№ 130
гр. Сл., 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря В. В. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20222230200617 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба на М. Л. К. ЕГН **********, чрез
упълномощен представител адв. М. П. от АК –Сл. против НП №
6193 /11.11.2021 г. на Директора на ОД МВР Сл., с което на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Моли да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, представлява се
от упълномощен процесуален представител адв. М. П. от АК –Сл., който
поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сл., редовно призована не изпраща
свой представител, депозирано е писмено становище, чрез упълномощен
старши юрисконсулт, в което се сочи, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 17.10.2021 г. около 00:30 часа служители от РУ на МВР- Сл.,
1
извършили проверка в кафе-клуб „Делийт“, намиращ се в гр.Сл., ул.“Цар
Самуил“ №1 във връзка с постъпил сигнал за нарушаване на
противоепидемичните мерки въведени в страната.
Полицейските служители установили, че при увеличена заболеваемост
във връзка с „Ковид 19“, горепосоченото заведение работи след разрешения
за това час, като в същото се установени голям брой посетители.
В хода на проверката била снета самоличността на всички установени в
и пред заведението лица, като последните били поканени да влязат вътре за да
им бъде извършена проверка.
Сред установените посетители в нощното заведение бил и
жалбоподателят, който бил призован да се яви на 18.10.2021 г. сградата на
РУ Сл. за съставяне на АУАН за нарушаване на наложените със Заповед на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки.
На 18.10.2021 г. М. К. се явил в сградата на РУ Сл., където дал
сведение за случилото се.
Въз основа на установеното по време на проверката както и въз основа
на докладната записка с регистрационен № 1670Р-27164/17.10.2021 г. на
жалбоподателя бил съставен АУАН, затова,че на 17.10.2021 г. около 00:30 часа
като посетил кафе-клуб „Делийт“,находящ се в гр. Сл. не е изпълнил
въведените с т.I.35 от Заповед РД 01-748/02.09.2021 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от ЗЗ, поради
което е извършил нарушение на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
Жалбоподателят бил запознат с АУАН като при връчването му
записал,че има възражения.АУАН бил получен лично на 18.10.2021 г.
Във връзка с извършената проверка била съставена Докладна записка до
Началника на РУ гр. Сл., в която били описани всички установени лица като
им били снети установични данни.
На 20.10.2021 г пред административно–наказващия орган било
депозирано писмено възражение от жалбоподателя М. К., в което последният
изразил несъгласие с издадения му АУАН, като посочил че на 17.10.2021 г.,
около 00:30 часа бил на частно парти в клуб „Делийт“ по повод раждане на
дете на негов приятел. Организаторите на партито го били уверили, че са
2
спазени всички мерки и, че на партито няма да присъстват повече от 30 души,
както и, че според него в заведението не са присъствали повече от посочения
брой лица. В същото възражение посочил,че не може да разбере в какво
точно е обвинен и, че желае да бъде приложен в случая института на чл.28 от
ЗАНН.
Въз основа на издадения АУАН, на жалбоподателя М. Л. К. въпреки
постъпилото възражение било издадено наказателно постановление №
6193 /11.11.2021 г. на Директора на ОД МВР Сл. за нарушение на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ като на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ му наложил наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество е неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото, а именно
актосъставителят св.Ж. А. и свидетелите Й. Т., Д. С., И. С., Й. Т. служители в
РУ на МВР – Сл. и РУ- Котел, доколкото същите взаимно се допълват и не си
противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти.
Въз основа на техните показания взети в съвкупност, съдът приема за
установено ,че заведението е работило, както и ,че в същото са присъствували
голям брой лица, между които и жалбоподателя. Приема за установено,че в
същото се е провеждало частно парти, както и това,че освен присъствуващите
на това парти в заведението е имало и голям брой лица, които са консумирали
самостоятелно и не са участвували в партите като гости.Приема за
установено,че в заведението е имало и обслужващ персонал както и ,че
управителя на заведението също е бил там.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото св. Р. Й.-
управител, св. В. Г. и св.В. В., тъй като същите са противоречиви и неточни, а
съдът ги приема и за заинтересувани от изхода на делото.
Съдът не кредитира дадените показания от св.В. Г. и св.В. В.,доколкото
същите описват ,че са присъствували на частно парти и считат,че това не е
3
било в нарушение,но от показанията им е безспорно видно,че се касае за
присъствие именно в заведението „Делийт“.
Съдът не кредитира и показанията на св.Р. Й.-управител на заведението,
тъй като те противоречат на останалия събран по делото гласен
доказателствен материал, а именно показанията на разпитаните полицейските
служители. От техните показания се установява безспорно, че част от тях са
се насочили към централния вход на заведението, а други към задния му вход,
от където влезли, т.е достъпът е бил свободен, очевидно както за
празнуващата компания раждане на бебе, така и за останалите посетители в
дискотеката.
Съдът дава вяра на събраните по делото писмени доказателства.
По делото е безспорно установено, че на 17.10.2021 година около 00,30
часа, сутринта жалбоподателят се е намирал в питейното заведение „Делийт“,
находящо се в гр.Сл., на улица „Цар Самуил“ № 1.
Установено е ,че освен него в заведението е имало още 34 лица като
между тях е бил и управителя на заведението както и, че от заведението се е
чувала силна музика, а вратата е била отворена и достъпа по него възможен,
като клиентите са били обслужвани от персонал и забавлявани от диджей.
Съдът счита, че при така установеното, АНО правилно е приел, че е
налице нарушение на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ и е ангажирал административната
отговорност на жалбоподателя поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал.1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4 предоставя
правомощие на Министъра на здравеопазването да въвежда със Заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. В изпълнение на горното
в Раздел I.т.15 от Заповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на Министъра на
здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България за срок до 31.10.21г. , във връзка с епидемичната
4
обстановка, създадена от разпространението на „COVID-19“ на територията
на страната.
В посочената т.15 от Заповедта е въведена противоепидемична мярка
изразяваща се в указания относно посещенията в заведенията за хранене и
развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игрални зали и
казина като в същите се допускат посещения само в часовия интервал от
07.00 ч. до 23.00 ч , при спазване на отстояние от 1.5м между облегалките на
столовете на съседните маси, попускане на не повече от 6 души на една маса
и носене на защитни маски за лице от персонала.
От своя страна санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето, предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
Министъра на здравеопазването или от Директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.4, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът не може
да приеме за обосновано изложеното в жалбата против НП становище, че се
касае за частно тържество, за което посочената Заповед не важи и не следва
да задължава лицата присъствували на тържеството да я спазват.
На първо място посоченото заведение има статут на заведение за
хранене и развлечение по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма и за всеки
един от посетителите му какъвто се явява и жалбоподателят важи забраната и
ограниченията въведени с т.15 от Заповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на
Министъра на здравеопазването.
На второ място в т.15 от Заповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на
Министъра на здравеопазването е посочена изрична забрана за посещение в
заведение след 23.00 ч., а видно от докладна записка №
1670Р27164/17.10.2021 година по описа на РУ Сл. жалбоподателят е
установен в заведението в 00.30 ч.
На трето място следва да се отбележи,че направеното възражение за
липса на основание за ангажиране на административната отговорност на
жалбоподателя, тъй като в заведението се е провеждало частно парти и то не е
работило като заведение е напълно неоснователно и като такова не може да се
приеме като достатъчно за оневиняване на жалбоподателя. Обстоятелството,
5
че жалбоподателят е празнувал в заведението раждане на дете на негов
близък и заведението не е работело като такова, не е работел касов апарат и
не са се издавали касови бележки, не води до отпадане на отговорността. В
Заповедта не се предвижда дали заведението следва да работи като такова,
дали осъществява търговска дейност при това посещение или не. Важното е
дали това място представлява заведение по смисъл на Закона за туризма, а то
безспорно представлява такова.
В посочената Заповед са разграничени посещенията и въведените в
тяхна връзка забрани както при посещение в питейно заведение, така и при
организиране на събирания от частен характер. Провеждането на последните
е уредено в т.16 от Заповедта, а тези изразяващи се в посещение на питейно
заведение в т.15 от Заповедта. Смесването на двете с обяснението, че се касае
за частно събиране, но организирано на територията на питейно заведение,
съдът приема като опит за оневиняване и заобикаляне на закона, но не и като
основание за оневиняване на нарушителите. Противното би водело след себе
си пълна невъзможност за осъществяване на контрол по изпълнение на
въведените със Заповедта на Министъра на здравеопазването ограничения и
даване на възможност, всеки посетител и всеки собственик на питейно
заведение да заобикаля закона с обяснението, че в момента на проверката
провежда частно събиране. Следва да бъде посочено, че разпоредбата на т.
