№ 11366
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110169651 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от М. Г. Т., ЕГН ********** срещу
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № 40014447084, поради противоречие със закона,
кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1820,58 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор, ведно със
законната лихва, считано от 22.11.2024 г. - дата на подаване на исковата молба
до окончателно изплащане на вземането, и под евентуалност иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клауза та на
чл. 5 от договор за потребителски кредит № 40014447084, поради
противоречие със закона.
В исковата молба се твърди че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 40014447084, поради противоречие със закона за
сумата от 2500 лева, при посочен ГПР в договора 49,21%, срок на кредита от
36 погасителни вноски. Сочи се, че в договора било посочено, че ищецът ще
ползва две допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които следвало да
заплати допълнителна такса, в общ размер на 2750 лв. Твърди, че липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР. Счита, че действителният размер на
ГПР е над максимално допустимия такъв, доколкото в същия е следвало да се
1
включат допълнителните такси за услуги фаст и флекс. Твърди, че реално
няма допълнително предоставени услуги. Сочи, че дължи единствено чистата
сума на кредита, а е заплатил на ответника сумата в общ размер на 4320,58 лв.,
от което обосновава, че разликата в размер на 1820,58 лв. е недължимо
платена и следва да му бъде върната. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва,
че между страните е сключен договор със соченото от ищеца съдържание.
Развива подробни съображения в насока, че сключеният между страните
договор е действителен, в това число. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните е
сключен Договор за паричен заем в уговорена клауза на чл. 5 с посоченото в
исковата молба съдържание, в който случай ответникът следва да докаже, че
не са налице визираните пороци.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключен с
ответника договор за потребителски кредит; че е заплатил твърдяната сума по
договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е
без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а
именно: валидни клаузи в договора за потребителски кредит, въз основа на
които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение
на задълженията му по договора.
2
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства по делото: че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца сумата от 2 500 лева, при посочен ГПР в договора
49,21%, който ищецът е следвало да върне на 36 погасителни вноски, като в
договора било посочено, че ищецът ще ползва две допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, за които следвало да заплати допълнителна такса, в общ
размер на 2750 лв.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
3
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен срок
обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за
потребителски кредит възнагражденията за услуги фаст и флекс са общо на
стойност, надвишаваща главницата по договора за кредит и е разсрочена и
включена в месечната вноска за погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
4
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира искът за обявяване на
нищожен на договора за кредит поради противоречие със закона за
основателен и като такъв съдът следва да го уважи.
Поради уважаване на главния иск не следва да се разглежда предявения
под евентуалност иск за обявяване на нищожна клауза.
Доколкото съдът достигна до извод за нищожност на договора за кредит,
то съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита в размер на 2500 лв., но не дължи лихва или други разходи.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че ищецът е изплатил на ответника по процесния договор за
кредит сумата в общ размер от 4369 лв. Поради изложеното съдът намира за
основателен искът с правно основание чл. 55 за сумата в размер на 1820,59 лв.,
представляваща платеното от потребителя над главницата по нищожния
договор за кредит, поради което искът с правно основание чл. 55 ЗЗД следва
да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в общ размер на 976,41 лв. за заплатена държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
по предявения от М. Г. Т., ЕГН ********** срещу „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* на Договор за потребителски кредит № 40014447084
от 29.12.2022 г., поради противоречие със закона.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на М. Г. Т., ЕГН ********** сумата от
1820,58 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор
за потребителски кредит № 40014447084 от 29.12.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.11.2024 г. - дата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на М. Г. Т., ЕГН ********** сумата в
размер на 976,41 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6