№ 3721
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20221110138418 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, чрез юрк. Н.Г., срещу Столична община, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 446,55 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 40,94 лева,
представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 08.06.2021 г.
до 30.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 20.12.2020 г., около 20,35 ч., в гр. София, при
движение по бул. „Цар Борис ІІІ“ с посока от бул. „Пенчо Славейков“ към гр. Перник, на
кръстовището с бул. „Академик Иван Евстатиев Гешов“, водачът С.Б.Н., управлявайки лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, попаднала в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били
причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил
имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество по застрахователна полица №
93002010069619, със срок на застрахователното покритие от 27.08.2020 г. до 26.08.2021 г. За
причинените на застрахования по имуществената застраховка автомобил вреди в ищцовото
дружество било подадено уведомление, по което била образувана щета № 5000-1261-20-
253636. След извършен оглед на автомобила с доклад по щетата било определено
застрахователно обезщетение в размер на 278,55 лева, като застрахователят признал и
направените разходи за репатриране на автомобила в размер на 168 лева. Сумата в общ
размер на 446,55 лева била изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно
1
нареждане от 02.03.2021 г. Твърди се, че процесното ПТП било настъпило на път,
стопанисван от Столична община – ответник в настоящото производство. С изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования
против причинителя на вредата. С уведомително писмо ищецът предявил регресна
претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение,
но до този момент плащане не било постъпвало. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022 г. по
ч. гр. д. № 23995 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско
отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Столична община
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А.К..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове. На първо място възразява,
че от приложените към исковата молба доказателства не се установявало по категоричен
начин, че именно наличието на дупка на пътното платно била причина за настъпилото ПТП.
Мястото на инцидента било посетено от служители на КАТ, но в нарушение на законовите
изисквания последните не били изготвили снимков материал на мястото на ПТП и на
причинените щети по автомобила. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил
поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Освен това твърди, че ответникът не бил
бездействал, а стриктно изпълнявал задълженията си по текущото поддържане на пътя в
съответствие с нормативните изисквания. За процесния участък имало сключен договор №
СОА19-ДГ55-447/27.06.2019 г. между Столична община и „Банкя Зона 2“ ДЗЗД за
извършване на поддръжка и ремонт на пътя. Съгласно актовете за приключване на СМР и
другите приложени към отговора документи, процесният пътен участък бил ремонтиран и
приет без забележки. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на претендираното
обезщетение поради съпричиняване. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не оспорва, че твърдяното застрахователно събитие настъпило на път,
управляван от него; наличието на имуществена застраховка „Каско“, сключена с ищеца по
отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********,
валидна към датата на застрахователното събитие; както и че по щета № 5000-1261-20-
253636 ищцовото дружество заплатило на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 446,55 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от
страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
2
1. настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит от имуществената
застраховка риск, в срока на застрахователното покритие, както и механизма на ПТП;
2. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на
застрахования автомобил;
3. причинната връзка между застрахователното събитие и причинените вреди;
4. предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно –
противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на
лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя; причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа вреди на застрахования автомобил; причинно –
следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и настъпването
на застрахователното събитие;
5. настъпването на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата
за исковия период мораторна лихва;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания
или възражения, включително извършването от страна на водача С.Б.Н. на действия или
бездействия, с които е допринесла за настъпването на вредоносния резултат
(съпричиняване), а именно че се е движела с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Основателно е искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел
при режим на призоваване, а именно на водача С.Б.Н., както и за допускане на съдебна
автотехническа експертиза с поставени в исковата молба задачи.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване
за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на
446,55 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума;
и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 40,94 лева,
3
представляваща лихва за забава върху претендираната главница за периода от 08.06.2021 г.
до 30.04.2022 г.
ОТВЕТНИКЪТ НЕ ОСПОРВА, че твърдяното застрахователно събитие настъпило на
път, управляван от него; наличието на имуществена застраховка „Каско“, сключена с ищеца
по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********,
валидна към датата на застрахователното събитие; както и че по щета № 5000-1261-20-
253636 ищцовото дружество заплатило на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 446,55 лева. Посочените обстоятелства не се
оспорват от страните, поради което НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит от имуществената
застраховка риск, в срока на застрахователното покритие, както и механизма на ПТП;
2. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на
застрахования автомобил;
3. причинната връзка между застрахователното събитие и причинените вреди;
4. предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно –
противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на
лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя; причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа вреди на застрахования автомобил; причинно –
следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и настъпването
на застрахователното събитие;
5. настъпването на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата
за исковия период мораторна лихва;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите
искания или възражения, включително извършването от страна на водача С.Б.Н. на действия
или бездействия, с които е допринесла за настъпването на вредоносния резултат
(съпричиняване), а именно че се е движела с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 23995 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ
4
гражданско отделение, 60 състав.
ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ищеца при режим на призоваване, а
именно С.Б.Н., ЕГН ********** за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата
молба. Определя депозит в размер на 100 лева, който следва да бъде внесен от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. Свидетелят да бъде призован на адрес
гр. Дупница, АДРЕС, тел. **********, както и на регистрираните постоянен и настоящ
адрес, след представяне на документ за внасяне на определения депозит. Да се изиска
служебна справка по Наредба № 14/2009 г. за регистриран постоянен и настоящ адрес на
свидетеля.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа експертиза със задачи, поставени
в исковата молба. Определя депозит в размер 250 лева, който следва да бъде внесен от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице
П.Л.К., който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 20.03.2024 г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните, свидетелят и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5