№ 83
гр. Сливен, 24.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242200100547 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата Г. А. С., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Х.,
упълномощена от 19.02.2025 г.
Ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, редовно
призовано, не изпраща представител.
Вещото лице Х. В. У., редовно призован, не се явява.
Вещото лице С. В. С., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят К. П. Х., редовно призован, се явява.
Постъпила е молба от ЗЕАД „Булстрад Виена иншуръс груп“, в която се
сочи, че поради служебна ангажираност няма да имат възможност да изпратят
представител в днешното съдебно заседание. Нямат възражения по даване ход
на делото. Заявява, че ответното дружество е склонно да постигне
споразумение по делото, но отправеното предложение било отклонено от
страна на ищцата. Няма възражения по доклада. Прави възражение за
изслушване на постъпилата извън процесуалните срокове авто-техническа
експертиза.
Не възразява срещу изслушването на постъпилата съдебно-медицинска
експертиза, като поставя и въпроси към вещото лице. Няма възражение по
приемането й в производството.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК приема, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
АДВ. Х.: Поддържам предявения иск. Запозната съм с доклада по
делото. Запозната съм и с разпределението на доказателствената тежест.
Нямам възражения по проекто-доклада и разпределението на
доказателствената тежест, като заявявам, че поддържам всички
доказателствени искания, които сме въвели с исковата претенция,
включително и това за изготвяне на съдебно психологична и психична
експертиза на Г. С., по което няма произнасяне. Представям молба с препис за
ответната страна, с диск и разчитане на самия диск, който ми беше
предоставен сега от ищцата, във връзка със снимка направена на
тазобедрените стави и моля да бъде представена в днешното заседание на
вещото лице медик да я погледне и да даде някакво становище, във връзка с
консолидацията на самите счупвания. Водим двамата допуснати свидетели и
те са пред залата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения и предявен на страните с определение рег. №
15/10.01.2025 г. за насрочване на делото проекто-доклад, за окончателен.
Съдът констатира, че съдебно-медицинската експертиза е изготвена в
срока по чл. 199 от ГПК, поради което пристъпва към разпит на вещото лице,
като СНЕ неговата самоличност, както следва:
Д-р С. В. С. – **, българин, български гражданин, неосъждан, висше
образование, семеен, без родство, дела и особени отношения със страните по
делото.
Вещото лице ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност, която
носи за невярно заключение, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и
2
съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението си, което съм представил.
АДВ. Х.: Тъй като вещото лице не успя да направи личен преглед на
ищцата, тъй като е неподвижна действително и е във вкъщи и не може да
излиза, моля вещото лице просто да погледне консолидацията на таза, тя е
разчетена, за да каже своето мнение във връзка с възстановяването й след
инцидента.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Аз нямам нищо против да го погледна, но смятам, че
не е коректно аз да коментирам. Мога само да се запозная с диагнозата и
рентгеното изследване.
Съдът ЗАДАДЕ на вещото лице въпросите поставени от ответното
дружество в молбата им от 21.02.2025 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Припомням само, че бяха минимални изливите.
Мисля, че бяха минимални. На втория рентген от 16.09.2024 г. има описание
на изливите. Всеки може да си представи 100 мл колко е в една часа и
съответно 50-60 мл. За мен, това са малки изливи. Когато са малки, тогава по
преценка на лекуващите лекари, не се прави торакоцентеза с дренажи, за да се
изкара. Очаква се да се резорбират. Макар и пациентката – ищцата, да е доста
възрастна, няма данни в медицинска информация за това, че има усложнения
по повод на двустранните плеврални изливи. Затова поведението е било
изчерпателно. Единствено и само от проведения телефонен разговор с
дъщерята на ищцата имам информация, че идва рехабилитатор на място за
физикална терапия, за раздвижване, а в ежедневието с помощта на дъщеря й
ходи до тоалетна, но като цяло пази леглото. Самостоятелно не може да се
движи. Пациентката е много възрастна и при жените след менопаузата са
много изразени остеопоратичните изменения, което преди малко беше
отбелязано в отговора на диагноза на рентгеновото изследване.
Възстановяването е затруднено и бавно във времето, във връзка с възрастта.
На ищцата е купено специално легло, което да се грижи за тялото –
декубитално, ниските части на гърба, глутеусите, подбедриците и петите най-
често, поради натиска няма достатъчно добър прилив на кръв и се получават
рани от залежаване наречени „декубитуси“. Семейството и децата й явно се
грижат добре за жената, за да закупят такова хубаво легло.
3
АДВ. Х.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатата и изготвена от вещото лице съдебно
медицинска експертиза.
На вещото лице д-р С. В. С. ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО в размер на 400 лв.,
платимо от бюджетните средства на съда.
Със своето определение за насрочване на делото, съдът е допуснал до
разпит на един свидетел при режим на призоваване и двама свидетели при
режим на довеждане.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетели, като сне тяхната
самоличност.
Т.М.Л. – **, българка, българска гражданка, висше образование,
омъжена, неосъждана, пенсионер, дъщеря на ищцата на Г. С..
Съдът разясни на Т.Л., че като дъщеря на ищцата може да откаже да
свидетелства.
Г-жа Л.: Желая да свидетелствам.
Р.Т.К. – **, българка, българска гражданка, висше образование,
разведена, неосъждана, работещ пенсионер, без родство и други отношения
със страните по делото.
К. П. Х. – **, българин, български гражданин, средно образование,
осъждан – за алкохол, преди повече от 5 години, работи, без родство и други
отношения със страните.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свидетелите Р.К. и К. Х. и ПРИСТЪПИ към
разпит на свид. Т.Л..
СВИД. Т.М.Л., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
4
РАЗПИТАНА КАЗА: Ние пристигнахме в Бургас, след като ни
съобщиха, че майка ми е претърпяла инцидент. Пристигнахме на следващия
ден след инцидента, а я видяхме едва след 5 дни, тъй като тя беше в
реанимация. Не ни беше позволено да общуваме с нея и общувахме само с
дежурния лекар, който в определени часове ни съобщаваше по телефона какво
е нейното състояние. След 5 дни я видяхме на излизане от реанимация, докато
я прехвърляха в отделение Травматология, където вече можехме да я
посещаваме и всъщност аз от тогава започнах да се грижа за нея, защото
трябваше да я храня с лъжичка, трябваше да я обръщаме и помагах на
персонала. След още 6 дни тя беше преведена в Рехабилитация, където аз
даже имах й легло, понеже се грижех активно за нея, тъй като тя не беше в
състояние да се обръща, да се храни и аз я хранех, обръщахме я, обслужвахме
изцяло с медицинските лица. Първото ми виждаме на майка ми беше пет дни
след инцидента.
Тогава разговаряше с мен. Мъчеше се да ме успокои мен, но изглеждаше
зле, тъй като имаше видими рани, тя и досега даже ги има, тъй като
предполагаме, че е била влачена и част от кожата й се е смъкнала, освен
тежките наранявания и беше в тежко състояние. Виждаха се по лицето белези,
по ушите, след това видяхме, че и в косата има шевове. Тя беше лежаща,
изглеждаше като човек в лежащо състояние. След като я изписаха от
болницата аз продължих да се грижа за нея в Нова Загора. Пристигнахме в
нейната къща, където тя си живее и преди това се бяхме погрижили да
докараме легло специално медицинско – дюшек, който е специален и като
пристигнахме от Бургас директно я сложихме на това легло в Нова Загора.
След като пристигнахме от Бургас я сложихме в леглото в Нова Загора и на
практика от тогава, сега вече състоянието й е по-добро, но на практика от
тогава аз се грижа за нея – смяна на памперси, хранене, подготвяне на храна,
чистене на къщата. Тя сама не може да се обслужва. До сега не може да се
обслужва. На мен ми се наложи да отсъствам началото на януари за две
седмици и имаше 24 часа човек при нея. Сега става, вече е в състояние да
стане, тя по-рано не можехме да седне сама. Минахме през процеса на сядане,
започна сама да се обръща с времето, сама да сяда и някъде от средата на
декември, вече след като беше направена снимката, това беше единственото
излизане, носехме я с одеяла, за да й направят снимка, след заключението, че
вече може да стъпи с крак, защото до тогава не й беше позволено да стъпи с
5
крака на земята, тъй като уврежданията на таза бяха такива, че можеше да се
получи допълнителна беля и от края на м. ноември практически тя вече може
да стъпи на земята, изправихме я, наехме рехабилитатор, който идва вкъщи 4
пъти в седмицата. От самото начало направихме такъв опит, но ни
посъветваха самостоятелно да правим упражнения, които казаха. Значи ние
още октомври месец извикахме рехабилитатор и той каза, че на практика не
той не може да помогне, освен да покаже упражнения, които ние ще правим,
тъй като тя не е в състояние. Тя не беше в състояние даже да вдигне крака си
сама, тъй като големия удар се е паднал от дясната страна. Аз всеки ден й
помагах да вдигаме крака, да правим упражнения, за да държи мускулатурата
здрава. От средата на декември вече е в състояние с държане на седне.
