РЕШЕНИЕ
№ 2994
гр. Варна, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110112512 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Ж. Т. Ж., ЕГН **********
срещу В. К. Б., ЕГН ********** и Т. П. Б., ЕГН ********** първоначално субективно
пасивно и обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл.
135, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД (павлов иск) за обявяване недействителността по отношение на
ищцата на договор за дарение на идеални части от недвижим имот от 08.05.2024 г.,
обективиран в Нотариален акт * г. по описа на нотариус Ж. Т., с район на действие Районен
съд - В., вписана в НК под рег. № *, по силата на който договор В. Б., ЕГН ********** е
дарила на Т. Б., ЕГН ********** 1 кв. м. от Поземлен имот с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед № РД-18-40 от 14.07.2006г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *, целия с площ от от 350.00 кв. м. и
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № * по
описа на нотариус Ж. Т., вписана в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна, по
силата на който договор В. К. Б. е прехвърлила в полза на Т. П. Б. правото на собственост
върху още 69 кв. м от същия поземлен имот срещу продажна цена от 9 000.00 лева.
Твърди се в сезиралата съда искова молба,че между ищцата и първата ответница
В. К. Б. е бил сключен договор за заем от 23.03.2023 г., с уговорката заетата сума да бъде
възстановена най-късно в периода 27.03.2023 г. – 02.04.2023 г. В. Б. не върнала част от
заетата сума в уговорения срок и поради това на 11.01.2024 г. е заведен иск от Ж. Т. Ж.
против В. К. Б., въз основа на който е образувано гр. д. № 319 по описа за 2024 г. на ВРС. С
Определение № 5248/08.05.2024 г. по гр. д. 319/2024 г. по описа на ВРС, съдът е констатирал,
че на първата ответница е връчена исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК отговор не е
депозиран по нея, или В. Б. безпорно е узнала дори преди датата на двете увреждащи
сделки, че спрямо нея се води вече исково производство, с предмет връщане на част от
невъзстановена сума по договор за заем в размер на 500.00 лева, ведно с акцесорното
вземане за лихва и сторените по делото разноски. С Решение № 2195/12.06.2024 г.
постановено по цитираното гр. дело съдът е осъдил първата ответница да заплати
процесните суми и адвокатско възнаграждение в полза на ищцата Ж. Т. Ж..
Поддържа се, че В. Б. съзнателно се е разпоредила с процесните ид. части от
1
поземления имот, по отношение на който е можело да се насочи изпълнение за
удовлетворяване вземането на кредитора.
Твърди се, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, като
касателно купувача по сделката – Т. Б., действа и въведената в закона презупция, тъй като
доколкото е дъщеря на продавача, същата попада в кръга на лицата, които са посочени в
хипотезата на разпоредбата на чл. 135, сл. 3 от ЗЗД.
По същество се моли за уважаване на конститутивния иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски по настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от единствено от
ответницата Т. П. Б., с който искът се оспорва като частично неоснователен. Относно
първата сделка – договора за дарение, с който на Т. Б. е дарен 1 кв. м. в идеални части от
Поземлен имот с идентификатор *, ответницата признава, че важи презупцията на закона –
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на следващата сделка – договора за покупко-продажба,
според ответницата тук законовата презумпция не важи. Ответницата твърди, че не е знаела
за задълженията на майка си; че отношенията с майка й нямат нищо общо с обичайните
такива между майка и дъщеря. Имотът й бил предложен за закупуване, тъй като В. Б. нямала
нужда от него и предпочитала да го продаде на някой от фамилията. Т. Б. твърди, че дори
двете с майка й преговаряли за цената.
Оспорва се исковата претенция като неоснователна досежно договора за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № * по описа на нотариус Ж. Т.,
вписана в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна.
Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В хода на о.с.з. ищцата се представлява от адв. Н. Б., чрез който поддържа подадената
искова молба.
Ответниците редовно призовани не се явяват и несе представляват.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От представеното решение № 2195 от 12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 319 по
описа за 2024 г. на РС-Варна е видно, че В. К. Б. е осъдена да заплати в полза на Ж. Т. Ж.
сумата от 500.00 лева, представляваща непогасена главница по договор за заем от 23.03.2023
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.01.2024 г.
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и сумата в
размер на 450.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
За горепосочените суми в полза на ищцата срещу ответницата В. К. Б. е издаден изп.
лист № 1476/02.07.2024 г. по гр. д. № 319 по описа за 2024 г. на РС-Варна.
С молба с вх. № 20604/08.07.2024 г. е образувано изп. дело № 1318 по описа за 2024 г.
на ЧСИ С. Я., рег. № *, район на действие ОС-В.
От ангажирания нотариален акт № * г. по описа на нотариус Ж. Т., вписана в НК под
рег. № *, с район на действие РС-Варна, е видно, че на 08.05.2024 г. В. К. Б. е дарила в полза
на Т. П. Б. само 1 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с кадастрален идентификатор № *, находящ
се в *, целия с площ от 350 кв. м.
От приобщения втори нотариален акт № * г. по описа на нотариус Ж. Т., вписана в
НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна, е видно, че на същия ден – 08.05.2024 г. В.
К. Б. е прехвърлила правото на собственост върху още 69.00 кв. м. от гореописания
недвижим имот в полза на Т. П. Б. срещу съответната продажна цена.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, известен като „Павлов иск” или още като
„отменителен иск”, е от категорията на конститутивните. С предявяването на иска по
2
цитирания законов текст кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо се в
правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното
увреждащо действие, или да упражни правото по вземането си, без да се зачитат
разпоредителните действия на длъжника. Под увреждащо действие законодателят има
предвид такива, които осуетяват или затрудняват кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника – длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил е
имуществото си или го е осребрил. И в третата хипотеза кредиторът е увреден, защото е
лесно длъжникът да укрие получената цена, а това затруднява кредиторът да се удовлетвори
от актива.
Целената правна последица от предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД е обявяването на
увреждащата разпоредителната сделка за относително недействителна спрямо кредитора.
За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от
фактическия състав на Павловия иск, а именно: 1.) качеството си на кредитор на длъжника;
2.) извършеното увреждащо действие на длъжника; 3.) субективния елемент – знанието за
увреждане.
Ответниците следва да проведат насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното да докажат липса на знание за увреждане на кредитора при
сключване на сделката, т. е. да оборят презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Относно първия елемент, на доказване подлежат фактите и обстоятелствата, които
установяват основанието и размера на вземането и времето на неговото възникване. В
конкретния случай вземането на ищцата е ликвидно, доколкото е установено по основание и
размер с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 238 от ГПК по
гр. д. № 319/2024 г. на РС-Варна. Юридическият факт, от който произтичат
неудовлетворените граждански притезания на ищцата е неформалният договор за заем от
23.03.2023 г., а размерът на заетата сума възлиза на 500.00 лева, ведно с акцесорното вземане
за обезщетение за забавеното връщане на заетата сума, съизмеримо със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.01.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението, като в полза на ищцата като закономерна последица от
уважаването на иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД по арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК са присъдени и
сторените съдебно-деловодни разноски в производството по гр. д. № 319/2024 г. на РС-
Варна, чийто общ размер възлиза на 450.00 лева.
Т.е. от горното следва, че вземането на ищцата е възникнало преди двете
разпоредителни сделки - договора за дарение и договора за покупко-продажба и двете
сключени в нотариална форма в един и същи ден, една след друга - на 08.05.2024 г. пред
нотариус Ж. Т.. Към 08.05.2024 г. заемателят-ответник дължи на ищеца сумата в общ размер
на 500.00 лева по договора за заем от 23.03.2023 г. Времето на възникване на вземането на
кредитора е от значение за доказването на субективния елемент от състава на отменителния
иск, тъй като ако разпоредителната сделка предхожда вземането, то правната квалификация
е по разпоредбата на ал. 3 от чл. 135 ЗЗД и ищецът носи тежестта да докаже намерението на
длъжника за увреждане, което в настоящия случай не се налага, тъй като разпореждането е
след възникването на вземането.
