Решение по дело №2669/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  ………                         12.03.2021 година                град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На втори февруари                                       2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело №2669 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

   

Предявен е иск за делба на съсобствен наследствен недвижим имот с правно основание чл.69 ЗН във връзка с чл.341 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след допускане на делбата.

С решение № 1851 от 30.12.2019г. на СтРС постановено по настоящото гр.дело, е допусната съдебна делба между С.В.Щ. и К.В.Щ., по отношение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 76, находящ се в гр. Ст.Загора, ***********№1, вх.В, на IV етаж в жилищна сграда - блок №1, построена върху държавна земя, който апартамент се състои от: две стаи и кухня, със застроена площ 69.10 кв.м., при граници: от север - междублоково пространство; от изток - улица и ап.102; от юг - коридор; от запад - стълбище, ЗАЕДНО с прилежащото към апартамента избено помещение №15 с полезна площ 3.13 кв.м., при граници на същото: от север - мазе № 14; от изток - коридор; от юг - улица; от запад - мазе № 12, както и заедно с 4.1433% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена, който апартамент съгласно Схема №15-239880/25.05.2017г. представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище - апартамент, с номер 68850.521.95.2.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-55/12.09.2007 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Стара Загора, пощенски код 6000, ул.Волна песен №1, вх.В на 4 етаж, апартамент № 76, на едно ниво, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот_ 68850.521.95, при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж: 68850.521.95.2.77; 68850.521.95.2.102; под обекта- 68850.521.95.2.72 и над обекта - 68850.521.95.2.80, с площ по документ 69.10 кв.м., с прилежащи части към самостоятелния обект: избено помещение № 15, при квоти: 1/3 ид.част за С.В.Щ. и 2/3 ид.част за К.В.Щ..

Направено е искане от С.В.Щ. против К.В.Щ. на основание чл.344 ал.2 ГПК, за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване за 1/3 ид.част на С.В.Щ. от процесния имот за периода от 29.09.2020г. до окончателното извършване на делбата, в размер на 100,00 лв. месечно.

            Предявена е претенция от К.В.Щ. против С.В.Щ. на основание чл.349 ал.2 ГПК за възлагане в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот – апартамент №76, находящ се в гр.Ст.Загора, ***********№1, вх.В, ет.4.

Предявена е претенция по сметки от С.В.Щ. против К.В.Щ. на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.12 ал.2 ЗН, която е за сумата от 6816,00лв., представляваща 2/3 ид.ч. от стойността на ремонтите и подобренията в имота, с което се е увеличила неговата стойност, респ. увеличило се е наследството.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА

С решение № 1851 от 30.12.2019г. на СтРС постановено по настоящото гр.дело, е допусната съдебна делба между С.В.Щ. и К.В.Щ., по отношение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 76, находящ се в гр. Ст.Загора, ***********№1, вх.В, на IV етаж в жилищна сграда - блок №1, построена върху държавна земя, който апартамент се състои от: две стаи и кухня, със застроена площ 69.10 кв.м., при граници: от север - междублоково пространство; от изток - улица и ап.102; от юг - коридор; от запад - стълбище, ЗАЕДНО с прилежащото към апартамента избено помещение №15 с полезна площ 3.13 кв.м., при граници на същото: от север - мазе № 14; от изток - коридор; от юг - улица; от запад - мазе № 12, както и заедно с 4.1433% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена, който апартамент съгласно Схема №15-239880/25.05.2017г. представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище - апартамент, с номер 68850.521.95.2.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-55/12.09.2007 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Стара Загора, пощенски код 6000, ул.Волна песен №1, вх.В на 4 етаж, апартамент № 76, на едно ниво, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот_ 68850.521.95, при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж: 68850.521.95.2.77; 68850.521.95.2.102; под обекта- 68850.521.95.2.72 и над обекта - 68850.521.95.2.80, с площ по документ 69.10 кв.м., с прилежащи части към самостоятелния обект: избено помещение № 15, при квоти: 1/3 ид.част за С.В.Щ. и 2/3 ид.част за К.В.Щ..

