Решение по дело №165/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 200
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Веселин Христов Коларов
Дело: 20195630100165
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Харманли  17.Х.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Харманлийският районен съд в открито заседание на седемнадесети септемв-ри, две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

при секретаря Елена Г. с участието на прокурора ..........................., като разгледа докладваното от Председателя  Гражданско дело  № 165 по описа на съда за 2019 г. за да се произнесе взе предвид :

 

Предявен е иск за установяване съществуване  на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* гр. Пловдив , в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава елект-рическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с Реше-ние на ДКЕВР № ОУ-013/10.V.2008г. и влезли в сила на 27.VІ.2008г. Съгласно чл.35 ал. 1 от Общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.  Общите условия били  публикувани на сайта на дружеството.

Твърди се , че по силата на чл.7 т. 1 от Общите условия ищцовото дружест-во поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника М.Г.М. ЕГН ********** *** с ИТН 4061531, находящ се в гр. Харманли, местност Кюмюрлука - курортна туристическа сграда. За ответницата бил открит клиентски номер ********** - в качеството на собственик на посочения имот, видно и от извършена справка в Служба по вписванията гр. Харманли. Ответ-никът от своя страна, съгласно чл.11 т. 1 от Общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроко-вете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и ал. 2.

Сочи се , че съгласно чл.27 ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Твърди се ,че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, доставило на обекта на М.М. за периода 27.ХІ.2017г. - 26.ІV.2018г. електроенергия на обща стойност 118.99лв., която не била заплатена.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 9.25лв. за периода 11.І.2018г. - 13.ХІ.2018г. Законна лих-ва за забава се дължила по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.

На 14.ХІ.2018г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на запо-вед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Харманли за вземанията си към М.Г.М.. По входираните документи било образувано ч.гр.д.№ 1160/ 2018г., по което била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъж-ника при условията на чл.47 ал. 5 ГПК,  което породило правния интерес у ищеца от предявяване на настоящата искова претенция с правно основание чл. 415 ал.1 т.2 ГПК в срока по чл. 415 ал. 4 ГПК.

Моли съда да постанови решение ,с което за установено съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към М.Г. Мараш-лиева, както следва: 118.99лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 27.ХІ.2017г. - 26.ІV.2018г. и 9.25лв., предс-тавляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.І.2018г. -13.ХІ.2018г., ведно законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.ХІ.2018г., до окон-чателното изплащане на задължението.

Претендира се присъждане на разноски по заповедното и исковото произ-водство .

 

Ответника М.Г.М., не е открита на установените по делото адреси и не и е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Из-пълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия.  С Определение № 346/ 13.V.2019г. за особен представител на ответника е назначен адв. Н. Бо-рисова К. ***.

В срока по чл.131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от адв. Н.К. ***, в качеството на особен представител на от-ветника, в който е изразено становището, че предявения иск е допустим, но неоснова-телен.

С отговора се оспорва , че ответницата дължи сумата, посочена в заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 от ГПК и в исковата молба. Твърди се, че коректно са заплащани всички дължими към дружеството суми.  Заплатена била и притенди-раната с исковата молба сума. Твърди се , че ответницата ежемесечни заплаща в каса на EASY PAY сметките си към ищцовото дружество. В уверение на тези твърдения представя  Разписка № 0400009066424083/20.V.2019г.

Особения представител счита, че ответника с поведението си не е станала причина да бъде образувано нито настоящото дело, нито заповедното производство, поради което възразява да бъдат възложени в нейна тежест разноските в настоящото производство съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК.

 

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото за това, че между тях е налице ва-лидно правоотношение по силата на което ищцовото дружество поело задължението и е снабдило с електрическа енергия обект на ответника Маршлиева от гр. Харманли с ИТН 4061531, находящ се в гр. Харманли, местност Кюмюрлука - курортна туристи-ческа сграда - открит клиентски номер ********** - в качеството на собственик на посочения имот

Направеното от процесуалния представител на ищеца в нарочна молба  вх.рег. № 8229/ 17.ІХ.2019г., признание на неизгоден факт, а именно- че е извършено плащане от страна на ответницата, с което са погасени задълженията за главница и лихва изцяло, което се установява и от приобщените по делото банкови излечения, като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235 ал.3 от ГПК, като следва да се приеме, че след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът е погасил задълженията си за главница и обезщетение за забава към ищеца, предмет на издадената заповед  за изпълнение на парично задължение, обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените установителни искове като погасени чрез плащане в хода на процеса, на осн. чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.86 ал.1 вр. с чл.84 ал.1 от ЗЗД.

Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разнос-ки, доколкото съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по разноските както в заповедното, така и в настоящото производство (ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12). Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски, а ответницата прави възражения за прекомерност.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на раз-носки съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК(от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК), поради което следва да се приеме, че с поведе-нието си ответникът е станал причина за завеждане на делото- арг. от противното на чл. 78 ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски както в заповедното, така и в настоящото производство. 

Поради изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 75.00лв.( внесена държавна такса и юрискон-султско възнаграждение) , както и тези, направени в настоящото производство в размер на 475.00лв. (включващи днесена държавна такса , внесен депозит за особен предста-вител и юрисконсултско възнаграждение), на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

Водим от горното съдът,

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ул. „Христо Г.Данов ” №   чрез К.А. -юрисконсулт, против М.Г.М. ЕГН ********** ***, установителен иск за съществуване на вземане  за сумата от 118.99лв. - стойност на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 27.ХІ.2017г. - 26.ІV.2018г. и 9.25лв.- стойност на законната лихва за забава за периода 11.І.2018г. -13.ХІ.2018г., ведно за-конна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.ХІ.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 696/15.ХІ.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1160/2018г. по описа на Харманлийския районен съд,  като погасен чрез плащане в хода на процеса

 

ОСЪЖДА М.Г.М. ЕГН ********** ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* , гр. Пловдив, разноските в заповедното производство в размер на 75.00лв., както и тези направени в настоящото производство в размер на 475.00лв., на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                                                                         Районен съдия: ........................