№ 652
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110200109 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на представляващ
санкционираното лице против НП №03-2300993/22.11.2023г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като се
счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че неправилно е възприета
фактическата обстановка и не са анализирани адекватно събраните доказателства. Иска се
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на НП. Алтернативно
на искането за отмяна на наказателното постановление се иска намаляване размера на
наложеното административно наказание. Иска се присъждане на възнаграждение.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 05.10.2023 г. служители на ДИТ – Варна- св. Д. и св. И., извършили проверка на
територията на строителен обект- жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, кул „*** 6“,
където СМР се извършвали от „***“ ЕООД. В обекта проверяващите установили пет лица да
полагат труд.
Св. Д. и св. Даскалов пряко възприели лице, впоследствие установено като св. И.,
който се намирал върху скеле и полагал мазилка по фасадата на сградата. Три от лицата
избягали при появата на проверяващите, като св. И. бил от лицата, които останали в обекта.
След като се легитимирали, св. Д. и св. Даскалов отпочнали действия по извършване
на проверка, в хода на която на лицата, установени и останали в обекта били раздадени за
попълване декларации. Св. И. попълнил декларация, в която посочил, че работи за „***“
ЕООД , от 03.10.2023г., в обект жилищна сграда, гр. Варна, ул. „*** 6“ на длъжност
„работник изолация“, с работна седмица от шест дни, работно време от 8,00 часа до 16,00
часа, с почивка в работния ден от един час и определено трудово възнаграждение от 780
лева месечно, при наличието на сключен трудов договор. Лицето посочило още, че има
определени почивни дни в събота и неделя, още не е получило трудово възнаграждение ,
както и , че полага минерална мазилка на сградата.
Изготвена била справка , видно от която с лицето Х. Х. И. от страна на дружеството не
бил сключван трудов договор.
На 27.10.2023г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу въззивното дружество за това, че като работодател е допуснал в обекта до работа
лицето Х. Х. И. като „работник изолация“, при определено работно място, определено
работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна
квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му наличието на
възражения.
По АНП не постъпили допълнително възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2300993/22.11.2023г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството
е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ над
минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на св. Д. и св. И., както и приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от Х. И.;
2
справка относно подадени уведомления за трудови договори и др.
Показанията на св. Д. и св. И. са такива на свидетели- очевидци на нарушението.
Те са възприели пряко лицето да полага труд в обекта.
Показанията на св. Д. и св. И. са в унисон с писмените доказателства по делото-
декларация от Х. И., справка относно подадени уведомления за трудови договори и др.
Пред съда депозира показания лицето, фактически полагало труд по време на проверката-
св. И., който сочи, че се намирал в обекта, той като трябвало да бъде преценено дали да бъде
нает на работа. Първия ден боядисвал, а втория – полаггал мазилка. Казали им, че ако могат
да полагат мазилка, ще работят. При попълване на декларацията св. И. сочи, че никой не му
е диктувал.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал. На първо място показанията на
свидетеля противоречат на установените действия на лицето от св. Д. и св. И., които пряко
са възприели св. И. да извършва трудова дейност по полагане на мазилка. Видно от
съдържанието на декларацията, св. И. е грамотно лице, български гражданин. Липсва
каквато и да било логика сам той да попълни, че работи за този работодател от 03.10.2023г.
на посочената длъжност „работник изолация“, с работна седмица от пет дни, работно време
от 8,00 часа до 16,00 часа, с почивка в работния ден от един час и определено трудово
възнаграждение от 780 лева месечно, при наличието на сключен трудов договор, както и че
все още не е получил дължимото трудово възнаграждение и конкретните трудови функции,
които изпълнява, ако тези факти не са му били известни.
Горното води до извод, че показанията св. И. по отношение на това, че не е работил по
трудово правоотношение, не следва да бъдат кредитирани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; заявените данни от
работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била
посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът намери, че наказващият
орган неправилно е определил размера на същото. Неправилно като адекватно на тежестта
3
на извършеното административно нарушение е било преценено наказанието имуществена
санкция над минималния размер, предвид на факта, че се касае за първо нарушение, като в
този смисъл съдът намери, че следва да измени наказателното постановление в
санкционната му част.
Що се отнася до наведените с жалбата възражения, касаещи отвяна на наказателното
постановление, съдът намира следното:
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление като се
счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че неправилно е възприета
фактическата обстановка и не са анализирани адекватно събраните доказателства
Съдът, при проверка на обстоятелствените части на АУАН и НП не констатира да са
допуснати сочените нарушения. Напротив – и в АУАН, и в НП се съдържат всички
обстоятелства на извършване на нарушението – посочено е конкретното лице, извършило
нарушението, действието, осъществяващо състава на нарушението, конкретния обект,
където е извършено нарушението, лицето, допуснато до работа, неговата длъжност,
установените работно място, работно време, трудово възнаграждение, почивни дни и
почивки, т.е. в обстоятелствените части на акта и на постановлението са описани всички
елементи от състава на нарушението. Посочени са конкретни доказателства, установяващи
нарушението /декларация от лицето/. При правилна цифрова квалификация на нарушението,
правилно е била преценена приложимата санкционна разпоредба.
Предвид на това, не може да се сподели извод, че съдържанието на НП е лишило
санкционираното лице от правото да разбере обвинението и адекватно да се защитава.
Фактическата обстановка по делото е доказана такава, каквато се твърди от наказващия
орган, като анализа на доказателствата е извършен по- горе и не следва да бъде
преповтарян. Доколкото извършването на нарушението се потвърждава от всички събрани
по делото доказателства, а конкретни възражения не са били наведени по преписката,
административно наказващия орган се е произнесъл при неоспорена фактическа обстановка
и не е възникнало задължение за допълнително разследване.
Съдът намира, че не възниква съмнение относно характера на отношенията между
дружеството и наетото лице, предвид данните, декларирани в декларацията от заетото лице,
което фактически е положило труда за въззивното дружество, в която декларация лицето
изрично сочи на параметрите и времетраенето на установеното трудово правоотношение /
при установени конкретни работно място и време, почивки, възнаграждение и почивни дни
по график.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде изменено, като се намали размера на наложеното
административно наказание.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
4
юрисконсулт и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-2300993/22.11.2023г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „***“ ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ, като
НАМАЛЯВА наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от
3000 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 40 / четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна да заплати на „***“ ЕООД,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5