С оглед принципа за получаване на дял в натура от всеки съделител по делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава категорично заключение, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно, че допуснатия до делба имот е реално неподеляем съобразно правата на съделителите и имат средна пазарна оценка 48 200 лв.

ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ

На основание чл.349 ал.2 ГПК е предявена претенция от К.В.Щ. за възлагане в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот – апартамент. Чл.349 ал.2 ГПК предвижда възлагане в полза на съделител, ако неподеляемият имот е жилище, поискалия възлагането при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова. Анализът на тази разпоредба показва, че основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди. По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. Граматическото и логическото тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването "при откриване на наследството" изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Доколкото се приема, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под хипотезата на чл.349 ал.2 ГПК, то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл.349 ал.2 ГПК. Делбата следва да се извърши на основание чл.348 ГПК чрез изнасяне имота на публична продан. В този смисъл Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на ВКС.

В настоящия случай съдът намира, че по отношение на направилите претенцията съделител не са налице предпоставките на чл.349 ал.2 ГПК и в частност съсобствеността да е възникнала в резултат на наследяване. По делото е безспорно установено, че ответницата К.В.Щ. притежава 2/3 ид.части по силата на договор за дарение, материализиран в нотариален акт за дарение №141 от 02.06.2017г., том II рег.№4396 дело №276/2017г. и след намаляване с влязло в сила решение №1851/30.12.2019г., постановено по настоящото дело на дарствено разпореждане от 02.06.2017г., материализирано в нотариален акт за дарение №141, том ІІ рег.№4396, дело №276/2017г., с което наследодателите Минка С.Щ., б.ж. на гр.Ст.Загора, починала на 08.09.2018г. и В.д.Щ., б.ж. на гр.Ст.Загора, починал на 30.11.2018г. са дарили на дъщеря си К.В.Щ. собствения си недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 76, находящ се в гр.Ст.Загора, ***********№1, вх.В, ет.4. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.349 ал.2 ГПК.

При така описаната фактическа обстановка, съдът счита, че не е възможно извършването на делба, като в дял на всеки от съделителите да се постави реален дял от допуснатия до делба имот. Съдът счита, че в случая делба не би могла да бъде извършена нито по реда на чл.352 ГПК чрез теглене на жребий, нито по реда на чл.353 ГПК чрез разпределение и следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.348 ГПК, като допуснатия до делба имот се изнесе на публична продан, при което максимално биха се удовлетворили интересите на съделителите. С оглед изнасянето на имотите на публична продан за меродавна пазарна оценка на същите към настоящия момент, предвид определянето на държавна такса, съдът приема пазарна оценка, дадена в заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в с.з. на 01.12.2020г., която е в размер на 48 200 лв.

 

ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ

Направено е искане от ищеца С.В.Щ. за присъждане на основание чл.344 ал.2 ГПК на сумата от 100лв. месечно за лишаването му от ползуване на неговата ид.ч. от недвижимия имот на периода от 29.09.2020г. до окончателното извършване на делбата. С предявяване на претенцията не е направено искане за присъждане на законна лихва.

Съгласно чл.344, ал.2 ГПК в решението, с което се допуска делбата или по-късно, ако всички съделители не използват делбените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кой от съделителите от кои имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Актът на съда по чл. 344, ал.2 ГПК има характер на привременна мярка, уреждаща отношенията между съсобствениците относно ползването на имотите, предмет на делбата, респ. дължимите суми при неползване, докато трае делбения процес и по точно в периода от постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението за извършването й. Тази мярка се налага когато имотите се ползват само от част от съделителите, или когато установеното ползване не съответства на дяловете от съсобствеността.

В случая ищецът е отправил с писмена молба от 29.09.2020г. искане за присъждане на парична сума и съдът е обвързан от същото.

