Решение по дело №1601/2022 на Административен съд - Бургас

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

                                  № 1466/07.12.2022г., гр. Бургас,

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

          Бургаският административен съд, ХХІV-ти състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                           Председател: Нели Стоянова

при секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдия Стоянова адм.дело № 1601 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                 

           Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.186, ал.4 вр.ал.1 от ЗДДС и е образувано по жалба на „Аквапарк мениджмънт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Чайка” № 1, представлявано от управителя Н.К.Г., чрез адв.И.М.,***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-125-0093645/17.08.2022 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – каса за зареждане на депозит „Сънсет аквапарк Поморие“, град Поморие, местността „Кротиря“, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 (четиринадесет) дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

           В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, поради липса на материалноправните предпоставки за налагането й, както и липсата на мотиви. Твърди се, че дружеството не е извършило продажба при депозиране на сума на депозитното гише на аквапарка и не е следвало да издава касов бон за сумата, представляваща депозит. Сочи се още, че в обекта има монтирани 6бр. ФУ и не е налице извършено административно нарушение. Посочва се още, че полученият депозит не e авансово плащане и не представлява облагаема доставка по см. на чл.6 или чл.9 от ЗДДС, за която следва да се издава съответният документ (ФКБ). Излагат се съображения за несъответствието на заповедта с целта на закона и с принципа за съразмерност. Иска се отмяна на заповедта.

           В с.з. жалбоподателя не се явява и не се представлява. В писмено становище чрез процесуален представител поддържа жалбата и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноски.

           Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането му. В с.з. чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност, претендира отхвърлянето й. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Не сочи други доказателства.

             Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:

           С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС – запечатване на търговски обект – каса за зареждане на депозит „Сънсет аквапарк Поморие“, град Поморие, местността „Кротиря“, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, за това, че при извършена на 22.07.2022 г. в 17.30 часа оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - каса за зареждане на депозит „Сънсет аквапарк Поморие“, град Поморие, местността „Кротиря“, стопанисван от Аквапарк мениджмънт“ ЕООД, е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не е монтирал и въвел в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от датата на започване на дейността в обекта, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба. Посочено е, че на 22.07.2022 г. при извършена контролна покупка от инспектор по приходите e платен депозит - сума в размер на 30,00 лв. в брой за което не е издадена касова бележка, тъй като в работещия обект няма монтирано и въведено в експлоатация ФУ. Обектът е временен (сезонен), с работно време всеки ден от 10.00 ч. до 18.00 ч., като са заети три лица по трудово правоотношение на пълен работен ден.

           В мотивите на заповедта е посочено още, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр.чл.186, ал.3 ЗДДС. Посочено е също, че констатациите са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0093645/22.07.2022г. В заповедта са изложени и мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ /14 дни/, като са преценени тежестта на нарушението, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, като са изложени съображения, че в обекта липсва фискално устройство и е създадена организация на работа, която не позволява проследяване на реализираните обороти и води до ощетяване на фиска; че вредата от нарушението /поради липсата на монтирано в обекта ФУ и на ЕКАФП/ е в размера на дължимите данъци, които не се внасят върху стойността на неотчетените приходи от продажби, като мярката и срокът, за който се налага, целят превенция и преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и осигуряване на необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Посочено е, че целта на наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният е недопускане на вреда за фиска.

 Заповедта е съставена въз основа на Протокол за извършена проверка сер. АА № 0093645/22.07.2022 г. В същият са отразени констатации, че на 22.07.2022г. в 17:30 часа при извършена проверка в търговски обект, представляващ каса за зареждане на депозит „Сънсет аквапарк Поморие“, относно спазване разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство, е установено, че  там се осъществява търговска дейност. При извършена контролна покупка на услуга – плащане на депозит на стойност 30,00 лева преди легитимацията на проверяващия екип, сумата е заплатена от служител на НАП на служител на търговското дружество, но за продажбата не е издадена фискална касова бележка поради липса на ФУ в търговския обект, където е прието плащането. Не е издадена и ръчна касова бележка, с която да бъде заместено документирането на продажбата, при невъзможност да бъде издаден документ от фискалното устройство.

           Протокол за извършена проверка сер. АА № 0093645/22.07.2022 г.  е подписан от Ваня Илиева-служител в дружеството, присъствала на проверката.

Със същия протокол е уведомен жалбоподателя да се яви  на 28.07.22г. в ТД на НАП и да представи писмени доказателства относно извършената проверка.

           Посоченият протокол за извършена проверка не е оспорен в настоящото производство от жалбоподателя по реда на чл. 193 ГПК вр.чл.144 АПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно констатираните в него факти и представлява годно доказателство по смисъла на чл.50, ал.1 ДОПК относно установените с него факти и обстоятелства /В този смисъл са Решение № 3637/10.03.2020 г. по адм.дело № 13699/2019 г. на ВАС, І отд., Решение № 16788/10.12.2019 г. по адм.дело № 8531/2019 г. на ВАС, І отд. и др./.

На 28.07.22г. е съставен проткол сер.АА № 0093647/28.07.2022г.

По преписката са представени също: Справка на лицата работещи по трудово правоотношение (л.20); Опис на паричните средства в касите – 393,70 лева и 3475,20 лева; Сметка № 11331/22.07.22г. за внесен депозит в размер на 30,00 лева и Сметка № 11731/22.07.22г. за връщане на сума в размер на 5,00 лева. (л.26); пълен отчет файл номер 117 (л.27-28); договор за предоставяне на персонал (л.42-43); график за работното време за м.07.22г. (л.45-46); трудови договори на заетите лица;

           Приложени са и писмени обяснения във връзка с проверката от представител на дружеството, в които същият дава разяснение относно организацията и функционирането на аквапарка, като посочва, че Сънсет аквапарк е затворен за външни посетители и заведенията и магазина работят само за клиенти на аквапарка. Посочва, че към дата 22.07.22г. на входна каса работят две каси DT511113 и DT511110, третата DT512953 се използва като резервна и че на входни каси програмата била свързана с фискални принтери, а на депозитно гише с нефискален принтер на който се отпечатвали бележки за заредената сума за депозит. Депозита се зареждал в гривна и неизразходения остатък от него се връщал на клиента.

           За констатираната липса на ФУ в търговския обект, квалифицирана като нарушение по чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС бил съставен АУАН № F671697 от 16.08.2022 г. По делото няма данни да е издадено наказателно постановление (л.39-40).

От представената справка за задължения към 17.08.2022 г. се установява, че жалбоподателят няма непогасени данъчни задължения (л.59-61).

Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 19.08.2022 г., видно от отбелязването в нарочно съставена за целта разписка (л.16).

Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.08.2022г. (л.16) срещу разписка, а жалбата е подадена на 31.08.2021г. (л.3), поради което съдът приема, че е спазен преклузивният срок за обжалване по чл.186, ал.4 ЗДДС вр.чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

           Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДДС в приложимата й редакция (ДВ бр.104/2020г.), принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в НАП фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице – чл.186, ал.3 ЗДДС.

         По делото е представена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (л.62-л.63), с която изпълнителният директор на НАП е определил директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. По делото е представена и Заповед № 1340/11.04.2022 г. на изпълнителния директор на НАП (л.64), с която А.К., издал процесната заповед за налагане на ПАМ, е преназначен на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Поради това, заповедта, предмет на контрол в настоящото производство, е издадена от компетентен орган.

Съдът счита, че са спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС, и за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. При проверката за съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът следва да изхожда от посоченото в нея фактическо и правно основание за издаването й, като извърши преценка осъществен ли е действително съставът на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал.4, т.1 ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът на за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

           Според чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.7, ал.1 от наредбата, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

В случая няма спор, че жалбоподателят представлява лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., следователно същият е задължен при извършена продажба в брой в търговския си обект да издава фискален касов бон от монтирано в обекта и въведено в експлоатация ФУ, което да подава данни чрез дистанционна връзка с НАП с цел отчитане на приходите от дейността.

