№ 120
гр. Пещера, 08.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. П.-Стоименова
СъдебниИлия Д. Коларов
заседатЕ.:Назире Исм. Алишева
при участието на секретаря СевдЕ.на М. Пенчева
и прокурора Т. К. Щ.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанаска Ст. П.-Стоименова
Наказателно дело от общ характер № 20245240200032 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За РП Пазарджик, ТО Пещера се явява Прокурор Т. Щ..
Частният обвинител К. В. М. редовно уведомен от предното съдебно
заседание се явява лично и с адв. Р. К..
Подсъдимият А. Ю. Ш. редовно уведомен от предното съдебно
заседание се явява лично и с доброволен защитник адв. П. К..
Подсъдимият Р. Р. О. редовно уведомен от предното съдебно заседание
се явява лично и с доброволен защитник адв. К. К..
Свидетелят К. В. М. редовно уведомен от предното съдебно заседание
се явява лично.
Свидетелката Е. Г. М. редовно призована се явява лично.
Свидетелят Т. И. Т. редовно призован се явява лично.
Свидетелят И. А. С. редовно призован се явява лично.
Свидетелката С. А. Ж. редовно призована не се явява.
Свидетелят Е. Р. О. редовно призован се явява лично.
Свидетелят В. Т. Т. редовно призован се явява лично.
Свидетелката Р. Е. П. редовно призована не се явява.
Свидетелката М. А. А. при режим на довеждане се явява лично.
Свидетелят К. И. Ц. при режим на довеждане се явява лично.
1
Вещото лице Б. Х. П. редовно призован не се явява.
Вещото лице Р. И. П. редовно призован не се явява.
Вещото лице К. Н. З. не се явява – призовката е върната в цялост с
отбелязване, че лицето отказва да получи призовката, като отказът е оформен
в присъствието на свидетел.
Вещото лице Н. Г. И. редовно призован явява се лично.
Съдът докладва:
Постъпило е писмо с вх. № 238/22.04.2024 г. от Изп. директор на
МБАЛ – Пазарджик АД, с което уведомяват съда, че след извършена проверка
в електронната система на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, е установено, че лице с
посоченото в искането на съда име и ЕГН – К. В. М. с ЕГН ********** от гр.
Пещера, не е преминало за преглед и не е хоспитализирано в отделението по
УНГ към лечебното заведение на посочената дата 22.02.2022 г.
Постъпила е молба с вх. № 2642/07.05.2024 г. от в.л. д-р Б. П., с която
уведомява съда че поради служебна ангажираност няма да се яви в днешното
съдебно заседание.
ПРОКУРОР Щ. – Да се даде ход на делото.
Ч.ОБВ. М. – Да се даде ход на делото.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
ПОДС. Ш. – Да се даде ход на делото.
ПОДС. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Пристъпи се към снемане на самоличността на явилите се свидетЕ.,
както следва:
СВ. К. В. М. – 64 год., българин, български гражданин, живущ в гр.
Пещера, ***, женен, неосъждан, без родство с подсъдимите, частен
обвинител в процеса.
СВ. Т. И. Т. – 67 год., българин, български гражданин, живущ в гр.
Пещера, ул. ***, роден на ** г., със средно образование, пенсионер, женен,
неосъждан, без родство.
2
СВ. Е. Г. М. – 60 год., българка, българска гражданка, родена на
25.04.1964 г., живуща в гр. Пещера, ***, с висше образование, пенсионерка,
неосъждана, съпруга на пострадалия К. М., искам да бъда свидетел.
СВ. М. А. А. – 62 год., българка, българска гражданка, родена в гр.
Кричим на *** г., със средно образование, живуща под наем в гр. Пещера,
у***, с адрес по лична карта в с. Козарско, пенсионерка, работех като
санитарка в МБАЛ Пещера, неосъждана, без родство.
СВ. И. А. С. – 62 год., българин, български гражданин, роден в гр.
Пещера на 04.10.1962 г., със средно образование, не работи, неосъждан, без
родство.
СВ. В. Т. Т. – 38 год., българин, български гражданин, роден на
23.01.1986 г., живущ в гр. Пещера, ***, работи във Военно формирование
28930 Брацигово, неосъждан, без родство.
СВ. К. И. Ц. – 45 год., българин, български гражданин, роден на *** г. в
гр. Пазарджик, живущ в гр. Пещера, *** № 7, със средно специално
образование, работи като барман в заведение „Скара-бира“ на Пазара гр.
Пещера, неосъждан, без родство.
СВ. Е. Р. О. - 38 год., българин, български гражданин, роден на
23.01.1986 г., живущ в гр. Пловдив, с адрес по лична карта в гр. Пещера, със
средно образование, работи в „Рефан България“ като лична охрана,
неосъждан, подсъдимият Р. О. ми е баща, желая да бъда свидетел.
Разясниха се правата на свидетЕ.те.
СвидетЕ.те се предупредиха за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СвидетЕ.те се изведоха от съдебната зала.
Сне се самоличността на явилото се вещо лице:
В.Л. Н. Г. Й. - 41 год., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство, служител на ОДМВР – Пазарджик.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обеща да даде безпристрастно заключение.
ПРОКУРОР Щ. – Не възразявам вещото лице да остане в залата. Към
настоящия етап нямам други искания.
Ч.ОБВ. М. – Не възразявам вещото лице да остане в залата. Нямам
искания.
АДВ. К. – Не възразявам вещото лице да остане в залата. Към
настоящия етап нямам други искания.
АДВ. К. – Не възразявам вещото лице да остане в залата. Към
настоящия етап нямам други искания.
АДВ. К. – Не възразявам вещото лице да остане в залата. Към
настоящия етап нямам други искания.
3
ПОДС. Ш. – Не възразявам вещото лице да остане в залата. Нямам
искания.
