№ 14003
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110109754 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от В. Е.
М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Б“ООД,ЕИК ******,със седалище и
адрес на управление гр.С,с искане за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2164,28 лева,която се явява заплатена без основание.
Ищецът М. твърди,че на 14.08.2024 г. между него и ответното дружество
е сключен договор за паричен заем Max ***** като е уговорена заемна
парична сума в размер от 1300 лева,годишният лихвен процент е 48,63 %,а
годишният процент на разходите възлиза на 59,09 %. В исковата молба се
поддържа,че съгласно чл.9.1 и чл.9.2 от договора са уговорени допълнителни
такси за бързо разглеждане и за динамично плащане,по които са начислени
съответно 676,48 лева и 1014,72 лева,при което подлежащата на връщане
парична сума достига 3483,20 лева,а не както е посочено в договора – 1792
лева. Ищецът сочи,че е заплатил сума в размер от 3464,28 лева,при което
паричната сума от 2164,28 лева е заплатена без основание,защото това е
надплатената парична сума над заемната парична сума. В исковата молба са
развити съображения за недействителност на клаузите,уреждащи таксите за
бързо разглеждане и за динамично плащане. Ищецът М. твърди,че договорът
за кредит е недействителен поради допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,поради което дължима е само чистата сума,а сумата от
2164,28 лева се явява заплатена при липса на основание. Моли съда да
постанови решение,с което да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за неоснователност на исковата претенция,твърди се,че таксите
1
по чл.9 от договора не следва да бъдат включвани в общия разход по договора
за кредит,защото тези допълнителни услуги не са задължителни и се включват
само ако заемополучателят приеме да ползва същите. Моли съда да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Приет е договор за кредит макс *****,сключен на 14.08.2024 г. между
„Б“ООД и В. Е. М. при заемна парична сума от 1300 лева,погасителна вноска
от 112 лева. Съгласно чл.9, ал. 1 от договора за кредит за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит е дължима парична сума от 676,48
лева,дължима на равни вноски по време на действие на договора за
кредит,съразмерно добавени към погасителните вноски. Съгласно чл.9, ал.2 от
договора за кредит кредитополучателят е заявил услуга динамично плащане
при условията на т.7.4 от общите условия,за което дължи сума от 1014,72
лева,платима по време на действие на договора чрез добавяне на суми към
погасителната вноска.
В договора е посочено, че размерът на заемната парична сума е 1300
лева,връщането на заема се реализира на дванадесет месечни вноски,всяка от
които в размер по 112 лева,а след включване на допълнителни услуги в размер
по 217,70 лева.
Приети са Общи условия към договора за потребителски кредит.
Представено е като доказателство платежно нареждане, съгласно което
на 29.10.2024 г., е наредена в полза на М, сумата от 3 464.28 лева, с основание
за плащане – **********.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД подлежи на
уважаване, ако бъде доказано, че парична сума е заплатена без основание. При
съобразяване правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 от ГПК ищецът следва да проведе доказване, че е реализирал
плащане, докато в тежест на ответника е възложено доказването, че има
основание да получи плащането. От събраните в хода на производството
доказателства се установява, че ищецът М. е заплатил парична сума в общ
размер от 3 464.28 лева, т. е. 2 164.28 лева над размера на заемната парична
сума, възлизаща на 1300 лева като паричната сума е заплатена по банковата
сметка,посочена в сключения договор за кредит.По същество преценката на
съда дали искът за връщане на парична сума поради заплащането й без
основание е основателен съдът следва да реализира според това дали
сключеният договор за потребителски заем се явява действителен или е
недействителен. Ако договор за потребителски заем е недействителен,
заемополучателят дължи връщане само на заемната парична сума, т. е.
