Решение по НАХД №293/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3070
Дата: 13 август 2025 г. (в сила от 12 септември 2025 г.)
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20251110200293
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3070
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. С.
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110200293 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Н. Р. Д. ЕГН ********** от град София, ***** обжалва наказателно
постановление (НП) № 24-4332-002540/12.02.2024г. издадено от Началник
сектор СДВР, Отдел“Пътна полиция“СДВР, с което е наложена глоба от 50
лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и глоба от 20 лева за нарушение
по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си
представител адв.Д. поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията
на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество
и основателна.
В обжалваното НП е записано, че на 01.02.2024г., около 16:20 часа, в
град София, на бул.“Петко Ю.Т.“, бл.8, с посока на движение от
бул.“България“ към бул.“Гоце Делчев“ бил управляван лек автомобил“Форд
Фокус“, с рег.№ *****, собственост на Б. С. Т., като по време на движение
водачът не използвал обезопасителен колан, който бил наличен в
оборудването и автомобила не бил представен на годишен, технически
преглед в законоустановения срок.Като водач на процесния автомобил, както в
НП, така и в АУАН № 1152875/01.02.2024г., въз основа на който е съставено
обжалваното постановление е вписан жалбоподателя Н. Р. Д..
Видно от показанията на свидетеля – актосъставител В. Е. Е., дадени
пред предходен съдебен състав, съдържащи се в протокол от о.с.з.от
10.06.2024г.въпреки, че поддържа изложеното в АУАН, свидетелят няма
никакъв спомен нито визуално от жалбоподателя, нито от случилото се,
описано в акта.
Видно от справка за собствениците на процесното превозно
средство/л.17 от делото/, като такива са записани Б. С. Т. и Б. И.Т., а името на
жалбоподателя не фигурира в тази справка.
От показанията на свидетелката Б. С. Т. се установява, че към датата,
посочена като дата на извършване на нарушенията в АУАН – 01.02.2024г.,
автомобилът “Форд Фокус“, с рег.№ *****, който синът й ползвал, се намирал
паркиран пред блока.Свидетелката заявява по отношение на колата:“не е била
шофирана на тази дата от жалбоподателя.“
Видно от служебна бележка, издадена от „МСМ Партнър“ЕООД,
издадена на Н. Д., в качеството му на бивш работник“шофьор“ във фирмата,
на 01.02.2024г., жалбоподателят бил на работа, с работно време от 08:30 часа
до 18:00 часа и около 16:20 часа е изпълнявал трудовите си задължения като
„шофьор“в района на квартал „Надежда“ в град София, управлявайки
автомобил“Дачия Сандеро“, рег.№ СА *****, т.е. не би могъл същевременно
да е на мястото на извършване на нарушенията, описано в АУАН и НП - на
бул.“Петко Ю.Т.“, бл.8, с посока на движение от бул.“България“ към бул.“Гоце
Делчев“.
2
От заключението по изготвената в хода на съдебното следствие съдебно
- почеркова експертиза, се установява, че Подписите за „нарушител“ в
процесния АУАН 1152875/01.02.2024г., както и в разписката за неговото
получаване, са положени от лице, различно от Н. Р. Д..
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка, от показанията на свидетелите В. Е.
Е. и Б. С. Т., както и от представените в о.с.з писмено доказателство –
служебна бележка от „МСМ Партнър“ЕООД и заключение по изготвена
съдебно почеркова експертиза.
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима и
основателна по следните съображения:
Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, АУАН се предявява на нарушителя, за да
се запознае със съдържанието му и го подпише, а съгласно ал.5 – при
подписване на АУАН, на нарушителя се връчва препис от него срещу
разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.В конкретния
случай, от заключението по изслушаната експертиза, безспорно се установява,
че не нарушителя, а различно от него лице е положило подпис
за»нарушител»в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното
НП.Следва извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което
обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление.
Въпреки, че носи цялата доказателствена тежест в
административнонаказателното производство, АНО не е ангажирал нито едно
доказателство, с което да се внесе яснота относно обстоятелството, откъде е
направен извод за съпричастност на Н. Р. Д. към нарушенията, описани в
АУАН и НП, предвид наличните доказателства, че към часа и датата на
извършване на нарушенията, Д. е бил на работното си място в различен
квартал, а процесния автомобил бил паркиран пред блока на своя собственик
– свидетелката Т..
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.В конкретния
случай извършването на посоченото в НП нарушение и то виновно от
3
жалбоподателя не се установи по безспорен начин.
По изложените съображения, обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени
От страна на жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение, а от страна на АНО е направено възражение за
прекомерност, което се явява неоснователно, тъй като претендирания размер
на разноските съответства на фактическата и правна сложнаст на делото и
броя проведени открити, съдебни заседания и на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН същите следва да се присъдят в размера, посочен в представения по
делото договор за правна помощ/л.37 /, а именно в размер на 400 лева.
АНО следва да заплати по сметка на СРС направените разноски за
съдебно-почеркова експертиза в размер на 565 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 24-4332-
002540/12.02.2024г. издадено от Началник сектор СДВР, Отдел“Пътна
полиция“СДВР, с което на Н. Р. Д. ЕГН ********** е наложена глоба от 50
лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и глоба от 20 лева за нарушение
по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Н. Р. Д. ЕГН ********** направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 00/четиристотин /лева,
а по сметка на СРС направените разноски за възнаграждение на вещо лице за
изготвяне на съдебно-почеркова експертиза в размер на 565/петстотин
шестдесет и пет/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от
датата на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4