ПОДС. О. – Не възразявам вещото лице да остане в залата. Нямам
искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЪТ докладва делото:
Докладваха се основанията за образуване на делото съобразно чл. 276, ал.
1 от НПК:
Производството е образувано по обвинителен акт на Районна Прокуратура
– Пазарджик, ТО - Пещера против А. Ю. Ш., ЕГН **********, роден на ***
г. в гр. Пловдив, български гражданин, неосъждан, с настоящ адрес - гр.
Пещера, ** за това, че на 12 февруари 2022 г. в гр. Пещера, обл. Пазарджик,в
района на Общински пазар - Пещера, в съучастие, като извършитЕ. с Р. Р. О.,
ЕГН ********** от с. гр., е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно отслабване на слуха на двете уши на К. В. М., ЕГН ********** от с.гр.
- престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК, и против
Р. Р. О., ЕГН **********, роден на ** г. в гр. Пещера, български гражданин,
неосъждан, с настоящ адрес - гр. Пещера, ** за това, че на 12 февруари 2022
г. в гр. Пещера, обл. Пазарджик, в района на Общински пазар - Пещера,в
съучастие, като извършитЕ. с А. Ю. Ш., ЕГН ********** от с. гр., е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване на слуха на двете
уши на К. В. М., ЕГН ********** от с.гр. - престъпление по чл. 129, ал.2
във вр. с ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК.
На основание чл. 276, ал.2 от НПК съдът предостави възможност на
Прокурор Щ. да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОР Щ. – Поддържам изцяло така повдигнатото обвинение с
Обвинителния акт. Нямам какво допълнително да изложа.
Съдът на основание чл. 276, ал.3 от НПК запита подс. Ш. дали разбира
в какво се обвинява.
ПОДС. Ш. – Разбирам какво е обвинението.
Съдът на основание чл. 276, ал.3 от НПК запита подс. О. дали разбира в
какво се обвинява.
ПОДС. О. – Разбирам какво е обвинението.
Съдът покани подсъдимия Ш. със снета по делото самоличност да даде
обяснения на основание чл. 277, ал. 1 от НПК.
ПОДС. Ш. – На този етап не желая да давам обяснения.
4
Съдът покани подсъдимия О. със снета по делото самоличност да даде
обяснения на основание чл. 277, ал. 1 от НПК.
ПОДС. О. – На този етап не желая да давам обяснения.
ПРОКУРОР Щ. – Не възразявам да бъде променен реда на събиране на
доказателства, като вещото лице бъде изслушано преди свидетЕ.те.
Ч.ОБВ. М. – Не възразявам да бъде променен реда на събиране на
доказателства, като вещото лице бъде изслушано преди свидетЕ.те.
АДВ. К. – Не възразявам да бъде променен реда на събиране на
доказателства, като вещото лице бъде изслушано преди свидетЕ.те.
АДВ. К. – Не възразявам да бъде променен реда на събиране на
доказателства, като вещото лице бъде изслушано преди свидетЕ.те.
АДВ. К. – Не възразявам да бъде променен реда на събиране на
доказателства, като вещото лице бъде изслушано преди свидетЕ.те.
ПОДС. Ш. – Не възразявам да бъде променен реда на събиране на
доказателства, като вещото лице бъде изслушано преди свидетЕ.те.
ПОДС. О. - Не възразявам да бъде променен реда на събиране на
доказателства, като вещото лице бъде изслушано преди свидетЕ.те.
С оглед изявленията на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОМЕНЯ реда на събиране на доказателства, като пристъпва към
изслушване на в.л. Й. преди разпита на свидетЕ.те.
На основание чл. 282 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушване на извършена видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза, изготвена от в.л. Н. Й. в досъдебното
производство.
ПРОЧЕТЕ се заключението на извършена видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза, изготвена от в.л. Н. Й..
В.Л. Й. – Изготвил съм заключение, което поддържам.
ПРОКУРОР Щ. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Ч.ОБВ. М. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. К. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. К. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. К. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
ПОДС. Ш. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
ПОДС. О. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
5
ПРИЕМА заключението на извършена видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза, изготвена от в.л. Н. Й..
В.Л. Й. – Нямам претенции за разноски, пътувам със служебен
автомобил.
Вещото лице се освободи от съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на явилите се свидетЕ..
Пристъпи се към разпит на ч. обв. и свидетел К. М..
Същият предупреден по чл. 290 от НК.
СВ. М., със снета самоличност - Беше съботен ден. Минах, видях
цените на сланината и нямах толкова пари в мен. Прибрах се в магазина, взех
пари и кучето и тръгнах да купя сланина. При бариерата, при на Т. магазина,
имаше човек с една торбичка, вътре имаше голям пакет и ме удари и паднах.
Понечих да стана, един ме биеше по врата, а един по-нисък ме биеше в
устата. Хората се развикаха и аз си тръгнах, но без очила, и не мога да
виждам, и се върнах да си търся очилата, и Т. ме викна, и викам – „Дай да се
обадим на Бърза помощ на 112“. Аз не мога да виждам и той набра, и жена му
ми даде очилата, и това беше. След това отидох в полицията, оттам ме
пратиха в Бърза помощ да взема някакво, че съм бил в Бърза помощ и това
беше. Не виждам в съдебната зала лицата, които ме удариха. Искам да
спомена, че имаше на един приятел сина му, на Р., той беше отзад и аз като се
изправих, викам – „Р., виж ги кои са, запомни ги“ и това беше. Р. беше на 20-
на метра зад мен.
ПРОКУРОР Щ. – Вие сте разпознал по досъдебното производство
лицата, имало е разпознаване.
АДВ. К. - Противопоставям си на питането на Прокурора, има
протокол, където той е заявил, че не ги разпознава. Некоректно е.
