Р Е Ш Е Н И Е № 151/12.9.2022 г.
гр. Ямбол, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, пети състав, в публично заседание на седми септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при
секретаря Кр.Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 209 по описа за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на А.Н.Х. с
постоянен адрес ***, чрез адвокатско дружество „Г. и М.“ с булстат
*, представлявано от адв.К.К.Г.-управител,
тел. на кантората: ***********, ел. поща: .., съдебен адрес ***, офис . против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0351-000086/15.06.2022 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от мл.
полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, упълномощен със Заповед
№ 1253з-21/14.01.2022 г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която на А.Н.Х. е
наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на ППС л.а. ******* с рег. №******* за срок
от 6 месеца, като на основание чл.60, ал.1 от АПК във връзка с чл.165, ал.2,
т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и
здравето на гражданите е разпоредено допускане на
предварително изпълнение на настоящата заповед, считано от 12:50 часа на
15.06.2022 г., а именно за 180 дни.
В жалбата се сочи, че
заповедта е незаконосъобразна, т.к. при издаването й наказващият орган не е
съобразил разпоредбата на чл.22 от ЗАНН, като процедурата по установяване на
нарушението и по налагане на административното наказание не съответства на
изискванията на закона, както и не са били налице фактическите и правните
основания санкциониращият орган да издаде същата, поради което се претендира за
нейната отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, като в
писмен вид подържа жалбата си с искане за уважаването и и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 15.06.2022 г. около 12:50
часа в община Свиленград на път първи клас № 8-по път I-8 при км 364+200 посока
към гр.Свиленград служители на ОДМВР Хасково, РУ Свиленград са спрели за
проверка МПС-******* с per.№ ******* и са установили,
че се управлява от собственика А.Н.Х., който не притежава свидетелство за
управление на МПС.
За посоченото е бил съставен
АУАН № АД232343/15.06.2022 г., който е подписан от водача със забележка
"имам възражения", както и са отнети СРМПС № ****** и два броя регистрационни
табели с №*******.
Посочената фактическа
обстановка се установява безпротиворечиво от
приложените по делото писмени доказателства, а именно становище
рег.№351р-14593/22.06.2022 г. и справка за нарушител/водач на А.Н.Х..
Цитираните доказателства са
събрани редовно в производството пред административния орган, поради което на
основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0351-000086/15.06.2022 г. по чл.171,
т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ
Свиленград, упълномощен със Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на Директора на
ОДМВР Хасково, на А.Н.Х. е наложена
принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС
л.а. ******* с рег. №******* за срок от 6 месеца, като на основание чл.60, ал.1
от АПК във връзка с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността
на движението и опазване живота и здравето на гражданите е разпоредено
допускане на предварително изпълнение на настоящата заповед, считано от 12:50
часа на 15.06.2022 г., а именно за 180 дни, която заповед е получана
от адресата на 15.06.2022 г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0351-000086/15.06.2022 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от
мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, упълномощен със
Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която на А.Н.Х.
е наложена принудителна административна
мярка-прекратяване на регистрацията на ППС л.а. ******* с рег. №******* за срок
от 6 месеца, като на основание чл.60, ал.1 от АПК във връзка с чл.165, ал.2,
т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и
здравето на гражданите е разпоредено допускане на
предварително изпълнение на настоящата заповед, считано от 12:50 часа на
15.06.2022 г., а именно за 180 дни.
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград в
рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на
Директора на ОДМВР Хасково, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и
при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона, както следва:
Принудителните
административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са
вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач,
за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите
изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и
независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за
обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия
адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно
постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ
ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не
е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по
отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат
порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само
обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, като една от тях според т.2а, б.“а“ е прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
За да е приложима цитираната
норма е необходимо и достатъчно да са осъществени в своята съвкупност
кумулативно дадените предпоставки, а именно субекта по отношение на който се
налага ПАМ да е собственик на автомобила и да го управлява без да е
правоспособен водач.
Посочените условия са
релевантните факти, безспорно установен пред настоящата инстанция, с
осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на
обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната
административна мярка и да прекрати регистрацията на пътното превозно средство.
Неоснователни са твърденията
на оспорващия, че липсват материално-правните предпоставки за издаване на
оспорената заповед, т.к. водача притежава британско свидетелство за управление
на МПС.
На първо място този въпрос е
бил обсъден от административния орган и в становище рег.№351р-14593/22.06.2022
г. изрично е записано, че представеното свидетелство за управление на МПС
съгласно законодателството на Великобритания е „временна шофьорска книжка“,
която се издава за обучение на шафьори в Англия и им
дава право да карат с инструктор в учебна кола на територията на Великобритания, но няма стойност в тази или
друга държава.
На второ място горното е
удостоверено в официален документ и се ползва с материална доказателствена
сила, доколкото не е оборено, което не беше сторено в настоящото производство.
На трето място жалбоподателя
не установи по безпорен и категоричен начин да
притежава британско свидетелство за управление на МПС, евентуално различно от
коментираното в становището на административния орган, което доказване е в тежест
на адресата на заповедта, след като се касае за положителен юридически факт. В
тази връзка следва да се посочи, че настоящото съдебно призводство
се води на български език и в него за установяване на факти и обстоятелства не
могат да се ползват документи на друг език, които не са надлежно преведени и
заверени.
На следващо място е
неоснователен и довода за порочност на заповедта поради непосочване срока на
действие на мярката, т.к. такъв изрично е фиксиран в размер на шест месеца.
Предвид посоченото атакуаната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при
наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице
съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното, Я А С, пети
административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Н.Х. с постоянен адрес ***, чрез адвокатско дружество „Г. и М.“ с булстат *, представлявано от адв.К.К.Г.-управител, тел. на кантората: ***********, ел. поща: .., съдебен адрес ***, офис . против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0351-000086/15.06.2022 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП издадена от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, упълномощен със Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която на А.Н.Х. е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС л.а. ******* с рег.№******* за срок от 6 месеца, като на основание чл.60, ал.1 от АПК във връзка с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на гражданите е разпоредено допускане на предварително изпълнение на настоящата заповед, считано от 12:50 часа на 15.06.2022 г., а именно за 180 дни.
Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете