Определение по дело №1228/2023 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 2387, 21.09.2023 г., град  БУРГАС

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 21.09.2023г., в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1228 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Б.П.С. срещу изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № 20-27600 / 13.06.2023г. на Началника на СГКК Бургас, да разгледа негово заявление вх. № 01-300876 / 29.05.2023г.

С обжалваното писмо Началникът на СГКК Бургас е отказал да извърши изменение на КККР на град Бургас по отношение на ПИ № 07079.607.268, съобразно заявлението на жалбоподателя от 29.05.2023г. за изменение на границите на посочения ПИ, така че да съвпадат с границите на УПИ ІV-327, кв.21. Посочено е, че не се прилагат документи. Посочено е още, че по заявление на същия жалбоподател от 20.04.2017г. била постановена заповед № 18-6450 от 31.08.2017г. за промяна на границите на ПИ чрез отразяване на границите на УПИ ІV-327, която заповед била отменена с решение № 2230/20.12.2017г. на АдмС Бургас. Жалбоподателят бил подал последващо заявление от 08.10.2018г. със същото искане, по което бил постановен отказ, потвърден с решение на АдмС Бургас, потвърдено от ВАС. Тъй като липсвали нови обстоятелства, различни от разгледаните в предходните заявления, административният орган отказал извършване на исканата промяна.

Жалбата е подадена чрез административния орган, която я препратил в съда заедно с административната преписка.

Относно процесуалния ред за разглеждане на жалбата съдът съобрази следното :

Обжалваното писмо има характер на акт, с който сезираният административен орган е приел, че административното производство е недопустимо, поради това, че по идентични искания са налице откази за допускане на исканата от жалбоподателя правна промяна. Въпреки непрецизната формулировка в писмото, че „отказва да извърши исканото изменение на КККР„ с писмото се е постигнал ефекта на отказа да се разгледа по същество отправеното до него искане, поради жалбата следва да се разгледа по процесуалния ред на чл.197 и сл. от АПК.

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано за това лице, в срока по чл.197 от АПК, и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Пред СГКК Бургас са образувани няколко преписки по повод подадени от настоящия жалбоподател заявления, касаещи ПИ № 07079.607.268 по КККР на град Бургас  :

1/ Със заявление вх. № 94-23178 / 03.11.2009г. жалбоподателят поискал изменение на границите на ПИ № 07079.607.268, като представил Акт  № 64 / 30.06.2010г. за непълноти и грешки (съобразно чл.53, ал.3 от ЗКИР, обн. ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.), подписан от съставителя му инж. В., както и проект, вкл. и на скица, изготвен от лице, правоспособно по кадастъра, според който се предвижда разделяне на ПИ № 07079.607.268, площта на който е 555 кв.м., на два нови имота : ПИ № 07079.607.268 с проектна площ 263 кв.м. и ПИ № 07079.607.544 с проектна площ 292 кв.м.

С писмо изх. № 94-23178-02-10-16793 от 02.08.2010г. Началникът на СГКК Бургас отказал да допусне исканото изменение.

Писмото било обжалвано от настоящия жалбоподател и от С.Х.Ц.. С решение № 439 / 11.04.2011г., постановено по административно дело № 2262/2010г. на АдмС Бургас, потвърдено с решение № 14859/15.11.2011г., постановено по административно дело № 8559/2011г. на ВАС, ІІ отд., жалбата била отхвърлена. В решаващите си мотиви съдът е приел, че актът за непълноти и грешки следва да се подпише от всички заинтересовани страни, в случай че бъдат установени такива непълноти и грешки, и с който да се установи, че между заинтересованите лица липсва спор за материално право.

2/Със заявление вх. № 01-115679 / 20.04.2017г. жалбоподателят поискал изменение на КККР за ПИ №№ 07079.607.267, 07079.607.268 и 07079.607.486, като представил проект за изменение, вкл. и на скица. Исканото изменение се състои в отразяване на изградената на място масивна ограда между ПИ №№ 07079.607.267 и 07079.607.268, както и североизточната граница на ПИ № 07079.607.268 в съответствие с уличната регулация, с което се засягат границите на ПИ № 07079.607.486.

Със Заповед № 18-6450 / 31.08.2017г. на Началника на СГКК било одобрено исканото изменение, състоящо се в промяна на границите на съществуващи обекти в КККР : площта ПИ № 07079.607.267 се променя от 505 кв.м. на 515 кв.м.; площта на ПИ № 07079.607.268 се променя от 555 кв.м. на 541 кв.м.; площта на ПИ № 07079.607.486 (улица) се променя от 1846 кв.м. на 1850 кв.м.

Заповедта за изменение била обжалвана от Д.Т.Т., Ц.С.Х., Й.М.М.и Й.Г.Х.. С решение № 2230 / 20.12.2017г., постановено по административно дело № 2971/2017г. на АдмС Бургас, обжалваната заповед е отменена. При служебна проверка в деловодната система САС настоящия съдебен състав установи, че решението, като необжалвано, е влязло в сила на 28.02.2018г. Оспорената заповед била отменена, поради това, че не били изложени конкретни мотиви за допуснатото изменение, както и поради това, че съществува спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред.