Съдът уточнява на страните, че по ДП има два протокола – един на стр.
187 и друг на стр. 189 от ДП.
ПРОКУРОР Щ. - На лист 189 К. М. е разпознал лице под № 2.
СВ. М. – Поддържам това, което казах на досъдебното производство –
тогава разпознах лицата, които ме удариха, но сега не ги разпознавам. Помня
всичко как стана, помня как ме удариха, как ме биха, къде ме удряха.
Разпознах по-възрастния, видях и младия че ме биеше, но на Р. сина му не
съм го видял.
Въпроси от адв. К.:
СВ. М. – Отидох в Бърза помощ и там лежах час и половина да ми се
оправи кръвното, и след това отидох у нас. Към 7 часа дойде един приятел, но
аз не можех да седя на стола и викнаха Бърза помощ, аз не можех да ходя.
Дойде линейката, качиха ме в линейката и в Бърза помощ, и от Бърза помощ
един ме закара на скенер в болницата, и оттам ме върнаха и казаха, че имам
6
инсулт и сътресение и ме оставиха на лечение в болницата в Пещера. Там
стоях шест-седем дена и ме изписаха. При мен посетитЕ. не се пускаха. Преди
да се случи това, с ушите не съм имал проблеми, имах проблеми с виждането
и затова си бях поръчал и очила в Оптиката в Пещера и след като ме
изписаха, отидох да си ги взема. Те ме удряха по лицето и ми разбиха цялото
чене и имам от лекуващата протоколи, че три моста са ми изкарани, счупени.
След като ме разбрах кои са ме ударили и ги разпознах, нито някой от тях или
техни близки не дойде да ме види нито в болницата, нито в къщи. От тези
удари слухът ми много намаля, едвам чувам. Никога не съм имал конфликт с
тези двама мъже. Не помня по време на нанесения ми побой да съм разменил
някакви реплики с тях, те ме удариха. Не помня да съм ги предизвикал да ме
ударят. Аз бях с кучето, то е малко куче. Не мога да си обясня защо ме
удариха. Аз не съм им казал нищо. Имаше голямо движение и аз оттук-оттук
вървях с кучето, и в един момент виждам – тоя като ме удари, в ръката държи
чанта, и – туп! Тези двамата, които са на пейката /подсъдимите/ не са тези,
които ме удариха. Горе-долу мога да си спомня кои бяха тези, които ме
удариха. Този първият /сочи подс. О./ мина покрай мен и беше на два-три
метра зад мен вече, и аз вървя, и тоя с чантата ме тупна, не го знам кой е и как
се казва. Не знам дали е ходел с О.. Тоя втория /сочи подс. Ш./, по прякор Р.,
беше на 20-на метра зад мен и аз по едно време викам – „Виж кои са“ – да
запомни лицата, които ме удариха, защото на мен ми се зави свят. Спомням
си, че ме удариха с нещо тежко, казаха ми, че в тази чанта са носили борина –
така ми казаха от пазара хора. Това беше в найлонова чанта – сноп борина.
Като ме тупна това, все едно че беше камък. Когато ме удариха, тогава
паднаха очилата ми. Сега не съм добре.
ПРОКУРОР Щ. – В полицията когато Ви извикаха, Вие разпознахте ли
кой ви удари?
СВ. М. – Да. И сега мога да разпозная лицата, които ме удариха.Тези
двамата, които са на пейката /подсъдимите/ не са тези, които ме удариха.
АДВ. К. – Разкажете как се извърши разпознаването в полицията.
СВ. М. - Разпознаването се извърши така: бяха наредени на лента
снимки и питат. Лошо ми стана, че трябваше да отида до полицията. На два-
три пъти съм сядал, почивал съм, и отидох в полицията, и след това отидох в
Бърза помощ и след това си отидох у нас. Аз имам магазинче отдолу. Като си
отидох у нас, бях седнал на един голям стол. Лошо ми стана по пътя за
полицията. След това отидох в Бърза помощ, и там ми беше лошо, и там съм
стоял час и половина. Спомням си кога съм ходил на изследване за ухото,
това беше седмица и половина след като ме удариха. Ходих в Пазарджик да
си взема ТЕЛК-а, това сигурно е било към 10:00 часа, после отидох в
болницата да извадим медицинско свидетелство, бях с жена ми. Това е било
преди обяд. Лекарят, при който ходих да ми издаде медицинско
удостоверение, беше една жена, тя ме преглеждаше. Тя описваше на един
лист какво ми е причинено. Там нямаше мъж. Оттам отидох при д-р З.. Това
също е било преди обяд. Той назначи някакъв човек да дойде да ми прави
прослушване на ушите. Гледа ме – това-това ухо, и си дойдох. Мисля, че след
7
месец и половина или два след този случай се обадиха от полицията и отидох
в Пазарджик на някаква, дето ми прослушваше ушите, и от нея взех
документи. Преди да ида да си взема решението на ТЕЛК, мисля, че не съм
ходил при личната лекарка, за да взимам направления. От 25-26 години съм
пенсионер. Преди да се пенсионирам, работех като дърводелец, железар –
заварявах винкЕ.. Железарството е свързано и с коване. Това съм го работил в
Пещера, на фургоните – в „Чико“.
АДВ. К. - Моля да бъде отбелязано, че всички въпроси, които зададох на
пострадалия, бяха с нисък тон и той ме чуваше – това го направих умишлено
предвид твърдението за тежка глухота. Той ме чуваше и ми отговаряше.
АДВ. К. – Какви бяха симптомите, боляха Ви ушите ли, за да тръгнете
по лекари, или някой Ви посъветва?
