№ 288
гр. Козлодуй, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниел Б. Христов
при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска
като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело №
20251440100829 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от В. В. Ф.,
ЕГН: **********, с адрес: област Враца, общ. Козлодуй, ....., чрез
пълномощника адв. М. В. М. от АК Пловдив против „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК
********* и против „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК *********.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.55,ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска от съда да постанови решение с
което:
1.да осъди „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати на В. В. Ф.,
сума в размер на 30 лева, недължимо платена по недействителен Договор за
потребителски кредит № 2291482 / 01.10.2020 г ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане
на сумата.
2.да осъди „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на В. В. Ф.,
сума в размер на 100 лева, представляваща недължимо платено
възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство от 01.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за
потребителски кредит № 2291482/01.10.2020 г сключен с "Кредисимо" ЕАД, с
ЕИК *********, по силата на който е получила кредит в размер на 800 лв. На
01.10.2020г., В. Ф. е сключила с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне на
поръчителство, по който следва да заплати сумата от 500 лева.
Твърди се, че ищцата е заплатила по Договор за потребителски кредит
№ 2291482 / 01.10.2020 г към Кредисимо ЕАД, сумата в размер на 830 лева, а
1
по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 100 лева.
С ИМ се навеждат твърдения, че Договор за потребителски кредит №
2291482 / 01.10.2020 г сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, като се
сочат основания затова.
Твърди се, че при извършена справка в Търговския регистър по
партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица.
Сочи се, че едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е
"Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Ай
Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се
разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД .С оглед това
обстоятелство се прави извод, че със сключване на договора за поръчителство
се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на "Кредисимо" АД.
По отношение на втория иск, считат, че сключеният Договор за
предоставяне на поръчителство от 01.10.2020г., сключен с дружеството „Ай
тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като излагат
съображенията си затова.
Прави се искане за разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК от първия ответник "Кредисимо" ЕАД е
постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по
основание. Предентират се разноски.
Не оспорват, че между страните е налице договорно правоотношение,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2291482 / 01.10.2020 г.
Сочи се, че по силата на процесния Договор "Кредисимо" ЕАД е
отпуснал кредит в размер на 800 лв. Кредитът е сключен за срок от 13 месеца,
при фиксиран ГЛП в размер на 40,00% и ГПР в размер на 48,23%. Общият
размер на всички плащания възлизат на сумата от 998,92лв. Сочи се, че към
дата на депозиране на исковата молба задължението по процесния Договор е
изцяло доброволно погасено.
Не се оспорва, че по сметка на "Кредисимо" ЕАД е постъпила сумата от
30лв., с която са били погасени задължения различни от главница.
С отговора е взето отношение на твърденията в ИМ, че процесния
Договор не отговаря на изискванията на чл.11 и чл.19 от ЗПК. Считат, че не са
налице нарушения на законовите разпоредби на ЗПК по отношение
съдържанието и формиране на ГПР в процесния Договор.
Сочи се, че възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната
дефиниция за общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита,
съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, като по тези
съображение не е включен като разход по кредита.
2
Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
Сочи се, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„Ай Тръст“ ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически
лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и
правила на дейност. В този смисъл „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до
договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера
на паричните задължения на кредитополучателя по същия.
В срока по чл. 131 ГПК от втория ответник "Ай Тръст" ЕООД е
постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Предентират се разноски.
С отговора се сочи, че не се оспорват твърдените от ищеца факти, че е
сключен Договор за потребителски кредит № 2291482 / 01.10.2020 г. между В.
В. Ф., като кредиполучател и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК *********, в качеството
на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител В.
В. Ф..
Твърди се, че Ай Тръст ЕООД е сключил с „Кредисимо" ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител
задължението на ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За
така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 739,05лв.,
погасяването на което е разсрочено на 13 месечни вноски съгласно
погасителен план.
Не се оспорва, че по сметка на Ай Тръст ЕООД е постъпила сумата от
100лв., с която е било погасено задължението за предоставеното
поръчителство.