На следващо място извършеното увреждащо действие от страна на длъжника-
ответник се установи по несъмнен начин от двата договора – първият, който е безвъзмезден
– Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № * г. по описа на
нотариус Ж. Т., вписана в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна. Видно от същия,
на 08.05.2024 г. длъжникът В. К. Б. е дарила собствените си 1 кв. м. ид. ч. от гореописания
недвижим имот на другия ответник Т. П. Б., за която няма спор, че е дъщеря на дарителката,
който факт се констатира и от официалния свидетелстващ документ, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила. Втората увреждаща сделка е възмездна –
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № * г. по
описа на нотариус Ж. Т., вписана в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна. По
силата на същата длъжницата на ищцата се разпоредила със собствените й 69 кв. м. ид. ч. в
полза на дъщеря й срещу съответната продажна цена.
Към датата на двете разпоредителни сделки – 08.05.2024 г., ответницата-длъжница В.
3
К. Б. е знаела, че има непогасени задължения към ищцата. Съдът приема, че знанието за
увреждане на кредитора-ищец от страна на длъжницата-ответница В. К. Б. произтича от
съществуването на неудовлетворено вземане, като последната е била наясно с този факт към
деня на разпоредителната сделка, тъй като е страна по заемното правоотношение, което е с
относителен характер.
В конкретния случай се атакува както безвъзмездна, така и възмездна сделка на
длъжника, извършени в един и същи ден след възникване на вземането на ищеца.
Субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице,
правоприемник на длъжника, за увреждането на кредитора, е част от фактическия състав на
правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД единствено досежно иска, с който се атакува договора
за покупко-продажба. В настоящия казус не се спори, че ответниците са роднини по права
линия от първа степен – майка и дъщеря, поради което е и приложима презумпцията за
знание на третото лице, нормативно регламентирана в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Презумпцията за знание в хода на производството не се обори. За субективната
предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице за увреждащото действие
- не е необходимо правоприемникът на длъжника да е узнал за всички белези, които
индивидуализират вземането: кой е кредиторът и кой е длъжникът, всичките
правопораждащи юридически факти и какво е съдържанието на притезанието. В този
смисъл е каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 65 от 07.05.2021 г.,
постановено по к. гр. д. № 2549 по описа за 2020 г. на ВКС, IV ГО, която настоящият
съдебен състав напълно споделя.
Крайният извод на съда е за основателност на предявените искове за обявяване на
договора за дарение и договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключени между
ответниците на 08.05.2024 г. в нотариална форма, за относително недействителни спрямо
ищцата.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да
понесат сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство в общ размер на 1 415.00 лева.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ, на основание чл. 135 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД, по
отношение на Ж. Т. Ж., ЕГН ********** следните увреждащи кредиторовия интерес
разпоредителни сделки:
- Договор за дарение на идеални части от недвижим имот от 08.05.2024 г.,
обективиран в Нотариален акт * г. по описа на нотариус Ж. Т., с район на действие Районен
съд - В., вписана в НК под рег. № *, по силата на който В. К. Б., ЕГН ********** е дарила на
дъщеря си Т. П. Б., ЕГН ********** 1 кв. м. от Поземлен имот с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед № РД-18-40 от 14.07.2006г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *, целия с площ от от 350.00 кв. м. и
- Договора за покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2024 г., обективиран в
Нотариален акт № * по описа на нотариус Ж. Т., вписана в НК под рег. № *, с район на
действие РС-Варна, по силата на който В. К. Б., ЕГН ********** е прехвърлила в полза на
дъщеря си Т. П. Б., ЕГН ********** правото на собственост върху още 69 кв. м от същия
поземлен имот срещу продажна цена от 9 000.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. К. Б., ЕГН ********** и Т. П. Б.,
ЕГН ********** да заплатят в полза на Ж. Т. Ж., ЕГН **********, сумата в общ размер на
1 415.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на настоящото
исково производство.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5