СВ. М. – Никой не ме е посъветвал. Когато отидох да взема съдебното
свидетелство, не чувах и тя ме препрати при д-р З.. Тогава установих, че не
чувам. Когато стоях една седмица в болницата, също не чувах, но когато ме
питаха всякакви въпроси, чувах. Спрях да чувам в момента, когато се случи
това. В Пещера не правят прегледи, за да кажа, че не чувам – просто минават
на визитация - на кой да се обадя.
ПРОКУРОР Щ. - На основание чл. 281, ал. 1 от НПК правя искане да се
прочетат показанията на св. М., дадени по досъдебното производство, смятам,
че са налице и двете хипотези на т.1 и на т.2. По досъдебното производство
той е направил разпознаване и е посочил лицата, които са извършили
престъпното деяние, а в днешното съдебно заседание казва, че това не са
лицата, които са го ударили, така че моля да се прочетат показанията му, на
стр. 167 и стр. 178. Отделно от това моля да се предявят протоколите за
разпознаване, св. М. да ги види и заяви подписите по тези протоколи негови
ли са.
АДВ. К. – Съгласна съм.
АДВ. К. - Съгласен съм да се прочетат.
АДВ. К. – Съгласна съм.
ПОДС. Ш. – Съгласен съм.
ПОДС. О. – Съгласен съм.
Предвид направеното искане и даденото изрично съгласие от страните
за прочитане показанията на св. М., дадени на досъдебното производство и
предвид констатираното противоречие между тях и дадените такива в
днешното съдебно заседание, и предвид че не си спомня някои
обстоятелства, на основание чл. 281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на св. К. М., дадени на досъдебното
производство – лист 167 и лист 178.
СВ. М. – Поддържам това, което съм казал в полицията.
8
По отношение на искането за предявяване на протокол за разпознаване
на лица и предмети, дали св. М. е подписал цитираните протоколи за
разпознаване:
АДВ. К. – Не възразявам да се предяви.
АДВ. К. - Не възразявам.
АДВ. К. – Не възразявам.
ПОДС. Ш. – Не възразявам.
ПОДС. О. – Не възразявам.
Предвид направеното искане и даденото изрично съгласие от страните
за предявяване на св. М. на протокол за разпознаване на лица и предмети,
извършено по досъдебното производство, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля К. М. протокол за разпознаване на лица и
предмети от 30.03.2023 г. /стр. 187-188 и л. 189-190 от ДП/.
СВ. М. – Ей-това е човека /посочва лице № 3 от Протокол за
разпознаване на лица и предмети от 30.03.2023 г. на лист 188, впоследствие
посочва лице № 2, а на л. 190 посочва № 4/. Подписът по този протокол е мой.
Подписите и по двата протокола са мои.
ПРОКУРОР Щ. – Искам да задам още един уточняващ въпрос, кога са
Ви били по-ясни спомените, когато сте били в полицията, или сега?
СВ. М. - Не мога да обясня кога са ми били по-ясни спомените, просто
всичко вече ми се бърка.
ПРОКУРОР Щ. – Нямам други въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам други въпроси.
ПОДС. Ш. – Нямам въпроси.
ПОДС. О. – Нямам въпроси.
Св. М. остана в съдебната зала, в качеството си на частен обвинител.
В залата се въведе свидетелката Е. М..
На същата отново се разясниха правата и се предупреди по чл. 290 от
НК.
Пристъпи се към разпита й:
СВ. Е. М., със снета самоличност – Искам да бъда свидетел. Аз не съм
пряк очевидец на случилото се. През този ден бях в Пловдив, от него разбрах
за случилото се, когато ми се обади вечерта след 7,30 – 8 часа може би, и каза
– „Не виждам, не чувам, пребиха ме, в болница съм“. Не можеше да ми
обясни, защото се разплака, разтревожен беше много. Попитах го какво да му
9
занеса, той каза – „Нищо“. Аз се притесних много, но събрах сили и тръгнах
обратно да видя какво се случва. Занесох нещата в болницата, този ден
нямаше как да го видя и си отидох. На другия ден се видяхме през прозореца
в отделението, беше много разтревожен, плачеше, не можеше да ми обясни,
само показваше къде го боли лавата – отзад тила, ушите, беше много
напрегнат, много зле се чувстваше, впоследствие ми обясни какво се е
случило, как са го нападнали, как са го били. До ден-днешен е на
антидепресанти, без бастун не може да ходи, не чува, останаха последствия от
този побой, често се оплаква от главоболие, доста зле се чувства, и от най-
малкото се разплаква. Просто това допринесе много за тежкото му състояние,
като и от преди това той е инвалид от години. Не знам какво са имали
предвид, така да са го нападнали по този начин, 100 % инвалид човек, не мога
да си обясня защо са го направили. Той ми каза, че причина за нападението
няма. Каза, че си вървял с кучето и е отивал на пазара да си купи сланина,
това е било около обяд; чул, че някой говори високо казва – „Аз не знам, че
на мен ми говорят“, и в един момент излетява някаква чанта и го удря в
главата, втори път от другата страна в слепоочието, така ми обяснява - че
пада на земята и се започва оттам и да го ритат. Видял е кои са били. Това ми
обясни, и в полицията това е обяснил. След инцидента състоянието му се
влоши, аз правя разлика, че той наистина много отпадна след това. Скоро
преди този инцидент беше обран магазина и след две седмици и този побой –
това му се събра в повече за състоянието му. От дълго време сме съпрузи.
Преди този случай не се е оплаквал толкова за проблеми със слуха, преди
това имаше проблеми с очите. След инцидента изчакахме да излезе от
болницата, за да отидем да вземем очила, наложи се да се правят нови,
защото и там имаше някакви отклонения. До този момент той не ги е познавал
тези хора, нито е говорил, каза, че е бил с кучето, то дори не ги е и залаяло.