От данните по делото се установява, че с договор за дарение от 02.06.2017г., материализиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №141 том IІ рег.№4396 дело №276/2017г., наследодателите Минка С.Щ. и В.д.Щ. са дарили на дъщеря си - ответницата К.В.Щ. процесния недвижим имот - апартамент №76, находящ се в гр.Ст.Загора, ***********№1, вх.В, ет.4. С влязло в сила на 08.08.2020г. решение, постановено по настоящото гр.дело на основание чл.30 от ЗН е намалено дарствено разпореждане от 02.06.2017г., материализирано в нотариален акт за дарение №141, том ІІ рег.№4396, дело №276/2017г., с което наследодателите Минка С.Щ., б.ж. на гр.Ст.Загора, починала на 08.09.2018г. и В.д.Щ., б.ж. на гр.Ст.Загора, починал на 30.11.2018г. са дарили на дъщеря си К.В.Щ., собствения си недвижим имот - апартамент № 76, находящ се в гр. Ст.Загора, ***********№1, вх.В, ет.4 и е възстановена запазената част на наследника по закон – ответника С.В.Щ. от наследството на Минка С.Щ., б.ж. на гр.Ст.Загора и В.д.Щ., б.ж. на гр.Ст.Загора, в размер на 1/3 ид.част. Възстановяването на запазената част няма обратно действие, поради което между надарения и наследника по закон, който е възстановил запазената си част със съдебно решение по чл.30 ал.1 ЗН, възниква съсобственост от влизане в сила на решението по чл.30 ал.1 ЗН /Решение № 92 от 9.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2019 г., I г. о., ГК/. Това е и момента, от който възниква за неползващия съсобственик право да ползва имота до окончателното извършване на делбата или да претендира суми срещу ползването на другия съсобственик.

От събраните по делото гласни доказателства и в частност показанията на св.И. се установи, че ответницата К.Щ. след придобиването на имота с договора за дарение от 2017г. не е сменяла патрона на входната врата, но в имота има поставен СОТ и ключа за входната врата се намира в офиса на фирмата, осъществяваща охрана.

С оглед установяване размера на дължимото обезщетение по делото е назначена експертиза, вещото лице по която дава заключение, възприето от съда като изготвено компетентно и добросъвестно, че средната пазарна наемна цена за процесния имот е 300 лв. месечно, или за 1/3 ид. ч. – 100,00 лв. месечно.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да определи ежемесечно обезщетение за ползуването на ид.ч. на ищеца от съсобствения недвижим имот в размер на 100лв.

 

В преклузивния срок по чл.346 ГПК е предявена претенция от С.В.Щ. против К.В.Щ. на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.12 ал.2 ЗН за сумата от 6816,00лв., представляваща 1/3 част от стойността на ремонтите и подобренията в имота, с което се е увеличила неговата стойност, респ. увеличило се е наследството.

Във връзка с така предявената претенция са събрани гласни доказателства и е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно, се установява, че извършените в процесния имот подобрения, подробно описани в писмената молба от 29.09.2020г., установени след извършения експертен оглед и замерване са на стойността 10 200лв. Също, че резултат на извършените подобрения стойността на процесния недвижим имот се е увеличила с 10 200лв. Констатираните подобрения са подробно описани от вещото лице в Приложение към заключението.

            От показанията и на двете групи свидетели се установява, че в периода 2014 – 2017г. в процесния недвижим имот е извършван основен ремонт с подмяна на дограма, врати, подови настилки, боядисване, подмяна на мебели. Установява се също, че ищецът С.Щ. е участвал с труд при извършването на някои от ремонтните дейности. Не се установи по безспорен и категоричен начин, че при ремонта на процесния апартамент са вложени изцяло негови лични средства и труд, каквото е твърдението му. Доказателства в тази посока са единствено представения договор за изработка на дограма – врати и прозорци, с протокол за приемане на извършената работа, стокова разписка за метална врата и клиентска бланка с фискален бон за врати. В показанията на свидетелката Щ. /дъщеря на ищеца/ се съдържат данни за вида на извършените ремонтни дейности, но липсват данни с чии средства са извършени. Св.П. също посочва ремонтните дейности, извършени в процесния имот, но сочи, че средствата са били осигурени от наследодателите М. С.Щ. и В.д.Щ., и от ответницата К.Щ.. Заявява също, че гардероба в спалнята и в коридора до банята са на ищеца и ответницата е готова да му ги предостави. Показанията на св.В. също съдържат данни, че ищецът е участвал с труд в някой дейности от ремонта на апартамента, но липсват данни за произхода на средствата.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН всеки сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството му, може, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза. За основателността на тази претенция е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.Претендиращият да има качеството наследник, който лично е допринесъл за увеличението на наследството, или да бъде правоприемник на такъв наследник; 2.Претендиращият да е спомогнал за увеличаване на наследството, като увеличението трябва да е ясно изразено в някаква форма и да е налице към момента на откриване на наследството. Приносът може да се състои в изплащане на задължения на наследодателя или да е резултат на средства и/или труд, вложени от наследника. При определяне на размера на увеличението е от значение с колко е увеличено наследственото имущество, а не колко е изразходвал наследника в средства и труд; 3.Увеличаването на наследството да е станало приживе на наследодателя; 4. Претендиращият да не е бил възнаграден по друг начин.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът счита, че претенцията за подобрения се явява неоснователна и недоказана. Не се установи при условията на пълно и главно доказване ищецът да е извършил със свой труд и средства основния ремонт в делбения имот. Липсват категорични данни за изключително участие на ищеца с труд и/или средства при извършения в процесния недвижим имот основен ремонт.