Тоалетният й стол е точно до леглото и е в състояние да седне на стола и да се
обслужва. Съвсем по няколко крачки се правят задължително с чуждо
присъствие, тъй като тя е много нестабилна. С проходилка, държи се с
проходилката, прави по 1 крачка, 2 крачки, ние я следим, включително и
рехабилитаторът, като в негово присъствие става това. Съмнявам се, че може
да стане такава, каквато беше преди произшествието. Съмнявам се, но се
надявам. Съмнявам се, защото даже сега като гледам крачките, които прави
изглежда всичко това по много различен начин. Тя беше много активен човек,
пазаруваше, готвеше, грижеше за къщата и за котката си включително. Тя
живееше сама в Нова Загора. Практически от 2016 г., откакто почина баща ми,
тя сама живее, сама се грижи за всичко. Има настройка, самостоятелна е,
независим човек, подвижна, изключително подвижна. Всяка седмица се среща
с приятели, всяка година големи празненства, тя е била учителка, в малкия
град хората се познават, знаят се и като се излезе навсякъде има приятели,
познати, контактите са много активни. Освен това тя е много активна и с
фейсбук, и с интернет, тоест в много посоки. Тя е много силен човек и има
голямо и силно желание за поправяне, но няколко пъти ми спомена, този
прозорец, който гледа постоянно, тези листа които падат от дърветата, това е
единственото, което вижда и й е омръзнал този живот. А преди седмица малко
ме уплаши даже, защото каза, че не й се живее вече така, по-добре да е бил
минал през главата й. Това беше моментно според мен. Аз имам приятел
психиатър, който я посещава от време на време, следи я, посъветва я да пие
някакви лекарства, които биха й помогнали, но тя се държи здраво. Тя не е
поискала да се консултира с психиатъра. Тя е много затворен човек и общо
6
взето аз съм човекът, който трябва да наблюдава и да вижда какво става. Тя се
опитва и цял живот се е опитвала със всичко да се справя сама. Такъв типаж е.
Аз забелязах просто, че изпада в едни такива странни настроения и казва, че
не й се живее. Не иска да я обслужват. Ненавижда това, че аз я обслужвам.
Това й е най-голямата мъка да не може сама да отиде до тоалетна. Ако нямах
познат психиатър, може би щях да потърся психиатрична помощ. Говореше за
инцидента много. Всеки посетител, който влезеше вкъщи ние се стремяхме да
ги ограничаваме заради грипа, но на всеки посетител, който влизаше тя
започваше да разказва как е отворила очи и е видяла, че се намира като на
релси между колела, Как е чула виковете на хората и тя е започнала силно да
вика, как е имала усещането, че я влачат в едната посока и после в другата.
Това на всеки един човек се разказваше постоянно и сега тя пак се връща към
това. Посещението на психиатъра беше приятелско и частно посещение и тъй
като това е мой приятел говорим за това. Той ми каза, че трябва много да я
пазя, много да съм внимателна към нея, да се опитвам да й създавам
разнообразие и да идват повече хора вкъщи, за да може тя излее всичко това,
защото е задържано вътре в нея и тя има нужда да го изказва отново и отново.
Поддържа контакти. Тя е вече в състояние да бъде на фейсбук, вече е в
състояние да бъде на интернет и да говори по телефона, да контактува с
приятелите си. Ограничили сме посещението от гледна точка на това, че се
притесняваме от грипа. Това е основното ни притеснение. Даже сме ги
предупредили, но хората искат да дойдат, да я видят, защото има много
приятели и много контакти и тя желае, но така се разбрахме и се убедихме, че
трябва да се предпазва, защото имахме ситуация, в която тя се разболя юни
месец, точно покрай рождения си ден, когато имахме хубави празненства
заедно. Аз я разболях всъщност, пътувах много и хванах някакъв грип и тя го
изкара по-тежко и с това напомняне я убедих, че трябва да се пази.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не се
противопоставяме да се освободи свидетелката от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид. К..
Свидетелката Р.Т.К., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Обадиха ми се по телефон за инцидента. Бяхме на
7
плажа, това беше на 13-и, петък, септември, миналата година, след обяд в 3:30
ч. бяхме заедно на плажа с Г. С., пихме кафе и се разделихме. Тя каза, че ще
остане още малко на плажа и ние си отидохме в нашия хотел. Може би час, час
и половина, след това ми звънна телефона. Видях че от нейния телефон ми се
звъни и ми се обади мъжки глас и ме попита дали съм приятелката на Г. С. –
Р.. Казах, да, каза, че Г. е блъсната от кола, но е добре. Само това беше. Не
беше дошла линейката, когато отидох. Аз само си взех телефона, чехлите и
един шал върху банския и тръгнах. Може би пет минути след това бях на
мястото на инцидента и гледката няма да изчезне от съзнанието ми. Беше
потресаващо. Тя лежеше облегната в скута на шофьора. Цялата в кръв, всичко
беше обелено по нея – глава, лице, ръце. Той й даваше вода да пие и
единственото добро беше, че тя е в съзнание и ми разказа даже, че я влачил.
Аз я придружих до болницата с линейката, останах там докато я
обработят в спешен център и я качат в реанимация и от там нататък ни казаха,
че не може да виждаме, в Реанимация не се влиза и тогава се обадих на
дъщеря й, че трябва да дойдат. След инцидента я видях вече в Нова Загора,
когато я прибраха. Аз живея в СЗ. Тя беше много активна жена. Живееше и се
справяше сама със всичко. Посещавали сме я и тя е идвала при нас на гости.
Общо взето веднъж в месеца, понякога два пъти в месеца, сме се виждали. Аз
съм трета братовчедка с дъщеря й. Нейният съпруг и майка ми са втори
братовчеди, от едно село са.
Когато я видях в Нова Загора, беше на легло, беше превързана цялата –
ръце, крака. Не можеше да се обслужва сама. Лекарите казаха, че 40 дни не
трябва да се опитва дори да сяда. Дъщеря й се грижи за нея. Само дъщеря й й
помага. След инцидента засега може с проходилката да отидо до коридора да
се върне, не може да ходи до тоалетна, има тоалетен стол, който е до леглото й
и все още ползва тоалетния стол. Може би последния половин месец не съм я
виждала, не съм ходила, но не може да си вземе нещо за ядене сама. Когато
сега прави крачки я боли. Не съм виждала и незнам пие ли лекарства. Една
жена, която всяка седмица излиза с приятелки на кафе, празнува всички
празници, да е прикована толкова време на легло, депресирана е и ако не е
силният й дух, може би физически няма да издържи. Не говорим за
инцидента, когато сега се видим.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не се
противопоставяме да се освободи свидетелката от залата.
8
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид. Х..
Свидетелят К. П. Х., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: На 13.09.2024 г., в края на работния ден, когато
изпълнявах служебните си задължения и се намирах в Стария град в Несебър,
зареждах последния си обект и след като приключих правих маневра на заден
ход, за да излизам от обекта и в същия момент усетих, че нещо се случва. Чух
някакъв шум, хората започнаха да викат и усетих, че съм ударил човек.
Излезнах от колата, видях, че отдолу има жена, извадих я от буса, оказах й
първа помощ, в следващия момент хората вече бяха звъннали на тел. 112. Тя
беше в съзнание, дадохме й вода.
Бусът беше пред заведението, в близост до ресторант „Ч“, точно име не
мога да кажа на кръчмата, в близост до ресторант „Ч“. То е нещо като алея,
само че е свободна и за коли. Там ходят много пешеходци. Не мога да кажа, че
е пешеходна алея, защото е позволено за коли, колите имат достъп до
обектите. Аз бях в дъното на пътя. Пътят е без изход и затова трябваше да
правя маневра на заден ход. Пътят не е със специално предназначение, защото
има и цивилни коли и коли на случайни хора. Няма знак за забрана за МПС.
Нямаше знак, че е само за пешеходци. Когато започнах маневрата назад
задължително винаги гледам, с пуснати аварийни светлини, но то се случи
толкова бързо, че не можах да разбера какво се случва. Задължително бяха
пуснати аварийните светлини. Аз като потеглям назад имам видимост колкото
ми позволяват двете странични огледала. Ако някой изскочи зад автомобила,
нямам видимост на задната част на автомобила, защото има мъртва точка, на
която има такъв момент.
На заден ход не минах никакво разстояние. Може би много малко
разстояние съм минал, защото когато тръгнах и чух викове на хората и
дръпнах ръчната и слязох от автомобила. Аз усетих, че става нещо. Аз спрях,
не съм потеглял напред. Дръпнах ръчната. Жената, която ударих не съм я
видял преди инцидента наоколо. Пешеходците вървят по алеята. Тротоарите са
превзети от сергии и павилиончета. Нямам идея дали в близост има пешеходна
пътека.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
9
противопоставяме да се освободи свидетеля от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
АДВ. Х.: Аз поддържам искането си за допускане и изготвяне на
съдебно психиатрична експертиза.
Съдът намира, че не следва да допусне поисканата от ищцовата страна
съдебно психиатрична експертиза, поискана с исковата молба, с оглед
събраните по делото гласни доказателства и непредставяне на писмени
доказателства за посещения при психиатър, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата, чрез процесуалния й
представител, за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА рентгеново изследване на тазобедрени стави от
11.11.2024 г., като върна на процесуалния представител на ищцата всички
снимки и дискове.
Съдът установи, че изготвената от вещото лице съдебно-техническа
експертиза е депозирана в съда на 18.02.2025 г., тоест не е изтекъл срокът по
чл. 199 от ГПК, поради което вещото лице следва да бъде изслушано в
следващо съдебно заседание.
АДВ. Х.: Нямам други доказателствени искания.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
10
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 02.04.2025 г. от
13:30 ч., за която дата и час ищцата следва да се счита редовно призована чрез
своя процесуален представител, а ответното дружество при условията на чл.
56 ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Х. У..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:45 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
11