Всички го знаят, че той си го разхождаше. Той си мислеше, че са го
нападнали заради кучето – затова са го нападнали, никаква причина няма,
нито е имал конфликти с тях, не ги познаваме, нямаме роднински връзки с
тези хора. Вечерта на инцидента не се видяхме със съпруга ми, вечерта отидох
в болницата, за да му занеса нещата – вода, храна, пижама, и ги дадох на
санитарката. На другия ден се видяхме, зле изглеждаше, беше тревожен, не
можеше да говори, за да ми обясни, само казваше „Лошо ми е, лошо ми е“.
Визуално беше отпаднал. С лекар тогава не съм разговаряла. Не мога да кажа
точно преди колко време съпругът ми изкара последния инсулт, преди доста
време. Бастун почна да ползва след инцидента, преди това не ходеше с
бастун. От доста години е с очила, но бастуна почна да го ползва, след като
се случи това нещо, вече не може без него. Едното му око е увредено, мисля,
че лявото. Преди това – до инцидента, съпругът ми шофираше, сега вече аз
шофирам. Преди инцидента той не се е оплаквал, че не чува. Когато казах
преди малко, че не се е оплаквал толкова заради слуха преди инцидента, имам
предвид, че той има претърпени инсулти, има увреждане в мозъка, и си има и
епикризи за това, и искам да кажа, че след инцидента слухът е увреден.
Двамата ходихме на лекар в Пазарджик, първо отидохме при д-р З., той го
прегледа. Д-р З. го изследва, мисля, че някакво момче направи замерването.
10
Аз го водех тогава, той си влезе за да му направят изследването. Този ден
ходихме и за медицинско да му изкарат, в Пазарджик. Там имаше една жена,
която го изслуша. Тя не го е преглеждала. Освен жената не е присъствал
никой друг при изваждането на съдебно медицинското удостоверение. Не ни
го дадоха веднага, извикаха ни след няколко дни. Не се е събличал, за да му
се извърши преглед, просто показваше на жената къде е удрян, не се е
събличал, преглед не е извършвала, не мога да кажа, че тя го е преглеждала,
тя може би беше администраторка някаква. Заедно отидохме, за да вземем
медицинското удостоверение, аз го придружавах навсякъде, той не може сам.
Всичко, каквото трябва, сме направили, каквото ни казват, това сме
направили. Платили сме си за съдебно медицинското удостоверение,
изпратиха ни някъде, не помня точно, на някакво гише. За д-р З. вече не си
спомням къде и как съм плащала. Може и да сме били с направление, не знам,
не си спомням. На едното око съпругът ми има увредена макула, доколкото
знам, вижда само силуети. С другото око вижда. Не знам точно какъв е
диоптъра на очилата му. Ако е без очила, не може да разпознава предмети
или лица. Разбрах, че при удара всичко – шапка, очила, са хвръкнали и после
си ги е събирал. Вероятно очилата при падането не са били счупени, щом
после си ги е сложил.
ПРОКУРОР Щ. – Нямам други въпроси.
Ч.ОБВ. М. – Нямам въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам други въпроси.
ПОДС. Ш. – Нямам въпроси.
ПОДС. О. – Нямам въпроси.
В залата се въведе свидетелят Т. Т..
Същият предупреден по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпита му:
СВ. Т., със снета самоличност – Знам за какво съм тук. Аз работех в
магазин на пазара. Влизаха клиенти и казаха, че има някакъв конфликт отвън.
Аз свърших работа и реших да погледна какво става отвън и видях, че имаше
конфликт между К. и други лица. Това е, което съм видял, но къде е станало и
какъв е бил конфликта, не съм бил свидетел. Имаше лица, които имаха
конфликт с К., викаха, караха се нещо. Аз преди не ги бях виждал тези лица,
впоследствие когато отидох да дам показания, ми дадоха снимка на едното
лице, но се оказа, че съм сгрешил и тази снимка не е на лицето, което съм
посочил, че е ударил К., това го разбрах, защото впоследствие дойде това
момче, за което казах, че е ударило К., и аз като го видях, разбрах, че съм
сгрешил. Не съм сигурен дали сега ще ги позная тези лица. Виждам в залата
това момче /сочи подс. Ш./ - аз него го посочих в полицията, че е ударил К.,
но се оказа, че съм се заблудил по снимката и сега твърдя, че не е този човек,
11
който видях, че удари К..
ПРОКУРОР Щ. – Показанията, които сте дали пред съдия, са различни
от тези, които давате днес. Защо се сещате след инцидента, че не сте
посочили точното лице, той ли дойде при вас, Вие ли го потърсихте, Вие
казахте, че сте водили разговор с него след инцидента?
СВ. Т. - Мина доста време след инцидента – месеци, и той е разбрал, че
аз съм дал показания и той е обвинен въз основа на моите показания, обаче аз
като го видях, разбрах, че съм се заблудил и като го видях на живо
истинското лице, разбрах, че не е бил той. При инцидента аз видях едно лице,
което държеше една малка синя чанта. Той удари М. и аз взех очилата. Аз
промених показанията си след разговора с момчето, защото разбрах, че това
лице, което съм познал по снимката, съм го объркал, аз промених показанията
си, тъй като видях, че не е това момчето, което държеше чантата. Аз оттогава
не съм го виждал. Аз съм бил свидетел за не повече от 30 секунди на това
нещо, което се е случило, и за това време просто ми е много трудно да
преценя кой е бил човека, аз не съм го виждал повече този човек. Аз по
снимка тогава го познах, аз работя на пазара на магазина, а баща му работи на
бариерата и съвсем случайно стана въпрос, че сина му са го обвинили за този
случай и оттам в мен се загнезди едно съмнение и баща му каза – „Ще ти го
доведа моето момче, защото ти си свидетел, за да го видиш“, и той го доведе
ето това момче /сочи подс. Ш./, и аз видях, че не е той. По снимката така, като
гледам лицето, съм се заблудил. Баща му ме потърси, за да ме пита защо съм
дал такива показания, аз единствено исках да помогна по някакъв начин на К.,
но съм се заблудил. Сега малко се успокоих, защото все едно аз бях обвинил
един човек. Не е това момчето, което го удари. Тежко ми е за това, което
твърдях на досъдебното производство. Чантата беше малка, аз не знам какъв е
бил конфликта, защо замахна да го удари с тази чанта, и очилата му паднаха,
аз се наведох и ги взех. В моите виждания имаше само един удар, някъде от
рамото нагоре, но вследствие на удара очилата паднаха и аз ги взех. След този
удар аз казах – „Що го закачате човека“, и като че ли с това нещо приключи,
защото те се отдръпнаха. Преди това какво е имало, абсолютно нищо не мога
да кажа, аз не съм видял. Това, което аз видях, беше за много кратко време, за
не повече от 1 минута. С пострадалия се познаваме от много години, знам, че
има някакви заболявания, но какви - не знам. Всеки ден се виждаме с
пострадалия, поздравяваме се, но подробности за болести не мога да кажа.
Знам, че ходеше с бастун и всеки ден разкарваше едно куче, но не знам защо
ходи с бастун, каква болест има. Има няколко години, откакто е с бастун, но
не мога да посоча точно – две-три години. И преди инцидента си беше с
бастуна и разхождаше кучето. Не знам кога след инцидента го видях. Не съм
забелязал дали е имало кръв по лицето му по време на инцидента, не мога да
кажа. Само мога да допълня, че след инцидента той извади телефона и каза –
„Т.е, набери полицията“, в това време там имаше някаква жена и тя взе
телефона и аз говорих, и съобщих за случилото се. Аз преди това не съм ги
виждал подсъдимите. Това момче /сочи подс. О./ след това го видях, но не
съм го виждал преди, не мога да преценя дали съм го видял при инцидента,
доста дълго време мина. Това момче /сочи подс. Ш./ не съм го виждал. Имаше
12
на пазара много лица, беше пазарен ден, аз това, което съм видял, тоя момент,
не е имало някой да ги разтървава. Мисля, че имаше едно лице, но не съм
сигурен. Просто мина много време.
ПРОКУРОР Щ. – Моля на основание чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК да
се прочетат показанията на св. Т., дадени при разпита му пред съдия, налице
са противоречия между тях и казаното днес, а и както самият свидетел заяви,
много неща са му избледнЕ. поради изминалото време.
Ч.ОБВ. М. – Съгласен съм.
АДВ. К. – Съгласна съм.
АДВ. К. - Съгласен съм да се прочетат.
АДВ. К. – Съгласна съм.
ПОДС. Ш. – Съгласен съм.
ПОДС. О. – Съгласен съм.
Предвид направеното искане и даденото изрично съгласие от страните
за прочитането на показанията на св. Т., дадени пред съдия, и на основание
чл. 281, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на св. Т. Т., дадени пред съдия /Протокол № 54
от 30.03.2023 г. по ЧНД № 49/2023 г. на РС Пещера, на лист 181 по ДП/.
СВ. Т. - Поддържам това, което казвам сега, защото тогава съм грешил
заради снимката. Иначе всичко друго е така.
ПРОКУРОР Щ. – Моля на основание чл. 281, ал.5 от НПК да се
прочетат показанията на св. Т., дадени на досъдебното производство, предвид
на това, че същият заяви, че не си спомня някои обстоятелства
Ч.ОБВ. М. – Съгласен съм.
АДВ. К. – Съгласна съм.
АДВ. К. - Съгласен съм да се прочетат.
АДВ. К. – Съгласна съм.
ПОДС. Ш. – Съгласен съм.
ПОДС. О. – Съгласен съм.
Предвид направеното искане и даденото изрично съгласие от страните
за прочитането на показанията на св. Т., дадени на досъдебното производство,
на основание чл. 281, ал.5 във вр. чл. 281 ал. 1 т.1 и т. 2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ показанията на св. Т., дадени по досъдебното производство
/л. 170 и л. 179 /.
СВ. Т. – Промяната се дължи на това, че съм сгрешил снимката. В
другата част показанията ми са верни, освен за лицето. Аз не мога да си
спомня кои са лицата. Не ги знам, не мога да ги посоча. Нито преди, нито
след това съм ги виждал тези лица – нито преди това, нито след това. Аз
13
може и да съм ги виждал, но не са ми направили някакво по-специално
впечатление. В момента на конфликта ми бяха непознати.
АДВ. К. – Един уточняващ въпрос, при разпознаванията в полицията
снимки на хартиен носител ли ви показаха, или на диск на компютъра?
СВ. Т. - В полицията ми показаха снимка на един човек, който върви с
една чанта. Мисля, че на хартия ми показаха, но не си спомням със сигурност.
ПРОКУРОР Щ. – Нямам други въпроси.
Ч.ОБВ. М. – Нямам въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам други въпроси.
ПОДС. Ш. – Нямам въпроси.
ПОДС. О. – Нямам въпроси.
В залата се въведе свидетелят И. С..
Същият предупреден по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпита му:
СВ. И. С., със снета самоличност – Не си спомням какво беше. Виждал
съм мъжа, който е отзад /сочи ч.обв. М./. Не знам какво е станало с него,
разбрах за случая на следващия ден, когато вече говореха.
ПРОКУРОР Щ. – Моля на основание чл. 281, ал.5 от НПК да се
прочетат показанията на св. С., дадени на досъдебното производство, предвид
на това, че същият заяви, че не си спомня за инцидента.
Ч.ОБВ. М. – Съгласен съм.
АДВ. К. – Съгласна съм.
АДВ. К. - Съгласен съм да се прочетат.
АДВ. К. – Съгласна съм.
ПОДС. Ш. – Съгласен съм.
ПОДС. О. – Съгласен съм.
Предвид направеното искане и даденото изрично съгласие от страните
за прочитането на показанията на св. С., дадени на досъдебното
производство, и твърдението, че не си спомня за случая, на основание чл.
281, ал.5 във вр. чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ показанията на св. С., дадени по досъдебното производство
/л. 171/.
СВ. С. – Те там пиеха, после излязоха и отидоха нагоре, и после както е
станало не знам. От това, което съм казал на досъдебното производство, има
някои верни неща и някои неверни – те излязоха от заведението, хванаха се и
14
си бегаха. Не знам къде отидоха, аз си стоя на сергията, какво е станало
после, не знам. Не знам дали не са отишли към бариерата, аз съм далече
оттам. Така казаха после – че са го били К. М.. След инцидента никой не ме е
търсил, за да разговаря с мен.
ПРОКУРОР Щ. – Нямам други въпроси.
Ч.ОБВ. М. – Нямам въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам други въпроси.
ПОДС. Ш. – Нямам въпроси.
ПОДС. О. – Нямам въпроси.
В залата се въведе свидетелят Е. О..
Същият предупреден по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпита му:
СВ. Е. О., със снета самоличност – Желая да бъда свидетел. Не помня
дата, преди две години някъде, не помня сезона, отидох на пазара, за да
забера баща ми и А.. Тогава работех в СОТ 161. На тръгване там беше г-на
/сочи М./ с кучето и кучето се спусна към нас, по-точно към В., и пострадалия
каза, че кучето се спуска към цигани. Ние си тръгнахме към в къщи, аз
прибрах баща ми в къщи и после си отидох на работа. М. си продължи надолу
с кучето по пазара. Казахме му да си държи кучето, то беше без намордник, а
беше пазарен ден, събота, пълно с хора. Това беше. Друго не си спомням.
Забрах баща ми, Ш. и В.. Трябваше да ги прибера, баща ми звънна и аз
отидох, не знам дали бяха пили, просто трябваше да ги забера. Аз бях там със
служебната кола, и след това ме изгониха от работа заради тази случка.
Конфликт не е имало. Друго нещо от този инцидент не си спомням. Не си
спомням да съм отдръпвал с ръце К.. Мисля, че В. дръпна някой от нас, за да
си ходим, да не се занимаваме, не помня.
ПРОКУРОР Щ. – Предвид непълнотите, които констатирах, както и
поради това, че свидетелят каза, че не си спомня, правя искане на основание
чл. 281, ал.1, т.2 от НПК да се почетат показанията на св. Е. О., дадени на
досъдебното производство.
Ч.ОБВ. М. – Съгласен съм.
АДВ. К. – Съгласна съм.
АДВ. К. - Съгласен съм да се прочетат.
АДВ. К. – Съгласна съм.
ПОДС. Ш. – Съгласен съм.
ПОДС. О. – Съгласен съм.
Предвид направеното искане и даденото изрично съгласие от страните
за прочитането на показанията на св. Е. О., дадени на досъдебното
15
производство, и твърдението че не помни някои детайли, на основание чл.
281, ал. 5 във вр. чл. 281 , ал.1, т.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ показанията на св. Е. О., дадени по досъдебното
производство /л. 174/.
СВ. Е. О. – Вярно е това, което съм казал.
ПРОКУРОР Щ. – Нямам други въпроси.
Ч.ОБВ. М. – Нямам въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам други въпроси.
ПОДС. Ш. – Нямам въпроси.
ПОДС. О. – Нямам въпроси.
В залата се въведе свидетелят В. Т..
Същият предупреден по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпита му:
СВ Т., със снета самоличност - Спомням си за инцидента. Като си
тръгнахме от заведението на К. Ц. на пазара, в посока да се прибираме, кучето
на г-на /сочи постр. М./ се разлая и дръпна за крака Р. О., и това беше. Боища,
такива работи, не е имало. Дойде сина на О., забра ни с колата и си тръгнахме.
Преди да си тръгнем, ние всички /аз и двамата подсъдими/ бяхме в
заведението. Употребихме алкохол – бира. Не мога да кажа каква е била
причината да повикаме сина на О. да ни прибира. Когато кучето почна да лае
по О., между тях не е имало никакви реплики, нито някой да се е опитал да
удари друг, просто аз дръпнах Р. настрани, тъй като кучето леко дръпна Р. по
крака, и такава беше моята реакция – да го дръпна пък аз Р..
ПРОКУРОР Щ. – Моля на основание чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК да
се прочетат показанията на св. Т., дадени на досъдебното производство, тъй
като смятам, че има противоречия между тях и дадените днес.
Ч.ОБВ. М. – Съгласен съм.
АДВ. К. – Съгласна съм.
АДВ. К. - Съгласен съм да се прочетат.
АДВ. К. – Съгласна съм.
ПОДС. Ш. – Съгласен съм.
ПОДС. О. – Съгласен съм.
Предвид направеното искане и даденото изрично съгласие от страните
за прочитането на показанията на св. Т., дадени на досъдебното производство,
и консаттираните противоречия в днешното съдебно заседание, както и че за
някои обстоятелства твърди , че не си спомня, на основание чл. чл. 281, ал.5
16
във вр. чл. 281 ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на св. В. Т., дадени на досъдебното
производство /лист 176 по ДП/.
СВ. Т. – Потвърждавам това, което съм казал, вярно е.
ПРОКУРОР Щ. – Нямам други въпроси.
Ч.ОБВ. М. – Нямам въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам други въпроси.
ПОДС. Ш. – Нямам въпроси.
