РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 24.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ***
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7561 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Й.К.П. ЕГН **********, К.П.П.
ЕГН ********** и Н.П.П. ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес *** срещу о.Д.М. ЕИК *********,
представлявано от кмета на общината ***, установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че спрямо ответникът ищците са собственици пo наследство
и давност на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с площ от 1175
кв.м., находящ се извън строителните граници на град Тръстеник, о.Д.М.
съставляващ имот планоснимачен номер 1751, съгласно действащите улична и
дворищна регулации на града, утвърдени със Заповед № 432 от 1972г.,
североизточно от кв.70, при граници: улица, ПИ 1748 на ***, ПИ 1754 на ***, ПИ
1752 на ***, мера, ПИ 1750 на ***, при квоти, както следва: по отношение на Й.П.
- 4/6 идеални части; по отношение на К.П.- 1/6 идеална част; по отношение на Н.П.-
1/6 идеална част.
Твърди се, че по силата на
нотариален акт, вписан в Службата по вписванията при Районен съд Плевен Вх.
peг. №13773 от 25.08.2008г., Акт №130, том 37, д. №8956/08г. ищците са признати
за собственици по давностно владение и наследство с права: по отношение на Й.П.-
4/6 ид. части; по отношение на К.П.- 1/6 ид. част и по отношение на Н.П.- 1/6
ид. част на процесния недвижим имот. Излага се, че се опитали да продадат
имота, но при опит за снабдяване с необходимите документи узнали, че не те са
собственици на същия, а той като пасище, мера е записан като собственост на о.Д.М.
във връзка със съставен акт за общинска собственост №9061, издаден през 2018г.
Сочи се, че по разписен лист имотът в действителност се води на тяхно име.
Твърди се, че в издадената скица №934/05.11.2018г., изрично е отбелязано, че
имотът е тяхна собственост. Излага се, че от скицата се установява и, че
уличната и дворищна регулация са одобрени със Заповед №432/28.02.1972г. Твърди се, че не им е връчвано уведомление за
промяна на плана или на предназначението на имота, нито за съставянето на акт
за общинска собственост.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищците моли съда да уважи предявеният иск и да им
присъди разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В нарочна писмена защита сочи, че
от събраните по делото доказателства е установено, че процесният имот има
самостоятелен № 1749 и е включен в разписният лист на гр. Тръстеник, като
земята не е одържавявана и не е внасяна в ТКЗС, не е включвана в кооперативните
земи, поради което и не е налице основание да бъде възстановявана с акт на ПК.
Твърди, че поради факта, че имотът не е следвало да бъде възстановяван по реда
на ЗСПЗЗ, то за ищците не е било налице основание да искат същата да им бъде
възстановена, поради което и имотът не е станал общинска собственост. Поради
изложеното моли съда да уважи депозирания иск.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на ИМ, като счита, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Сочи, че процесният имот представлява част от
земеделска земя - пасище, мера, цялото с площ от 114,844дка, четвърта
категория, в местността „Пасището“, представляващ поземлен имот с идентификатор
73359.404.549 по КККР на град Тръстеник, одобрени с Заповед №РД-18-1306 от
16.07.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че същият е заявяван за
възстановяване в Общинска служба „Земеделие“ -гр.Долна Митрополия от името на О.Д.М. Излага, че процесната земя е възстановена с
право на собственост на О.Д.М. с решение №16 000 на 25.05.1998г. Сочи, че за
имота е съставен АОС /публична/ №9393/17.12.2019 г. на основание чл.59, ал.1 от ЗОС. Твърди, че за имота има съставени и предходни АОС, а именно: АОС /публична/
№8885/03.02.2017г., вписан в Служба по вписванията при ПРС с вх.№1539 от
17.02.2017г. акт №144, том 3, дело №616/2017г., съставен на основание чл.59,
ал.2 от ЗОС и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ; АОС /публична/ №9061/06.11.2018г., вписан в
Служба по вписванията при ПРС с вх.№12149 от 07.11.2018г., акт №46, том 31,
дело №6761/2018г.; акт АОС /публична/ №3461/30.08.2007г., който акт е вписан в
Служба по вписванията при ПРС с вх.№17350 от 23.10.2012г., акт №175, том 45,
дело №9444/2012г. АОС, съставен на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, във връзка
с чл.27 от ППЗСПЗЗ и решение №16 000/25.05.1998г. на ОСЗГ - Д. Митрополия. Сочи
се, че имотът предмет на настоящото дело преди влизане на КККР представлява
част от земеделска земя - пасище, мера, цялото с площ от 119,584дка, четвърта
категория, в местността „Пасището“ , представляващ имот №000250 по плана за
земеразделяне землището на град Тръстеник, с ЕКАТТЕ 73359. Излага, че за
придобиване по давност на процесния имот е необходимо на първо място да бъде
установено владение върху имота и изтичане на определен от закона срок. Счита,
че не са налице и предпоставките за признаване на изтекла придобивна давност, в
полза на ищците, относно описания по горе имот, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС.
