Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
09.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 15420 по
описа за 2017 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 172022 от 14.07.2017г. по гр.д. № 24321/2016г.
Софийски районен съд, 47 състав отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
срещу „Н.И.О.“ ЕООД, ЕИК *******, обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 331.68 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. 01.2013г. - м. 04.2015г., сумата 56.92 лв. -
лихва за забава за периода 28.02.2013г. - 02.02.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед по чл. 410 ГПК по гр.д. № 7982/2016г. на Софийски районен
съд, 47 състав. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 300 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при
участието на „Б.“ ООД, като трето лице помагач на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност. И в
заявлението по чл. 410 ГПК, и в исковата молба въззивникът твърдял, че
ответникът неоснователно се е обогатил в размер на исковите суми, поради което,
като се произнесъл по иск на договорно основание, районният съд постановил
недопустимо съдебно решение. Установяването на договорни отношения между
страните не било предмет на предявените искове, а съдът се произнесъл по
непредявен иск. Поради това моли съда да обезсили атакуваното решение, а ако
счете, че решението е допустимо – да го отмени като неправилно. Претендира
разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „Н.И.О.“ ЕООД с
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство
по списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо
като постановено по непредявен иск.
Районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, в която се
съдържат противоречиви твърдения – от една страна ищецът цитира легални
дефиниции относно потребители на топлинна енергия за стопански нужди и се
позовава на общи условия на договор, а от друга се твърди, че писмен договор не
бил сключен между страните, каквото е изискването на ЗЕ относно потребители на
ТЕ за стопански нужди /сега клиенти на ТЕ за небитови нужди/, както и че
ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищеца, поради което се
претендира паричната равностойност на това, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
При наличие на такива противоречиви твърдения, които не позволяват да се
даде правна квалификация на претенцията, районният съд е следвало да укаже на
ищеца по реда на чл. 129 ГПК да отстрани нередовността. Това не е направено, а с
решението си СРС се е произнесъл по претенциите като такива на договорно
основание. И тъй като нямало сключен писмен договор между страните /каквото
твърдение изрично се съдържа в исковата молба – ответникът не се отзовал на
поканата за сключване на договор и такъв не бил сключен/, отхвърлил исковете
като неоснователни.
След дадени от въззивния съд указания по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК, с
молба от 16.10.2018г. ищецът – въззивник заявява, че няма сключен договор с
ответника за процесния период и сумите се претендират на основание
неоснователно обогатяване.
Видно от приложеното гр.д. № 7982/2016г. на СРС, 47 състав, със заявлението
по чл. 410 ГПК главницата също е претендирана при твърдения, че длъжникът се е
обогатил без основание за сметка на заявителя със стойността на доставената в
имота му топлинна енергия. Същевременно от заповедта по чл. 410 ГПК не може да
се направи извод дали същата е издадена за дължими суми на договорно основание
или на основание неоснователно обогатяване.
Съобразно уточнените от ищеца факти, предявеният главен иск има правната си
квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, доколкото се твърди, че с цената на доставената топлинна
енергия ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, т.е. не се твърди наличие
на договорни отношения между страните, а неоснователно обогатяване. В нарушение
на диспозитивното начало в процеса районният съд е разгледал и уважил иска на
договорно основание – чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Така същият се е произнесъл по главен
иск, с какъвто не е бил сезиран. Съдът не е обсъдил релевантните за спора по
чл. 59 ЗЗД факти, а такива във връзка с наличие на договорно правоотношение
между страните. Като не се е произнесъл по предявения главен иск и се е
произнесъл по непредявен иск, без да разгледа и правнорелевантните за спора
факти, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което
на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК подлежи на обезсилване, вкл. по отношение
на иска за лихви като обусловен от главния иск. Делото следва да се върне на
СРС за ново разглеждане на предявените искове от друг състав на същия съд. С
акта по същество районният съд ще следва да се произнесе и по претенциите за
разноски на страните за настоящото производство, като ги разпредели с оглед
изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 172022 от 14.07.2017г., постановено по гр.д. № 24321/2016г. на
Софийски районен съд, 47 състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Б.” ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.