№ 132
гр. гр. Лом, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102102 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 97, ал. 1 и сл. от Закона за социалните
услуги.
Съдебното производство е образувано по искане от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Лом, за настаняване на лицето АН. ИВ. М. с ЕГН:
**********, в ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с. Добри
дол, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45, за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Излага се в молбата, че г-н М. с ЕГН: ********** и настоящ адрес: с.
Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45 е лице с увреждане,
което страда от „параноидна шизофрения“.
Със съдебно решение от 15.05.1998 год., по гр.д. № 13/1998 год. на ОС
– Монтана, АН. ИВ. М. е поставен под пълно запрещение.
С Протокол № 20/04.09.2012 год. на органа по настойничество и
попечителство при Община Лом, за негов настойник е определена М. И. Т. с
ЕГН **********, от гр. Монтана, негова сестра.
С Решение №150 от 19.07.2018 г. по описа на РС – Лом, АН. ИВ. М. е
настанен в ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с. Добри дол,
общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45, за срок от ТРИ ГОДИНИ, който
срок към момента на депозиране на искането по чл. 95 от ЗСУ е изтекъл.
На 04.10.2021 г., настойникът е подал заявление за настаняване на
запретеното лице в ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с.
Добри дол, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45, където лицето пребивава от 1985
год. като потребител на социална услуга.
1
При социалното обследване на случая е установено, че г-н М. е на 65
години, неженен, няма деца. Разговорът е затруднен, неинформативен, но
лицето е ориентирано за собствената си личност и е критичен към себе си.
Няма близки, които биха имали възможност да се грижат за него.
Затова е настанен временно в ДПЛД – с. Добри дол, общ. Лом, обл.
Монтана, ул. „Първа“ № 45 със Заповед №СУ/Д-М-Л/227-1/15.10.2021 г. на
Директора на ДСП – Лом.
В съдебно заседание, ДСП – Лом, редовно призовани, не изпращат
процесуален представител. В Становище от 09.11.2021 г. на Директора на
ДСП – Лом се поддържа внесеното искане за настаняване на АН. ИВ. М. в
ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с. Добри дол, общ. Лом,
обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45.
Районна Прокуратура гр. Лом, представлявана от прокурор Георги
Цветанов, изразява становище, че направеното искане е допустимо и
основателно и следва да бъде уважено – с оглед най-добрия интерес на
лицето.
Заинтересованата страна М. Т., настойник на поставеният под пълно
запрещение А.М. се явява лично и моли искането да бъде уважено, тъй като
няма възможност да полага пълноценни и адекватни грижи за него, няма
друга алтернатива, а в това социално заведение се полагат адекватни
социални, хигиенни и медицински грижи за брат й.
Управителят на ДПЛД – с. Добри дол изразява становище, че
направеното искане е допустимо и основателно и като такова следва да бъде
уважено.
Доказателствата са писмени и гласни.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
АН. ИВ. М., ЕГН **********, е неженен, няма деца.
С решение на ТЕЛК № 44/16.01.1985 год. му е призната 80%
нетрудоспособност, с водещо заболяване „Шизофрения – параноидна форма“.
С Решение от 15.05.1998 год., по гр.д. № 13/1998 год. на ОС Монтана
поставен под пълно запрещение.
С Решение №150 от 19.07.2018 г. по описа на РС – Лом, АН. ИВ. М. е
настанен в ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с. Добри дол,
общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45, за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Пенсионер по болест е. Доходите му са формирани от пенсия в размер
на 163,58 лв. месечно, които не са достатъчни, за да гарантират оцеляване без
да ползва социална услуга.
Изслушан в съдебно заседание при условията на чл. 97, ал. 3 от ЗСУ,
запретеният А.М. разбира целта на производството. Заявява, че в социалното
заведение се чувства добре, нормално, грижат се за него, настанените си
2
помагат един на друг, социалните, битовите и медицинските условия са
много добри. Заявява, че е пенсионер по болест и от 20 години живее в това
социално заведение. Няма къде другаде да отиде.
Изслушана в съдебно заседание, настойникът М.Т. заявява, че е подала
молбата за настаняването му, тъй като в социалното заведение поставеният по
запрещение неин брат получава адекватни грижи и се чувства добре.
Персоналът е отговорен. Тя го посещава редовно, изпраща пари за лекарства
и лични разходи, но няма възможност да полага непосредствените грижи за
него.
Изслушан в съдебно заседание, Управителят на ДПЛД – с. Добри дол,
общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45 заявява, че в центъра на г-н М. се
предоставя благоприятна жизнена среда, както и адекватна медицинска и
друга помощ, предвид необходимостта от индивидуална грижа от
съответните специалисти. Това се подкрепя и от г-н М., който също бе
изслушан в проведеното съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Искането по чл. 95, ал. 2 от ЗСУ за настаняване на запретеното лице в
социално заведение е процесуално допустимо, доколкото е подадено от
законово овластен орган, а именно Дирекция „Социално подпомагане“ – Лом,
орган имащ право да иска от съда настаняването в социална услуга и е
предявено пред компетентния съд при съблюдаване на правилата за родова и
местна подсъдност, който в случая е Районен съд – Лом, тъй като запретеното
лице е с настоящ адрес: с. Добри дол, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ №
45.
Разгледано по същество при събраните доказателства в процеса
искането с правно основание чл. 95, ал. 2 от ЗСУ се явява основателно и
доказано, като следва да бъде уважено.
От писмените и гласни доказателства се установява, че по отношение на
запретеното лице не са налице отрицателните предпоставки на чл. 98, ал. 2 от
ЗСУ, тъй като не е установена възможност за полагане на грижи и
осигуряване на подкрепа на пълно запретеното лице в домашна среда и в
общността.
Тъй като липсват в случая възможности за полагане на грижи и
осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността, съдът
намира, че следва лицето да бъде настанено в с. Добри дол, общ. Лом, обл.
Монтана, ул. „Първа“ № 45. Грижи в благоприятна жизнена среда, както и
адекватна медицинска и друга помощ, предвид необходимостта от
индивидуална грижа от съответните специалисти се предоставя в ДПЛД – с.
Добри дол, която напълно задоволява нуждите на г-н М..
По отношение срока за настаняване, съдът намира, че с оглед
спецификата на случая, настаняване в специализираната институция за
максимално предвиденият в чл. 98, ал. 3 от ЗСУ срок от три години.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 98, ал. 1 от
3
Закона за социалните услуги, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА АН. ИВ. М. с ЕГН: **********, поставен под пълно
запрещение с Решение от 15.05.1998 год., по гр.д. № 13/1998 год. на ОС –
Монтана, с настойник М. И. Т. с ЕГН: **********, от гр. Монтана, негова
сестра, в ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ДЕМЕНЦИЯ – с. Добри дол,
общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Първа“ № 45, за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд -
Монтана в 7 дневен срок от получаването му.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4