Твърди се, че съгласно чл.86 от ЗС във връзка с чл.7, ал.1 от ЗОС е забранено
придобиването по давност на имоти публична общинска собственост. Излага се, че
в настоящия случай описания процесен имот е с характер на публична
собственост/пасище/ и неговото придобиване по давност е забранено по закон.
Сочи се, че имотът никога не е заявяван за възстановяване от Общинска служба по
Земеделие - Долна Митрополия, от ищците по делото. Поради изложеното моли съда
да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и
да му присъди разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Сочи, че процесният имот е заявен за
възстановяване от ответника и има издаден акт за общинска собственост. Сочи, че
в настоящето производство не се доказана соченото от ищците придобивно
основание.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложения по
делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство №23, том ІV, рег. №5812, дело № К472/2008 г. по описа на
нотариус Р. *** с рег. №083 на НК София, с район на действие ПлРС, че страните
по делото са признати за собственици при сочените в ИМ идеални части на
процесния недвижим имот.
Приобщено като доказателство по
делото е и Приложение №3 за недвижим имот, от който се установява, че ищцата по
делото Й. П. е декларирала в Данъчна служба гр. Д. Митрополия процесният
недвижим имот.
Установява се от приложените по
делото доказателства, че за процесния имот, като включен в границите на по –
голям недвижим имот администрацията на община Д. Митрополия е издала следните
АОС, а именно: АОС №3461/30.08.2007 г. за имот
с площ от 119,584 декара; АОС №8885/03.02.2017 г. за имот с площ от 117,934
декара; АОС №9061/06.11.2018 г. за имот с площ от 117,946 декара и АОС № 9393/17.12.2019
г. за имот с площ от 114,844 декара;
Представено като доказателство по
делото е и решение №16000 от 25.08.1998 г., от което се установява какви земи
са възстановени на ответника по делото по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ.
Установява се от приложеното по
делото Удостоверениеи зих. №РД-12-04-79-2 /18.12.2019 г. на ОД „Земеделие“ –
Плевен, ОС „Земеделие“ Д. Митрополия, че ищците не са подавали заявление за
възстановяване на право на собственост върху процесния недвижим имот и, че
същия е част от имот с идентификатор № 73359.404.549 по КККР на гр. Тръстеник.
Приобщени като доказателство по
делото са и Заповед № 432/29.02.1972 г. на ОНС гр. Плевен за одобряване на
регулационен план в гр. Тръстеник, както и извадка на разписен лист към него.
В хода на производството е изслушано заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните. В заключението си вещото лице установява, че:към датата на изготвянето на експертизата статута на имота е
земеделска земя, като основанието за това е изключването му от строителните
граници на гр. Тръстеник; че като попадащ в границите на КВС същият е записан
като идеална част от, попадаща в пасище, мера ІV категория, с площ от 119,584
декара, находящ се в местността „ пасището“ и съставляващ ПИ №000250; че процесният
имот е бил самостоятелен обект на кадастъра при съставяне на кадастралния и
регулационен план на гр. Тръстеник, като по този план имотът има граници и
кадастрален номер 1751 и е вписан в разписния лист на плана; че имотът е вписан
в разписният лист, съпътстващ сега действащия кадастрален и регулационен план
на гр. Тръстеник; че след изключването на имота от регулацията на гр. Тръстеник
през 1972 г. и със създаването на КВС на землището на гр. Тръстеник към настоящия
момент имотът е включена в ПИ 000250; че част от изключените от регулация
имоти, които са станали елемент на картата за възстановена собственост в
различно време са възстановени на бившите собственици; че липсват данни
процесната земя да е внасяна в ТКЗС или да е включена в кооперативните земи,
респективно в документите на бившето ТКЗС; че по делото липсват данни имотът да
е одържавяван, като дворното място не е било обект на коопериране в ТКЗС; че
имотът като елемент от кадастъра е бил до 1972 г. част от регулацията на града;
че по сега действащия регулационен план имотът е записан с №1751 и в разписния
лист е записан на Й.К.П.; че процесният имот е бил предмет на кадастралния и
регулационен план на гр. Тръстенки като дворно място с имотен № 1751 с площ от
1175 кв.м., кто имотът е попаднал извън външно регулационната граница на
населенота място.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ***.
Свидетелят *** свидетелства, че е
съдет на ищците повече от 30 години, като първоначално имотът се стопанисвал от
***, а впоследствие от ищците по делото. Твърди, че откакто се помни този имот
е принадлежал на ищците и никой не е оспорвал това. Сочи, че имотът се намира в
края на града.
Свидетелката *** свидетелства, че
е работила с ищцата Й. в гр. Тръстеник. Сочи, че процесното дворно място се
намира в края на града. Сочи, че знае от повече от 30 години, че имотът е
техен.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявената
е искова претенция е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик
на процесния имот, който владее. Ищеца има правен
интерес от воденето на този иск винаги, когато, въпреки че владее
имота в цялост, трето лице му оспорва собствеността върху него. Интересът на ищеца се основава на
твърдението му, че притежават правото на собственост, което е възникнало на
посоченото в исковата молба основание и на следващо място от отричането на това
право от ответната община чрез съставяне на акт за общинска собственост по
отношение на имота. /В този смисъл р-е № 851 от 19.11.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 1423/2008 г., IV г. о., ГК. /
За да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, ищецът следва да докаже собственост върху
описания в исковата молба имот, на посоченото придобивно основания.
От
представения нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №23, том ІV,
рег. №5812, дело № К472/2008 г. по описа на нотариус Р. *** с рег. №083 на НК
София, с район на действие ПлРС, безспорно по делото се установява, че страните
по делото са признати за собственици при сочените в ИМ идеални части на
процесния недвижим имот.
Релевантно
за изхода на настоящия спор е дали процесния имот е попадал в приложното поле
на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на възстановяване по реда на този закон, както
твърди ответната страна. С оглед на това, че процесният имот никога и по
никакъв начин не е бил отнеман от ищеца, респ. от неговите наследодатели, то този имот никога
не е и подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде
включен в земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска
собственост. Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на
посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или
собствеността е била отнета, както е при одържавяването например, или без да
бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както при включване на имотите в
ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално са били обработвани
от тях или не. Ако собственик на земеделска земя не е бил член-кооператор, а по
делото не се доказа ищецът, респ. праводателят им да са били, и да са владели земята си в реални
граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не
се прилага реституционното производство, предвидено в този закон.
Действително,
същият имот, записан като идеална част,
попадаща в пасище, мера ІV категория, с площ от 119,584 декара, находящ се в
местността „ пасището“ и съставляващ ПИ №000250, е включен в списъка
на земи общинска собственост. В чл. 19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници(което не е установено по делото) земята,
останала след възстановяване правата на собствениците става общинска
собственост. Това приложно поле обхваща само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в
предвидения в закона срок - земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС
или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени
в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ (Решение №
427/21.07.2009 г. по гр. дело № 3255/2008 г. - ВКС;Решение № 798/16.11.2010 г.
по гр. дело № 3303/2008 г. на V г.о. - ВКС). Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на
собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
При
предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание, носи по
правилата на чл. 154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието,
на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищците, т.е. да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения. В тежест на ответника е
да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената тежест да установяват обстоятелството,
че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били
налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, още повече,
че такъв акт по делото не е бил представен. Общината-ответник е следвало да
установи чрез пълно и пряко доказване, че процесният имот попада в приложното
поле чл. 19 от ЗСПЗЗ, т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не
е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска
собственост. Действителното правно положение на процесния имот безспорно го
очертава като имот, който макар и земеделски, никога не е бил включван в
блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и като
такъв. Ответника по делото не успя да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесния имот е попадал в
приложното поле на чл.10 ЗСПЗЗ. От събраните доказателства, не се установи по
никакъв начин наличието на предпоставките по чл. 45 от ППЗСПЗЗ, при наличието
на които е допустимо и законосъобразно, останалите след възстановяването на
собствеността върху земеделските земи (по реда на ЗСПЗЗ) имоти да станат
общинска собственост, след изтичането на посочения в чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ 10
годишен срок. Доказателствената тежест да се установи наличието на предпоставки
за актуването на процесното дворно място като общинска собственост, бе
възложена от съда, с доклада по чл. 146 от ГПК на ответната страна. От страна
на О.Д.М. не бе проведено успешно пълно и главно доказаване на задължителните
предпоставки и изпълнението на сложния фактически състав на чл. 45 от ППЗСПЗЗ,
за да може успешно ответника да противопостави на ищеца възникнало за него на
оригинерно правно основание, право на собственост върху процесния имот. Макар
да се установи, че към момента той е земеделска земя, не се установи, нито че е бил отнеман от бившите му
собственици, нито да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга такава организации.
Не са налице и хипотезите на чл. 10, ал. 1-14 от ЗСПЗЗ, поради което за
ответната О.Д.М. няма основание да актува процесния имот като общинска
собственост, тъй като по отношение на същия са неприложими разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ попадат само тези земеделски земи,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за
възстановяване в предвидения в закона срок и поради тази причина са останали
след възстановяването правото на собственост, т.е. само тези земеделски земи,
които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях други
земеделски организации, както и земеделските земи, които са били отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10, ал. 1-14 от ЗСПЗЗ. В случай, че
имота не подлежи на възстановяване по специалния ред на ЗСПЗЗ, то извода е, че
и общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ. В този смисъл е и практиката на ВКС, установена с решения с №№
427/21.07.2009 г. на ВКС, ІІ гр. о. постановено по гр. д. 3255/2008 г., както и
решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на ВКС, ІІ гр. д.
Цитираните решения представляват и задължителна за съдилищата практика, като
постановени по чл. 290 от ГПК.
Изложеното
до тук мотивира съда да приеме за установено, че са налице законовите предпоставки,
предявената от ищците претенция да бъде уважена, като признае за установено спрямо
О.Д.М. ***, че ищците
са собственици на процесния недвижим имот, като
същият е придобит от тях чрез наследяване и давностно владение
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски в размер на 1000 лева, от които 150 лева за вещо лице, 800 лева
за адвокатско възнаграждение и 50 лева за държавна такса.
По делото своевременно е направено възражение за
прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Видно е от представените
по делото доказателства, че адвокатът на ищците е осъществил процесуално
представителство на три лица, всяко от които е заплатило възнаграждение, което
е в минимален размер. Поради изложеното съдът намира, че следва да присъди
сторените по делото разноски в пълен размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че по
отношение на о.Д.М. ЕИК *********,
представлявано от кмета на общината *** и Общинска служба по земеделие – Долна
Митрополия, че Й.К.П. ЕГН **********, К.П.П. ЕГН ********** и Н.П.П. ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес ***
са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с площ от 1175 кв.м., находящ се
извън строителните граници на град Тръстеник, о.Д.М. съставляващ имот
планоснимачен № 1751, съгласно действащите улична и дворищна регулации на
града, утвърдени със Заповед № 432 от 1972г., североизточно от кв.70, при
граници: улица, ПИ 1748 на ***, ПИ 1754 на ***, ПИ 1752 на ***, мера, ПИ 1750
на ***, при квоти, както следва: по отношение на Й.П. - 4/6 идеални части; по
отношение на К.П.- 1/6 идеална част; по отношение на Н.П.- 1/6 идеална част, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА о.Д.М. ЕИК *********, представлявано от кмета на
общината *** и Общинска служба по
земеделие – Долна Митрополия да заплати на Й.К.П. ЕГН **********, К.П.П. ЕГН ********** и Н.П.П. ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес ***, сторените деловодни
разноски в размер на 1000,00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: