№ 482
гр. Видин, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20251320101257 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето и е с
основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето.
Делото е образувано по искане на Дирекция “Социално подпомагане” –
В. за предприемане на мярка за закрила на детето Н. А. Б., ЕГН ********** -
настаняване в професионалното приемно семейство на М. Л. С. и Д. Б. Т., с
адрес в гр. В., обл. В..
Изложени са съображения, че бащата на детето е в затвора, а майката
заедно с детето била изгонена от роднините на бащата на улицата. Майката на
малолетното дете е с нисък родителски капацитет и не е в състояние да
осигури сигурна и стабилна семейна среда, с оглед на което детето е останало
без родителска грижа и се намира в риск, както и че майката няма възможност
да полага грижи за детето в семейна среда. Посочено е, че поради констатиран
риск за живота и здравето на малолетното дете Н., по отношение на него е
предприета мярка за закрила.
В с.з. представител на Дирекция “Социално подпомагане” – В.
поддържа искането.
Заинтересованата страна – майката на малолетното дете А. Г. С. не се
явява в съдебно заседание и не взима становище по молбата.
Заинтересованата страна – бащата на малолетното дете - А. Б. С. се е
1
явил в съдебно заседание и е изразил становище, че е съгласен детето да бъде
настанено в приемното семейство.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Видно от представения препис на удостоверение за раждане на детето Н.
А. Б. с ЕГН **********, издаден въз основа на акт за раждане № ****/
**.**.**** г., съставен в гр. В., община В., негова майка е А. Г. С., а бащата е
А. Б. С..
В представеният социален доклад от Д „СП“ – В., се установява, че от
раждането си детето Н. е отглеждано от двамата родители до месец март,
когато бащата влиза в затвора в гр. В. След това майката А. С. продължила да
полага грижи за него с помощта на нейната майка В. Л.. Установено е от
социалните работници, че в семейството има родени деца със сериозни
здравословни проблеми. Три от децата на родителите са били без родителски
надзор и грижа, когато са загинали в пожар.
На 22.04.2025 г. в отдел „Закрила на детето“ – В. е постъпил сигнал, в
който се сочи, че детето Н. Б. е прието в болница на 13.04.2025 г. с пневмония
и бронхиолит. Детето Н. е роден със сифилис, направени са медицински
изследвания, установена анемия, която трябва да се консултира с хематолог.
Детето било в болница с бабата, майката не е посещавала детето в периода. На
28.04.2025 г. бил проведен разговор с майката, която казала, че е ходила на
посещение в затвора при бащата на детето и за това не е била в болницата, а и
имала страх от инжекции. На 30.04.2025 г. в отдел „Закрила на детето“ е
регистриран сигнал от координатор на тел. 112. Съобщава се, че А. С. е
потърсила помощ, тъй като е била изгонена от адрес в гр. В., на ул. „Ц. С. В.“,
на който живеела заедно с двумесечното си бебе Н. Б. и е без подслон.
Социални работници от О„ЗД“ – В. посетили посочения адрес и установили,
че А. С. била в дома си заедно с майка си В.. А. С. била видимо неадекватна,
била чисто гола в леглото в къщата с бебето до нея. Същата казала, че подала
сигнал, тъй като роднините на А. С. – бащата на детето я гонели от дома и
искали да й вземат ключа от къщата. Станало известно, че роднините на А. С.
действително я гонели от адреса. Съседите съобщили, че майката води
безразборен полов живот, като води нощем мъже, които й заплащат за
сексуални услуги. На А. С. й било съобщено, че детето ще бъде изведено от
2
дома й, защото не полага адекватни грижи за него и го поставя в риск. За
извеждането на детето било оказано съдействие от РУ – В., поради проявена
агресия.
В социалния доклад е посочено също, че след влизането на бащата на
детето А. С. в затвора, общността в която живеят е агресивно настроена и не
подкрепя майката. По данни на близки и роднини на бащата, живущи наоколо,
откакто А. е влязъл в затвора А. е правила сбирки, като в дома й имало силна
музика, идвали непознати мъже, предлагали платени сексуални услуги,
вдигали много шум. Съседите съобщават, че са правили опити да разговарят с
А., но тя се карала и скачала срещу тях да се бие. Посочено е също, че от
раждането си детето Н. се отглеждало на адрес в гр. В., ул. „Ц. С. В.“ № ***.