2
паричната сума, надвишаваща заемната парична сума се явява платена без
основание, съответно подлежи на възстановяване. Разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК регламентира хипотезите, когато договор за потребителски заем се счита
недействителен, а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при
определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната
разпоредба предвижда, че е недействителен договор за паричен заем, при
който не са спазени предвидените изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20, чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за основателни
доводите на ищеца М. чрез процесуалния му представител относно наличието
на нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в която насока
съдът намира, че следва да бъде отчетено, че при определяне на размера на
ГПР не са включени такси за услуги,чиято дължимост е предвидена съгласно
чл.9 от сключения договор. От клаузата на чл.9, ал. 1 от договора за заем се
установява,че е начислена такса за бързо разглеждане в размер от 676,48
лева,както и клауза динамично плащане,за която се дължи 1014,72 лева,а по
този начин размерът на месечната погасителна вноска нараства от 112 лева на
217,70 лева,т.е. общият размер на задължението се увеличава с
размер,надвишаващ размера на заемната парична сума. Съдът намира,че в
хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на разходите не е
включена парична сума,представляваща задължение за
заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява
неточно и като последица влече недействителност на договорното
правоотношение. Съдът счита,че по този начин се достига до нарушаване на
закона като чрез посочване на годишен процент на разходите,в който не са
включени дължими по договора такси и други разходи годишният процент на
разходите се явява изчислен погрешно,а при тяхното включване се надвишава
предвидения съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК максимум. Софийският районен съд
приема за неоснователен доводът на ответното дружество,че предвидените в
чл.9 такси за услуги не следва да бъдат включени при определяне размера на
годишния процент на разходите,тъй като представляват такси за
допълнителни услуги. Софийският районен съд счита,че чрез изчисляване
размера на ГПР,без да бъдат отчетени възникващи за заемополучателя
задължения,каквито са таксите по чл.9, ал. 1 и ал. 2 от сключения между
страните договор за заем се достига до нарушаване легалната дефиниция на
понятието общ разход по кредита за потребителя,която е регламентирана
съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския
кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждения за кредитни посредници
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
3
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и
по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. Макар ответникът да твърди,че договорните
клаузи по чл.9 са индивидуално уговорени и съгласието на заемополучателя
относно възникване дължимост на тези такси не представлява задължително
условие за сключване на договора,ответникът не е провел доказване,че
клаузата е индивидуално уговорена. Софийският районен съд счита,че
посочената договорна клауза по чл.9 не е индивидуално уговорена –
ответникът не е ангажирал доказателства клаузата да е уговорена между
страните по конкретното заемно правоотношение,а същевременно тази клауза
е предвидена в договора и в общите условия (чл.9, ал. 1 и ал. 2 от договора за
заем препраща към общите условия),поради което съдът намира,че
дружеството ответник по исковете обичайно предлага тази договорна клауза
на лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем,респективно
договорната клауза,при която възникват вземания за заемодателя – такси за
бързо разглеждане и за динамично плащане не е предмет на индивидуално
договаряне. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че
съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи,които са
включени в общите условия не се явяват индивидуално договорени,а ако тези
клаузи бъдат счетени за неравноправни същите се явяват нищожни –
чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни последици. Както
беше посочено,при включване на сбора от двете такси,размерът на годишния
процент на разходите значително надвишава поставения от закона
императивен максимум съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК.
По изложените съображения и като взе предвид,че при изчисляване
годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща
разход за заемополучателя,а именно таксата за бързо разглеждане на искането
по отпускане на кредит,както и таксата,начислявана за динамично
плащане,съдът приема,че годишният процент на разходите е изчислен
неправилно,което поражда като правна последица недействителността на
договорното правоотношение по договора за заем,т.е. предявената от ищеца
М. искова претенция за възстановяване на сумата от 2164,28 лева,която се
явява заплатена без основание, се явява доказана по основание и подлежи на
уважаване. Допълнителен аргумент да бъде счетено,че паричните суми по
договорните клаузи по чл.9 от сключения договор са недължими е и че чрез
уговаряне на тези клаузи се достига до нарушаване на императивни правни
норми,уредени в полза на потребителя в Закона за потребителския кредит.
Законът предвижда,че уговаряне на такси е допустимо само за допълнителни
дейности,несвързани с усвояването на заема и връщането на заемната парична
сума,докато в конкретния случай посочените такси са уредени в нарушение на
императивната забрана,защото тези такси се начисляват за типични за
4
заемното правоотношение дейности – относно преценка дали да бъде уважено
искането за отпускане на заем и относно начина,по който заемната парична
сума подлежи на връщане.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът М. претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски, както и при съобразяване
правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът приема, че ответникът следва да бъдат
осъден да възстанови на ищеца сумата от 86,37 лева сторени
съдебноделоводни разноски – за държавна такса.
Съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адв. Д. Г. се установява, че е оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА. В полза
на адв. Д. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
360 лева, в която насока съдът отчете вида на предявения иск, цената му,
фактическата и правна сложност на иска, разглеждането на делото в рамките
на едно съдебно заседание, в което ищецът не е бил представляван поради
искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и взе предвид, че
според решение на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не би могъл да бъде
обвързан от наличието на минимално дължимо възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б“ООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.Сда заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на В. Е. М.,ЕГН
**********,с адрес гр.С, сумата от 2164,28 лева ( две хиляди сто шестдесет и
четири лева и двадесет и осем стотинки ), която е платена без основание по
недействителен договор за кредит № *****.
ОСЪЖДА „Б“ООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С, да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. Е.
М.,ЕГН **********, с адрес гр.С, сумата от 86,37 ( осемдесет и шест лева и
тридесет и седем стотинки ) лева сторени съдебноделоводни разноски .
ОСЪЖДА „Б“ООД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С да заплати на адв. Д. Г., с адрес гр. Т, сумата 360 (триста и шестдесет)
лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5