С отговора се описва механизма на сключване на договора за кредит и
този за предоставяне на поръчителство. Извежда се извод, че сключването на
договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на
договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече
са договорени между страните. Твърди се, че възнаграждението за поръчител
не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на
дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от
Директива 2008/48/ЕО. Сочи се, че възнаграждението на поръчителя „Ай
Тръст" ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към
момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ
разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Страните в проведеното открито съдебно заседание не се явяват и не се
представляват. От ищеца, чрез процесуалния представител е постъпило
становище и списък с разноски по чл. 80 ГПК. От ответните дружества са
постъпили молби с които са изразени становища по съществото на спора.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
3
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 01.10.2020г., ищцата В. В. Ф. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество „Кредисимо„ ЕАД в качеството му на
кредитодател договор за потребителски кредит № 2291482 / 01.10.2020 г. по
смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД. По силата на договора ответното
дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 800 лева,
а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
Съгласно чл.3 от договора, след подписването на договора от
кредитополучателя и при спазване на условията на т.3.1 от ОУ, кредитодателя
одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка за
кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в
ОУ.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да
предостави на кредитодателя бакова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице / поръчител / в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. Посочено е, че срокът за
одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното
изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към
отношенията между страните по договора за потребителски кредит, се
прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението.В чл.4, ал.2 от
договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал.1, изречение първо срок
кредитополучателя не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от кредитодателя, съответно договорът за
потребителски кредит няма да породи действие.В чл.4, ал.3 от договора е
предвидено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е четиринадесет дневен от
подаване на заявлението, както и, че ако заявлението не бъде одобрено до
изтичане на горепосочения срок, договорът не поражда деяствие между
страните.
Съгласно Приложение №1, към договора за потребителски кредит
общият размер на предоставения кредит е 800 лева, срок на кредита – 13
месеца, ЛП – 40%, ГПР – 48.23%;
На същата дата – 01.10.2020г. между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД,
ЕИК:*********, бил сключен договор за предоставяне на поръчителство към
договор за потребителски кредит № 2291482/01.10.2020 г..
Съгласно чл.1, ал.1 от договора за поръчителство, поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителство с дружеството кредитодател,
по силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
4
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. В чл.1, ал.2 е уговорено, че за поемане на
задълженията по ал.1, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя.
В чл.4, ал.1 от договора за поръчителство е уговорено, че поръчителят
има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора за
поръчителство, а в ал.2, че в случай, че поръчителят изпълни задължения на
потребителя по договор за потребителски кредит, поръчителят има право да
поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя
задължения, законната лихва върху платената сума от деня на плащането на
задълженията и разноските, които потребителят е направил, след като е
уведомил потребителя за постъпилото от дружеството кредитодател искане за
плащане.
В чл.8, ал.5 от договора за поръчителство е уговорено, че КРЕДИСИМО
е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по договора за поръчителство и
всички други вземания на поръчителя по този договор. От приложение № 1
към договор за предоставяне на поръчителство се установява, че размера на
възнаграждението за поръчителя е 56.85 лв на месец за периода на действие на
договора за кредит или сума в размер 739.05 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
На първо място е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, вр.чл.26
ЗЗД от ЗЗД, вр. вр. чл. 22, вр. чл. 23 от ЗПК против „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК
*********.
На второ място е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, вр.чл.26
ЗЗД от ЗЗД, вр. вр. чл. 22, вр. чл. 23 от ЗПК против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********.
Съдът е приел за безспорно установено, че
1. между В. В. Ф. и „Кредисимо" ЕАД е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №
2291482/01.10.2020 г, както и неговото съдържание.
2. към дата на депозиране на исковата молба задължението по договор
за потребителски кредит № 2291482 / 01.10.2020 г е изцяло доброволно
погасено.
3. по сметка на "Кредисимо" ЕАД е постъпила сумата от 30лв., с която
са погасени задължения различни от главница.
4. при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като
разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
5. между „Ай Тръст" ЕООД и В. В. Ф. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне за поръчителство
от 01.10.2020г., както и неговото съдържание.
6. по сметка на Ай Тръст ЕООД е постъпила сумата от 100лв., с която е
5
погасено задължението за предоставеното поръчителство.
Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за
наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника „Кредисимо" ЕАД
Договор за потребителски кредит 2291482 / 01.10.2020 г.
С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е
допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в
6
размер на 48.23 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/
Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.23
%. Посочената фиксирана лихва от 40 % не е ясно как точно се съдържа в ГПР
и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите
представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което
съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и
общата сума, които потребителят дължи, но определен въз основа на
начислените суми за главница и лихва, а именно 48.23 %. В действителност
обаче, размерите на посоченият в договора ГПР и общо дължима сума, не
съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които
потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след
като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение
/поръчителство / ще бъде в доста по - голям размер. По този начин се получава
общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за
забава. При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му и каква е общата стойност на кредита.
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата
сума по Договора и свързаният с него договор за възлагане на поръчителство с
посочено от заемодателя лице потребителят се задължил да заплати на втория
ответник сума в размер на 739.05 лв. Тази сума следва да се включи в ГПР,
съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
С посочената норма законодателят прави изключение от принципното
правило за свобода на договарянето, като цели да охрани правото на
потребителя.
Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери
дали посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно
императивното правило, предвиждащо единна математическа формула за
изчисление на размера на ГПР, залегнала и в самата директива. Това е така,
7
защото неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора. Приема се още, че изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като процент, но не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е главницата –
заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя въз основа на договора.
Съдът намира, че след като договорът за кредит е недействителен, такъв
е и договорът за поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер
спрямо първия.Този договор е нищожен, поради противоречието му с добрите
нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за
действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то и за
поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита.
Съгласно чл. 16 - чл. 18 ЗПК, преди сключване на договор за кредит
кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка
на кредитоспособността на потребителите. Задължение на кредитора е преди
сключването на договор за кредит да направи оценка на кредитоспособността
на потребителя. Същото се извежда от член 8, пар. 1 от Директива 2008/48. В
този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин и да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия
надзор с цел избягване на такова поведение.
В този смисъл клаузата за обезпечаване на задълженията по договорите
чрез поръчителството на посочено и одобрено от търговеца дружество, за
което се дължи отделно възнаграждение, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задължението му. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение чрез заплащане на допълнително
възнаграждение за тази „услуга“ и то на конкретно посочено от кредитора
трето лице, като в действителност договорът за обезпечение се сключва след
сключване на договора за кредит /макар и в същия ден/, а целта на
Директивата е, ако има съмнение в платежоспособността на потребителя,
първо да се поиска обезпечение и едва след представянето му да се отпусне
кредитът, а при неосигуряването му и ако кредиторът не желае да поеме
риска, следва да откаже сключването на договора.
8
Ето защо клаузата за обезпечаване на кредита е в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като
дружеството – заемодател не е изпълнило задължението си преди сключване
на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването му, а вместо това му е вменило на
практика задължение да сключи допълнителен договор с избрано от
кредитора трето лице, на което следва да заплати възнаграждение.
Също така, при служебно извършена справка в ТР по партидата на
кредитора и поръчителя се установява, че същите са свързани дружества –
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител - „ Ай Тръст „
ЕООД е ответното дружество кредитодател - „Кредисимо„ ЕАД. Това
обстоятелство налага извод, че кредитора е знаел за наличието на
допълнителните такси по договора за предоставяне на поръчителство още към
момента на сключването на договора, поради което е следвало да включи
същите в ГПР.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него. С оглед на това правило
в настоящия случай ищецът ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 800.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва, възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство, както и други такси,
предвидени в договора.
Съдът е приел за безспорно установено, че по сметка на "Кредисимо"
ЕАД е постъпила сумата от 30лв., с която са погасени задължения различни от
главница както и че по сметка на Ай Тръст ЕООД е постъпила сумата от
100лв., с която е погасено задължението за предоставеното поръчителство,
които суми са недължимо платени от ищеца и подлежат на връщане ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
В настоящото производство ищеца е направил разноски за държавна
такса в размер на 100 лв.
По делото е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА за всеки един от исковете. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорена
безплатна правна помощ. Представен списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Предвид уважаването на предявените искове в пълен размер, то
ответните дружества следва да бъдат осъдени да заплатят сторените разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На пълномощника на ищцата адв. М. В. М. от АК Пловдив следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в
размер съобразно уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за
9
възнаграждения за адвокатска работа. Поради това, дължимото на основание
чл. 38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. по иска против „Кредисимо“ ЕАД е
сума в размер на 400 лева без ДДС, по иска против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сума
в размер на 400 лв. без ДДС
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. В.
Ф., ЕГН: ********** и "Кредисимо" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит №
2291482/01.10.2020 г., е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради
несъответствие с изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския
кредит.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В. В.
Ф., ЕГН: ********** и „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК *********, гр. София, че
сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от
01.10.2020г., е нищожен на основание поради противоречието му с добрите
нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Кредисимо" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, да заплати
на В. В. Ф., ЕГН: **********, сумата 30 лева /тридесет лева /, получена без
правно основание по Договор за потребителски кредит № 2291482/01.10.2020
г.., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда 02.07.2025г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ай Тръст" ЕООД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на
В. В. Ф., ЕГН: **********, сумата 100 лева /сто лева /, получена без правно
основание по Договор за предоставяне на поръчителство от 01.10.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 02.07.2025г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, "Кредисимо" ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК Пловдив сумата
в размер на 480 лева с ДДС, за оказана правна помощ по делото на ищеца В.
В. Ф., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „Ай Тръст" ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, да заплати на адв. М. В. М. от АК Пловдив сумата в
размер на 480 лева с ДДС, за оказана правна помощ по делото на ищеца В. В.
Ф., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11