Жилището е новопостроена едноетажна сграда в процес на ремонт. От
раждането до извеждането на Н. не са направени промени, въпреки
закупените строителни материали. Къщата се състои от една голяма стая.
Обособено е спално помещение, кът за новороденото. Отоплява се с печка на
твърдо гориво. Жилището към момента на извеждане на детето е с прекъснато
електрозахранване, занижени хигиенно-битови условия, вода се ползва от
чешма на двора. От социалния доклад се установява, че майката А. С. е
безработна, бащата А. С. също е безработен и към датата на изготвяне на
социалния доклад изтърпява присъда във Врачанския затвор. Майката А. С. е
трайно безработна, не поддържа регистрация в Д „БТ“ и не съобщава как
осигурява самоиздръжката си. Майката и детето са носители на венерическо
заболяване – сифилис. Сифилисът при детето не се лекува, не е правено
изследване назначено от педиатър. Майката също не се лекува. Посочено е, че
в Д „СП“ – В. има писмена информация от ОИОХУСУ за психично
заболяване на майката.
В хода на социалното проучване станало известно, че майката е
неглижирала потребностите на Н., което го поставило в риск за живота и
здравето и наложило спешното му настаняване извън семейството. Не са
установени близки и роднини, които да са заявили желание да полагат грижи
за новороденото, поради което мярка за закрила по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от
ЗЗД не може да бъде предприета.
Със Заповед № ЗД /Д -ВН-046/30.04.2025 г. на Директор на Д ”СП”- В.,
малолетното дете Н. А. Б. е настанен в професионалното приемно семейство
3
на М. Л. С. и Д. Б. Т. с адрес в гр. В., обл. В..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на
детето, едно дете може да бъде настанено извън семейството си когато
родителите му се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба настаняването на детето извън
семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане.
При преценка каква мярка за закрила да се предприеме по отношение на
дете в риск, съдът преди всичко трябва да следва висшия интерес на детето и
неговите потребности. Тези принципи са залегнали както в Закона за закрила
на детето, така и в Конвенция за правата на детето, приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. и ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.
От данните по делото, безспорно се установи че майката не е в
състояние да полага адекватни грижи за малолетното дете Н.. Същата е с
нисък родителски капацитет и се намира в трайна невъзможност да осигури
сигурна и стабилна семейна среда и да задоволи адекватно базовите и
индивидуални потребности на малолетното дете, поради което същото се
намира в риск.
Поради липсата на близки и роднини, които да са заявили желание да
полагат грижи за детето Н., същото е настанено в професионално приемно
семейство.
Бащата А. С. е заявил в съдебно заседание, че е съгласен детето да бъде
настанено в приемното семейство.
Съдът намира, че в интерес на детето е да бъде настанено в
професионалното приемно семейство поради риск за неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие с оглед трайната
невъзможност същото да се отглежда в биологичното семейство. В
професионалното приемно семейство, детето с оглед сравнително ниската му
възраст , ще се чувства сигурно и спокойно и ще води начин на живот в
4
среда, близка до семейната, с цел осигуряване качество на живот, което
гарантира пълноценното му физическо и емоционално развитие.
При тези данни, Съдът счита, че молбата на Директор на Дирекция
“Социално подпомагане” гр. В. е основателна и следва да бъде уважена. В
приемното семейство на детето са задоволени базовите му потребности. В
интерес на детето е да бъде настанено в професионалното приемно семейство
на М. Л. С. и Д. Б. Т. в гр. В., обл. В. при условията за ползване на социална
услуга „заместваща приемна грижа”.
Подходящият срок за настаняване на детето е две години, считано от
настаняването му по административен ред.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА малолетното дете Н. А. Б., ЕГН ********** в
професионалното приемно семейство на М. Л. С. и Д. Б. Т. с постоянен адрес:
гр. В., обл. В., ж.к. П. К. бл. *, вх. *, ет.*, ап. ** за срок от две години, считано
от настаняването му по административен ред – 30.04.2025 г., при условията
детето да има право да ползва заместваща приемна грижа във всеки случай на
нужда или краткосрочна временна невъзможност на приемното семейство да
полага грижи за него.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5