№ 16
гр. К. , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и четвърти февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна И. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20201330100210 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във връзка чл.327,
ал.1 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД от „Съни ойл” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, район „ Младост”, ж.к. „ Младост 2, к-с
„Перлите на Младост” , бл. 261В, вх. 2, представлявано от Стефан Димитров
Каменов чрез пълномощник адв. П.К. П. против Н. З. М., ЕГН ********** от
гр. К., ул. „ ,,, за признаване за установено по отношение на ответника, че към
него съществува изискуемо вземане от ищцовото дружество в размер на
8159,24 лв., от които 6962,07 лв. – главница – неплатена цена за част от
цената на 3741,587 литра дизелово гориво, получено в периода 01.07.2019г.
до 31.07.2018г. по Фактура № **********/31.07.2018г., издадена по Договор
№ 00030/03.02.2014г. на обща стойност 8418,56 лв. с начислен ДДС, платена
частично до 1456,49 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 1197,17лв.
за периода от 11.08.2018г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 20.08.2020г.,
както и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
08.09.2020г. до окончателното издължаване, както и за осъждане на ответника
да заплати сторените в настоящото и в заповедното производство.
Ищецовото дружество твърдят, че между страните е сключен Договор №
00030/03.02.2014г. за доставка на гориво на кредит с отложено плащане, по
1
който договор ищцовото дружество е предоставило на ответника 3741,587
литра дизелово гориво в периода от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. на единична
цена 1,875 лв. за литър на обща стойност от 7015,47 лв. без ДДС, върху която
стойност е начислен ДДС в размер на 1403,09 лв. и крайната цена, която
ответникът е следвало да заплати е 8418,56 лв., за което ищцовото дружество
е издало Фактура № **********/31.072018г. Излагат се твърдения, че
ответникът е заплатил частично цената на полученото гориво – сумата от
1456,49 лв. и е останала незаплатена сума в размер на 6962,07 лв. Твърди се
също, че съгласно чл. 4 от договора, вземането е изискуемо от 11.08.2018г., с
оглед на което се претендира и обезщетение за забава.Твърди се също, че за
посочените суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по Частно
гражданско дело № 152/2020г., по която ответникът е оспорена от длъжника.
От ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК, с който отговор оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани и моли съда да ги отхвърли.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
исковата молба и моли съда предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Представя списък за разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът не се явява и не се представлява. Не изразява становище по
съществото на делото.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От приетото по делото Частно гражданско дело № 152/2020г. по описа на
РС – К. се установява, че е издадена Заповед за изпълнение № 57 от
10.09.2020г. по чл.410 от ГПК в полза на ищцовото дружество срещу
ответника за сумата 6962,07 лв. главница – незаплатено гориво, доставено по
Договор № 00030/03.02.2014г. за доставка на гориво на кредит с отложено
плащане, получено в периода 01.07.2018г. до 31.07.2018г., фактурирано с
Фактура № **********/31.07.2018г. и изискуемо от 11.08.2018г., съгласно чл.
4 от Договора , сумата 1197.17лв. обезщетение за забава за периода от
11.08.2018г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 20.08.2020г., законната лихва
от датата на постъпване на заявлението в съда 08.09.2020г. до окончателното
издължаване и 686,18 лв. разноски по делото, от които 163,18 лв. държавна
такса и 523 лева адвокатско възнаграждение. Препис от заповедта е връчен на
2
длъжника, който е възразил в законоустановения срок, за което с
разпореждане на съда, връчено на 02.11.2020г. е указано на ищцовото
дружество да предяви иск за вземанията си, като такива са предявени в
законния месечен срок на 01.12.2020г. и исковата молба по настоящото дело.
Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявените искове
са допустими, като подадени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал.
1 от ГПК и имащи за предмет установяване на сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
От приетият по делото Договор № 00030/03.02.2014г., за доставка на гориво
на кредит с отложено плащане се установява, че между страните е сключен
посочения договор, по който страните са се споразумели ответното дружество
в качеството на продавач да доставя и прехвърля на ответника в качеството на
купувач собствеността върху светли горива от вида евродизел и бензин А-
95Н на кредит с отложено плащане, а ответникът се задължава да заплати
уговорената между страните цена до 10 число на месеца, следващ месеца,
през който е получено горивото, като съгласно чл. 3/1/ от Договора, цената,
която следва да заплаща ответника е цената фиксирана на колонка в деня на
получаване на горивото, като съгласно чл. 5/2/ плащането ще се счита
извършено и цената ще се счита платена при предоставяне на платежно
нареждане за извършен банков превод от купувача към продавача или при
представяне на приходен касов ордер, издаден от касата на продавача за
цената по фактурата и касовите бонове, а съгласно чл. 5/3/ издадените
фактури и касови бонове не се считат платени дори да са предадени на
купувача. Ищцовото дружество е предоставило на ответника 3741,587 литра
дизелово гориво на единична цена 1,875 лв. за литър на обща стойност от
7015,47 лв. без ДДС, върху която стойност е начислен ДДС в размер на
1403,09 лв. и крайната цена е в общ размер на 8418,56 лв., за което ищцовото
дружество е издало Фактура № **********/31.07.2018г., която е подписана от
ответника.Ответникът е заплатил частично доставеното гориво – сумата от
1456,49 лв.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
За да се уважи предявеният иск по чл. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във връзка
чл.327, ал.1 от ТЗ, дружеството – ищец следва да установи, при условията на
пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти, а именно: че
3
спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните, елемент от съдържанието на които е задължението на
процесуално легитимирания ответник М. да заплати претендираната сума от
6962,07 лв., настъпила изискуемост на посоченото задължение, както и че
ищцовото дружество е предоставило на ответника по договора дизелово
гориво на посочената стойност.