ПОДС. О. – Нямам въпроси.
В залата се въведе свидетелката М. А..
Същата предупредена по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпита й:
СВ. А., със снета самоличност - Знам за какво съм тук. Нямам
отношение точно към това, което е станало, имам спомен, че К. постъпи в
болница с високо кръвно и понеже като ние санитарите ги обслужваме, той
нямаше по себе си синини или кръв – нищо. Това стана на 12.02.2022 г., аз бях
на работа. Аз само по време на дежурство съм го видяла, ние сме на график и
се въртим, дежурството ни е по 12 часа. Ние сме през два дена на работа, два
пъти на седмица. Знам, че той си има проблем, че не чува, и от преди. Имам и
още един случай в мое дежурство, когато беше приет на втория етаж в
неврологично, със сърдечна недостатъчност, и плака през цялото време, даже
извика и майка си от София, жена му от Пловдив, аз лично отварях вратата,
за да взема багаж за него. Може да има една или две години преди този
инцидент, но когато лежа в болницата си го е имал този проблем, като винаги
са ни предупреждавали за агресия от негова страна – и словесна, и че може и
да посегне, и винаги сме предупреждавани да не се занимаваме много с него.
Аз имам средно образование, нямам медицинско образование, не
претендирам за докторска степен. От 25 години работя като санитарка в
болницата. Посочих датата 12.02.2022 г., тази дата я запомних, тъй като два
дни след това почина бившия ми съпруг и тези неща се запечатват – каква
смяна съм била, кой съм видяла. Нашата работа е да гледаме основно
болните, сменяме ги, храним ги. Той постъпи с високо кръвно, за инцидент не
съм чула, а само за високо кръвно. Като не му задаваме въпроси, той не
проявява агресия, лекарите ни предупредиха, че е възможно да прояви
агресия. По време на мои дежурства са тези два случая, когато М. е бил
настаняван в болницата. На дежурството ми на 12.02.2022 г. не съм възприела
следи от някакви наранявания по тялото му.
ПРОКУРОР Щ. – Нямам други въпроси.
17
Ч.ОБВ. М. – Нямам въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам други въпроси.
ПОДС. Ш. – Нямам въпроси.
ПОДС. О. – Нямам въпроси.
В залата се въведе свидетелят К. Ц..
Същият предупреден по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпита му:
СВ. Ц., със снета самоличност – Знам, че съм тук като свидетел за това,
което съм видял при мен. При мен инцидент между пострадалия и
подсъдимите не е имало, нищо не се е случило. Аз работя като барман в
заведение „Скара-бира“ на пазара, така му казват на заведението – „При К.“.
Подсъдимите са ми редовни клиенти – пият по една-две бири и си заминават.
Тогава си взеха в една найлонова чанта кебапчета, кренвирши, за в къщи -
мезе. Не са взимали бири или такива неща. Дата не мога да си спомня, беше
събота. Няма как да помня, не водя статистика. След това чувам в
гражданското общество, че е имало някакъв инцидент, коментираше се. Не
обичам да се интересувам много. Със сигурност не беше зима, беше топло
времето. Познавам този човек /сочи пострадалия М./, от много години се
познаваме, цЕ.я град се познаваме. При мен хората идват, ядат, пият
питиетата, след това стават и си заминават. След три–четири часа чух, че
нещо се е случило, все пак беше пазарен ден, много хора имаше. Чух, че е
имало нещо, но какво е имало, не знам, не съм бил свидетел. Имало е нещо
като словесен конфликт между подсъдимите, които ми бяха тогава клиенти, и
господина отзад – това го чух. При мен всичко си беше нормално. Нормално
си седяха, нормално си излязоха. Подсъдимите ги познавам като клиенти, и
това чух, че на този ден е имало словесен конфликт между тях и М. – както
всяка събота има някакъв конфликт на пазара. Аз мога да кажа пред мен какво
е било, всичко си беше нормално – хапнаха, пийнаха и си заминаха. При мен
са били някъде в рамките на два часа. Не съм видял някой да е бутал сергия с
буркани с мед, това не съм го видял или чул. Взела си кебапчета и
кренвирши, не повече от 10 бройки, опаковани в пликче и в найлонова
торбичка – това взеха. Цветът на торбичката не мога да кажа, взимам винаги
различни цветове.
ПРОКУРОР Щ. – Нямам други въпроси.
Ч.ОБВ. М. – Нямам въпроси.
АДВ. К. – Нямам въпроси.
АДВ. К. – Нямам повече въпроси.
АДВ. К. – Нямам други въпроси.
ПОДС. Ш. – Нямам въпроси.
18
ПОДС. О. – Нямам въпроси.
ПРОКУРОР Щ. – Моля да се отложи делото, като се призоват
неявилите се свидетЕ. и вещите лица.
АД. К. – Предоставям на съда.
Ч.ОБВ. М. – Предоставям на съда.
АДВ. К. – Да се отложи делото за разпита на неявилите се свидетЕ. и за
изслушването на вещите лица.
АДВ. К. – Да се отложи делото за разпита на неявилите се свидетЕ. и за
изслушването на вещите лица.
ПОДС. Ш. – Поддържам казаното от адвоката ми.
ПОДС. О. – Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът намира, че делото следва да се отложи за разпит на неявилите се
свидетЕ. и за изслушването на вещите лица от тройната съдебно медицинска
експертиза, ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото за 05.06.2024 г. от 10,00 ч., за която дата и час
представителят на РП Пазарджик, ТО Пещера, частният обвинител и
повереникът му, подсъдимите и защитниците им уведомени от днес.
ДА се призоват свидетЕ.те С. Ж. и Р. П..
ДА се призоват вещите лица д-р Б. П., д-р Р. П. и д-р К. З..
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 12,35 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19