РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Враца, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА,
втори състав, в публично заседание на 12.09.2022 г. /дванадесети
септември, две хиляди и двадесет и втора
година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като разгледа докладваното
от съдия ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 251 по описа на АдмС – Враца
за 2022г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл. 10е от
Закона за пътищата /ЗП/ и във вр. чл.179 ал.3б от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е
по ЖАЛБА на „С.**.“ ЕООД ***, представлявано от К.И.Н. – *,
чрез пълномощник - * М.И.Й. ***, против Акт за определяне на компенсаторна
такса в размер на 750 лв., чието заплащане е обективирано с Квитанция № 22BG004213X45051056,
издадена на 28.03.2022г. от служител на Агенция „Митници“, ТД Митница Русе,
ГКПП – „Връшка чука“.
В жалбата се твърди, че така оспорения акт е незаконосъобразен, издаден
при липса на компетентност, съществено нарушение на административно-производствените
правила, в противоречие с материално-правните разпоредби на закона, както и
поради несъот-ветствие с целта на закона, за което се излагат подробни доводи. Излагат се съображения по допустимостта на
жалбата. Сочи се, че оспорения акт е немотивиран и противоречи на закона, като
немотиви-раността, съответно обстоятелството, че не отговаря на изискванията за
форма по чл.59 ал.2 от АПК, го прави нищожен. Твърди се, че обжалвания акт е
съставен от лице, което няма правомощия да съставя и подписва такива актове.
Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноските. Пред съда жалбата
се поддържа от пълномощника по изложените в нея съображения. Претендират се
разноски, за което се представя списък.
Като
ответник в производството е конституиран ** Д.Б.И., ** , издал оспорения акт.
Същия в писмен отговор, изразява становище по жалбата, като счита същата за
неоснователна и недоказана, за което излага подробни съображения. Пред съда
ответника лично, чрез пълномощник – ** С.Ц.Т. и в писмени бележки от
пълномощника, излага съображения за правилност и законосъобразност на издадения
оспорен акт, и иска отхвърляне на
жалбата. Претендират се разноски.
По делото са
приложени и приети писмени доказателства – представени от жалбоподателя
документи със жалбата и в хода на производството пред съда, представена от
Агенция „Митници“, ТД „Митница“ Русе,
административна преписка по издаване на оспорения акт, както и
представени документи и справки от Агенция „Пътна инфра-структура“ /АПИ/, „Национално
ТОЛ управление“ – по искане на пълномощника на ответника.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Враца намира за установено от фактическа следното:
От
твърденията на дружеството - жалбоподател и представените и приети по делото
писмени доказателства се установява, че жалбо-подателя „С.**.“ ЕООД ***, е собственик на МПС - влекач „Мерцедес Актрос“
рег. № ******** /свидетелство за регистрация част І – на л. 15 от приложеното
адм.д. № 3478/22г. на АССГ/. Не е спорно също, че на 28.03.2022 г. същият влекач управляван от служител на
жалбоподателя /Н. Р./ при опит да напусне България на ГКПП „Връшка чука“, при
проверка на МПС-то от ответника Д. И., ** , е издадена в 13.13 ч. на същия ден оспорената квитанция
№ 22BG004213X45051056 за заплащане на компенсаторна такса в размер на 750 лв. /на
л. 12 от адм.д. АССГ/. Квитанцията е издадена от ответника във връзка с
работата му и възложените му функции, като сумата от 750 лв. е заплатена от
шофьора на МПС-то Н.Р. /л.13 от адм.д. на АССГ/.
Преди това
на 10.11.2021г. в 09.31 ч. е установено нарушение от АПИ на същия влекач „Мерцедес
Актрос“ рег. № ********, в състав с ремарке с общ брой оси 5, в Община *** , на
път А-1 км.54+150, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като посоченото ППС частично не е било заплатило дължимата пътна
такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като
е имало ТОЛ декларация за преминаване, но платената категория е била по-малка
от измерената. Констатирано е нарушение по чл.102 ал.2 от ЗП и на основание
чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя „С.**.“ ЕООД *** е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. /л.14/ и доплащане на
сумата от 119 лв., съгласно чл.10б ал.5 от ЗП. Факти-чески нарушението е
заснето на тунел ** със стационарно техническо средство, като се изразява в
това, че е било декларирано за ППС преминаване - влекач 12 т. с две оси, но
същото се е придвижвало в състав влекач + ремарке с общо 5 оси /л.50-53 от
настоящето дело/, т.е. ремаркето не е било декларирано и съответно не е била
заплатена съответната такса за него.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Квитанцията за заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП
изразява властническо волеизявление пораждащо задължение, с оглед което и правилото на чл. 21, ал. 1,
вр. чл. 145 от АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на
Република България подлежи на съдебно оспорване. В тази насока е и съдебната
практика по този тип дела.
