№ 96
гр. Дряново, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20234220100010 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид :
Предявени са субективно и обективно свързани искове с правно основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищцата Ю. Д. чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
представлявано от Д. М. - управител основава исковата си претенция на
обстоятелството, че сключила потребителски договор за кредит № ********* с
ответното дружество „Би Енд Джи кредит“ ООД за сумата от 500 лв., като
погасяването на задължението било договорено за срок от 6 месеца. Годишният лихвен
процент бил определен на 32,55 %, а годишният процент на разходите по кредита
(ГПР) възлизал на 37,50 %. В договора било посочено, че искането за кредит ще бъде
разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на 88,05 лв. или 17,6 % от
главницата. Допълнително в договора било разписано, че клиентът ще се възползва и
от още една услуга - т. нар. „динамично плащане по кредита", за което също се
дължало възнаграждение в размер на 131,10 лв. или 26 % от главницата. Цената на
двете допълнителни услуги била 219,15 лв. или 43,6 % от главницата. Заплащането на
двете допълнителни такси било включено към месечните погасителни вноски по
договора за кредит № *********. За срок от 29.04.2019г. до 31.05.2019г. ищцата
заплатила на ответното дружество сумата в размер на 757,18 лв.
Счита, че клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2, с които били договорени
допълнителни плащания към кредитора, били неравноправни, следователно и
1
нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължавали потребителя да
заплати суми в размер на над 80% за услуги, които не били извършени. Също така тези
клаузи не били индивидуално уговорени съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурирали
в общите условия към договора, публикувани на интернет страницата на ответното
дружество.
Твърдят нищожност на клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора поради
противоречие с добрите нрави. Така договореното заплащане на суми и такси водело
до оскъпяване на кредита, за което не били предоставени каквато и да било услуга, а се
целяла допълнителна печалба.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Уговорената в чл. 9, ал. 1 от договора такса била в противоречие с императивните
разпоредби на ЗПК. Освен това горепосоченото възнаграждение представлявало
печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаляло императивното изискване,
установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съпоставянето в частност на общия
уговорен размер на процесното възнаграждение и начислената договорна лихва с
размера на главницата по договора 38,03 лв. обуславяло извод, че посоченото
ограничение био превишено. Следователно клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от
договора били нищожни и поради нарушение на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като
накърняват и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради
неравноправност.
Поради което моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи
нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на
такса за бързо разглеждане в размер на 88,05 лв. от договор за паричен заем №
*********, сключен между страните, нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2 от
договор за паричен заем № *********, сключен между страните, представляваща
услугата „динамично плащане" в размер на 131,10 лв., като нищожни на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. с чл. 10 и чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП да
прогласи тяхната невалидност. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Би Енд Джи
кредит" ООД да заплати на Ю. И. Д. сумата в размер на 50 лв., частичен иск от общо
219,15 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит № *********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество, в който се посочва, че всички твърдения, изложени от ищеца, не отговаряли
на обективната истина и били неоснователни.
С тази клаузи не се накърнявали добрите нрави. Те не били в противоречие с
2
общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата
за поведение установени в обществото. Нямало и как да бъдело обратното, тъй като
дейността на финансовите институции се осъществявала при регулаторен режим, строг
контрол и договор при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната
дисциплина и сигурността на клиентите.
Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл.
9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на
договарящите при двустранните договори не били етични, а правни принципи, които
били скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би
могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса
на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В практиката съществували решения, които
аргументирано приемали изложената по-горе постановка (напр. решение № 272/
31.03.2009г. по гр. дело № 1115/2008 г. на Апелативен съд - София, ГК, I състав).
В решенията, които приемали, че нееквивалентността на престациите
противоречала на добрите нрави, никъде не се откривало на кои добри нрави, на кои
разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна сделка
противоречи. Просто лаконично се посочвало, че сделката била нищожна, като се
обяснявали теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се преценявала
еквивалентността въз основа на критерии, които се определяли за всеки конкретен
случай.
Неоснователно се твърдяло, че предлаганите от кредитора доброволни действия
„Бързо разглеждане" и „Динамично плащане" представлявали скрита възнаградителна
лихва и по този начин се заобикалял закона. Изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК било
да бъдел наличен Годишния процент на разходите (ГПР), което било сторено в
договора. Твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговарял на истината и
не бил изчислен съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно. Съвсем
неправилно се приемало, че заявените от жалбоподателя, в ролята му на страна по
процесния договор за кредит допълнителни действия били част от ГПР. Те не се
калкулирали в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и
еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита.
Следвало да се отбележи, че ищецът, като страна по договор за потребителски
кредит, сам пожелал допълнителните действия. Всяко действие, които кредитора
предоставил, било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не
било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи
Кредит" ООД, т.е договорът за кредит можел да се сключи и без него. Пакетът от
действия присъствал в Стандартния европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не
можело да се твърди, че ищеца не бил разбрал за него. Присъствайки в
3
преддоговорната информация и факта, че ищецът сам пожелал да го ползва,
отхвърляло твърдението, че клаузата била уговорена индивидуално от кредитора и
била неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП. Предвид гореизложеното молят
съда да отхвърли като неоснователно твърдението на ищеца, както и да присъди в
полза на дружеството направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
С протоколно определение от 11.09.2023г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
съдът допусна изменение на предявения иск, като същият да се счита предявен за
сумата 219,15 лв. вместо за 50 лв. частично от 219,15 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
сключен потребителски договор за кредит № 5000114/ 29.03.2019г., по силата на който
ответното дружество предоставило на ищцата сумата 500 лв. срещу насрещното
задължение на ищцата – кредитополучател да върне сумата на 6 месечни вноски.
Годишният лихвен процент бил определен на 32,55%, а годишният процент на
разходите на 37,50 %.
В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено, че искането за кредит ще бъде разгледано
бързо, за което се дължала сумата 105,66 лв За услугата „динамично плащане по
кредита“, предвидена в чл. 9, ал. 2 от договора се дължало възнаграждение в размер на
157,32 лв. Заплащането на двете допълнителни такси били включено към
погасителните вноски по кредита, посочени в чл. 9, ал. 3 от договора, като за срок от
20.04.2019г. до 20.09.2019г. ищцата заплатила по договора сума в общ размер на 757,18
лв.
С молба от 11.09.2023г. управителят на ответното дружество не оспорва
направените плащания по двете клаузи от договора за кредит в размер на 219,15 лв.
общо. Предвид непредставянето на изисканото кредитно досие съдът на основание чл.
161 от ГПК приема за установени фактите, посочени в исковата молба относно
сключването на договор за кредит между страните, за които ответната страна е създала
пречки за събиране на доказателства.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява
формален (изискуемата форма за действителност е писмена – аргумент от чл. 10, ал. 1
ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с
предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на
съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК;
едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на
договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на
съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя
4
възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал.
2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на договора за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Като потребител ищцата разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която
съдът следи служебно.
В исковата молба се твърди, че клаузите, предвиждащи заплащане на такса за
бързо разглеждане и такса за динамично плащане по кредита са нищожни на основание
чл. 143, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, тъй като са неравноправни. В
достъпните на сайта на ответното дружество общи условия на адрес
https://www.maxcredit.bg/terms в т. 7.3 е посочено, че при ползване на бързо
разглеждане на искането то се разглежда от кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките
на неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за
отпускане на кредит. В случаи, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън
работното време на кредитора, в неработен ден или неофициален празник се допуска
забавяне в обработката извън посочения в настоящата точка срок, но при всички
случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в
срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден. В т. 7.4. е посочено, че
при ползването услугата динамично плащане по кредита кредиторът осигурява свой
представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго
предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по
настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за
да извърши кредитополучателят редовно плащане (плащане не по-късно от датата на
падежа), съобразно следните условия, които кредитополучателят трябва да спазва: в
случай, че няма предварителна уговорка с представителя на кредитора при предходно
плащане на вноска, да уведоми кредитора, че желае да извърши плащане на настоящ
адрес или на друго място, различно от настоящия му адрес, не по-късно от 1 (един)
работен ден преди настъпване на падежа, като се обади на националния номер на
кредитора – ********* и ако желае да извърши плащане на друго място, различно от
настоящия му адрес, да посочи точен адрес на това място, съобразявайки се и
спазвайки условието – мястото да се намира в квартала по настоящия му адрес, който е
декларирал.
Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит
задължително съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лиихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
5
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 37,50%, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвиденият размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - сумите по услугите
„Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“, които се начисляват на равни части през
периода по кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита и които следва да се включат в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Уговорените в процесния договор сумите по услугите „Динамично плащане“ и
„Бързо разглеждане“ са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при
изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото
оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, които съобразно правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %),
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от
взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни
съобразно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ
разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. В частност настоящият съдебен състав приема, че с
уговорените в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит клаузи се цели единствено
6
осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна
сума - т. нар. "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от
начина, по който са уговорени тези „услуги“, за които се начисляват суми на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна
вноска от погасителния план по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, която съгласно ПМС № 426/ 18.12.2014г. е в размер на 10 %, или
годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по
кредита сума. Съдът намира, че с разглежданите клаузи се заобиколя правилото на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно
допустимия. В случая само размера на услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично
плащане“ представлява почти 100 % от заетата сума и заедно с нея се формира
годишен процент на разходите, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед гореизложеното, задълженията по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 не са свързани с
неизпълнението на договора, а представляват разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в годишния
процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня
на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданите суми
по чл. 9, ал. 1 и ал. 9, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите
за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му.
Отделно от гореизложеното, посочените клаузи противоречат и на разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Предвид гореизложеното, клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума в общ размер на
219,15 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на
блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно
основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. Както се изясни,
безспорно е по делото, че ищецът е заплатил в полза на ответника допълнителни
услуги по договора на обща стойност от 219,15 лв., от които 88,05 лв. по услугата
„Динамично плащане“ и 131,10 лв. по услугата „Бързо разглеждане“. Следователно и
предвид нищожността на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, ищецът се
7
легитимира като кредитор на вземане в размер на 219,15 лв., представляващо платено
при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 13.01.2023 г., до окончателното плащане, поради което е доказан по
основание и до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да
заплати на ищеца направените разноски в размер на заплатената държавна такса в
размер на 150 лв., както и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 2880
лв. съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК клаузата на чл. 9, ал. 1 от договор за
кредит № *********, сключен на 29.03.2019г. между Ю. И. Д., ЕГН **********, *** и
„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Изгрев“, ул. Незабравка № 25, ет. 5, представлявано от управителите Б.
К. Б. и С. И. Г., заедно и поотделно, предвиждаща заплащането на такса за бързо
разглеждане в размер на 88,05 лв.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК клаузата на чл. 9, ал. 2 от договор за
кредит № *********, сключен на 29.03.2014г. между Ю. И. Д., ЕГН **********, *** и
„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Изгрев“, ул. Незабравка № 25, ет. 5, представлявано от управителите Б.
К. Б. и С. И. Г., заедно и поотделно, предвиждаща заплащане на услугата „динамично
плащане по кредита“ в размер на 131,10 лв.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ул. Незабравка № 25, ет. 5, представлявано от
управителите Б. К. Б. и С. И. Г., заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ на Ю. И. Д., ЕГН
**********, *** СУМАТА 219,15 лв. (двеста и деветнадесет лв. и петнадесет ст.)
главница, представляваща платено при начална липса на основание – нищожни клаузи
на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит № *********, сключен на
29.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
13.01.2023 г., до окончателното плащане на сумата.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. Незабравка №
25, ет. 5, представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г., заедно и поотделно ДА
ЗАПЛАТИ на Ю. И. Д., ЕГН **********, *** СУМАТА 150 (сто и петдесет ) лв. –
разноски за държавна такса и СУМАТА 2880 (две хиляди осемстотин и осемдесет) лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
9