3/Третото по ред заявление с вх. № 01-388702 / 08.10.2018г. съдържа искания, идентични на заявлението по пункт втори.

С писмо изх. № 193 / 02.05.2019г. Началникът на СГКК Бургас отказал да допусне извършване на исканото изменение, с позоваване на разпоредбата на чл.177 от АПК. Органът се е мотивирал, че съдебното решение от 2017г. има сила за страните по делото, между които е и настоящият жалбоподателя, а тъй като актът е бил отменен, решението има действие по отношение на всички. Посочено, че процедиране на заявлението от 08.10.2018г. би се явило в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, а извършените актове и действия – нищожни.

Писмото било обжалвано от жалбоподателя и с решение № 404/11.03.2020г., постановено по административно дело № 1428/2019г. на АдмС Бургас, потвърдено с решение № 9384/08.09.2021г., постановено по административно дело № 9297/2020г. на ВАС, ІІ отд., жалбата била отхвърлена. Прието е, че влезлият в сила съдебен акт изключва допустимостта на нова и самостоятелна проверка с тъждествен предмет, при липса на новонастъпил правопроменящ юридически факт (разрешен спор за материално право или съгласие между страните по местоположението на границите).

5/Оспореното по настоящото дело писмо е издадено по повод заявление вх. №01-300876 / 29.05.2023г. относно отстраняване на грешно отразена имотна граница в КККР, допусната по вина на правоспособното лице, изработило КККР за ПИ № 07079.607.268. Като основание е посочена разпоредбата на чл.57 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Грешно отразената граница в КК била „по сканирания недействащ кадастрален план на хартиен носител от 1988г.“ и трябвало да се промени по действащата дворищно – регулационна граница след 02.02.1988г., действаща и до момента. Към заявлението са представени актът за непълноти и грешки, както и скицата – проект, представени по преписката по пункт първи.

При изложените факти съдът приема, че правилно административният орган е отказал да процедира петото по ред заявление на Б.С., в което е направено искане за изменение на границите на ПИ № 07079.607.268, съобразно регулационния план (заявлението по пункт втори), а същевременно са представени документите, приложени към заявлението по пункт първи, с което е било поискано разделяне на този имот на два отделни имота.

Искането за изменението на границите на ПИ № 07079.607.268, така че да съвпадат с границите по регулационния план, е идентично като параметри на това по пункт втори, по което заповедта за изменение е била отменена от съда с влязло в сила съдебно решение.

Представените документи – акта за непълноти и грешки и скицата – проект от 2010г., индицират на искане, тъждествено с това по пункт първи, по което е бил поставен отказ, потвърден от съда.

Съгласно чл.27 от АПК, при започване на производство по издаване на индивидуален административен акт административният орган следва да извърши преценка относно допустимостта му. Липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е абсолютна процесуална предпоставка за постановяване на акта -  чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Посочената от жалбоподателя разпоредба на чл.57 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. не е отделно основание за изменение на КККР, а урежда въпроса за разноските при отстраняване на непълноти и грешки, допуснати по вина на правоспособното лице, изработило КККР.

Заявлението, по което е издаден оспореният акт, съдържа искането по пункт втори и е придружено с два документа, представени към заявлението по пункт първи. По заявленията и по пункт първи, и по пункт втори е налице произнасяне от административния орган, като актовете са проверени в производство по чл.145 от АПК и са постановени стабилни съдебни актове, които са процесуална пречка за следващо произнасяне. Не се твърдят някакви новонастъпили факти и обстоятелства. Всички действия и актове, ако бяха извършени от органа по тази преписка, биха били нищожни, съобразно разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК.

Правилно и в съответствие със закона административният орган отказал да процедира заявлението именно като се позовал на забраната за пререшаемост на спорното право като проявление на силата на пресъденото нещо на влезлите в сила съдебни решения. Административният орган обективирал изявлението си в писмо, в което уведомил заявителя, че се десезира от заявеното искане, като изложил накратко мотивите, поради които е приел, че заявлението е недопустимо, въпреки че е използвана различна терминология. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че оспореното по делото писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а представлява волеизявление на административния орган с процесуален характер, преграждащо развитието на производството, което подлежи на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи.

В този смисъл е константната практика на ВАС в множество съдебни актове : определение № 11770 от 19.12.2022 г., постановено по административно дело № 6109/2022 г., II о., определение № 10731 от 22.10.2021 г., постановено по административно делоо № 9834/2021 г., II о., решение № 12473 от 7.12.2021 г., постановено по административно дело № 4884/2021 г., VIII о., решение № 156 от 7.01.2016 г., постановено по административно дело № 1319/2015 г., VII о., и други.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

    

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.С., ЕГН **********,*** 37-2-6-6, против писмо изх. № 20-27600 от 13.06.2023г. на Началника на СГКК Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя.

 

С Ъ Д И Я :