I.16 изобщо не намира приложение в настоящия случай. Съгласно нея
провеждането на събирания от частен характер (кръщенета, сватби и др.) се
допуска с участието на не повече от 30 лица на закрито и 60 лица на открито.
Тук не е предвидено дали това провеждане се отнася до заведение или до
провеждане на събитие в частен дом или друго място. Тази разпоредба е обща
и касае всяко едно събиране от частен характер, независимо от мястото. В
конкретния казус лицето е установено в питейно заведение, ведно с още 34
човека, извън разрешения часови диапазон и в присъствието на управителя на
заведението, което напълно съответства с описаната фактическа обстановка,
както в АУАН, така и в обжалваното НП.
По отношение на оспорването от процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при съставянето на НП,
съдът счита за неоснователни. Доказателствената тежест при
административно наказателни дела лежи върху АНО. Той е този, който следва
6
в хода на съдебното дирене да докаже допускането на нарушението на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето от страна на санкционираното лице. В тази
връзка административно наказателния орган доказа, че са спазени сроковете
предвидени в чл.34 от ЗАНН. От изисканите и приложени по делото препис
от книгата за наказателни постановления в РУ-Сл. с инв.№ 1805, дневник от
преписките по дати за ОД на МВР-Сл. за периода: 17.10.2021г.-18.10.2021 г.,
както и разпечатка от Информационна система – административно
наказателна дейност при ОД МВР Сл. за дата 11.11.2021 г., се установява, че
няма разминаване в поредността на издадените НП като дата и номер,
изходящия номер съответства на процесното НП, както това, че НП № 6193 е
издадено, въз основа на АУАН с бланков № 055606 от 18.10.2021 г. с дата на
резолюция за налагане на глоба срещу жалбоподателя от Директора на ОД
МВР гр.Сл..
Относно следващото възражение на процесуалния представител на
жалбоподателя, по отношение на приложението на принципа в чл.3, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като Заповед РД 01-748/02.09.2021 г. на МЗ е действала до
21.10.2021 г., съдът намира за неоснователно, поради следните съображения:
Видно от разпоредбата на т.I от Заповед РД 01-748/02.09.2021 г. на МЗ
временните противоепидемични мерки на територията на Република
България са въведени за периода от 07.09.2021 г. до 31.10.2021 г. и към този
период от време, а процесното нарушение е извършено на 17.10.21г.
Действително, със Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г., считано от
21.10.2021г. тази Заповед е била отменена, но на първо място деянието е
извършено по време на действие на Заповедта и на второ последвалата го
отмяна не може да се отчете като основание за отпадане на отговорността на
жалбоподателя. Последният е допуснал нарушението към момента, към
който Заповедта е предвиждала конкретна забрана до неопределен кръг лица.
Действително като общ административен акт тя има ограничено действие
във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок (или с
изринатата й отмяна) действието й отпада, но това не обезсилва със задна
дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието
си. Това би било така единствено, ако е била обявена за нищожна, но такива
данни не са налице по делото.
В този смисъл не е налице и хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, която
7
предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В случая не се касае за настъпила промяна в
закон, тъй като разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ не е променяна и не е
налице хипотезата на приемане на по-благоприятен закон, според който
деянието да не представлява нарушение. Касае се единствено за промяна на
вида и характера на въведените противоепидемични мерки, а не за промяна на
нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна или да изключва дадено
поведение като административно нарушение.
Съдът счита, че НП е процесуално и материално законосъобразно.
Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по
закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били
нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното
нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН е установил единство между
констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и
законовите разпоредби, които са били нарушени.
Ето защо съдът следва да приеме, че действително жалбоподателят е
извършил нарушението по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и следва да носи
административнонаказателна отговорност, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка,
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, както по
същество, така и по отношение на наложеното наказание. Наложената с НП
санкция е определена в законоустановения размер по чл.209а, ал.1 от ЗАНН и
съответства на степента и характера на нарушението.
Съдът не счита че случаят е „маловажен случай“ по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В
заведението освен жалбоподателя е имало още множество лица, въпреки
което с риск за собственото си и за тяхното здраве жалбоподателят е нарушил
изискванията на Закона за здравето.
8
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради липса на
допуснати съществени нарушения и доказаност на извършеното нарушение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 6193 /11.11.2021 г., издадено от Директора на
ОД на МВР гр.Сл., с което на М. Л. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Сл.,
местност „Дюлева река“ № 26 на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. Сл. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
9