От посочения договор № 00030/03.02.2014г. се установява, че между страните
са възникнали правоотношения по договор за доставка на гориво на кредит с
отложено плащане, по който страните са се споразумели ответното дружество
в качеството на продавач да доставя и прехвърля на ответника в качеството на
купувач собствеността върху светли горива от вида евродизел и бензин А-
95Н на кредит с отложено плащане, а ответникът се задължава да заплати
уговорената между страните цена до 10 число на месеца, следващ месеца,
през който е получено горивото. От посочената Фактура №
**********/31.072018г., която е подписана от ответника и не е оспорена от
него се установява, че ищцовото дружество е предоставило на ответника
3741,587 литра дизелово гориво на стойност 8418,56 лв. Ищцовото дружество
твърди неблагоприятни за себе си обстоятелства, а именно: че ответникът му
е заплатил част от посочената сума в размер на 1456,49 лв. По делото не бяха
ангажирани каквито и да било доказателства ответникът да е заплатил
претендираната сума в размер на 6962,07 лв.
По отношение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1197.17лв.
обезщетение за забава за периода от 11.08.2018г. до 13.03.2020г. и от
14.07.2020г. до 20.08.2020г., съдът намира следното: По същността си
мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД представлява обезщетение за
причинените на кредитора вреди в резултат на неизпълнение на парични
задължения. Този иск се явява акцесорен по отношение на иска с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ и от уважаването на главния
зависи и неговото уважаване. Лихвата за забава представлява обезщетението
в размер на законната лихва, предвидена за забава плащането на парични
задължения, съгласно чл. 86 ЗЗД. Разпоредбата на този текст от ЗЗД обаче е
диспозитивна и следва да се прилага, само ако страните по материалното
правоотношение не са уговорили друго. В случая страните не са уговорили
изрично обезщетение за забава, което се различава от мораторната лихва за
4
периода от настъпване на забавата до деня на евентуално предявяване на
искова молба. Страните по делото са уговорили в чл. 1/1/ и чл. 4 от Договора
срок за заплащане на доставеното гориво, който е до десето число на месеца,
през който е получено горивото. В случая горивото е получено през месец
юли 2018г., което се установява от цитираната вече от съда фактура, поради
което ответникът е изпаднал в забава на 10.08.2018г. Предвид горното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и
обезщетение за забава в претендирания размер и за претендирания срок -
сумата от 1197.17лв. за периода от 11.08.2018г. до 13.03.2020г. и от
14.07.2020г. до 20.08.2020г. Размерът на посочената сума се установява от
служебно направеното изчисление от съда чрез публикуван в интернет
страницата на НАП калК.тор за изчисляване на законна лихва -
http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp.
При този изход на спора право на разноски има единствено ищцовото
дружество на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество е направило
искане за разноски чрез процесуалния си представител и е представило
списък за разноски по чл. 80 ГПК. Ищцовото дружество претендира разноски
в настоящото производство в общ размер на 372,37 лв., от които 158,37 лв. за
платена държавна такса и 214 лв. платено адвокатско възнаграждение, за
което е ангажирало доказателства, а именно: Договор з правна защита и
съдействие № 6256/30.11.2020г. , в който е посочено, че сумата от 214 лв. е
платена, както и Платежно нареждане № 23659946/30.11.2020г. в тази връзка
и Платежно нареждане № 23660026/30.11.2020г. за сумата от 158,37 лв. Също
така, на ищцовото дружество следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса – 168,00 лв. и
за адвокатско възнаграждение – 523 лв., за които ищцовото дружество също е
направило искане и е ангажирало доказателства – Договор за правна защита и
съдействие № 6255/21.08.2020г., в което е посочено, че сумата от 523 е
платена и Платежно нареждане № 23006742 от 08.09.2020г. за сумата от 523
лв. в тази връзка, както и Платежно нареждане № 23096199 от 18.09.2020г. за
сумата от 168 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. З.
М., ЕГН ********** от гр. К., ул. „ ,,, дължи на „Съни ойл” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „ Младост”,
ж.к. „ Младост 2, к-с „Перлите на Младост” , бл. 261В, вх. 2, представлявано
от Стефан Димитров Каменов сумата от 8159,24 лв./осем хиляди сто петдесет
и девет лева и двадесет и четири стотинки/, от които 6962,07 лв./шест хиляди
деветстотин шестдесет и два лева и седем стотинки/– главница – неплатена
цена за част от цената на 3741,587 литра дизелово гориво, получено по
Фактура № **********/31.07.2018г., издадена по Договор №
00030/03.02.2014г. на обща стойност 8418,56 лв. с начислен ДДС, платена
частично до 1456,49 лв., обезщетение за забава в размер на 1197,17лв./хиляда
сто деветдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ за периода от
11.08.2018г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 20.08.2020г., както и
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.09.2020г.
до окончателното издължаване
ОСЪЖДА Н. З. М., ЕГН ********** от гр. К., ул. „,,, да заплати на „Съни
ойл” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
район „ Младост”, ж.к. „ Младост 2, к-с „Перлите на Младост” , бл. 261В, вх.
2, представлявано от Стефан Димитров Каменов разноски в настоящото
производство в размер на 372,37 лв./триста седемдесет и два лева и тридесет и
седем стотинки/, както и сторените в заповедното производство по ч.гр. дело
№ 152/2020г. по описа на РС – К. разноски в размер на 691 лв. /шестотин
деветдесет и един лева/, които суми може да се платят по банкова сметка:
IBAN:BG83BUIN95611000309866, BIC:BUINBGSX, „Алианц Банк България”
АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6