Предвид гореизложеното предявената претенция за подобрения следва да бъде отхвърлена.

 

            На основание чл.355 изр.І ГПК и чл.71 ал.1 ГПК във вр. с чл.8 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК всяка от страните следва да заплати ДТ в размер на 4% от стойността на дела си.

            На основание чл.71 ал.1 ГПК във вр. с чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК ответницата К.Щ. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по уважената претенция в размер на 50 лв.

Разноските, направени от ищеца по претенцията по чл.12 ал.2 ЗН с оглед отхвърлянето й не следва да се присъждат.

            Водим от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: АПАРТАМЕНТ № 76, находящ се в гр. Ст.Загора, ***********№1, вх.В, на IV етаж в жилищна сграда - блок №1, построена върху държавна земя, който апартамент се състои от: две стаи и кухня, със застроена площ 69.10 кв.м., при граници: от север - междублоково пространство; от изток - улица и ап.102; от юг - коридор; от запад - стълбище, ЗАЕДНО с прилежащото към апартамента избено помещение №15 с полезна площ 3.13 кв.м., при граници на същото: от север - мазе № 14; от изток - коридор; от юг - улица; от запад - мазе № 12, както и заедно с 4.1433% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена, който апартамент съгласно Схема №15-239880/25.05.2017г. представлява самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище - апартамент, с номер 68850.521.95.2.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-55/12.09.2007 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Стара Загора, пощенски код 6000, ул.Волна песен №1, вх.В на 4 етаж, апартамент № 76, на едно ниво, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот 68850.521.95, при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж: 68850.521.95.2.77; 68850.521.95.2.102; под обекта- 68850.521.95.2.72 и над обекта - 68850.521.95.2.80, с площ по документ 69.10 кв.м., с прилежащи части към самостоятелния обект: избено помещение № 15, ПРИ ПРАВА ЗА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: 1/3 ид.част за С.В.Щ. и 2/3 ид.част за К.В.Щ..

 

ОСЪЖДА К.В.Щ., ЕГН **********,***, да заплати държавна такса върху стойността на дела си от недвижимия имот в размер на 1285,32 лв. в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА С.В.Щ., ЕГН **********,***, да заплати държавна такса върху стойността на дела си от недвижимия имот в размер на 642,68 лв. в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт.

 

ОСЪЖДА К.В.Щ., ЕГН **********,*** да заплаща на С.В.Щ., ЕГН **********,*** сумата от 100,00 лв. ежемесечно обезщетение за лишаването му от ползуване на неговата 1/3 ид.част от съсобствения недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Ст.Загора, ***********№1 вх.В ет.4 ап.76, считано от 29.09.2020г. до окончателното извършване на делбата с влязло в сила на решение.

ОСЪЖДА К.В.Щ., ЕГН **********,***  да заплати държавна такса в размер на 50,00 лв. в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.Щ., ЕГН **********,*** против К.В.Щ., ЕГН **********,*** иск за сумата от 6816 лв., представляваща стойността подобренията в резултат, на които се е увеличила стойността на имота, съобразно дела й в съсобствеността в размер на 2/3 ид.ч.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :