№ 5
гр. гр. Лом, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20221620200509 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Д. Д. Б. от гр. Лом, ***, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Директора на ОД МВР Монтана
Наказателно постановление № Л-130/ЗЗ от 30.04.2020 г., с което на осн. чл.
209а., ал. 1, от Закона за здравето му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 300.00 /триста/ лева.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. В. И. от АК -
Монтана, която поддържа жалбата и моли да се отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Подробни съображения излага в
писмена защита.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № Л-130/ЗЗ от 30.04.2020 г. на
1
жалбоподателя Б. на осн. чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 лева за това, че на
17.04.2020 г. в гр. Лом, на ул. „Баба Тонка“, на открито обществено място, не
е поставил предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата по
време на извънредно положение във връзка с COVID-19, съгласно Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 17.04.2020 г. около 11:00 ч. служителите на РУ – Лом – З. М. и М. Я.
получили сигнал за лица, които са на обществено място без поставени
предпазни маски. Отишли на ул. „Баба Тонка“ (улица без изход) и установили
жалбоподателя Д. Б., брат му * Б. и св. *. Последната била изнесла на Д. Б.
вода, за да изпие хапче за главоболие и затова маската му била свалена под
брадата, въпреки издадените от министъра на здравеопазването заповеди по
повод пандемията от Covid-19.
З. М. съставил на жалбоподателя АУАН за това, че „в гр. Лом, на ул.
„Баба Тонка“, на открито обществено място, не е поставил предпазна маска
или друго средство, покриващо носа и устата по време на извънредно
положение във връзка с COVID-19, съгласно Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването“. Като нарушена разпоредба в акта е посочен чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето.
Впоследствие въз основа на съставения АУАН, АНО е издал
атакуваното НП № Л-130/ЗЗ от 30.04.2020 г., с което на осн. чл. 209а., ал. 1
от ЗЗ е наложил на жалбоподателя административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 300.00 /триста/ лева.
Разпоредбата на чл. 209а., ал. 1 ЗЗ предвижда, че „ Който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7
2
и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв.“
В случая съдът намира, че при съставянето на АУАН, а впоследствие и
при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
които водят до отмяната на същото.
В АУАН като нарушена разпоредба е посочен чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
Според тази норма „При непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61,
ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се
обявява извънредна епидемична обстановка“. Този текст посочва единствено
кога се обявява извънредна епидемична обстановка, но не предписва правило
за поведение, нарушаването на което да води до санкция. В чл. 209а., ал. 1 ЗЗ,
въз основа на който е наложена глоба на жалбоподателя, не е посочена
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. В тази санкционна норма е предвидено
административно наказание „глоба“ за нарушения на чл. 63, ал. 4 или 7 и чл.
63а, ал. 1 или 2 ЗЗ, но не и за неспазване на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Следователно в
конкретния казус, при издаването на наказателното постановление липсва
кореспонденция между посочената като нарушена законова разпоредба и
санкционната такава. Възможно е и да става дума за техническа грешка на
актосъставителя при посочване на нарушената разпоредба /макар че в хода на
съдебното следствие не се установи да е допускана такава/. Подобно
нарушение при съставянето на АУАН принципно би могло да бъде санирано
от АНО във втората фаза на административнонаказателното производство.
Наказващият орган следва да извърши проверка по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН
- да провери законосъобразността на акта, както и събраните доказателства и
всички спорни обстоятелства /вкл. възможността да е допусната техническа
грешка в АУАН/. Това задължение обаче не е изпълнено, тъй като в
издаденото НП като нарушена разпоредба е посочен отново чл. 63, ал. 1 ЗЗ,
като само е добавено „т. 9 от з-д РД-01-197/11.04.2020 г.“ Т. е. при издаването
на НП е налице същото несъответствие между нарушена и санкционна норма,
както при съставянето на АУАН. По този начин са нарушени чл. 42, т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, които предвиждат, че в АУАН, съответно - в НП следва
да бъдат посочени законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.
Неспазването на това изискване е съществено процесуално нарушение, което
нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е поставен в
3
невъзможност да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен, а оттук – и да организира своята защита. Посочените процесуални
нарушения, допуснати и в двете фази на административнонаказателното
производство, са довели до неговото опорочаване, което е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да
се обсъжда спора по същество.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-130/ЗЗ от
30.04.2020 г. на Директора на ОД МВР – Монтана, с което на Д. Д. Б. от гр.
Лом, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
300.00 /триста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОД МВР - Монтана да плати на
Д. Д. Б., ЕГН ********** разноските, направени за съдебното производство в
размер на 200,00 лв. /двеста лева/, съгласно представеното пълномощно и
договор за правна защита и съдействие.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Директора на ОД МВР - Монтана за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4