Самата
жалба изхожда от задължения правен субект. Дружеството-жалбоподател „С.**.“ ЕООД *** е собственик на
влекача „Мерцедес
Актрос“ рег. № ******** за чието движение по платена пътна мрежа е регистрирано
нарушението по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. То
е сред кръга от лица по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
което е задължено да заплаща ТОЛ такса за преминаване по платената пътна мрежа
на собственото му МПС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП.
Възложеното с квитанцията задължение за заплащане на пътна такса, определя и
правният интерес на дружеството от подаване и поддържане на разглежданата жалба
– чл. 147, ал. 1 от АПК.
Жалбата
е подадена на 04.04.2022 г. до АССГ /л. 3 от прило-женото адм.д. на АССГ/, т.
е. както в 14/четиринадесет/-дневният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
така и в двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК,
доколкото в акта не е указана възможността за обжалване на акта. Отсъстват
други основания по чл. 159 от АПК,
поради което жалбата е допустима за разглеждане на основанията по чл. 146 от АПК.
По
първото от тези основания по т. 1 – издалият квитанцията и изразеното чрез нея
волеизявление по чл. 10, ал. 2 от ЗП
митнически служител /ответника/ е именно компетентният за осъществяването на
контрола по изпълнение на задължението за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
като длъжностно лице на Агенция Митници – чл. 10е, ал. 1 от ЗП и чл. 167, ал. 3б, т. 1 от ЗДвП. Ответника
Д.И. заемащ длъжността **,
е бил разпределен по
график на 28.03.2022г. на работа на ГКПП ** като е безспорно, че е осъществил контрола
по чл. 10е, ал. 1 от ЗП на
собствения на жалбо-подателя влекач „Мерцедес Актрос“ рег. № ********. С оглед закона – чл. 10е, ал. 1 от ЗП и
писмените доказателства по делото /график на л.20 и длъжностна характеристика
на л.21-26 от адм.д. на АССГ/ отсъстват основания за признаване на нарушения на
материалната и териториалната компетентност на митническия инспектор, издал квитанцията
за заплащане на компенсаторна такса, съответно по чл. 146, т. 1 от АПК. Възражението на жалбоподателя, че обжалвания акт е
съставен от лице, което няма правомощия да съставя и подписва такива актове е
неоснователно.
Относно
формата за определяне на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП –
необходими за спазването й са удостоверените с квитанцията обстоятелства,
индивидуализиращи пътното превозно средство (ППС), с посочените регистрационен
номер и вид, датата и мястото на проверката, основанието за начисляването й –
вписаният резултат от ТОЛ проверката, размерът на таксата, определен съобразно
категорията на превозното средства, броя на осите, които са отразени в съдържанието
на квитанцията /л. 12/. В тази връзка няма нарушение на чл.59 ал.2 от АПК.
Действително няма посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
акта, както и не е посочено лицето издало акта, но тези нарушения не са
съществени, тъй като не нарушават правото на защита. Посочено е ЮЛ /Агенция
митници/ и адреса, както и има печат на ГКПП – Връшка чука.
Особени
правила за определянето на компенсаторна такса законът не предвижда, с
изключение на условието по чл. 10, ал. 2,
вр. чл. 10е, ал. 2 от ЗП –
установено движение на ППС по платената пътна мрежа, за което не е заплатена
съответната пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – ТОЛ
такса за ППС – над 12 тона с 5 оси, както е в случая. Размерът на компенсаторната
такса е нормативно определен съгласно чл.26 ал.2 от Тарифите за таксите, които
се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа и е
правилно определен от длъжностното лице. В случая собствено на
дружеството-жалбоподател превозно средство е пристигнало на 28.03.2022г. на
ГКПП-„Връшка чука“, като в ТОЛ системата е отчетено като нередовно, поради
движение по платената пътна мрежа на територията на страната на 10.11.2021 г.
без да е заплатена изцяло съответната пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Декларираните от дружеството данни на собственото му ППС, не са съответствали
на заснетото от стационарно техническо средство представляващо нарушение на
правилото по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Поради това е изпълнена процедурата за определяне на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
чието заплащане е условие за преминаване на границата – чл. 10е, ал. 2 от ЗП. Законът
не изисква за определянето на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП да
е проведена процедурата по чл. 36 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ –
за установяване на фактите на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП със
съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗП
освобождава от административно-наказателната отговорност за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
собственика на ППС – отговорен за заплащането на ТОЛ таксата при движение – чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
вр. чл. 179, ал. 3б, изр. 1 от ЗДвП,
поради което АУАН не се съставя. Данните за движение по платена пътна мрежа без
да е заплатена изцяло или отчасти таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП се
установяван от електронната система по чл. 167, ал. 3 от ЗДвП. Оспорването
на данните от електронната система е възможно в производството по установяване
на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
изборът за чието провеждане е на собственика на ППС – при отказ от заплащане на
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, в
който случай се дължи и заплащане на таксата. В случая дружеството е признало
фактите със заплащането на компенсаторната такса, възползвайки се от
привилегирования режим, вместо да заплати максималната такса, което би му позволило
в последствие да оспори наличието на нарушение след издаването НП, като го
обжалва. Тук няма предварително, а е налице доброволно изпълнение на част от
задължението 750 лв. , с цел да се избегне както заплащането на по-голям негов
размер сумата от 2 500 лв. имуществена санкция, така и на сумата от 119 лв.
доплащане на такса. Размера на компенсаторна такса е правилно определен в
оспорения акт.
Освен
това събраната такса е по реда на Закона за пътищата, поради което съгласно чл. 55, изр. 2 от ЗП,
приложимият ред за възстановяването й е по ДОПК. Ако счита, че въпросната такса
е неправомерно събрана, то жалбоподателят може да направи искане по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ДОПК до
НАП, за да му бъде възстановена, ако са налице условията за това.
При постановяването на
оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и същия е издаден в съответствие
с приложимите материално-правни норми, както и с целта на закона.
Не
могат да бъдат споделени разсъжденията на жалбоподателя, че оспорения акт е
нищожен. Съгласно
правната доктрина незаконо-съобразността на административния акт има две
проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността
на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата
незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради
изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на
волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в
правната действителност. Ето защо в административното право е въведен
принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки
един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без
ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал. 5 от АПК/.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че
такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но
тогава,
когато нарушенията им са особено съществени т.е. порокът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт
в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на
акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.
Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания
за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до
липса на волеизявление. Освен това според правната теория нарушението на
административно-производствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от
законова опора - т. е. не са налице условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материално-правна норма за издаването му.
В настоящия
случай не е налице нито едно от изброените основания, които да обуславят
незаконосъобразността на оспорения в съдебното производство административен акт
до степен на неговата нищожност. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - **, в рамките на
осъществяване на правомощията му по чл. 10е, ал. 1 и ал. 2 във
вр. с чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
както се посочи по-горе.
По изтъкнатите съображения настоящият съдебен
състав приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната
от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, същия е в съответствие с приложимите
материално-правни норми и с целта на закона, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена, като НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази именно насока е и
съдебната практика на административните съдилища и ВАС по този тип дела.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде
уважен в размер от 200, 00 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ
и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и осъществено
процесуално представителство по делото. Ответника ** Д.И. е ** и процесуалното
представителство е осъществено от юрисконсулт на работодателя, поради което
следва да се осъди жалбоподателя да заплати разноските за юрисконсулт на ТД
Митница Русе.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на
„С.**.“ ЕООД ***, против Акт за определяне на компенсаторна такса в
размер на 750 лв., чието заплащане е
обективирано с Квитанция № 22BG004213X45051056, издадена на 28.03.2022г. от ** , ** Д. И..
ОСЪЖДА „С.**.“ ЕООД ***, с ЕИК ********* да
заплати на ТД "Митница" – Русе направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 200
лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца, пред ВЪРХОВЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от уведомяване на
страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: