, издадени по установения ред и форма от длъжностни лица в кръга на службата им – чл. 93, т. 5 от НК. По делото не са ангажирани доказателства оборващи констатациите в АУАН и КП, поради което съдът обосновано е приел за доказано извършено нарушение на чл. 5, ал. 8 от Закона за потребителския кредит. Нарушението е описано с всички признаци от обективна страна на деянието както в АУАН, така и в обжалваното НП, квалифицирано е правилно и санкцията е наложена на основание на приложимата за конкретния случай санкционна разпоредба на чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.

Не се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е на формално извършване и настъпването на вредни последици не е елемент от състава му. Ето защо няма никакви основания да се приеме, че обществената опасност на същото е по - ниска в сравнение с други нарушения на същата законова разпоредба. Не са допуснати и нарушения при индивидуализация на наложеното наказание, тъй като определената санкция е в минималния предвиден от закона размер.

При така изложените съображения съдът счита, че в производството пред РС – Плевен не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които да обуславят отмяна на въззивното решение. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед този изход от делото, в полза на ответника по касация на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., които са поискани своевременно.

Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 10.01.2025 г., постановено по АНД № 2243/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен.

ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД - София, ЕИК: *********, да заплати в полза РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите деловодни разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението е окончателно.