РЕШЕНИЕ
№ 15488
гр. София, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110103083 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. П. А. срещу С. М.
М..
Предявени са кумулативно обективно съединени два осъдителни иска по чл. 45
вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от2000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца,
вследствие на непозволено увреждане от нанесен удар, причинено от ответника С. М.
на 11.05.2020 г., ведно със законна лихва от предявяването датата на увреждането до
погасяването, както и за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на непозволено увреждане,
представляващо обиди и заплахи от процесния инцидент, състоял се на 11.05.2020 г.,
ведно със законна лихва от предявяването датата на увреждането до погасяването.
Ищецът Г. П. А. твърди, че на 11.05.2020г. около 9:15 ч. в гр. София управлявал
собствения си л.а. Форд Мондео с ДКН СА и навлизайки на кръстовището, образувано
от ул. М, бива засечен от ответника С. М. М., който управлявал л.а. Ауди, модел А 7, с
ДКН СВТвърди се, че последният, извършвайки непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото,
отправил закани и обиди спрямо ищеца. М. използвал думите ,,Дъртак, кого ще
псуваш“, „Сляп ли си“, „Ще те изкарам от автомобила и ще те смачкам“, след което
нанесъл удар с юмрук по лявото странично стъкло на л.а. Форд Мондео с ДКН СА ,
счупил го, като парчетата стъкла порязали ищеца Г. П. А. в областта на лицето и му
причинили множество рани и охлузвания. Сочи се, че против ответника било
образувано АНД № по описа за 2021 година на Софийски районен съд, 109-ти състав,
приключило с влязло в сила решение от 30.03.2022 г., с което М. бил признат за
виновен за описаното по-горе деяние.
Твърди се, че деянието било извършено по хулигански подбуди - деянието било
1
извършено на публично място, непредизвикан и без основателна причина, където са
присъствали свидетели, без конкретна провокация от страна на Г. П. А., при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закопа правила,
закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и
достойнството, и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и А.,
като по този начин ответникът осъществил състава на престъпление по чл. 325, ал. 3,
във вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78А НК бил освободен от
наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
Ищецът твърди, че е получил увреждания на здравето, изразяващи се в множество
рани и охлузвания с временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съпроводено с болки и страдания по време на възстановително-оздравителния процес,
което било отразено в издадено съдебномедицинско удостоверение след извършен
преглед. Сочи се, че наред с физическите травми, Г. П. А. е преживял и душевни
такива. Почувствал е страх за здравето и живота си. Това събитие и свързаните с него
преживявания са променили за известно време семейния, социален и професионален
живот на ищеца, като проява на неговата дезадаптация. Ищецът имал проблеми със
съня, както и с общуването, бил унизен пред хората, които познава. Сочи, че изпитвал
неудобство от външния си вид вследствие на получените наранявания по лицето.
Отправените към ищеца обиди и заплахи пред други лица, станали свидетели на
инцидента, травмирали значително психиката на ищеца. Същите уронили честта и
достойнството му. Поради тези и останалите изложени аргументи моли съда да уважи
предявените искове, като осъди ответника да му заплати претендираните обезщетения.
Претендира разноски.
С исковата молба, а така също и в проведеното открито съдебно заседание на
21.09.2023 г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 20033/13.02.2023 г. е връчено на
ответника на 27.04.2023 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Х да заплати на Г.
2
П. А., ЕГП: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „ бл. 6 сумите, както следва:
- 2000 лева на осн. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания в резултат на нанесен удар
на 11.05.2020 г. в гр. София, с който са му причинени множество рани и охлузвания в
областта на лицето, за което има влязло в сила Решение № 1122/30.03.2022 г. по АНД
№ 10079/2021 г. по описа на СРС, 109 нак. състав, ведно със законна лихва от
19.01.2023 г. до погасяване на задължението;
- 1000 лева на осн. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи негативни психически преживявания в
резултат на отправени обиди и заплахи на 11.05.2020 г. в гр. София, за което има
влязло в сила Решение № 1122/30.03.2022 г. по АНД № 10079/2021 г. по описа на СРС,
109 нак. състав, ведно със законна лихва от 19.01.2023 г. до погасяване на
задължението;
- 600,00 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в
производството по делото за заплатено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ол. 6 ГПК С. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Х да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 130,00 лева, представляваща дължима държавна
такса в производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3