Безспорно е установен фактът, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя, представляващ каса за зареждане на депозит „Сънсет аквапарк Поморие“ в гр. Поморие, към момента на проверката се осъществява търговска дейност. Безспорен е и фактът, че във връзка с предоставяне на услуга жалбоподателят е получил пари в брой в обекта на дружеството, като за получената сума не е издаден касов бон, тъй като в обекта няма монтирано фискално устройство, в нарушение на чл.7, ал.1 от наредбата. Безспорно е установено също, че жалбоподателят извършва търговската си дейност по посочения начин, приемане на парични суми в брой или чрез ПОС за извършване на услуга без да това да е документирно чрез издаването на фискален касов бон или касова бележка от кочан, с което не е изпълнено задължението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 за монтиране и въвеждане в експлоатация на регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД. С това жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за което законосъобразно е санкциониран чрез издаването на процесната заповед, в съответствие с чл. 186, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДДС, предвиждащ  запечатване на обекта за срок до 30 дни при неизпълнение на задължението за въвеждане в експлоатация или за регистрация в НАП на ФУ или ИАСУТД /интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/. Същевременно, чл. 187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето. Предвид безспорно установения факт на нарушението, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е налице.

Във тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заплатеният депозит не представлява облагаема доставка и се използвал за заплащане на консумация на храни и напитки в търговските обекти, намиращи се на територията на аквапарка, като за всяка конкретна покупка на клиентите се издавали фискални бонове (с отразен начин на плащане – „депозит“), като е било възможно и част от депозита да бъде върнат при неизползването му докрай и по тези причини за получените депозити не се издавали фискални документи.

Съдът счита, че получения от търговеца „депозит“ представлява аванс срещу предоставяне на услуга. Или казано по друг начин, извършено плащане преди да е получена услугата, т.е. сумата е предоставена на продавача по начин същия да се разпорежда с нея, поради което за същата следва да бъде издаден ФБ.

На следващо място описаният механизъм на получаване и използване на депозитите е недоказан. По делото – като доказателства от жалбоподателя – са представени единствено дневни финансови отчети на фискални устройства на територията на аквапарка („бързо хранене“ и „магазин“), но в тях не се съдържа информация за заявения начин на усвояване на внесените депозити от клиентите. Посочена е единствено сумата от оборота на съответното фискално устройство, без да е записано, че част от (или всички) описани приходи са резултат от такова последващо отчисляване на суми от първоначално внесения депозит. В този смисъл твърденията на жалбоподателя – в тази насока се явяват недоказани и не следва да се кредитират.

Целта на ПАМ съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство (фактът на извършеното нарушение) не е налице правна възможност, а задължение за него да наложи ПАМ.

Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в заповедта – 14 дни, в рамките на предвидения в закона максимален срок до 30 дни, като при определянето на срока за налагане на ПАМ органът действа при условията на оперативна самостоятелност.

          Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта (системно неотчитане на приходи, предвид безспорно получените доходи от търговска дейност – касова наличност към датата на проверката паричните средства в касите – 393,70 лева и 3475,20 лева, които не са били отчетени към НАП поради липса на монтирано ФУ), както и с небходимостта от технологично време, за да бъде монтирано и въведено в експлоатация ФУ в обекта.

В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, която има превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на ПАМ - необходимата превенция да не се извършва ново нарушение и промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, както и предоставяне на нужното технологично време да бъде създадена организация във връзка с монтирането и въвеждането в експлоатация на ФУ. Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка, поради което не се констатира твърдяната несъразмерност.

Твърдението в жалбата, че липсват конкретни мотиви по отношение определения срок на наложената принудителна мярка, съдът намира за неоснователно. Доколкото се касае за принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е аргументирал продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок, предвиден в закона, а именно – 14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на налагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона, а именно - предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.

           С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи в размер на 100 лева.

           Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

 

                                               Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Аквапарк мениджмънт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Чайка” № 1, представлявано от управителя Н.К.Г.против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-125-0093645/17.08.2022 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ на главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „Аквапарк мениджмънт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Чайка” № 1, представлявано от управителя Н.К.Г., да заплати на НАП сумата от 100 (сто) лева, за юрисконсултско възнаграждение.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: